Многодетни мами - тема 67

И аз съм чвла подобни изследвания..Моите са сякаш много малки, за да кажа кой каква личносте, все още се оформят.
Средното беше голяма драма, докато беше най-малка, а сега е тиха и спокойна, прилича на интроверт, нищо, че обича компанията и игрите с други деца.. Баткото пък е уж необщителен, но пък му харесва, когато е център на внимание.. Бебето е център на внимание с всички средства..

Смятам, че големите по определение са натоварени с родителските амбиции. Което се опитвам да отрежа в зародиш при моите деца и да натоваря еднакво и тримата или никой   Но и аз не знам съумявам ли да го направя това. Искам да си остана еднакво близка и с тримата, и тримата да ми споделят и да ми се доверяват.

И брат ми нищо не споделя с майка ми(на което тя безумно се дразни )

Редактирам се-съгласна съм със статията за първото дете, че е "проба-грешка" при него. Като се замисля една от причините да си наблъскам децата така е уж да сведа грешките до минимум.. Те пък станаха повече май..
И също, че като второто дете е различен пол от първото, то сякаш е първо за себе си. Малкото от сега изглежда силен характер.


Да, наистина спасява кърменето от бебешка истерия .. И сега като си помисля, че може би кърмя за последно ми става тъжно. Хем си е досадно понякога, хем е много мило преживяване. И аз кърмя от бременност до бременност, ама ти си много сериозна, евала! Радвам се на ползите от кърменето, определено, понеже днеска Аля е с много висока т и поне може да си цока, нищо друго не иска

janin4eto_87, в тоя случай ви е твърде голяма разликата от 7 години между всяко дете за да влизате в теориите. По-скоро вие сте си като три първи деца, не повлияни от реда на раждане в семейството.

При моите деца, раждани нагъсто и еднополови, точно влизат в целевата група на теорията/изследванията  , и аз уж много внимавам за това средното ми дете да получава достатъчно внимание. Но като ги чета повече се плаша колко влиятелно е това при деца с малка разлика и колко им оформя характера. pum_pall, загледаи се в тях, те до към 4г възраст са се определили вече; средното дете може да е или тихо/несподелящо интровертно, но може да е шумно. И с двете поведения се изисква внимание от родителя и са резултат от реда на раждане (нито е първородно, нито е най-малко).

Важно е децата да са уверени в себе си и да нямат постоянна нужда от външна валидация от родители и/или приятели.
Наистина Филип голямото ми дете е амбициозно, съзнателно и много изпълнително; тих и уверен в себе си е. Най-малкото по-глезено, някакси сигурно че всичко ще е добре, не се напряга много. Деннис, средното ми дете, обича да привлича внимание по всякакъв начин, пее на сцена, изнася концерти в училище, амбициозен е (това носи внимание също). Изглежда много уверен на пръв поглед, но вътрешно не  е толкава. Всяко внимание и положително и негативно иска.

Да, амбициите ... добре че имам три деца да се разпределят равномерно дано ...И аз се опитвам да натоварвам еднакво тримата и да изисквам по равно от тях. Още незнам дали ми се получава. Всеки свири поне по 1 муз инструмент, 1 спорт и допълнително математика с мен  

Ето намерих една статия, много добре обобщава: http://edition.cnn.com/2015/06/18/health/birth-order/.

Нашето средно дете е ужасно пищящо. Като бебе ревеше за щяло и нещяло, като порасна, пак реве за глупости. Ние по този повод все се шегуваме с него, че страда от синдрома на Средното дете. Моите не се вписват в рамките, обаче. Първият е палав, шумен, трудно може да му се разчита за нещо сериозно, не бих казала, че е особено амбициозен, може би на фона на другите далеч по-амбициозни деца в класа, изобщо не е уверен в себе си, дори има ниска самооценка, което много ме притеснява всъщност. Докато вторият е по-разсъждаващ и осъзнат, има вътрешната убеденост, че е по-умен от другите и се справя с всичко и по този повод изобщо, ама изобщо не си дава зор за нищо. Третото е още много малко, не знам какъв ще е като характер, но засега поне е разбрано, приятно за общуване същество. Може би пък точно в това да се изразява манипулативността му.

Това със стълбата по средата е мъничко!


Мен ме отбиха миналото лято. Като по ония разкази, дето една сутрин ставаш и се сещаш, че отдавна никой не те е нападал. Странно усещане след толкова години (при мен се сляха нещата и станаха едни примерно 8 г. кърмене, бременна или и двете). Има си и някои плюсове, де  

Олаф, това пищене си е типично. Второто дете "запълва" това което не е първото пак за внимание е борбата!
Аз се изумявам как най-малкото ми (и най-мързеливичко за сега) дете е Любимец на учителките в училище(на 4г тръгват тук). Ходи прегръща ги, целува ги, те му се радват, централни роли в училищните пиеси има вече 3 години. Аз само се разправям с тях, че не чете още добре, те пък ми обясняват колко е чаровен/умен/добър, имало време за всичко  . Наистина на него му е добре, закрилян е от братята си, съучениците му знаят, че той има по-големи братя в класовете и кой точно са те. Вчера в училищния двор в междучасието, някакво друго 6г дете го имитирало отзад (той даже не разбрал), средния му брат с орлов поглед го видял и насмел детето. После в къщи тихо ми го разказва да не се притеснял Питър. И на Питър какво му остава освен да танцува и да се весели.

