Многодетни мами - тема 67

Това поведение на 7-8 годишните аз го свързвам с първокласническите промени, доста приличат на пуберските - хем си по-голям и отговорности имаш, хем си си бебчо; иска ти се да се правиш на голям, ама нещо все не ти се получава; хем да си самостоятелен, хем не ти стиска... ако може мама да не ми се бърка в нищо, ама да ми седи до д-то докато пиша домашното... и т.н.
И при тримата съм го виждала това, и при девойката също... и когато най-големия беше в 8ми клас пак такова "изтрещяване"... смятах, че е от възрастта, но като мина адаптацията (до 2/3 от учебната година, че той не само училището смени, а и местоживеенето и беше драма...) и се приключи с тез изцепки, има други прояви, но категорично не с такива истерии, и налагане, и фиксиране, и... абе всичко

Мяуче, моето най-голямо дете имаше такива другарчета, които изискваха от него определени правила, за да са му приятели. От сорта на: "Ако не ми дадеш да си играя с твоята играчка, няма да ти бъда приятел." А после редовно му се губеха играчки или ги чупеха. Това в детската градина. Колко съм говорила да не си носи играчки, за да не му ги чупят, но не - другите носели и той искал да носи. Обискирах го на излизане от вкъщи, че си ги криеше по джобовете.(Това защото и г-жите бяха помолили да не се носят играчки от вкъщи, та да наложа техния авторитет, но повсеместно родителите не бяха стриктни в спазването на това правило). Обяснявала съм му също, че щом го изнудва така някое дете, значи не му е истински приятел, а само се възползва от него. Сега е на училище и има други проблеми. Пак се сдружи с по-палавите деца от класа в началото. После се опита да се отдръпне от тях, че има такива, които правят поразии като обръщане на чужда ученическа раница и изсипване на цялото съдържание на земята. Взимат му ученическите пособия и не ги връщат или ги губят или ги съсипват и стават неизползваеми. Обяснявам да си пази нещата и да не дава нищо на никого за ползване щом не ги пазят и връщат, но за сега ефект няма. Той самият ми е разхвърлян и небрежен към нещата си(нали виждам вкъщи какво е), но още не иска да разбере, че трябва да ги пази. Мрънка, че не било честно така - и той искал да си почива в междучасията.

Средната се адаптира сравнително лесно в детската градина. Тя е по-интровертна, тиха е, по-притеснителна, но напоследък виждам, че ходи с желание на детска. В началото не ядеше. Като ми се оплакаха, че цял ден нищо не яде, говорих с нея, обясних й, че трябва да се храни. Да опита мъничко от всичко, което й дават, ако не й харесва да си изяде поне само хляба. Малко по малко прояде, започна да й харесва храната. После ми се оплакаха, че не страни от игрите на другите и не се включва в груповите игри. Обяснявах й пак какво се очаква от нея като поведение, та постепенно и там влезе в релси. От батко й все се оплакваха, че е много палав, а нея все я хвалят, че много слуша, че е тиха, че рисува много хубаво(в сравнение с другите три годишни в групата).

Най-малката скоро навършва 2 години, енергията й няма изчерпване. Много бъбри, съставя изречения, не спи изобщо вече през деня, само нощем. Обича да разхвърля дрехи, да скача на леглото ни, да пее. Много е пъргава, много е силна в ръцете и краката. Още предното лято се научи сама да се катери и пуска по големите пързалки в детската градина. Притежава чара на на-малкото дете в семейството, което само да се усмихне и разтопява сърца и получава внимание. Кака й постига това внимание с рев. Вкъщи като вземе да хленчи за нещо, не спира докато не го получи.

Емел, поставянето на условия за приятелство е само една от характеристиките на обсебващото дете, и то според мен най-невинната. Такива условия поставят общо взето всички деца на тяхната възраст, то си е вид закачка (както и обаждането на моля другарката, сега г-жа). Но обсебващите деца са по-неприятни и вредни, защото, точно както GI е описала, забраняват контакти и игри с другите деца (те могат да играят с когото си искат, но „жертвата“ трябва да е винаги на разположение) и изискват цялото време и внимание да е за тях. Жертвите им се чувстват като изцедени и стават нервни и капризни, но не знаят откъде им е дошло, защото от друга страна пък ценят приятелството и игрите си с обсебащия индивидиум. Въобще, не е лесно.

