Страх от животни

Публикувана: 2 ян. 2017, 17:37 ч.
Последно мнение: 22 ян. 2018, 17:06 ч.

10 726
30

eva83 - Новак

Новак

2 ян. 2017, 17:37 ч.

Здравейте.Имам нужда от съвет. Синът ми е на 10 години и има панически страх от животни.
Много ми е трудно да го обясня.Страх го е от кучета,но като отиде при моите родители, там имат две кучета и ходи при тях храни ги,дава им вода.И виждам че го прави с удоволствие не на сила.Като е при другите си бабини изобщо не се доближава до животните,дори не иска да им хвърли храна от разстояние.
Купихме му зайче декоративно за Коледа.Милва го като е в клетката и като се разхожда зайчето из нас.Вчера се качи върху кракът му и той избяга,разплака се.Почувства се много зле.
Вече мисля да се посъветвам с психолог.
Приемам съвети и идеи всякакви.

Виж целия пост

# 1 2 ян. 2017, 17:54 ч.

Това поведение може да го копира от някой близък, който не харесва животни.Обикновено възрастните проектират страховете си върху децата( съзнателно или не). Казва ли защо го е страх? Другите баба и дядо, с които не иска да се доближава до животни какво отношение имат към косматковците? Ако му се казва, че хапят, драскат , че са мръсни и страшни....Докато при вашите родители, той вижда, знае и усеща, че това е нещо нормално и няма страшно. Да е плашен примерно, че ако не си изяде храната ще я дадат на кучетата или нещо подобно. Децата ги е страх ако обикновено са видели това поведение или самите те са били потърпевши от нещо. Не го насилвахте, но се уверете, че всички край него не му насаждат този страх с думи и дела. Може и да му пускате детски филмчета с животни. Нека често се сеща за положителните емоции с кучетата на баба си и дядо си. Питай те го за тях, как ги храни , как ги милва, как си играят, нека има положителни емоции винаги като споменавате животно...

Виж целия пост

Новак

# 2 2 ян. 2017, 18:05 ч.

Като беше малък на около 3-4 години за две седмици му се случиха два инцидента.Първо го гони куче,или по точно бягаха в една и съща посока,но синът ми по тротоара,с кучето по улицата,кучето бягаше от стопаните си.На следващата седмица петел му скочи на лицето.
Лошото е ,че нямам подкрепа от баба му и дядо му,при които го е страх от животните.Те постоянно говорят,че "той това неможе да го направи","че него го е страх","че е пъзльо" и подобни думи Sad

Sad

. Едва ли не е един пълен некадърник.А детето ми е страхотно.

Виж целия пост

# 3 2 ян. 2017, 20:02 ч.

Ами първо решете проблема с тези хора, които насаждат на детето ви комплекс за малоценност.....

Виж целия пост

Ентусиаст

# 4 2 ян. 2017, 21:40 ч.

Аз може би бих ограничила контакта с проблемните баба и дядо. Бих изпращала по-често при другите, където детето е склонно да контактува с животни. У дома не бих донесла животно, освен ако детето изрично не поиска. Срещата с нови видове според мен трябва да е на място извън дома - баба и дядо, зоопарк, съседи и т.н. Трябва да му се обясни, че е нормално да го е страх, но и да види, че не са опасни. Трябва да вижда как вие осъществявате контакт с животинките и да чакате сам да преодолее страха си.

Ние живеем с куче. Детето ми не се страхува от нашето, но не доближава чужди, освен ако не ги познава от по-дълго време. Не изпитва страх, но им се радва от далеч. Обаче вижда, че ние ги галим и така по някое време се престрашава. Естествено, знае, че ако ние ги нараняваме и те ще ни наранят. Хапана е и от нашето куче дори и то заслужено, защото беше причинила болка. Сега вече се е научила как да контактува с тях, но всичко изисква време.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 5 27 ян. 2017, 15:47 ч.

Малката ми дъщеря я беше страх от кучета и котки. Решихме проблема като си взехме котка - бебе. За съжаление котката се разболя след време и вече я няма... Sad

Sad

Сега имаме куче и детето ми обича всички животни и не се страхува от тях.

Но в случая ми се струва, че има по-специфични моменти - може би тези инциденти са оставили някакво отражение. Но все пак, щом контактува с животните на едните баба и дядо, значи не са чак толкова зле нещата.

Другите баба и дядо имат ли животни?

От заек и аз бих се уплашила. Въпреки че обожавам кучетата и котките. От другите малко ме е страх... Embarassed

Embarassed

Виж целия пост

# 6 22 фев. 2017, 21:54 ч.

Имам голямо, рошаво, добродушно куче. Винаги го водя на каишка. Случвало се е няколко пъти да чувам как майки и баби плашат децата с него, когато минаваме покрай тях с реплики от рода на:ако не слушаш ще те дам на кучето или пък детето сочи кучето и казва виж мече, а баба му се кара, че може да го ухапе. Защоооо, по дяволите?!