Болестите се почнаха! Големият беше в къщи от понеделник до сряда; тази нощ средното дете повръща ...някакъв вирус пак.

зелено човече, отбихате викаш  . Аз освен кърменето се бях сраснала с двойната количка. Цели 9г я ползвах, много здрава излезе. Сега съм я дала на сестра ми за племеничката ми.

Аз не мога да кажа в коя графа спадат моите. Близначките имат разлика две минути, като цяло втората е по-високо, по-оправна и лесно справяща се в училище. Докато другата е по-контактна и весела, кояот се въползва на моменти от това, че е по-голяма с 2 минути, но пък винаги мислят сестра и като по-едра за по-голямата. Малката е 2,9 г след каките родена. На моменти е пълно бебе, винаги е малката и трябва да има за нея и да се внимава, но пък от друга и се наложи и покрай големите за редица неща да порасне по-бързо и да се справя наравно с тях.

Ох, много се смях на характеристиките на средните деца (макар че, признавам си, само пробягах през текста). Даже още прицвилвам, като се сетя за вътрешния монолог: „Well, I'm not the oldest. I'm not the youngest. Who (the fuck) am I?“ (наистина тежка драма изживяват, докато се самоопределят и намерят мястото си в семейството).

Нашето средно дете, Люсинда, напълно отговаря на описанието (това значи ли, че не се справям/е? значи ли, че допускам класическите грешки при възпитанието на децата? питам се). Особено ми стана забавна характеристиката „somewhat rebellious“, щото понастоящем минаваме през период, когато somewhat спокойно бих го заменила с totally. Иначе се е заформила един грандиозен people pleaser (на моменти съм сериозно загрижена как се оставя да я манипулират т.нар. „приятелки“ в деЦката и заставам на контра позиция, пък то детето може би няма нужда от чак такава опека). Още отсега личи, че приятелите за нея са абсолютна необходимост, те са за нея въздух и вода - всичко. Та, ако искаш да ѝ сториш зло, вземи ѝ приятел, директно ляга болна. Явно трябва да работим повечко в тази насока, знам ли.

Голямата също отговаря на характеристиката, до последната точка (и на моменти се проявява като mini adult, хаха). Разбира се, тя разгръща тези качества по свой уникален начин. В определен смисъл е и дете, на което може да се разчита (но все пак дете), и съвестно дете (което обаче си търси своето понякога и с цената на неистини), и предпазливо, и контролиращо (и търсещо контрол). Определено е achiever, но за нещата, която тя иска да постигне, а не за онези, които аз смятам за важни.

Малчо и той се е заформил съгласно списъка, като баща му напоследък много му е набрал заради една новоизлюпена черта, а именно манипулаторството (много често лъже, че са го ударили, и реве насила, за да накажем някоя от каките). И наистина е лек характер, попиващ като гъба внимание от всички посоки. Иначе той ми беше най-лесното за гледане дете, направо ангелче небесно, до преди 2-3 месеца, когато започна да подивява. Дано да е само период! Уффф...

В моето родно семейство сме 2 деца, като аз съм по-голямото и също отговарям на описанието за първородните деца. Сестра ми обаче отговаря както на средно дете, така и на последно. Може би това е една от характерните особености на двудетния модел. Или пък просто е особеност на нашето семейство.

Aila, за близнаците в многодетни семейства пише, че да си като семейство в семейството; твоите ще са си с характеристики като две първородни деца.

Мяуче, интересно ми беше да те прочета. За средното дете, просто ти като си знаеш, ще и отдаваш повече внимание. За моето средно дете Деннис, приятелите са важни, да е cool, popular в училище е много важно за него. Не го виждам да е people pleaser, напротив, но е коренно различен от големия си брат в отношенията си с хората.

Някой да ми каже кое дете е Григор Димитров, понеже беше невероятен .
Малко оф топик, но не мога да се сдържа )) Браво на нашето момче

Баткото също е като възрастен понякога, ама понякога е по-зле от бебето..

Въпросът е - дори и децата ни да отговорят на характеристиката, трябва ли да бягаме от този модел? Лошо ли е, проблем ли е? Ставаме различни, но всеки има своите качества
Ние, като родители, трябва ли да се променим в отношението си и съзнателно да се стараем да не влизат децата ни в тези описания?

На средната днес се заех да ѝ обяснявам, че да си приятел на всички, означава да не си приятел с никой. Защото нейната цел номер 1 е да не влиза в конфликт, което води до неприятности за самата Люси, защото другарчетата ѝ се възползват и я принуждават да прави неща, които не иска да прави, а тя се съгласява, за да я харесват.

