Многодетни мами - тема 67

Третото бебе си е смело решение. Първите две не ги мислих много, много. А третото като се случи бях като ударена една седмица. Минаха ми доста разнообразни и страшни мисли през главата. Но минава. Завладява те бременността, започваш да си казваш, че нито си първата, нито последната и месеците се изнизват. После като родих също усетих няколко вълни на притеснение. Ами сега? Как ще се оправяме? И после ежедневието те поглъща - кърмене, извеждане, консултации. Най-малко време за тревожни мисли имах след третото. Радваме се на всяка секунда спокойствие 
Да сте живи и здрави, радвай се на този подарък и ни дръж в течение 

*Noel*, добре дошла сред нас, дано всичко е наред и имаш една лека и безпроблемна бременност! 
Иначе да ти кажа, че и мен ме спохождаха абсолютно същите мисли, нищо, че бременността беше желана и планувана. Почти до последно имах съмнения, но може би и това, че финансово точно по него време нещата бяха много зле ми действаше. Обаче с времето всичко се подреди и нареди. Не сме се лишили от нищо, но не бих казала, че живеем в лукс. Щом го искате ще се справите, всяко дете си идва с късмета 

Noel, добре дошла при нас!  При третата бременност и аз имах отлепване, дори прокървих, но сакчето се закрепи и всичко приключи успешно. Надявам се и при теб всичко да протече добре!

Явно третото дете е някаква разделителна черта, преходен момент към многодетно семейство, поне тук в БГ. Такива са може би все още социалните нагласи, че изглежда като нещо много трудно. Мен също ме беше много страх, когато разбрах, че съм бременна. Даже в продължение на месец ми се искаше тази бременност да е сън, от който да се събудя и всичко да се върне по старому. Всички мисли, които описваш, са ми минавали тогава през главата. Лесно няма, но преживяването си струва. Третото дете ме промени в толкова много отношения, че не бих заменила това с нищо друго.

Честно казано, нямам спомен да съм имала някакви притеснения. Знаех, че реакцията на роднините ще е негативна и по-скоро изчаках във времето да им съобщя. Изобщо не съм мислила как ще се справяме след 6 месеца или 1 година, да речем. Като му дойде времето, ще се измисли нещо.
Третото дете при нас промени всички. Определено е едно от най-прекрасните неща, които ни са се случвали.
Искам да попитам за леглата. Стаята на децата не е много голяма, около 10-11 кв.м., мисля да им сложим двуетажно легло, за да слагам  и най-малкия да спи в тяхната стая. Някой ще сподели ли опит с двуетажните легла? Гледах ги в ИКЕА и в Юск, вижда ми се малко разстоянието между двата етажа, на този долу няма ли да му е много схлупено?

Олаф, моите три деца спят заедно от самото раждане на най-малкия. Двуетажното ни легло е това
http://www.mebelinipes.com/dvuetazhno-leglo/
много е хубаво и с добра изработка и не е скъпо за двуетажно легло, с матраците ни излезе около 800лв., на останалите фирми без матрак са толкова скъпи.
sweetkids_mama, права си за това как се приемат новините за трето дете. Сега всеки ми казва "колко смело", бих казала - да, трудно е, но чак пък смело.
Noel, добре дошла при нас, надявам се всичко с бременността ти да е добре и да имаш леко раждане  
При нас решението за трето дете дойде от таткото и баткото. ММ никога не е съжалил, включва се във всичко, не мрънка, напротив - къпе, преоблича, сменя памперси, пуска прахосмукачка и мие съдове. На нас също ни е тясно - трите деца спят в обща стая, ние спим в холо-спалня и имаме кухня и само една баня с тоалетна, нямам сушилна и съдомиялна, засега се справяме така. Предполагам, че когато се върна на работа, моят перфекционизъм по отношение на чистотата и подредбата вкъщи ще трябва да се промени, ако искам да ми е по-леко, но ще видим.

На мен притесненията ми бяха как ще се справям с две породени деца с толова малка разлика - 1г2м и още едно малкко на 4г. Но го поизбутахме и вече надигаме глави. Трудно ми е, че нямаме време с ММ да се видим , да си поговорим. По едно време се шегувахме, че не  ни остава време да се скараме, което си беше чистата истина  . Времето става кът, но мисля, че и този период отминава.

Здравей, Noel! Лека и прекрасна бременност ги пожелавам и за след нея няма да се плашиш   Човек знае две идвеста, така че ще се оправите
Финансово винаги можете да си вземете количка втора у-ба, дрешки от приятелки о т. Н...Може от много неща да си спестите...
Трудно е с малка разлика, понеже си вързан за децата, навсякъде трябва да са с теб, на никой не можеш да ги оставиш.. Но пък и това се преживява.. Стискаш зъбки една - две-три годинки и после няма и да питат за теб, така че по-добре да се наслаждаваме на сегашните трудни моменти

От самата бременност и раждане и аз се плаша.. Затова и три пъти минала през това чудо.. съм благодарна на Господ, че изобщо съм оживяла(втори и трети месец съм с брутално повръщане, не мога да  ям, нито да пия вода, на системи нон стоп).. Та за мен, като се избутат тия девет месеца, другото е лесна работа.. Стискам палци при теб всичко да мине леко!

Наистина тук като чуят три деца и уау! Все едно са трийсет! Пък не са чак толкова много..
Един колега на мм беше пуснал един бъзик "Ама стига вече с децата, понеже в колата няма повече седалки"
Ха-ха, всъщност има възможност за още две, не сме я запълнили до край Вече си представям реакции, ако някога се случи номер 4,сигурно ще ни обявят за луди..

