Коледно джудже в юнката расте- тема 5

Аз съм чувала и за други майки, които бавно се възстановяват от секцио. Но някои бавно се възстановяват и от нормално раждане. Моята сестра има сериозно гръбначно изкривяване, не може да ражда нормално, има опастност да се парализира при напъването. Обаче се оказа, че е алергична към всички обезболяващи, които могат да се дадат след секцио. Колко болка е изтърпяла след ражданията, само тя си знае. При второто дете пък получи някаква инфекция и се влоши, искаха да изпишат бебето и нея да оставят в болницата. Знам, че тя е изключение, но покрай нейния случай много съм се наплашила от секцио. А и съм оперирана вече два пъти в живота ми по други причини, повече не ми се иска, освен ако се налага.

Не знаех, че и при секцио се прави клизма.

Моята братовчедка роди 2-рото си дете на 19.12-секцио, в същия ден роди и моя близка- нормално.
Когато ги чух се убедих, че съм взела правилното решение, да родя нормално, ако зависи от мен.
Братовчедка ми не можеше да говори почти, на моменти проплакваше милата от болки, защото, до колкото ми обясни от 1-вото секцио има срастване, което оказва влияние сега при второто раждане...
Докато момичето, раждало нормално, звучеше супер, каза ми "няма да те лъжа, боли 2 часа(раждането е продължило толкова), но в момента в който тя излезе болката изчезна". Също разбирам, че дишането е много важно, така, че който има възможност да отиде на курс или училище за родители, препоръчвам! Аз лично ще изгледам клипчета в нета и може би като наближи раждането ще посетя някой курс. 

Русиблу, току що ме отказа от епидуралната. Аз предния път и без нея имах проблем с главоболие, две седмици след раждането викаха даже бърза помощ вкъщи, мислих, че ще умра, а да си добавя и още с упокайката... По-добре да се опитам да си изтърпя болката пак.

Аз родих първото не само без упойка, дори окситоцин не са ми вливали. Но аз и не исках. За екип не може да става дума, при мен нямаше дори лекар, двамата дежурни лекари бяха влезли в спешни секциа, при мен бяха само една акушерка и една санитарка. Чак накрая заради епизиотомията викаха спешно да дойде лекар от близка поликлиника, просто да е там, защото акушерката няма право да ме среже, без присъствие на лекар в залата. Но той присъства в последните три минути на раждането и само гледа. Иначе епизиотомията, явно толкова съм била изтръпнала вече, че въобще не я усетих.

Аз също съм за естественото раждане, но не на всяка цена, разбира се. Ако има сериозни показатели за секцио, а не просто от лиготия, "защото ще боли", бих се съгласила, но се надявам да не ми се наложи.
А епидуралната упойка е най-якото нещо, което е измислено някога , аз буквално не усетих ни една контракция, и мен ме пусна чак за напъването, което не е приятно, но, както някой каза вече, всичко се забравя. Аз от едната тъпа епизиотомия после една седмица седях на възглавничка, а представям си колко време бих се възстановявала след секцио, всеки организъм е различен, уви.

Rois , едва ли при всеки се случва, сигурно е малък процента, но ето, че при мен стана, аз даже после малко и съжалявах, че съм си я сложила, защото можех да изтърпя 3-4 часа контракции и болката да свърши, вместо да си я нося толкова време.....но човек не знае какво ще му се случи...

Здравейте момичета,
Първото ми раждане е секцио, след стабилно убеждаване от стана на доктора от Майчин дом, при който бях. До 8мия месец всичко си вървеше нормално, но като влязох в 9тия започнаха на всеки преглед да се разиграват следните сцени - колко ми е тесен таза, колко е голяма главата на бебето, колко едро било самото бебе и аз колко съм била дребна.  
А ето и историята за самото секцио (на който не му се чете от сега, да не чете)
То протече много добре, случайно попаднах на много добър анестезиолог, нищо не усетих от самото поставяне на упойката, нито от самата операция. Досадни бяха 24те часа в реанимация, през които видях бебето си точно за 5 минути. В Майчин дом взимат бебетата и ги местят на друг етаж веднага след секциото. Около 8 часа след операцията се изправих до седнало положение. По едно време дойде една акушерка да ми спре апарата, щото нямали достатъчно, а пък от всички родили секцио, аз съм била най-добре. Около 12 часа след операцията вече си сядах и даже ми позволиха да ям бисквити и да пия вода. След около 20 часа (рано на другата сутрин) ми свалиха катетара, успях да стана сама и да отида до тоалетната в реанимацията (болката беше много силна, иска се много търпение). Като излязох от тоалетната ме чакаше акушерка с количка да качи първата родила секцио от предния ден, но тъй като тя не се беше изобщо раздвижила и не можеше да помръдне взеха мен (не помня коя бях по ред, може би 3та или 4та). През този ден започнах сама да ставам и да ходя до стаята с бебета, за да правя опити да кърмя (пак болеше страшно много). До самото изписване болката почти беше изчезнала, дори си спомням, че успях да се изкъпя преди да ме изпишат с непромокаема лепенка на корема. Имах малко задух, който изчезна за около седмица. От белега сега няма почти никакъв спомен, освен, че мястото е леко безчувствено.
Казват че един път като родиш секцио, трябва пак. Аз обаче съм си наумила и за това търсих специално доктор, който ще ме подкрепи за нормално този път. На този етап смятам, че съм го намерила, но нищо не се знае до последно, трябва да ви кажа. Винаги може да има изненади и от наша страна и от страна на доктора.

