Кюретаж и забременяване след това - тема 70

eleq благодаря, дано всичко бъде наред. За ИР пия Сиофор, но по време на бременността ендокринолога и АГ казаха да го спирам, така че вероятно проблема е бил другаде. АГ каза, след два редовни цикъла и ТСХ в норма, че може да действаме, но аз предпочетох да поизчакаме повече време, за да се възстановя напълно, макар че мен ме оставиха сама да се изчистя. Силно се надявам, че ТСХ вече си е влязло в нормата, така че като пусна изследването пак ще пиша какъв е резултата

Добре са казали да спреш. Вече ще чакаме добри навини стискам палци всичко да е наред

При мен има някакво ужасно странно съвпадение на дати - предишния път последен цикъл на 20.02, сега - 20.10. Кюртажът ми беше денят преди Великден, дори искаха да ме отлагат, че не им се занимаваше с мен по празниците, добре, че моят доктор настоя. Не ме питайте какво ми е сега като знам, че идва Коледа, в същите проблемни седмици съм и на моменти въздух не мога да си поема от притеснение. На доктор съм утре вечер, хем чакам с нетърпение, хем с огромен ужас.

G1983 какво точно се е случило ,че не разбрах много от поста. Но ще ти кажа едно бъди силна и найстина вярвай ,че всичко ще се оправи.

Предният ми кюртаж беше четвъртъка преди Великден, в момента отново съм бременна, в същите седмици като тогава и наближава Коледа, някак си времевата аналогия ме плаши ужасно. За сега уж всичко е наред, но утре съм на преглед преди празниците, това е на кратко

Приеми го като хубав знак този път всичко ще е наред вярвай 🤗 бъди щастлива на тези светли празници и не мисли лошо

Запис и от мен в новата тема. Пожелавам на всички нас скоро да видим двете чертички и да изкараме една спокойна бременност до края.  Съжалявам за новозаписалите се и дано до края на темата не остане нито едно познато момиче.  Стискам на всички палци новата година да донесе повече късмет и щастливи моменти

g1983, вярвай, че всичко ще е наред, мисли положително, пращам ти положителни вибрации 




Искам да споделя, че по време на всичките седмици, когато бях бременна просто имах някакво много гадно чувство, че нещо лошо ще се случи, не знам защо, но сякаш предусещах. Повтарях си, че не трябва така и да съм спокойна и весела, но то си стоеше чувството и когато докторът ми каза, че трябва да правя А, първото , което си казах беше "Знаех си". Не знам защо ви го пиша, може би имах нужда да го кажа на някой страничен, извън семейството ми 

Тифани, по абсолютно същия начин се чувствах, все го очаквах. Четях глупости из форуми за кухи яйца, миседи и спонтанни аборти. Все си мислех, че ще ме сполети, само това ми беше в главата. Аз от тревоги не можах да се зарадвам, че съм бременна... и накрая наистина взе, че ми се случи.
g1983, с теб нали се разбрахме да му отпуснеш малко края и да разтушиш душичката 
Горе главата, всичко ще е наред.

За себе си съм решила, че ако /дай Боже/ забременея пак, никога няма да се вкарвам във филми повече, ще отпусна душата и ще се наслаждавам на момента, защото ще е кратък. Само 9 месеца.

Жани, точно и аз като тебе от много четене и реших, че следващият път няма да се впрягам и какво да ям и какво не и подобни.

Здравей, Тифани! Аз бях същата кукувица през всичките 16 седмици. Преди всеки преглед имах чувството, че сърцето ще ми се пръсне от страх. Когато видях двете чертички бях убедена, че не се е хванало на точното място. В 7 седмица бях убедена,че няма да видим сърчице. Може би около 14-15 седмица малко се бях поуспокоила и на прегледа даже не повярвах като ми казаха, че бебка е починала. Бях положила толкова усилия през цялото време: спазват хранителен режим, не ходех на работа, не вършех никаква домакинска работа. Вкъщи ме гледаха като писано яйце. Общо взето от тази бременност не видях нищо хубаво!
Сега ми е много трудно особено с тези празници. Няма на какво да се зарадвам.
Но да ви кажа не сме го предизвикали с мислите си, защото при мен проблема е бил факт още преди да разбера, че съм бременна. По-скоро това е било някакво предчувствие.

