С какво ви дразнят свекървите- 74

Абсурт, много хора живеят в къщи, но на различни етажи. Какво му пречи на свекъра да си живее на етажа, какво му пречи да работи. А сина пак може да помага, снахата пак може да му готви, ама онзи и на това е недоволен. Това си е живо злоупотребяване. Ти ако си здрава и права ще виснеш ли на врата на детето си?! Всичко си има някакви граници. При нормални хора и вълкът може да е сит, и агнето цяло, но някои хора просто искат всичко да се върти около тях.

Говори се, защото по ваше време е било едва ли не срамно бащата да обръща внимание на децата. Сега е различно и все повече хора осъзнават, че на децата друго им трябва, а не да им "носят парите вкъщи". С клишето "тате е длъжен само да носи пари вкъщи и други задължения няма" са съгласни само хора след пенсионна възраст, защото това са били техните възгледи. И слава Богу повечето след тях не мислят така. Тези които още го мислят остават сами набързо.
И никой не съпоставя или майката гледа или бащата, а идеята е и двамата да присъстват равностойно в живота на детето и емоционално да му дават еднакво.
Кое е по-важно за децата? Да имат всички играчки, които пожелаят или присъствието на двамата родители?
Когато обстоятелствата го налагат е нормално единия да работи другаде. Но една е да оставиш ТВ/компютър зя час, два да обърнеш внимание на детето, съвсем друго изцяло да липсваш. Не могат да се сравняват двете.
 

Именно, но с риск пак да ме нахокат, за да се получи това, синът трябва да си смени приоритетите. Не да прехвърля топката в нейните ръце с "прави каквото ти е приятно", защото му е ясно, че тя няма да остави баща му гладен и жаден, най-малкото ще й стане неудобно като дойде и седне до нея на масата, нито ще му свали леглото долу. Но той, в дните, в които си идва, може да организира всичко и да се разбере с баща си. Това е негова работа, защото става дума за неговите роднини.
И ако наистина са го закъсали, налага се да живеят отделно и детето да го вижда от дъжд на вятър, случва се, ще стиснат зъби и ще го преживеят. Но да вземеш такова сериозно решение за семейството си, а после да кажеш - закъсали, незакъсали, идвам си при тати...

С две думи - не е добре тя да прави напук на дядото или да се разправят двамата. Като дойде мъжът й, да седнат, да обсъдят, да преместят мебелите където е нужно и да не се правят повече на ударени.

Ма ко,бъркаш ме с някого. Много добре те разбирам,ти мен не можеш.Кой  остава сам-мъжа нали ,тогава  жената  се улеснява  да гледа  и изхранва  ...не  казвай,че си намира по-добър,щото това рядко става.
Не  ме плаши  нищо мен,щото съм си сама.Плашело ме  е някога,когато съм отговаряла  за още двама.
Дразнело ме  е,по казуса на  момичето, свекърва ми работи след 55,с пенсия  не се спря и прави демонстрации да си идва от другия край на селото,ако копае  рози там в озеленяването,да сложи на свекъра да яде,щото аз  не съм си идвала от работа да го правя. Няколко пъти се случило да не съм. И да съм у нас на обяд,гледам да готвя,щото тя на работа и не може,тоест не иска. Аз съм чиновник и не се изморявам на работа.
Еми ,дразни. Въпреки, че те си имаха стая  в пристройка до къщата,не са ми вървели пред вратите ,най-много под прозореца.Дори не бях забелязала демонстрацията,докато направи и скандал да забележа,изгледах я  и рекох:Какво???
Ама едно твърдение,че детето на тази  мацка няма баща,щото работи в София ме афектира.
И реален контакт  и приказки на майка,че  е  двамата работят,трябва  по равно  да гледат децата,дори мъжа повече.Броят си кой  колко пъти е станал  и какво направил.
И да,важно е някой  да носи пари,щото с песен за сега не става.
Но   в стремеж да са по-равни жените  правят грешки. Периодът с израстването на децата не е вечен,минава. И в него се отказваш  от някои  неща,сериали например,за да отгледаш тези деца.
Наблюденията ми са,че много жени абдикират,не се развеждат,напротив, просто мрънкат и  се глезят.Точно те са намерили  точния мъж да ги търпи.И вече станаха равни в безотговорност. Което говориш  за мъжа,важи в пълна сила за жената вече. Отдавна не е каквото ти мислиш за възрастните,те  са по- реално  наясно.

Ами, нали това искат да направят младите!
Нали затова момчето е отишло да работи в София- за да изкара пари за ремонта.
Нали затова момичето е приело да остане и да се грижи сама за детето!?
Тук не разискваме държанието на свекъра, защото никаква полза няма да си тропаме клавиатурата- той си е това и няма да се промени.
Затова те питах, ти би ли захвърлила всичко, да се прибереш при мама и тате?

