![Cry](/img/emojis/most_used/cry.png)
Загубих един от най - важните хора в живота ми - МАМА, отиде си от рак на гърдата.
Разболях се след нейната смърт, не физически а психически, още боледувам....
Един от най - добрите детски онколози в България - проф. Бобев ( много близки семейства бяха с родителите ми, сега и с мен), ми каза:
Михайленче, нямаш представа моето момиче, че така умираш много по - бавно от физически болните от рак хора, не го позволявай, ти си по - силна от болката ( имам карциномфобия - това е фобия от рак, години наред, всяка сутрин си намирах рак на различни места, цял ден обикалях лаборатории и лекари, вечер заспивах с мисълта, че утре няма да се събудя), усещах физическите признаци на всеки рак, който си намирах, лекарите ми вярваха, че ми е зле, но всичко ми идваше от главата - оказваше се че съм здрава....
Много е тежко, прехвърлих страховете си на детето и мъжът ми..., плачех, защото си представях, че те страдат от рак и няма да ги има утре...умирах много пъти, всеки ден, умирам понякога и сега...
Страшно е...