Многодетни мами - тема 67

mama_galka, възхитих се на волята ти и вярата ти! Не познавам лично никой с такава сила на волята. Пред очите ми е само примерът на свекърва ми, която живее в страх и това прави живота й все по-труден. На моменти ми се иска да живеем на другия край на света, защото ни натрапва проблемите си, но нищо не възприема от съвети и решения, защото се е сковала от страх. Много ти се възхитих, наистина! Ти си истинско вдъхновение!

Емел, благодаря, но аз нямам кой знае каква заслуга, по природа съм патологичен случай на оптимист. В университета ми казваха, че съм родена на една трева...каквото и да значи, но в душата ми почти винаги е светло. То затова и съдбата ми поставя всевъзможни изпитания🙂 Но аз си знам, че всичко е за добро, минавам си през премеждията и знам, че Господ ни пази.

Много сте изписали,само един ден не влизах в темата.Аз плановете за бройката на децата ги коментирам само с мъжа ми.Като сме на едно мнение,действаме по въпроса.Не първо бебето станало,после татко не искал,а пък бабата още повече...В момента сме 99% решени за четвърто,аз още се ослушвам,въпрос на време е.И всичко накрая,смятам,че е Божа работа.Кога ще стане едно бебе,кога не.Но станало ли е веднъж,мисля,че ще може да се износи,роди и отгледа.А що се отнася до пола,аз все момчета исках,затова сигурно и трите ми моми са супер буйни и палави.Здраве да е.

6tastliva, според мен подкрепа не получаваш, не защото никой не иска бебето, а защото риска за твоя и неговия, но най-вече за твоя живот според мен е голям. Поне по това, което описваш, за съжаление и да не си лекар се вижда, че риска е голям.
При условие, че имам 2 деца, които се нуждаят от мен, родители и мъж, които ме обичат, аз лично не бих рискувала. Няма как всичко да оставя в ръцете на Господ, вярваща съм, но нали първо ние трябва да си помогнем, за да ни помогне и той. И все пак решението е твое, сигурна съм, че ще вземеш най-правилното.
Може би моето мнение не  е това, което би искала да прочетеш, но пак е вид подкрепа , макар и по-различно от тези на другите майчета.

florin4eto, щом го искате ще се справите. 

На нас третото дете просто ни се случи. В началото бяхме обсъждали три деца, но в някакъв момент решихме, че няма да се справим и ще спрем на две. Вече трябваше да се върна на работа след второто майчинство, когато Съдбата реши да се пошегува с нас. Решението какво да правим го взехме ние - аз и мъж ми. На останалите просто го съобщихме. Не разчитаме на никого, макар че приемаме помощ по малко, ако ни се предложи. Трудно е, но в крайна сметка така ни било писано.
П.С. Живеенето с кои да е роднини вероятно ще ни съсипе. Едно от най-отчаяните ми желания, освен да сме здрави, е никога да не ни се налага да го правим. Съчувствам искрено на всеки, който е поставен в подобна зависимост. Бих направила всичко, за да се разкарам, ако бях в такова положение.



janin4eto_87, малко по-спокойно с коментарите може ли? Единственият 100% начин за предпазване от бременност е сандали с чорапи. Вероятно нямаш никаква представа колко от познатите ти деца са олицетворение на оня 1% по кутийките на ВСИЧКИ предпазни средства...

Зелено човече, друго имах предвид за 100 процента предпазване. Както и да е. А за коментарите - трябва ли всички да са еднотипни? Да им вдъхваме кураж, подкрепа? Казала съм каквото мисля.

Е, ако знаеш метод за 100% предпазване - сподели го. Ще ми е полезно, да си призная. Ходих да се консултирам по въпроса и добре ми орязаха крилцата...

ЕДИТ: аз просто помолих за повече уважение в изказа. Всичко може да се изкаже с малко внимание и такт.

Вазектомия например.

Ще се старая повече в постовете си

И аз мисля, че да се пише, само това, което се предполага, че иска да чуе дадена потребителка е излишно и меко казано лицемерно. Има различни мнение, различни виждания и аз не бих изменила на себе си да напиша нещо, което не мисля и чувствам.

Ползваме с ММ презервативи вече 20+ години, слава Богу досега не сме влезли в този 1%, а ако се случи нещо, бих пила лекарство, за да съм сигурна, че ще предотвратя една нежелана бременност. Предложих на ММ да си направи вазектомия, той ме изгледа, все едно съм поискала да си отреже главата 

Моят мъж го предложи веднъж когато обсъждахме вариант, в който по някакви медицински причини не е добре да имаме повече деца иначе ние също ползваме презервативи, другите начини ми се виждат рискови за здравето или не достатъчно надеждни 

Аз правя същото като Радина,също повече от 20г.Много ме съмнява тук някой,който сега се чуди какво да прави, да е в тези 1%.Но всички сме големи,сами вземаме решенията за контрацепцията и евентуалните последици от липсата на такава.