Иначе искам да те успокоя за неспособността да се опазят ученическите пособия, че явно това е фаза, през която по-пасивните (и неагресивни) деца минават. И аз много се сърдех на Калина, че се превръща в жертва на „хулиганчетата“ в класа и всяка вечер се прибира с по нещо липсващо или пък разстроена, че са ѝ повредили едно или друго. Но и „хулиганите“ пораснаха, а и тя започна постепенно да намира начини да пази (чак в трети клас). Иначе е велик разрушител и мрази реда и дисциплината. И точно на мен да ми се падне такова дИте, дето сърцето ми се свива при вида на подгънато ъгълче на книга, тетрадка, учебник.

Люси (средното) пък е вещоманче и обича да подрежда, но когато тя си реши, и ся, нали сме в бунтарска фаза,  ако поискам да си оправи дрехите или стаята или нещо друго подобно, най-често чувам „не“ и разни там хубави неща по мой адрес .

За малчо щях да добавя, че няма по-весело създание. Още от бебе се смее на недотам изтънчените шеги на татко лъв, което никоя от сестрите му не е правила. От яслата пък ми докладват, че час по час си измисля някоя шега и сам си се кикоти, с което разсмива и останалите. Въобще, чароматник е и голям разбойник е станал (светъл пример има, че и каките доста се млатят, освен че се обичат, разбира се, хаха). Разбойническият период съм решила, че има общо с тригодишнината, макар че аз още му коригирам възрастта (и сигурно до 18 ще продължавам), но истината е, че е крайно време да спра, щото човекът е изцяло наваксал и ще ми се обиди сигурно, ако разбере, че го броя три месеца по-малък, отколкото всъщност е.

Относно пуберИтета съм се спекла още отся и предпочитам да си стоя със заровена в пясъка глава. Размислите на peneva_a малко ме успокяват, но в крайна сметка, като дойде, ще го издеяним някакси, де ще ходим.

П.П. Утре започва един дълъг и уморителен период на рождени дни (първо Калина, после Люся на 4-ти, накрая Никола, на 9-ти). Стискам зъбки и чакам да мине, че да си починем.

Много ми е интересно пък милите дечица, които изсипват чужди раници или вземат чужди вещи и ги съсипват, от къде го имат това самочувствие, че всичко им е позволено? Как са успели да ги възпитат в такъв самоуверен непукизъм родителите им..
На градината като питам баткото "кой ти е приятел"  и понякога казва едно две имена, понякога никой.. По принцип моето е много своенравно и не обича никой да му налага правила или да прави нещо насила, поради тая причина явно не успява да завърже приятелство, защото не схваща, че трябва да има взаимност някаква.. Той от край време не е по приятелствата с деца, ще излезе някой саможивец от него като гледам..
Като ви чета не знам дали не е съвсем право детето.. То излиза, че в тази възраст приятелствата са малко странни? А моите от както съм била на пет, та до днес са най-хубавите ми..

При мен все още няма предпубертетски или пубертетски поведения в нито една от трите. Каките са вече на 10,5 г при това и четвърти клас. Все още са си напълно дечковци, разбира се ядосват ме понякога, но по обичайният начин. Малката е на 7,5 г и при нея също няма някакви промени в поведението, първи клас е, но реално тя е с този клас и в това училище от миналата година и не е нещо ново за нея.
За съжаление и аз и тя не можем да се разберем с новата им класна, с която ще са до четвърти клас и вече сериозно се замислям, дали да не се опитам да я преместя в друг клас. Днес се връщат от зелено училище и е много разочарована, преди малко ми рева по телефона, а миналата година с учителката си от ПГ бяха на същото място и беше във възторг. Откакто е с тази класна не желае да ходи на училище и изобщо явно цялата атмосфера в училище към момента не и допада. Учителката очаква от тях да не мърдат от 8 сутринта до 5 вечерта, в голямото междучасие да играят на тихи игри, не ги изкарва навън, в  малките междучасия може само с приятелчето до тях да си говорят, но не и да стават от чина. Вечно се оплаква на всички родители от нещо от децата и преекспонира нещата, съответно вече и родителите не обръщаме внимание, децата хем са на тръни постоянно, хем вече и те не и обръщат внимание за нищо, защото от толкова забрани фокуса се губи.
Елена заяви категорично, че повече на лагер не желае да ходи,  а досега винаги с удоволствие е ходила на всички лагери още от трета група на детската градина и миналата година в подготвителната група в училище. Каките все още вече четвърти клас са първа писта при обяваването на какъвто и да е лагер от училището, но там се забавляват и прекарват добре с приятелчета далеч от родителите, а не да се чувстват в нещо като концлагер с постоянни забрани, навиквания и оплаквания от всичко както е при малката. А тя е дете, което е свикнало да и се карам и лесно не се засяга, но дори и тя преди малко ми звъня ревейки. Приятелката и с която са заедно в стая се оказа, че всяка вечер е звъняла и е плакала на родителите си.