На мен ми казаха, че е спряло да се развива малко след 8-ма някъде или няколко дни след като всичко му беше ок на видеозона и имаше сърчице и всичко. Беше ми повече мъчно на мен за мм, защото той не можеше да идва с мен, успя само един път и то като ми казаха, че не е оцеляло. Но точно от самото начало и аз като тебе все си мислех, че едва ли не е прекалено хубаво , за да е истина, защото ние не го бяхме и планували.

Колкото повече чета толкова повече откривам себе си в думите ви...първия ми аборт приключи 10г.с ако трябва да съм честна не се пазех изобщо аз даже не знаех ,че може да ми се случи нещо бях щастлива е да... не вдигах тежки неща но все пак... ходих на свадба танцувах скачах..... не искам да се сещам.. 3 седмици след това като гръм кафеникаво теч. и нататък ви е ясно мн трудно го преживях 6 месеца всеки ден се обвинявах мразех се така да март 2016 когато видях двете чертички ..сещам се за първата ми реакция хванах корема си разплаках се и благодарих на господ обадих се на мъжа ми помолих го да си дойде. Той дойде от щастие нищо не можах да кажа.. само го прегърнах и му показах теста а той.. прегърна ме и каза че сега вече ще си имаме бебе и всичко ке е наред. Всичко вървеше нормално напуснах работа не ме интересуваше нещо,почивах гледах да съм добре вкъщи не пипвах нищо пусках пералня а мъжа ми вадеше прането и простираше той при сядане лягане а бе изобщо... много се пазех така до фаталния 20 юни когато бях на рутинен преглед док ми каза че може би ще видим и пола.. вярвайте ми нямаше па щастлива от мен. Отидохме с мая мъж в очакване на пола получихме думите съжалявам много но не виждам пулс.. шок.Онемях аз.. откачих ама как така докторе та аз съм в 18 сед как е възможно толкова ме заболя... меслих че сънувам на път към болницата в ума си си виках това е лош сън не може да е истина аз се пазех нямах болки нямах кървене лош сън е. Но не беше няма да разказвам по натам просто защото е найстина ужасно.. Искам да кажа нещо на всичи мами бъдете живи здрави и много щастливи радваите се на свойте коремченца вярваите всичко ще е наред а на нас останалите ... и нашия ден ще доиде и ний майчици ще бъдем!

Тифани, Десуни и Елея искам да ви кажа че и при мен имаше предчувствие.  Първият път толкова се радвах че просто място не можех да си намеря ( все пак правихме опити от 9мес) и почти всички знаеха. Но когато прокървих в 7 седмица  даже не знаех какво да очаквам. Беше удар за мен. И точно на Лазаровден на обяд се случи и така. А вторият път ще кажеш че само това и чаках. Бях сигурна че пак ще  прокървя и пак ще се случи.  Така и стана само че бях в 6та седмица.  При мен се случва в самото начало.  Не  знам дали ако взема мерки в началото няма  пък да се  случи в по-късни седмици.  Но сега съм убедена че третия път ще се  справя и всичко ще е наред.  Така го чувствам просто. Дай боже да съм права и наистина всичко да е наред.  Стискам палци и за вас милички. Оттърсете се от лошите мисли  гледайте напред и вярвайте че новата година ще ви донесе повече късмет.  Просто не се обръщайте назад.  Не бива.  Не си мислете че на мен не ми е било трудно.  Много сълзи пролях тази година и то не само за А а и за други неща. И даже викам на мм че толкова сълзи не съм проляла през живота си ☺☺☺☺. Искам да ви дам надежда и вяра че всичко ще се нареди и ние също ще си гушкаме бебчета когато е писано. Но важното е да гледаме напред. Целувки

Момичета , бъдете позитивно настроени само с хубави мисли.
Аз след първата загуба забременях за втори път и вътрешно постоянно се страхувах че ще ме сполети същото ,то така и стана  .Според мен си сменете лекаря - аз направих така .Като забременях за трети път смених си лекаря където да се следя и започнах всичко на чисто.Всички изследвания и схеми на лекарства ми ги предписа сегашнаъа АГ.
Предните два пъти лошата новина ми я даваша една и съща АГ , все едно се повтаряше лошата сцена , беше ужас.И сякаш не се чуствах добре при нея.
Стига с тези лоши мисли , идват празници и е време за позитивно настроение и нова година нов късмет 

Наръсвам ви обилно със син прашец  за късмет