Който го е страх от мечки, да не ходи в гората Ясно е, че 100 % няма да прихване само този, който не прави секс, ама моля ви се, хайде сега да не подхващаме темата за смешните въпроси за бременността. За толкова години сигурно всяка от нас знае какво и как да прави, за да има желаното бебе в "подходящия" момент. Не бих предложила на мъж ми вазектомия. Страх ме е от всякакви медицински манипулации.

Естествено че всеки ще пише каквото мисли, нали затова е форумът. Аз също написах каквото мисля и чувствам по повод споделеното от Щастлива.

Относно споделянето на едно жилище с предишното поколение, има си и плюсове, има си и минуси. Тези, които споделят жилище със свекъри или... тъстове, най-вероятно са на етап, когато това ги устройва, или им е абсолютно наложително, преди да направят крачката напред. В крайна сметка, понякога, ако няма друга възможност двама млади да създадат семейство... и ракът е риба. Но е ясно, че more often than not цената е екстремално висока. Така че не е добре да се плаща прекалено дълго.

Всички знаем обаче, че този стереотип е бил неизменна част от българския селски патриархален бит. Женихът винаги води невестата в своята родна къща, като в замяна на грижите за децата, които се поемат от най-възрастната жена в дома, на свой ред младото семейство поема грижите за „старите“, когато станат немощни и болни. Самите къщи, в който се раждат синове, се устройват така, че да поемат минимум 2 семейства. Но такъв живот е изключително тежък и неблагодарен от гледна точка на младите и тяхното лично пространство, печално известен пример са Гераците.

Относно това, бихме ли споделили, или аз лично бих ли споделила намерението си да създам следващо дете, с родителите или със свекърите си, естествено, че не бих/не бихме. Най-малкото не смятам за допустимо да се намесват в тези ни решения.

От друга страна, желанието си да имам голямо семейство с повече деца съм споделяла някога с майка си и с баба си. Майка ми беше върло против (тя самата е правила 2 аборта след мен и сестра ми, защото някога по време на соца двудетният модел им е бил до голяма степен и наложен, ако не като задължителен, то най-малкото като „светъл идеал“ за следване). Моята любима баба просто ме предупреди, че ще е много трудно, защото днес децата не се гледат като едно време (имаше предвид, че общо взето децата на село са се гледали сами ).

Та, връщайки се към основната си мисъл, да споделя с баща си и майка си или със свекърите, че имам намерение „да работя за следващо бебе“, или пък, опазил Господ, да ги попитам дали те смятат това за удачно, редно, хубаво, или каквото там, е това вече би било върховно погазване на нашето семейно пространство. Дали ми помагат или не, няма нищо общо. Това кога и дали ще създаваме деца, е само м/у мен и лъвю.

Така че и трите пъти просто сме споделяли, че чакаме. Първия път и двамата ми родители бяха радостни, втория път майка ми беше като попарена (съобщихме на 70-годишният юбилей на татко, август 2009 г.) - малка била разликата, щели сме да ощетим Калина (разликата е 3 г. и ако изобщо, ощетих най-вече себе си, хаха). Третия път изобщо не съобщих, щото знаех какво ще се случи. Щях да чакам да ми проличи, което при мен става сравнително късно, но пък за зла беда се наложи да вляза в четвъртия месец да полежа някой и друг ден за задържане. И нали лъв ми не се справя, та баща ми идва следобед и не върви ся мен да ме няма и да не се обясни защо (нали вечно съм на разположение). Та те така разбра мама за третото ми бебе.

Баща ми произхожда от бедно селско семейство със седем деца, като са щели дори да бъдат осем, но едно бебче е починало от вирус зимата. Така че той винаги ме е подкрепял, даже много ме дразни, като каже мойта майка никой не може да я мине, тя е отгледала 7 деца. Или пък, „Майка ни е крила и хляба от нас.“ Не са живяли добре, но са огромна рода. Даже бих казала сме огромна рода, което беше повод за гордост през ученическите ми години, защото никой друг нямаше толкова много първи браЧеди.

Свекърите винаги са се радвали за нас, дали искрено или не, не знам, не мога да ги преценя, но те пък и изобщо нямат досег с децата, даже моите деца като се каже баба или дядо, си представят единствено моите майка или баща.

А иначе, по повод на вазектомиите и другите, макар и не на 100% сигурни методи, не помня обсъдихме ли т.нар. „връзване“ на фалопиевите тръби (за което научих съвсем наскоро от една позната, на която процедурата е извършена по време на цезаровото сечение за изваждане на второто ѝ дете). А също така някой спомена ли „алтернативните“ видове секс - абсолютно любими на мъжете и на някои жени (не и на мен обаче). При алтернативния секс забременяването е изключено (100% гаранция), но не и болестите, предавани по полов път, демек напълно е подходящ за любящи съпрузи, но не и за случайни връзки.

Връзването на тръби по желание не било законно в БГ ми обясниха на мен. Единствено ако по време на друга процедура се наложи да се направи, по медицински причини, било приемливо. Принципно я дават по-щадяща процедура, доколкото дава шанс за бебе при променено желание, чрез инвитро.
А за вазектомията... повечето мъже май не са особено склонни на това. Освен това тя е доста радикална и крайна, а евентуалното променено желание за бебе е осъществимо само при наистина болезнени и травмиращи мъжа процедури.