Но освен дето приема и изпълнява команди от текущата най-добра приятелка с кодово име „Мими“, непрекъснато ми разказва какво въпросната обича (или какво мрази), включително когато става дума за дрехите, които самата ЛюМила носи. И след като сутринта чух, как Мими много обича, когато Люси носи пуловера с котките (затова дай него да облечем), реших да стане ясно, че независимо какво харесва и обича Мими, ние си имаме наши си предпочитания и наш си живот (поне аз, де) .

Интересно и закономерно е, че това дете, Мими, е единствено дете.

А иначе Люся е силен характер и вкъщи обича да се налага и да врещи, но явно напоследък нуждата да бъде харесвана и популярна в обществото (разбирай в ДГ) взема превес.

Толкоз по въпроса за пийпъл плийзърството от мен.

Да, и освен това, възможно ли е да излезем от модела, или нямаме контрол там? Но това са въпроси на които никой от нас не може да отговори, според мен.

За Григор май е единствено дете  
janin4eto_87, за средното дете и неговото развитие е проблем да когато се получи така с реда по раждане на децата, разликите им и пола. Разрешението е да му се отделя внимание, да не се пренебрегва (както неволно може да се случи в семейство с деца с малка разлика; най-голямото всичко е първо с него и родителското внимание е там; най-малкото е бебе, малко, сладко и средното остава).

Мяуче, точно това да не се влиза в конфликт, да се хареса и тн, пренебрегва собственото си аз и своите интереси не гони. Това е проблема, и е проблем не когато играе с Мими, а когато е пораснала. Средните деца стават идеални за решаване на конфликтите между братята/сестрите си, най-малко претенциозни са и тн, за тях самите това е лошо. И моето средно дете имаше едно приятелче Джоршуа, като бяха на 5, 6, 7г; всичко знаех за това дете, беше измисли безброи правила които Деннис трябваше да следва, като да му подаде топката поне веднъж при футбола, да играе с него поне 10 мин; да му ходи на гости и тн. Едно дете беше също. Деннис много се измъчваш,е но не влизаше в конфликт с него. Още повече че аз бях приятелка с майка му  . Ами говорихме за това много в къщи, аз помолих да ги сложат в два отделни класа; различен футболен отбор; спрях да съм приятелка с майката; спрях всички ходения с гости между децата. Последните две години Деннис ми е много спокоен, намери си негови нови приятели (Джоршуа не му даваше!), порасна на 9г е. Надявам се с нашето внимание да израсте не или минимално афектиран от синдрома на средното дете.

Точно така, GI, такива обсебващи деца са много вредни за нашите среднячета. И си права, че е по-страшно за взаимоотношенията м/у порасналата Люси и порасналата Мими, но и сега нанася доста щети (Люся е на 7, навършва ги след седмица).

Обаче се връщам от вратата, за да споделя една характеристика на Люска, която също много ме тревожи. Тя не споделя, ама изобщо (за разлика от Калина, която си изпява всичко). Напоследък започнах да я уча, но става много бавно. До такава степен е потайна, че само ме чака да ѝ подхвърля вариант за отговор, веднага поема и аз повече не питам, а усещам, че не е това. Затова вече не ѝ предлагам варианти, а оставям въпросите отворени. Ако ще да не каже и нищо. То си е нейно право.

Връщам се на обсебващата Мими, която явно доста я тормози, обаче Люска си мълчи вкъщи. Но един ден се ядоса нещо на мен, започна да врещи и да трещи и неочаквано си изплю какво я мъчи. Оттогава насетне винаги внимавам да ѝ давам точните съвети и да я уча как да се справя с Мимитата. И нещата много се подобриха, въпреки че има още какво да се желае. В крайна сметка от септември няма да са заедно, но се надявам да не се намери някое друго такова дете, защото тя явно ги привлича като магнит (Мими не е първата).

Мяуче, моето средно дете много споделя от това което е ял в училище до това което учителката е казала по всеки предмет  . Но пак това е в противовес на големия син, които му не споделя. Пак е за внимание, средното дете е намерило пролука която не е била запълнена от големия.
С големия ми син просто го карам да говори колкото той иска и се надявам да споделя  .
Трудна работа е

И нашата двойна количка се ползва яко. Ние я взехме втора употреба от многодетно семейство, изтърпя ни, после повози две тодлърчета, после едни други деца и сега е пак в многодетно семейство... нека се ползва, аз се родих с нея направо 

У дома момата е средно дете. Не остана време да изчета текста, но тя е толкова емпатична и добра по същността си, че на моменти се чудя дали е от мен това дете. Да я пази там който е отгоре, сигурно ще пати от добротата си... Батко е типично първо дете, точно като мен. НУРСът се очовечи, а от градината не спират да го хвалят.

Я да питам по-опитните, нормално ли е момче на почти 8 г. да показва вече явни пубертетски поведения