Виж целия пост

Ентусиаст

# 7 22 фев. 2017, 22:32 ч.

Много често срещано явление и после родителите се чудят защо децата им имат страх от животни.

Виж целия пост

Потребител

# 8 25 фев. 2017, 11:26 ч.

Цял живот ме е било страх от животни, чак някъде след 30г започнах да се преструвам на безстрашна, най-вече за да не давам лош пример за децата. Но все още си „подскачам” на ум. Добре, че родителите ми не са се сещали да ме водят на психолог за такава щуротия hahaha

hahaha

Имали сме дворно куче, умирах от страх и от него, майтапеха се с мен, но добронамерено, не съм се чувствала кофти и аз самата се иронизирах за това.
С две думи, за мен ситуацията е „чудо голямо”.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 9 3 март 2017, 01:16 ч.

Звучи ми като фобия. Добре би било да поговори с детски психолог. както и да каните на гости бабата и дядото с многото дворни животни, а не детето да ходи при тях. Или да се срещат на неутрална територия - далеч от животните. Или да се изиска животните (разбирам, че това не са домашни кучета / котки) да бъдат прибирани и затваряни в кокошарника, обора или където там живеят, преди пристигането на детето и да не бъдат пускани извън заграждението - по какъвто и да било повод - до напускането му.

ПП
Бърди, "чудо голямо" е понеже изобщо не знаеш какво е да живееш без страх. Да ти кажа... много по-приятно е. Не е нелогично човек да иска, ако му е изобщо във възможностите, да освободи детето си от това бреме. Какво те кара да мислиш, че би била по-нещастна, ако не подскачаше вътрешно при вида на куче?

Виж целия пост

Потребител

# 10 3 март 2017, 08:26 ч.

Ха, здрасти, някъде да съм твърдяла, че ще съм по-нещастна, ако не подскачам?

Виж целия пост

Ентусиаст

# 11 3 март 2017, 23:40 ч.

Ами... казваш "добре" че не са се сетили да се обърнат към психолог. И какво, питам аз - в тази връзка - по-лошо ли щеше да ти е, ако би могъл да ти помогне да преодолееш фобията, още в детството (колкото по-късно, толкова по-трудно е)? В най-лошия случай... щеше да си като сега. Защо тогава да не се опита?

Виж целия пост

Потребител

# 12 4 март 2017, 08:28 ч.

Не знам в какъв свят живееш, в който психолог помага за такова нещо.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 13 4 март 2017, 14:03 ч.

Фобиите се третират от психолог, психотерапевт или психиатър. Придецата - най-често - от психолог. При това при децата най-често лечението е успешно. При възрастните - амииии... не толкова. Това е в обичайния свят; не знам в алтернативните. Там може да се третират с хомеопатии и леене на куршум. И това съм го чувала. Но в по-простия първата стъпка е именно консултация с детски психолог, не с врачка или духовник.

Виж целия пост

I

Ентусиаст

# 14 24 март 2017, 11:55 ч.

Е хубаво де, то си е нормално детето да го е страх до някаква степен. Кой тръгва безумно към непознати кучета, например? Мен ме е страх от крави, особено като са в глутница. Шегувам се, донякъде, но селскостопанските животни са си големи добичета. А пък петела е направо звяр, ако реши. Кокошките са нервозни и пърхат..

Така че детето си е в правото да не се втурва само към животни. Но пък се лишава от приятно общуване. Мисля, че ди струва да го насърчавате към преодоляване на страха. Ако живеете в София, в зоопарка има училище, в което децата могат да се сближат с някои добри животни.

Виж целия пост

E

# 15 28 май 2017, 20:01 ч.

Като бях малка на 3-4 години ме ухапа куче по крака и родителите ми са мислили, че вече ще имам страх от животни, но сега съм най-голямата любителка на животни и храня всички кучета в квартала. Но не мисля, че има за какво да се притесняваш. Някои деца са по-плашливи от животни. Няма да забравя как 6 годишния ми братовчед го беше страх от заека ни и дори не искаше да го докосне. Може с годините страха да отмине, но и да не стане това не е нищо притеснително.

Виж целия пост

R

Потребител

# 16 3 юни 2017, 15:26 ч.

Цитат на: Шушон в ср, 22 фев 2017, 21:54

Имам голямо, рошаво, добродушно куче. Винаги го водя на каишка. Случвало се е няколко пъти да чувам как майки и баби плашат децата с него, когато минаваме покрай тях с реплики от рода на:ако не слушаш ще те дам на кучето или пък детето сочи кучето и казва виж мече, а баба му се кара, че може да го ухапе. Защоооо, по дяволите?!

Ха де, защо!? Днес пак чувам една майка да плаши сина си с мечката, кучето и пр. Аз имам малко куче, водя го вързано, обаче виждам деца на по 10, които го заобикалят от 10 метра!