Пумпалче, в повечето случаи родителите (на хулиганина) са невинни. Те изобщо нямат представа какви ги върши синковецът (или дъщерята, щото има и такива момичета), защото най-често те се подстрекават един друг и считат това за игра. Същевременно „жертвите“ и техните родители са поставени в много неизгодна позиция, защото класните ръководители хем всяка година държат да ни запознаят с правилника, съгласно който е забранено посегателството и рушенето на чужда собственост (каквато са и химикалките и моливите, чантите и несесерите и пр.), хем пък предупреждават класа: „Не мъ занимавайте с тези неща!“ И децата не смеят да се оплачат на учителя, но когато се стигне вече до системен тормоз (щото то си е точно това, тормоз) и се наложи да се намесят родителите (на „жертвата“), г-жите обикновено го играят подло и предупреждават родителите на отсрещната страна, при което само се насажда враждебност, без нищо да се промени. Аз за себе си установих, че просто трябва да мине време и момчетата да пораснат и да им омръзнат тези „забавления“. И повечето наистина порастват. Но като си спомням как беше при нас в пуберИтета, майко мила. Тарашенето на чантите е наистина мило и деликатно в сравнение с това, на което момичетата по мое време бяха обект в кварталното ОУ някъде към шести-седми клас, особено по-хубавичките и/или по-надарените.   А дано ся нравите да са се променили към по-голяма цивилизованост, ама надали!

Иначе според мен на сина ти му е рано за приятелства в онзи смисъл, който ние влагаме - дълбоки, трайни и смислени. Всеки приятел е до време. Така е и с Люся, докато не я улови на въдицата онази хиена „Мими“, а преди това една друга хиена. И своенравността не я спаси. Но за твое успокоение ще кажа, че при момчетата такова обсебване по-рядко сякаш се случва.

Наш Колю доскоро играеше с Димо. Вчера го питам по списък обичаш ли тоя, обичаш ли оня и когато стигнахме до „Обичаш ли Димо?“ Отговорът беше „Не. Боби.“ Демек, сдобили сме се нова любов. Нали ти казвам, че са ден до пладне тия мъжките приятелства.

Аз съм добре, че тук моливи, тетрадки, флумастери се предоставят от училището и от вкъщи нищо не се носи, и няма кой да го взима и тн. Не съм имала/имам такива драми. Определено и момчетата са по на "стаден" принцип с приятелството, по 2-3-4 добри приятели и си играят.
Аз имам вече един официален тийн на 13г; но не съм забелязала големи проблеми и промени още. Той ми е най-съвестен по принцип, добре се учи и много спорт играе. Да видим... той влезе в селективно академично училище, което е само момчета 11г до 18г.

Аила, 9г ми момче за първи път ще ходи на лагер за 3 дни; най-големия беше на 11г когато отиде за първи път. Малки ми се виждат на 7г да ходят на лагери сами без родители...

Здравейте, мами,

ще се радвам да се включа във вашата весела групичка.

Имам три Юнака: Най-големият - 4 клас, Средният - бъдещ първокласник, Най-малкият - 1г 4 м.

И тримата са ми супер, като най-големият батко е Мислителят, Следващият батко е Артистичният, най-малкият е Разбойникът.

 

GI тя ходи от трета група по лагери и каките също и всички много им харесва и обожават да ходят и искат на всичко да ги запишем. Така, че в случая не е раздялата с родителите или самият лагер, проблема е в учителката, тъй като тя е единствената променлива в случая.
Честит ти тийн, сигурно е интересно в клас само с момчета.
При мен предстои евентуално ако я приемат едната близначка в СМГ да е в клас в който 80 процента от децата са момчета и това леко ме притеснява, но засега отлагам да го мисля, докато не се случи.