И какво като бащата е сам? Жена му е тази с повечето отговорности, а той има само една, да работи.
Ставаше въпрос, че се чудиш защо все се търси бащината грижа. Грижа, не пращане на парите, а тя да липсва изобщо.
Не по конкретния казус, а изобщо.
По казуса не може да мислиш баща си повече от детето си и после това да не прави впечатление. При това въпросния дядо нито е престарял, нито е на легло

Аз не разбирам какво налага докато мъжът го няма, жената да живее с баща му. Нейните родители са в същото населено място, освен това там има кой да и помага задетето, за да има време да учи и да завърши. Нищо не и пречи да мине през ден два да нагледа свекъра, да му заведе детето, да му напазарува, за да може и мъжът и да е спокоен.

Да съгласна съм с всички вас. Наистина винаги търся подходящият момент да говоря за това за да не ставам мрънкаща и досадна съпруга.  Справям се с всичко сама (колкото и скромно да звучи) ... Преди 2 месеца прибрах 10 кубика дърва сам самичка за един ден (сестра ми дойде да гледа детето ми) и от тогава тя се е пренесла при мен докато го няма мъжа ми.  Карам я на училище и следобед я вземам. Това че е при мен емоционално ме поддържа много. Мъжа ми беше в София отново и нямаше как да се прибере за ги прибере а баща му дни наред не ги прибираше докато не започнаха комшиите да си взимат и аз се принудих ... Мъжа ми не беше съгласен,  но нямаше как да оставя всичко така... Мъжко момиче съм по отношение на работа.  В домакинството се справям и ми остава време и за мен и за разходки и за кафенце и за глезотийки. ..
...Може би вече започвам да се превръщам в типична недоволна снаха,  на която й пречи не друго а свекъра. .. Може би и за това се притеснявам да бъда по - твърда. ..

Не си права, Боряна. Не става въпрос за равни грижи, ако майката си е вкъщи и гледа детето. Но това дете има нужда от контакт и с таткото. Синът ми целия светваше като се прибере мъжът ми- игрите с таткото са различни от тези с мама. Интересното е, че дори когато сме при нашите, той търси контакт с дядо си - интересно му е да си говорят и играят. А ако и двамата работят и се прибират в 18 ч., е съвсем нормално бащата да поеме част от грижите по детето - хем да помогне на жена си, хем да пообщува с него. И да, разбират малчовците, даже да не могат да говорят. Таткото е различен, респекта от него е различен, интересен е и детето може да общува и с друг човек, освен с мама.

Да прибереш сама 10 кубика дърва е жалко при наличието на един мъж в къщата и друг, който ще си дойде. Нямаше ли друго мъжко рамо-роднини на мъжа ти, приятели? Досега защитавах мъжа ти, че отишло момчето да работи, ама тоя случай е извън норми. Ти също си за бой, че си се хванала. Да търся кой да ми гледа детето, докато мятам толкова дърва. Скоро помагах на Мм, от желание да се раздвижа на въздух и видях, че си е работа. Не можа ли да отидеш и да му кажеш на свекър ти, че е мъжка работа и го чака него. А съседите си взимали. Ей, заради такива неща не ми се прибира у нас.

Двете с Човечето имате интересни представи, кои то черпите само от вашите семейства. Не навсякъде е било така.

Малко преди цитираното съм казала  какво мисля    и за съжаление  съм права.
Или  не се изразявам както трябва,или говорим за различни неща.
Трябват  и двамата родители,иначе   нямаше да е  така обвързан животът за двама.
Но  не винаги е възможно  да са едновременно  заедно.Докато са малки децата,повече ги гледа майката,таткото работи повече за да имат нужното.
И това не значи,че детето е без баща.

Знам за какво говоря  и съм убедена в него.
Както винаги ,присъстващите са изключение.
В стремежа си за равенство жените  станаха мъже.Ама типични.

Ясно е, че не е било така на всякъде, но не можеш да си изкривиш душата и да кажеш, че не е било при повечето. Т.е. правило. А изключенията са ясни, има ги във всичко.
Никой не може да ме убеди, че това не е бил начин на живот и разсъждаване на булшинството над 60 годишни. В обществото е било наложено

Боряна, дори децата като са съвсем малки и ги гледа майката, това не изключва пълноценно включване на бащата. Даже най-трябва именно когато са най-малки

Теб никой в нищо не може да те убеди. Но не е лошо да погледнеш малко по-нашироко. Ама не можеш. Както и Човечето. Категорични сте - вашето е най-доброто и само то е добро. 

И аз това си мисля- явно, са живели в семейства, в които мъжете хем не са си поглеждали децата, хем са ги тормозели, барабар с майките им.