Ох, аз трябва да раждам секцио, понеже имам сериозен здравословен проблем и не се знае какво може да ми се случи след нормално раждане..
Но така съм се наплашила от това секцио, че направо не знам... Толкова страшно и болезнено ми се струвааа, ужас

 verji.777, не съм превърженик на секциото, както си личи от разказа ми, но не се знае някой път, кое ще е по-болезнено. Всичко си е въпрос на късмет според мен. И мен много ме беше страх първия път, но ако и този път кажат, че е по-добре за мен и бебето, ще го мисля. 100% пак ще ме е страх, но те и двата варианта си крият страховете и рисковете.

И на мен ми се иска да родя нормално - знам, че въстановяването е много по-бързо и след това и кърменето започва много бързо. Точно защото чух за провеждането на секцио в Майчин Дом смятам, че бих искала да е нормално.Проблемът е, че имам астигматизъм и разни лекари от старата генерация ми казват, че никой лекар нямало да рискува да раждам нормално и съм щяла да бъда със секцио. Да обаче като чета разни форуми и статии (не български, а чуждестранни, защото в българските няма нищо по въпроса) се оказва, че отдавна това не е проблем и жените с астигматизъм си раждат нормално. Та, очният лекар кат наближи и разбира се времето ще покажат какво и как ще бъде. Познавам и много момичета, които влизат за нормално раждане, стават усложнения и ги режат. Така че, се опитвам да не се настройвам нито за едното нито за другото - ще бъде каквото трябва...

Здравейте, момичета! Бременна съм в 17 г.с. и 4 дни. Рискова бременност с кървене силно при това още преди датата на теста (ин витро бременност) и така през целия втори месец. Слава Богу нещата се успокоиха и сега бременея с една идея повече спокойствие. Чета ви от самото начало, но така и не смеех да пиша. Сега пък имам едно друго притеснение, което вече седмица не ми дава мира. Бременността ми е втора, а все още не усещам бебето да рита. С първото си дете го усетих в 18 г. с. Всички ми казват, че при следваща се усеща по-рано. Следващият ми преглед е при д-р Михова в Надежда е на 14,01, а дотогава сърцето ми ще се пръсне от притеснение Та, моля ви кажете как е при вас. Усещате ли движенията на бебчетата се вече? Благодаря ви предварително и желая успешен финал на всички!

Rois, предполагам че правят клизма при секцио, защото всъщност родилката е парализирана от кръста надолу и не усеща нищо и ако ѝ се доходи по нужда, няма да се усети и... ясно е какво ще стане.

KameliyaKo, ей това някак не го разбирам - ще раждам секцио, защото иначе ще ме боли. Аз като знам моя опит с болката след секциото и възстановяването, хиляда пъти бих предпочела да родя нормално, ама ей на, много е рисково и не става. От мои приятелки раждали нормално знам, че колкото и да боли по време на контракциите, като родиш всичко свършва, няма повече болка. Поне при тях така е било. А колко ги е боляло, явно зависи от индивидуалния праг на болка - едни ми казват, че ги е боляло много, а други - че малко повече отколкото при цикъл, т.е. не много. А при секциото след раждането всичко почва - и болки, и всичко останало, че не може да ядеш 24 часа и кусур, не може и преди това... Аз щях да пукна от глад - бяха ми казали след 18 часа на предния ден нищо да не ям; в деня на операцията цял ден нищичко, на следващия ден една въшлива крем-супа и това е. Направо виех от глад накрая, ама трябва да се чака да се намести перисталтиката, преди да ядеш.

Еми и аз, ама има доста такива, уви. Като добавим и лекарите, за които е 100 пъти по-лесно да направят секцио и вадят от 10та глуха разни причини за такова, как да не сме на едно от първите места в Европа по % на секцио ражданията. Разбира се, всеки има право да роди по начина, по който ще се чувства комфортно, просто липсата на болка ми се вижда смехотворна причина.

Аз няма да си разказвам първото раждане, за да не стресирам допълнително първескините
Само ще кажа, че след изкарани и двата вида раждане и много рисковано секцио за мен и детето ми, на втория ден седях по турски 
Всичко е много многоооооо индивидуалнооооо 
И въпреки всички пак се хвърлям на нормално раждане, а ако успея да се вредя за водно би било прекрасно 

Днес правих изледвания. суе имам 12, преди 2 месяца ми е било 8. Как ви се струва? И ми е паднал хемоглобина 121. През жовота си не съм имала помалко от 130.

Karjala, дай реф. стойности ?