Да ви кажа, под 15 години докато са, не е страшно, обаче сега по празниците баткото се върна от Щатите за ваканцията и бях един месец с три големи момчета накуп (26 г. баткото, 16 г. американчето и 14 г. моя малкия син) и като сложим и ММ и става една армия от 4 големи гладни мъже, а и аз не гъм от диетстващите ...готвих манджи с баките.

Благодаря ви за окуражителните думи! И аз понякога се чувствам като в сън, от който искам да се събудя. С първото и второто нямах никакви притеснения и бях много щастлива да видя двете чертички. Сега, въпреки, че аз настоявах за 3-то не се чувствам така и това ме терзае. Мислех, че ще съм на 7-то небе от щастие, а то... Сега разбирам, че повечето сте били така. Страховете не ме напускат и най-вече, че ще грохнем психически и физически и, че няма да имаме време само за нас двамата както досега. Но пък мисълта да го загубя много ме плаши, значи все пак желанието да го имам надделява!

Как ще го загубиш, бе мила, всичко ще е наред! 
Я излез навънка малко, глътни свеж въздух и разкарай лошите мисли! Всички бременни изпадат в подобни нестабилни състояния, гледай да се разсейваш с неща, които са ти приятни и бъди сигурна, че като се роди бебо няма да има по-щастливи от вас на света!

*Noel* имам чувството, че на нас много ни е вграден 2 детния модел. Сега излизаш от традиционно приетото дори несъзнателно в твоите мисли.
Физически може да е малко по трудно, но не много, каките са ти на 10 и на 6г; самостоятелни са, е трябва чисто физически да ги обгрижваш. Бебето много дава, помисли си още едно малко, хубаво човече в живота на всички Ви! Няма по-хубаво нещо. Не го мисли толкова.
Всъщност моите деца (еднополови) много по-добре се разбират като са тримата заедно. С мъжа ми сега имаме много повече време един за друг, особено като и трите деца са ви в къщи.

Аз карах третата бременност кошмарно.Ден за ден,лекарства,болници.Съветваха ме да го махна,за да се съхраня.Всичко минава,забравя се,а третата щерка ми е най-голямата слабост.А както вече писах,планирам и още едно....Иначе действително е насаден двудетния модел в съзнанието на хората.В едно интервю преди време ме питаха защо не го спазвам(модела),а кой го налага-не е ясно.

Много точно казано. Някъде там дълбоко в съзнанието ни е написано, че 2 деца в едно семейство е норма и всичко друго е не просто необичайно, ами едва ли не неморално. Собствената ми майка, която много си обичам, е от хората, които не приемаше за нормално да има семейство с 3 деца. Все ми разказваше за някакъв случай на някой си там познати, дето имали 4 деца и някакъв лекар се произнесъл относно майката, че има патологично силно изразен майчински инстинкт. По-голяма глупост не съм чувала, но и не навлизам в конфликти с майка ми, че нищо добро не излиза от това.
По подобен начин стоят нещата дори със семействата, които решават да имат само 1 дете, нали пак са извън двудетната рамка. Тогава започват коментари и съвети колко е хубаво, направо жизнено важно е да се осигури братче/сестриче. Истината е, че всеки си взима решения за себе си как да си устрои живота, с кой да се събере и колко деца да има. Ние си знаем какво става зад вратата на нашия апартамент. Никой не е длъжен да дава отчет на другите.
roxanna, леглото изглежда много хубаво и горната част е по-висока. Така, както го виждам, на долното легло може спокойно да се седне, без да си подпираш главата на горното, нали? Аз по принцип имах една идея да си направим сами само 2 етаж на легло, те сега спят на 2 легла на ъгъл и да направим 2ри над тях, като най-големият ще спи горе. Все още се чудя как да го направим. Редактирам се: тази фирма се намира на няма и 5 мин. от нас, ще отида на място да говоря с хората.
Ние се преместихме в по-голям апартамент, на по-удобно място, мога да ходя почти навсякъде пеша и се снабдихме с разни неща, дето улесняват живота като миялна, сушилня. Спестяват много време и направо се чудим как сме живели преди без тях. Вярно, ще го изплащаме още някоя година това жилище, но да се надяваме, че ще сме здрави и ще работим.

Точно това имах предвид - психологически и социално не сме подготвени да имаме повече деца и изведнъж като се появи третото дете на хоризонта, се паникьосваме, че се случва нещо кой знае какво. Надявам се, че това с времето се променя, но става бавно. 

Noel, аз както не исках да съм бременна третия път, се разтопих, като видях сърчицето на дъщеря ми на видеозона и разбрах, че я обичам и искам да я имам. Дай си време да заживеете с мисълта, ще се успокоиш и ще си мислиш само хубави неща за бебето.

/ Напомнихте ми, че беше баш по това време - точно през януари 2008 разбрах, че съм бременна./

Олаф, това за уредите е много познато. Миналата зима като родих малката живеехме в едностаен ( чакахме да стане готов големия). 3 месеца в една стая спим 5 души и пране виси денонощно. Честно - дори не се бях сещала за сушилня, не ми е идвало на ум. Една вечер, импулсивно, отидохме и си купихме. Направо не е истина особено зимата се върти непрекъснато. Винаги сме с чисти дрехи, чаршафи, якета. По-малко прах, труд..абе..измислили са го