И аз така бих определила моите
Ние днес изпратихме момчетата нахски лагер в Разлог. Баткото е на 8, малкият на 5 . Отиват организирано от детската на малкия, с учителки, които водиха и големия преди години ( май беше на същата възраст). За първи път са заедно някъде, без нас. Писа ми по вайбър, че е много щастлив и ще ги водят на басейн направо не знам как ще ми е довечера само с едно дете 

По-оправните деца по-рано стават готови за екскурзии и лагери без родителите. Нашата Калина (голямата) ходи и в първи, и във втори клас, но понеже е свитичка, не се чувства комфортно. Все я слагат в стая с деца, които налагат своите възгледи за живота и съня и детето вижда бая зор. Отделно тя се храни много избирателно и на такива места често пъти направо си гладува, а на вс. отгоре ѝ се смеят, че примерно си била сипала царевица за обяд. Тя съответно ми се обажда и реве. Колкото и да ѝ обяснявам, че не тр да обръща внимание, на такова място, където е сама, без закрилата на близките, тя просто няма на какво да се опре и самочувствието ѝ страда, а от там и доброто прекарване. Вероятно ще го преодолее на по-късен етап. Аз помня, че са ме пращали по лагери отрано (6-7), веднъж и със сестра ми даже (беше един от най-ужасните лагери ), но чааак към седми клас вече бях психически готова за самостоятелни екскурзии.

Румка, добре дошла в клубЪ! Кратко и ясно представяне, хареса ми.

Момичета, как се престрашавате да ги пуснете толкова мънички?( Имам предвид пет годишните) И аз аъм ходила на зелено в първи клас,сега като си спомня много е било хубаво, тогава ми беше малко свито.. Че то май беше и по седмица и повече и наште бяха дошли да ме видят и аз ревах, като си тръгнаха... Какво ли им е било на тях..
Аз повече се учудвам, че има учители-навитаци да водят толкова малки дечица..

Моят синчо абсурд да отиде, той ще ореве орталъка, че е сам, без нас, през живота си е спал веднъж без нас(у баба си) Много е далеч от идеята за лагер някъде си..

Мда, сега като се сетя, то началното си бешe направо сървайвър.. Момчетата бяха много зле.. Ужаст.. Направо, чакам първи клас с "нерърпение"  Поне ми стана ясно защо са толкова диви някои... Ми защото така се раждат явно... Все пак някаква забележка и корекция от учител би трябвало да има.. Да се обясни, че да чупиш чужди вещи никак не е куул.. Кой знае и аз как ще ги преживявам такива събития..
Виктор също си губи нещата-най-вече флумастри и моливи все му чезнат от несесера.. Сега като ви чета.. може и някой да ги прибира, без да е нарочно или осъзнато, в ДГ чак такива джебчии мисля че няма ))

Руми, добре дошла! 

Ние първо пратихме баткото на ски лагер от градината, беше на 5. Всяка вечер се чувахме и той даже бързаше да затвори, да не му губим времето  После видяхме, че не е толкова страшно и ги записахме и двамата на летен лагер във Велинград, пак от градината, но баткото си счупи ръката денят преди заминаването и Калоян отиде сам ( тогава на току що навършени 4 години. Отиде за 7 нощувки  Госпожата беше впечатлена, че нито едно от децата не е плакало и дори не е питало за родителите си. Толкова са ги изморявали
Затова сега ги пуснахме и двамата, защото са ходили отделно, а и много се грижат един за друг  Чухме се преди малко, имали дискотека в хотела и лягат

Батко ходи от втора група на градината на лагер. Първия път имах някакви ужасни предчувствия "от моите", пазя си белия кичур в косата и до днес. Само сънувах и виждах катастрофа. В последния момент смениха маршрута заради някакъв ремонт и виденията изчезнаха. Първата вечер: "Мамо, аз съм добре. Айде чао, че почва дискотеката!"... и те така   През цялото време имат аниматори и ги спукват от забавления, така че вечер припадат. Лагерът е и физически близо, на час път, та ако нещо чак път страшно стане, винаги може да се прескочи и да се прибере детето. 6 деца на 1 учителка + директорката + мед. сестра.
Ние правим касичка и събираме пари за 1 лагер на учебна година. Тази година вече е ред на момата, ако пожелае. Но ето, че обявиха зелено училище в училището и батко много поиска. Хоп, два лагера = 600 лв. В крайна сметка решихме, че няма да има подаръци за р.д., а само едно Лего, и ще обявим касичка за лагер. Явно така ще караме и занапред.


rumka833, добре дошла 
 

Имам същият проблем у дома. Г-жата на по-големият батко иска да ги води на почивка за 4 дена, през пролетната ваканция. Поканени са и всички бъдещи първокласници, братчета и сестричета. Аз искам, да го пусна, дори първоначално и ММ се съгласи. Но снощи ми каза, че не иска да пускаме по-малкият. А аз много бих искала да го изпратя. И сега не знам какво ще стане, защото те децата знаят, че ще ходят двамата - при първото обсъждане бяхме всички заедно.