С какво ви дразнят свекървите- 74

  • 72 147
  • 749
# 240
Момичета,  понякога си мисля, че съм голям егоист,  защото ако това бяха моите родители,  може би и аз нямаше да бъда толкова крайна....не знам. ... Но баща му просто денонощно е по етажа. .. Аз не мога да се отпусна...да поканя приятелка. .. да си позволя да не сготвя,  защото не ми се яде,  детето ми е на кухня. .. Ако нещо се яде на обяд,  вечерта обезателно трябва да бъде друго,  защото той 2 пъти една манджа не яде и си ляга гладен и сърдит. .. Постоянно му се менят настроенията и аз трябва да се пригаждам към тях. .. Много пъти съм му казвала,  че ми е писнало да се съобразявам с него и той се разплаква и казва: Извинявай,  само да се дойди Тони и да ми свали спалнята долу и нищо не ми трябва,  ще си мизерувам долу и няма да ви преча вече....
Виж целия пост
# 241
И аз да попитам:
Скрит текст:
Ами, нахендрила си се тъпо. За пореден път ключът от палатката е в ръцете на мъжа.
Ти какви действия смяташ да предприемеш?
Виж целия пост
# 242
Ами мисля да отивам по често да преспивам при моите родители докато се отделим,  въпреки че и това не е решение
Виж целия пост
# 243
Не е решение, но поне ще разреди напрежението.
Виж целия пост
# 244
Ама за какво отделяне говориш? На другия етаж ли? И така ли ще си прекарате семейния живот? Той в София, ти с родителите си и баща му?

Знам, че е много трудно, но седнете и помислете за по-нормално решение.

Не виждам защо да не можеш да си поканиш приятелка, а като готвиш, готви за два-три дни и му давай на свекър ти да си яде.
Виж целия пост
# 245
Тя каза, че свекърът се цупел, ако нямало различно ядене на обяд и вечеря.
А с това "ще си мизерувам" са си абсолютно манипулаторски истории. Ужас.
Не мисля, че ще се подобрят нещата с честото спане при родителите ти. Ама никак даже. Според мен даже още повече ще почне да се сърди свекърът. Решението е наистина у съпруга й - той да каже "Събираме се в самостоятелно жилище." Иначе все свекърът ще е в картинката... и в основата на много проблеми.
Виж целия пост
# 246
Да,  за отделяне на другият етаж.  Мъжа ми мисли да поработи една две години в София докато набере обекти по на близо и да си бъде отново тук.  Просто не знам какво да правя вече.  Ще ви държа в течение.  Днес мисля отново да говоря с тях...
Виж целия пост
# 247
Няма да ви спаси другият етаж. Това е личното ми мнение. Пак сте в една къща. Ще се качва и на обяд и на вечеря според мен. И пак старата песен на нов глас.  Confused
Виж целия пост
# 248
Щом има още един етаж свободен, първо започнете с отделянето му за спане там. Ако има допълнителна кухня, печка, хладилник впоследствие може и за пазаруването и готвенето да го отбиете постепенно. В началото го кани за обяд или вечеря всеки ден, после ще поразредиш.
Единият ми дядо беше така. Живееха в две отделни къщи в един двор с чичо ми. Всеки ден се отбиваше да си поговорят, понякога го канеха на обяд или вечеря, понякога му носеха прясно сготвено нещо, помагаха за прането и почистването, но не особено (според майка ми Wink). Общо взето си беше свободен електрон и до края се оправяше сам.


Виж целия пост
# 249
Ти в майчински ли си сега? Може след като пуснеш детето на ясла да си потърсиш и ти някаква работа в София и тогава да успеете да се справите финансово за квартира и да си бъдете заедно. Дотогава ще стискаш зъби.
Виж целия пост
# 250
Честно казано, аз в такова положение просто щях да отида да живея с родителите си и мъжът ми като си идва за два дни, да си идва и той там.
Как пък няма да подгъзурвам на такъв неблагодарен манипулатор!
Виж целия пост
# 251
Иска ми се да не насилвам половинката си, за да знае ,че го подкрепям и виждам ,че му е трудно. Той е страшно добър и много състрадателен и понякога съм внимателна в приказките за да не го нараня и да злоупотребявам с добротата му. Яд ме е, че само като заговоря за отделяне и баща му започва да охка и да пешка сякаш долу ще бъде прокуден.  Няма да ми пречи да му свалям ядене и да му помагаме финансово и морално. Имам нужда от лично пространство а той едва ли не показва че не може да бъде самостоятелен
Виж целия пост
# 252
Аз също смятам, че ако на мъжът ти му е мъчно за баща му е редно той да го гледа основно. От друга страна са ми познати тези отношения, а и ако е възрастен (май не е много) и на мен би ми било съвестно.

Абе сложно е. Опитай да не ти се налага да готвиш непрекъснато, за да излизате с детето и обмислете варианта за преместване. Цяла България се пренесе в София, та явно не е толкова невъзможно. Тогава ще си посещавате родителите и ще сте си сами.
Виж целия пост
# 253
За живот в София мъжа ми не иска и да чуе... честно казано и аз не съм Окау с тази мисъл... А и след като работата му там е временна,  това ме стимулира да бъда търпелива,  но не и да живея с баща му. .. самата мисъл вече ме натоварва и за най малкото се нервирам. .. после като помисля за какви глупости съм се ядосала и ме хваща яд
Виж целия пост
# 254
Яд ме е, че само като заговоря за отделяне и баща му започва да охка и да пешка сякаш долу ще бъде прокуден. 

Ами не говорете пред него за тия неща. Обсъждайте ги с мъжа си на 4 очи и след като вземете решение направо поставяте дядото пред свършен факт.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия