Многодетни мами - тема 67

Wow, докато се включа, сте изписали света!!

Първо, по въпроса за страховете и бременността. Всъщност аз не съм изпитвала точно страх и в крайна сметка не съм имала никакво съмнение, че ще се справим все някакси. Ей от този ми оптимизъм лъв ми страшно се разярява и дори иронично ме нарича „птичка Божия“, едва ли не той ни изнася на гърба си, а аз дори не се притеснявам, че няма да издеяним. Аз се опитвам да го успокоявам, но когато на въпроса „Как по-точно (ще се справим), ти лично какво ще направиш?“, блокирам и отговоря, че не знам, направо си ме заплюват отсреща.

Но както и да е, това, което ми се случваше докато бременеех с Никола, бяха буквално някакви панически атаки, които ме връхлитаха изневиделица, но слава Богу бързо ги потушавах. Отдавам ги на хормоните, на тежката бременност (с постоянни болезнени контрации), а и, не на последно място, на проблемите м/у нас с лъвю. Защото и аз като Олаф не ги мисля нещата мноЛ, мноЛ (отново неодобрение от лъвска страна и от страна на майка ми и др роднини), направо се фърлям (обикновено в дълбокото), па каквото сабя покаже, но на моменти след като съм вече на дълбокото и преди да изплувам, взимам, та се стряскам малко. Егаси, колко обичам да се отдавам на философски размисли и страсти!

По повод на леглата и обзавеждането на деЦка стая, имам какво да кажа, т.к. преди три години, когато щеше да се ражда Колчо и решихме, че вече е време дамите да се отделят и да си имат собствено пространство, моят първоначален избор беше легла (и обзавеждане) от ПДЧ или чам, но не и метални легла, каквито са икейските (напомняха ми много на стерилни, болнични легла). Впоследствие обаче, с преждевременното раждане на Нико, престоя му в неонатологията и бързото изписване, се оказа, че имаме по-малко от седмица да разрешим „проблема“ и почти по принуда се ориентирахме към ИКЕА. Взехме именно металното легло като по стабилно. И всъщност никак не съжалявам. Вярно е, че горното поскърцва (матракът обаче, който е пружинен, а не самото легло), а там по стечение на обстоятелствата е и нашето най-голямо шило Калина (която вече гони 35-40 кг. и е доста височка, над 146), но като цяло леглото е наистина „бетон“, а и за възрастни става (е, по-леки, не кат лъв ми 150 кила).

Разстоянието м/у леглата не е толкова малко и реално не е схлупено - удобно се седи, без да си удря човек главата. Освен това, имайте предвид, че което за нас е схлупено, за децата е по-скоро уютно - девойките обожават да спускат одеала и завивки от втория етаж към първия и да си правят „клубче“ (много интересно откъде им хрумна да го нарекат така) на долното „його“ - даже са запалили и Никола да играе с тях. Ние имахме нужда и от още едно решение за спане, затова купихме от ИКЕА едно легло тип чекмедже, което е само рамка с колелца и с по-тънък матрак идеално пасва под двуетажното. И както се шегувахме едно време, че ние ще си имаме трето бебе, но няма триетажни легла, ето че се оказа, че има. А и като гледам проекта, който chokolina показва, не е проблем наистина при повече площ да се оформят нещо като три етажа. По-късно ще покажа снимки как е при нас.

Като споменах колибката, си припомних какво мислех да споделя. Нашите момичета все още не приемат Нико като един от тях, тоест не е влязъл още в клубЪ. Според моите наблюдения има 2 основни причини за това. Първата причина е разнополовостта. Кой каквото и да ми говори, има си значение. Те си искат още едно момиченце, с което да играят на кукли и продавачки и учителки и пр., а Нико не им се вписва никак в тези ролеви игри. Вследствие на това, девойките се изолират, гонят го, бранят си от него личното пространство. Иди че се опитвай да ги убедиш, че им е брат, ако си нямаш работа. Това нещо няма как да се преодолее, но с възрастта или ще се задълбочи разноинтересието им, или пък ще си станат по-близки, макар и различни. Не знам доколко това зависи от нас, като родители.

Втората причина е, че той е още малък. Върши някои неща, които са неприемливи за дамите, но типични за възрастта и с това си навлича неприятности и враждебност, като той пък реагира нападателно също (не бих го определила като агресия, защото е много силна дума за едно тригодишно мъжленце ). Не е вече бебе, не става за кукла, има си свое мнение и претенции. Имат, разбира се, и моменти на близост с каките, например снощи ми стана много миличко да го видя гушнат в Калина, докато гледаха тв или после качени на нейното легло, а тя му чете приказки (с К. разбирателството като цяло е по-трудно заради по-голямата възрастова разлика). ЛюМила се разбира идеално с него, защото тя си е още дечко, макар и 7-годишен дечко. Белите и забавленията са нейната страст и успява да го завладее. Та не е лесно да ги съчетае човек и на моменти побеснявам, особено когато трябва да присъствам на 3 места едновременно. Все още в тези моменти не съм се научила как правилно да реагирам (в смисъл спокойно) и продължавам да се дъня, въпреки че съм наясно, че греша. Ех, защо не можем да се клонираме на 2 - на 3, поне за малко понякога.

П.П. А sharky ме подсети как напоследък са почнали да ме връхлитат панически атаки във връзка с пуберИтета и яденето. Какви ли количества ще се изяждат и как ще им насмогваме. Но в крайна сметка просто си казвам, като му дойде времето, ще намерим начин да се справим и това си е.

Много пишете и аз вместо да работя съм все в темата .Моите са момичета, но също най-малкото не е прието от големите.Бута им нещата, рови в бюрата, в чантите.Изисква постоянно внимание и има доза ревност от другите.Отделно средната,на 7 , детенее покрай сестра си и започват заедно бебешки игри, завършващи с травми и сълзи.Най-голямата , почти на 12, по-се съобразява, но тя ако е ухапана ще отвърне.На моменти и нейните години се стопяват.Иначе тя се дразни, че все трябва да наглежда по-малките, ако аз готвя например, и все повтаря, че е по-добре без тях.А мъжо като каже ''не щтете ли още едно бебе'' тя съвсем подивява.Здраве да е, няма да са все на тази възраст.

Ето в отделен пост да видите как е при нас.
Дотук всичко е 1:1 с у нас. Средното е на 7, голямото е на 10, но отказва да поиграе с малкото, ако не ѝ е кефффф. На моменти това ме взривява, защото просто няма как да свърша едно или друго, с 3-годишен Никола, залепен за полата ми.

Исках да допиша по повод на поръчката на Айла, че много ме учудва, дето не се намира кой да я изпълни. Нас една фирма тука в района на Сточна гара 2 месеца ни мотаха с едно единствено кухненско шкафче, което искахме, за да може малко по малко да си обновим интериора и да го направим малко по-функционален. Та, тази фирма е една от малкото в Сф, работещи с чам, като цехът им е във Велинград, което допълнително усложни ситуацията. При поръчка прибират капаро, чертаят някаква груба схема на ръка и обещават да е готово до 20 дена. Айде, ние не сме вчерАшни и очакваме до месец, месец и малко да не си получим поръчката, но това, което се случи, надмина очакванията. Първия път, месец и нещо след поръчката, се обаждат, че шкафчето най-сетне е пристигнало - отива лъв ми, ми то е с розов (!!) плот (поръчали сме тип мозайка, тоест сиво) и с 2 чекмеджета вместо 3. Дотук добре, отказваме розАвото и си чакаме нашето си шкафче. И така, след още месец пристига „нашето“ - с черен плот, 1 чекмедже и вратичка. Ми, лъв ми побесня и си поиска капарото, но това са 2 загубени месеца и пак сме на нулата без алтернатива. Досега отдавахме неучачите на това, че поръчката ни е малка и нямат особен стимул да се размърдат, но като чета Айла, явно и за големи поръчки нямаш гаранция.

Мяуче, много сладки дечица и идеално разрешение на леглата!

Стана ми интересно това което пишете за "приемането в клуба".
Моите са всичките момчета със сравнително малка разлика (6г между най-големия и най-малкия). Докато Питър беше бебе, бяха "момчетата" и бебето; тогава го пазеха, аз се карах като той отнесеше някои волен или неволен удар от тях при игра. Той захитря и пищеше по-често да стане на неговото.

Откакто Питър стана на 2- 2г и половина, долу-горе да се вписва, започнаха да го третираът като един от тях, трябваше да има едни и същи правила на поведение, тоест изчаква си реда и тн. На мен ми беше трудно да преглътна и поставя еднаквите правила за 8г, 5г и 2г деца, тоест при удар помежду си да накажа 2г със същото както и 8г; или при игра да си изчаква реда 2г със същото като 8г. и да не се намеса да кажа "Той е по-малък отстъпете му". Но виждах, че ако това правя, двете по-големи го изолираха, а той ревеше, че иска при тях. В крайна сметка поставих същите правила и сега са една банда, която си има йерархия. Аз като не се меся много добре се оправят и разбират.
Онзи ден прибирам ги от футбол и тримата  мръсни и кални до ушите; казвам трябва да се изкъпете веднага като влезете в къщи. Веднага става аз съм първи, аз това, онова. Най-големият каза, аз съм първи (твърдо!), средното дете го пита "защо?", той каза "най-голям съм". И до там беше, къпаха се по ред на номерата.

Като се случи да са само средното и малкото дете в къщи (на 9г и 6г сега) е по-голяма врещялница и каране отколкото ако са тримата. Някакси имат си ред в бандата и големия ако го няма е борба за надмощие.     

При нас с малката разлика има абсолютна приемственост сред поколенията   Всички са на един акъл, а баткото и бебето са един за друг създадени, мн се обичат..
Следя ви с интерес стаите, понеже и ние тази пролет трябва да се разделим от децата, че сме в обща спалня. Тя ще остане детска и поне е голяма, но трябва да се мисли и за бюро и т.н..

GI много ми беше полезно написаното от теб. Явно наистина една от големите ми грешки е, че винаги защитавам „бебето“ за сметка на каките (или „каката“, че тя каката беше тригодишна навремето, когато бяха само 2). Вече не толкова, де, постепенно започвам да го приемам и Нико като по-голям (и по-лош ).

Тоест, явно интуитивно някаква сигнална крушка ми светва, макар и късно, че не бива да има привилегировани индивиди, защото това насажда ненавист или най-малкото лоши чувства и конкуренция м/у децата.

За съжаление тука лъв ми никак не ми помага, защото той се е наежил с/у Никола, което още повече ме впряга да го защитавам. Включвам някакси на подсъзнателно ниво системите за защита на по-слабите. Ще се гътна.

А, лора, забравих да отбележа, че аз най-много пиша, когато имам най-много ралта, т.к. съм преводач и съм залепена за пецето тъй или инак, а концентрацията ми клони към минус безкрайност напоследък (от няколко години насам това), та час по час прехвърлям взор към форОма.

Мяуче, чудни са! Душата си давам за тази гледка, да ги видя как спят  За металното легло, чудим му се още, децата си го харесаха в ИКЕА, Дани иска точно защото ще си прави долу къщичка с одеала. В стаята има място спокойно за 2 легла плюс гардероб ( сега са им там на двамата под ъгъл, плюс бюро и ракла). Въпросът е как да наместим и третото. Стеф още спи при нас, но умира от кеф да легнем всички заедно в детската, за да се приспиваме. Ще проверя и тези от мебели Нипес. Стеф става на 3 през май и е време да се ориентира и той да си спи на легло. Това с индивидуален проект също съм го мислила, най-първо си мислех просто да измислим само втори етаж, който да поръчаме и да сложим над някое от техните легла, така и така си имат вече 2 в стаята. Мебелите им сме ги купували на части през годините ( вече повече от 10! ) и стаята им е малко странна сбирщина от плоскости. Но пък всъщност само спят там, какво им пречи.
Аз имам брат, той е 3 г. по-голям от мен, много мразех това, че делим една стая. Ама ужасно много. Когато бях на 14г. се преместихме в апартамент, той остана в къщата при баба и дядо, бях безкрайно щастлива вече да си имам собствена стая. Ако имах разнополови деца, в пубертета задължително щях да им направя отделни стаи.
При моите борба за надмощие има между големите. Те са с 2 г и 3 м разлика, винаги съм ги тертирала като равни, всичко е било еднакво между тях и затова не могат да решат кой да е водачът на глутницата. Малкият, понеже винаги е бил сред големи, някак си не се осъзнава като по-малък. Включва им се съвсем наравно в игрите. Смело прави всичко, каквото и те правят. Те го пазят, понякога средният му се дразни, нали страда от синдрома на средното дете, но като цяло в игрите са единни. Дори и като си джуркат нещо на телефоните, малкото се намества до тях и гледа съсредоточено.
И аз съм най-активна във форума на работа Тук много страници в нета са блокирани, няма ФБ, няма абв, скайп, не мога да свърша друга работа, но пък не са се сетили да блокират и бг.мама-та.

Мяуче, разтапяща гледка    Толкова ми е хубаво, уютно и приятно като ви чета  

Моите батковци са все заедно, играят на едни и същи игри, карат се понякога, но и много се обичат и не могат един без друг. Ще видим как ще се получат нещата бебка като порастне. Засега много я обгрижват, постоянно я целуват и гушкат.

Същото е при нас като при Олаф, същата разлика при момчетата, малкият върши всички неща наравно с брат си, понякога дори се справя и по-добре. Приемат се за равни, но големия засега поне е по-главен в измислянето на игри, бели и подобни  

При нас момчетата спят в тяхна си стая, всяко в леглото си. От време на време казват, че искат двуетажно легло и те, като слушат децата в градината. Но стаите са достатъчно големи и за три легла дори.
До преди да се роди бебето, малкия батко като се събудеше през нощта, идваше при нас в спалнята, но след бебето вече спря да го прави. Често се замислям и аз как ще ги разпределям по стаите (имаме две предвидени детски), но си казвам, че има още доста вода да изтече, докато дойде момента да отделям беба.

Ох, то сега икейското двуетажно е даже още по-готино с тая стълбичка по средата.

При нас по принцип Калина е уж по-разумната и повече внимава с Никола, но недайси Боже да ѝ грабне нещо, тя удря без да се замисли. Напоследък обаче (от няколко месеца) Колчо отвръща на удара с удар, че даже и с 2, 3, 5 дор до 10. Хващам се за главата направо.

Люся повече ревнува, но и повече го брани и повече играе с него. И макар че 4 г. е вече доста голяма разлика, те са си на 1 акъл - 7-годишното и тригодишното.

Но и нашите технологията ги събира, било то телеХон, таблет или телевизор. Големи са зяпачета.

Аз имам сестра, по-малка с 2 г. и 5 м., ми беше ни много хубаво заедно и сме имали толкова много ценни моменти, НО го има и обратното, независимо от еднополовостта - желанието за собствено лично пространство, най-вече в пубертета, но и след това. Даже не знам дали след това не беше още по-силно това желание.

Никола спи при мен от раждането си. Но от осем месеца насам провеждам кампания по отбиване на нощните сукалчески набези. И съм на път най-сетне да успея, хахаха. Та, приспивам го вечер и го оставям на спалнята при баща му, който не смее да протестира поне за това нещо. Че не го обгрижва, не го, ама някакси закърпваме нещата. Ако ревне (кой да е от двамата ), тутакси скачам и така... Често го взимам при мен, на третото його в деЦката. На снимката виждате момент, когато аз вече съм станала от чекмеджето и щъкам, наслаждавайки се на спокойствието, което се наруши около 15 мин. след снимката. Познайте кой се излюпи пръв?

pum_pall, при теб бебето си е още бебе . А двамата големи на почти 6г и 4г, не си ли играят заедно по-така игри за големи (моите на тази възраст играеха на борене, футбол в градината, катерене и тн), а бебето само да снове около тях? Може да е различни, че са момче и момиче, сигурно не се борят...

Мяуче, и аз така трябва да работя днес но не мога да се конценрирам нещо... Никога не е късно да поставиш еднаквите правила за всички. 3г много добре разбират за какво става дума.

Аз примерно не дававам да се гледат никакви екрани до 6 часа вечер. В 7.30ч вечер всички са в леглата. Обиди (или удари/хапане като по-малки) помежду им, наказвам без оглед на възраст. Отдавно не ми се е налагало да наказвам за това. Всеки си чисти/оправя стаята сутрин; оправят чиниите от миялната; всеки си реди изпраните дрехи по гардеробите.

Друго нещо си мисля, че до една върраст децата просто обичат да спят в една стая и даже мразят да са отделно. Ние след като се роди малкия си купихме голяма къща с 5 спални, за да има всяко дете стая; те тогава бяха на 1г, 3г и половина и почти 8г. Е и досега 4 години по-късно не си спят точно по стаите. В момента двете малки спят заедно в една стая.

О, да, бебето си е бебе още   (нищо, че се бута при другите за всичко, че ги и избутва)  При нея и батко й има някаква особена връзка-той може да я успокои, да я разсмее, харесва му да се занимава с нея и това си личи, докато каката примерно е по-дистанцирана.

А иначе и тримата са кротки един към друг, баткото си играе на "битки" с баща си, отскоро и с по-малките, но е внимателен и му се доверявам, че няма да се ударят, ако зависи от него.
 По-големките си играят на разни измислени игри заедно, като Виктор определя правилата, а Радина го следва, ко да прай милото   и няма драми. Естествено, бебето честичко им разваля  строежа, я ресторанта и има мрънкане, но съвсем допустимо. Бебето е най-нападателно, и понякога ги хваша за косите, но те не му отвръщат, дори не знам дали го пазят или просто не могат да се защитят.. А за него това е игра, то не разбира че ги боли и те сякаш му прощават бързо.

Казвам, че има приемственост, понеже аз с брат си не можех да се понасям докато не отидох студентка май!? Аз съм по-голяма с пет години, почти шест и бях ужасно злобно сестрище.. Така сме се бъхтали, винаги го скубех за косата и той се предаваше.. Но сигурно съм се чувствала прецакана, понеже той винаги е бил привилегирован като по-малък и като се сдърпаме за нещо съм си връщала.. То отстъпваш пред ваште, отстъпваш, пък в сърцето ти.... Обичаме се вече, да кажа, няма ревност 
И да, бяхме и в обща стая.. Ами как да не се намразим, не знам.. Но пък така са били повечето хора-такова беше нормалното детство в бг-в обща детска.. И аз ако имам възможност ще ги разделя, ако не, няма..

Та и аз затова не ги деля по възраст, правилата са за всички, дори и за бебето, ако то е виновно за нещо не бих казала на по-големите-отстъпи, понеже е бебе! Напротив. Разбира се, че сме внимателни с бебето, но няма да я оставя да избута кака си от стола й, или по-скоро уча кака й да не се оставя да я избутват. В крайна сметка си е до характер на детето май.

Мяуче, не знам кой сладур се е събудил пръв, ще кажа този с най-нервния темперамент-при нас това е баткото и затова спането при него от 3г е най-омразният процес, за следобеден сън не може да става и дума..


И аз мисля като GI и Sharky и повечето момичета тук за стаите-до пубертета все ще се изтраят после дано да сме се уредили...
Мяуче, тия бая кърмачески стаж си натрупала. И ние се кърмим още и отбиването винаги ми е било най-трудното нещо.. С кака й се кърмихме до 2г, докато забременях с малкото де факто и отбиването стана от само себе си(щото повръщах вече и нямаше накъде)  ама с това не знам как ще се случи.. То реве ако слезна до магазина, ако ще му спирам кранчето ще е добре познатият кошмар..

Да ви питам колко са широки тези икейски метални легла? Аз съм виждала от техните само от серията мамут и ми се сториха много тесни, тези по-добре ли са?

Исках да ви питам какво мислите за синдрома на средното дете (middle child syndrome) и как всъщност реда на раждане при децата ни определя отчасти характерите им?

Ето тук един линк: http://www.parents.com/baby/development/social/birth-order-and-personality/.
Много изследвания има, че реда на раждане в семейството (дали си първо, второ, трето, четрърто и тн дете) определя характера ти. Първите деца са си винаги първи, изпълнителни, по-амбициозни; най-малките са винаги бебетата на семейството; средните (едно, две деца) нямат това внимание от родителите си и стават или много шумни, изискващи внимание или пасивни и вглъбени в себе си.

По тия теории и изследвания има изключения от това правило за характерите, които са деца  при втори брак; осиновяване; деца с голяма разлика 5 години и повече между две раждания (тогава става като две първи деца с тяхните характеристики).

Ще споделя аз как е при нас по-късно.

GI, аз съм най-голямата от три деца ( през 7 години сме). Аз съм точно такава, каквато теорията твърди. Искам всичко, мога всичко, справям се с всичко. Близо съм била винаги до нашите, много сме си близки и аз трудно осъзнах, дори болезнено, че аз вече не съм част от тяхното семейство. Дъщеря съм им, но вече сме си отделно домакинство и не мога много да се бъркам. Сестра ми се роди като бях на седем и тя също е потвърждение на теорията. Спокойна, интровертна, без много емоции,стои си в стаята сама и рядко е при нашите..а за споделяне -почти нищо не им казва. Тя винаги е казвала уж като майтап, че е най-безинтересна в семейството, защото е средната и пак е била момиче. За брат ми нямам наблюдения. Аз се изнесох когато той беше на 4 годинки, но пък сме много близки. Той е моето четвърто дете и тази година за пореден път ще е с нас на море  Аз плаках като разбрах, че мама е бременна с него и съм му малко повече като майка, отколкото сестра. Но той е на 15 години сега и е в пубертета, нямам никаква идея като какъв характер ще се оформи, но е сериозен, стабилен. Приятно е да си говориш с него
При нас разликата е малка между децата ( 3,5 години). Не мисля, че пренебрегваме средното. Първо, защото той е най-артистичен, шумен, обичлив, гушлив. Той продължава да бъде моето бебе, въпреки че Дали се роди. Обсебващ даже. По-скоро се обвинавям, че големия не получава дастатъчно ласки, ама той е друг чешит и има нужда от съвсем други неща. Да четем заедно, да готвим заедно. По различен начин получават любовта ни, но тъй като са малки, ние сме навсякъде с тримата, така че не мисля, че има пренебрегнат. Според мен това се отнася за деца с по-голяма разлика..знам ли 

И аз съм чела на няколко места във връзка с подобни теории за поредността на детето и характера му. Трябва да прочета и това и да преценя как е при нас. Ще ми е интересно да се запозная задочно и с вашите деца.

Пумпал, аз кърмя почти нон-стоп вече 10 години (е, с малка почивка от година и половина м/у второто и третото). Плюс туй съм кърмила каката и малката в тандем (никога заедно, но все пак в един и същи период). Каката я кърмих до 4 и нещо, но ми се губи вече и колко.

Бях я отбила с ред сълзи ред сополи към пети-шести месец от бременността, но после тя пак се закачи, когато бебето стана на месец (а тя на 3 и месец). В случая с Никола хем сърби, хем боли. Ще ме е яд, че съм си съхранила лактацията с толкова зор, пък да не се възползваме максимално от „промоцията“. Пък и когато нямаш достатъчно помощ и подкрепа от другия родител, кърменето много спасява.