Многодетни мами - тема 67

Да,не е разрешено официално връзването на тръби,но както всичко у нас,може да се заобиколи.Но това,категорично не е моя начин.

О, това за вазектомията му го казах под формата на шега, никога не съм го мислила сериозно. Както аз не би си вързала тръбите, много драстични мерки ми се виждат.

Като минала през неуспешни опита инвитро в желанието си да имам 4то, да ви кажа, че сега тръби се клампират отвътре, през матката, така че "връзването на тръбите" вече не е някаква тежка кървава процедура, като едно време..

Извинявай, а първите три деца нормално ли за заченати?

Да, и даже с естествено раждане (номер 3 е роден, когато бях на 35). С ММ се събрахме, когато бях на 39, преди 11 години. С него са ми неуспешните опити инвитро, и не, нямаме мъжки фактор, имаме неизяснен стерилитет. Имам 3 опита с донорски яйцеклетки.

Имам с него една естествена бременност до 8 седмица, преди 5 години.

Разбрах. Щом веднъж си забременяла, макар и неуспешно, значи не е било невъзможно 

Както и да е, от 5 години сме спрели с инвитро опитите, а и ММ не държи да има собствено, аз държах повече.

Само да уточня, преди да се завихри сериозна дискусия: държа да се знае, че в изказването си относно методите за предпазване от бременност не бях сериозна, използвах известни литературни похвати, като ирония и сарказъм.

Никога, дори по т.нар. „здравословни причини“ (каквито не вярвам да настъпят при мен), не бих се осакатила доброволно, не бих го искала и от партньора си (за мен вазектомията и „връзването“ на тръбите са си директно осакатяване, а също така и хормоналните таблетки, спиралите и пр. противоестествени намеси в хормоналния баланс на и без това трудно балансируемия женски организъм). Over my dead body, дет съ вика.

На алтернативите по принцип също казвам не. Доста съм консервативна и искам сериозно убеждаване със солидни аргументи

А иначе никога нямаме 100% гаранция. Дори и да не се прави секс, пак нямаме сигурност - спомнете си дева Мария и непорочното зачатие. И прощавайте за богохулствената шега, но просто отвътре ми дойде.

П.П. Извън темата за зачеването, писанията на Шарки ме обнадеждават, че човек дори и с 3 деца може да се раздели с бащата и да започне нов живот. Засега не съм стигнала до там, но кой знае, някой ден...

Хаха,Мяуче,къртиш с тия алтернативи

За непорочното зачатие..цял сериал направиха хората-"Непорочната Джейн"-Ако има някой,дето случайно не е чувал коя е таз-американ уомън(естествено),отишла на гин.преглед,там по погрешка я ..забременили..Че евентуално и непорочна е била ..Но най-хубавото е,че я забременили от мулти милионер,та май им е простила в крайна сметка...Та права си,внимавайте из какви кабинети се врете,дами!;-)  (гледайте от милионер нагоре да са им клиенти )

И аз не бих се подложила на спец.процедури за предпазване.Пък ако се случи нещо,ще се ражда пак..хич не ща,но пък аборт не бих искала да преживявам също.Абе пазене и това е..Все пак не се знаем от вчера..ншщо,че и мм тича за ескапеле миналата година..

И с "ескапеле"стават издънки.
Иначе и аз си мисля,че ако се помотая още,може и да не мога да направя четвърто отроче.Годините си казват своето.Аз и с третото се поозорих.Повече от година работихме по въпроса.

Здравейте, момичета! Чета ви с голям интерес и много ви се радвам! Надявам се да се присъединя към вас през септември.
Аз имам две деца и никога не съм мислила, че ще искам повече, но ето, че от около 2 години тази мисъл не ми дава мира. Мъжът ми не искаше и да чуе. Не, че не се умилява от бебенца, но имаше хиляди аргументи - тясно ни е, няма кой да ни помага, няма да издържим финансово, няма да ни канят на гости и няма да ни приемат в нито един хотел, страх го е за мен, да не ми се случи нещо, не иска пак да съм бременна и да раждам и т.н.
И ето, че съвсем наскоро на Бъдни вечер, след дълъг разговор, решихме все пак да пробваме 1-2 месеца, ако стане - значи е било Божа работа и трябва да го имаме. И то взе, че стана отведнъж. И двамата бяхме и щастливи и много притеснени.
На първия преглед, обаче, ни казаха, че нещата не изглеждат добре /имам отлепване, а и плодния сак беше с "неправилна форма"/. Бяхме много разочаровани. Отидохме на второ мнение, като д-рът ни каза, че нещата изглеждат добре, но е рано още да се види ембрион. Та още съм в много ранен етап.... но..... Тези дни, не знам от хормоните ли, но започвам да изпитвам ужасен страх. Започнах да се разколебавам, да си мисля как не трябваше да взимаме такова решение. Страхувам се пак да преживея тези 9 м., страхувам се от раждането, страхувам се как ще се справим после, няма да имаме никакво лично време за нас двамата, ще търчим като луди да ги водим напред-назад и няма да се справим, няма да ни стигат финансите, ще ни е много тясно, няма да мога да обръщам внимание на децата си, ще капнем физически и психически.
Моля Ви дайте ми малко кураж!

*Noel*      Как ги мислите тия работи в перспектива? Наслаждавайте се на момента, на децата в този един момент, когато дойде бебето, ти ще си вкъщи, ще можеш да обръщаш повече внимание на другите деца. Дано всичко да е наред и ембриончето да се развива нормално. Обожавам да гушкам бебе, децата, когато се роди номер 3, не можеха да си го поделят, сутрин с отварянето на очите се караха кой да го гушка първи и кой да му каже чао. В колата се карат не кой да е до прозореца, а кой да седи до него ( сега най-малкият е наместен по средата, за да са и двамата до него). Лесно няма в този живот, докато всички сме живи и здрави, решение се намира.

Здравей, Noel!

Първо, дано всичко да бъде наред с твоето малко бебче и да имаш лека бременност и прекрасно раждане!! 

Страхотно го е написала Олаф, но аз ще се обадя в малко по-минорни тонове.

И така, ако ти кажа, че ще е лесно, ще те излъжа. Ако те уверя, че никога не са ме връхлитали панически мисли - тоже. Най-вече по време на бременността, може би действително поради бушуващите хормони, доста често съм си задавала същите въпроси, които и ти си задаваш (вече спрях, защото знам отговорите ).

Но въпреки всичко (дори въпреки раждането в началото на седмия месец, което беше допълнителен препъникамък при нас), въпреки непомагащият баща на децата ми, който на моменти изпада в състояния, когато „откровеничи“, че съжалява, че сме си родили повече от 1 дете (и нарича децата проблем номер 1,2 и 3), аз нито за секунда не съжалявам, че съм се решила, даже искам и още 1 дете (лудостта на многодетните майки го наричам туй състояние).

Може би нашето семейство е от тези, които са по-близки до вашето във финансов и жилищен план (живеем на сравнително ограничена площ и плуваме малко над ръба на оцеляването), поради което ние получаваме и коментари от „доброжелатели“, че сме взели неадекватно решение, което ще бъде естествено за сметка на децата.

И въпреки онова, което споделих, както и онова, което оставих „на досещане“, за мен усещането за справяне или несправяне остава въпрос на гледна точка, на приоритети и на, както неотдавна тук обменихме мисли, един план максимум (да не се бърка с план минимум), който в някои дни се свежда до това вечер да се преброим и да установим, че сме всичките петима, че сме цели, че сме горе-долу сити и спокойни преди сън.

И в крайна сметка щастието да имаш пълна къща е несравнимо, блажени са тези, които го имат И могат да го оценят! 

Ехе Noel не се ли "познаваме" от октомврийчета 2010 с моя най-малък Питър?
Лека бременност и не се притеснявай предварително. Щом всички сте здрави ще сте добре, другото ще се нареди. Каките са по-големи може да имат желание да гушкат/бавят бебето.

Да, октомврийчета 2010г.!  
Подписа ти ми се стори много познат!

Мяуче, благодаря за подробната обосновка! И особено за последното изречение!

Олаф, дано и моите са така, щото двете хем не могат една без друга, хем като са заедно са като куче и котка.