Виж целия пост

Безвремие

# 17 6 юни 2017, 11:06 ч.

Цитат на: Free Agent в сб, 03 юни 2017, 15:26

Цитат на: Шушон в ср, 22 фев 2017, 21:54

Имам голямо, рошаво, добродушно куче. Винаги го водя на каишка. Случвало се е няколко пъти да чувам как майки и баби плашат децата с него, когато минаваме покрай тях с реплики от рода на:ако не слушаш ще те дам на кучето или пък детето сочи кучето и казва виж мече, а баба му се кара, че може да го ухапе. Защоооо, по дяволите?!

Ха де, защо!? Днес пак чувам една майка да плаши сина си с мечката, кучето и пр. Аз имам малко куче, водя го вързано, обаче виждам деца на по 10, които го заобикалят от 10 метра!

Родителите, родителитееее, бабите и т.н.... #Cussing out

#Cussing out

Мдааа, айде да не са на 100%, но едно 60-70 процента си имат вина за това, децата ТАКА 1:1 ни копират поведението, че оставам безмълвна, осъзнавам едва когато видя моите думи и реплики изкопирани и някак си понякога не се харесвам Embarassed

Embarassed

. После за съжаление силно влияние имат обществото, другите дечица, с които общуват, телевизията... Но и да си го кажем, едва ли можем много да променим нещата, които не зависят от нас. Но пък можем да се постараем за тези, които зявисят.

Похвално е, че майката иска да помогне на детенцето си преди да е станало "чудо голямо" Peace

Peace

. Аз лично бих пробвала и с ТЕС. Изцяло съм съгласна, че страховете трябва да се третират още на малките, за да не си ги влачат цял живот. Peace

Peace

Скрит текст:

Аз лично съм била свидетел на другата крайност - убийство на кротко куче пред очите ми и още не съм го преживяла напълно. Това беляза сериозно живота ми. Tired

Tired

Цитат на: eva83 в пн, 02 яну 2017, 18:05

Лошото е, че нямам подкрепа от баба му и дядо му,при които го е страх от животните. Те постоянно говорят, че "той това неможе да го направи", "че него го е страх", "че е пъзльо" и подобни думи Sad

Sad

. Едва ли не е един пълен некадърник. А детето ми е страхотно.

С тези хора трябва сериозен разговор на проведете и не пред малчугана. Дайте им да се разбере, че нещата за Вас са сериозни и искате подкрепа от тях. Нека да го окуражават, че е смел и че с всичко може да се справи. Peace

Peace

Аз поне така бих постъпила.
Успех със страхотния младеж! Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

T

The Siren of Titan

Потребител

# 18 6 юни 2017, 17:08 ч.

Не бих се притеснявала. Дъщеря ми изведнъж започна да се плаши от гълъби- абс. нерационално. Страх я е, ако ходят по земята и се приближават до нея. И от някои котки я е страх, особено ако са черни.

Не бих търсила специалист, защото е на 3г. и ще го израсте.

Виж целия пост

# 19 6 юни 2017, 19:08 ч.

Внука изкопира всичките страхове на майка си, по-точно тя му ги наби в главата.И сега момче го е страх от паяци, мухи, комари, хлебарки.Пищи като момиче.Интересното е,че от големи животни не го е страх, храни гълъби, играе си с всички и всякакви кучета, въпреки,че е предупреден, че някое може и да го ухапе.От мишки, чинчили, плъхчета, морски свинчета, зайци също не го е страх, защото е израснал с такива.А пищи от насекоми.

Колко ли не се опитвах да убедя дъщерята, да не си показва страховете пред него, не успях.Колкото и да му обяснявах на него, че той е по-голям от всяко насекомо и те нищо не могат да му направят, пак не успях, пищи си от хлебарки и паяци.

Виж целия пост

R

Потребител

# 20 6 юни 2017, 22:36 ч.

Сетих се за една техника за преодоляване на страх от животни.
Детето да ги рисува. Ама по много, всеки ден.

Моят син го е страх от мухи. Откъде му е хрумнало и аз не знам.

Виж целия пост

И

Ива Тодорова

# 21 7 юни 2017, 09:20 ч.

Моето скромно мнение е, че преди всичко трябва да се направи консултация с детски психолог, за да прецени доколко е дълбок страхът и стига ли до фобия, или е вследствие на нещо чуто, видяно и после проектирано в съзнанието , че трябва да се страхува.Хората се страхуват от нещата, които не разбират.Ако гледа образователни филмчета по Анимал Планет за кучешкия/животинския свят, ако се среща с познати водачи на кучета в парка, които могат да му покажат какви положителни емоции носят и показват кучетата, докато те са под строг контрол от собственика им, то тогава детето ще почне да ги възприема с разбиране.Често разхождам 40 килограмовото си куче по улиците, докато децата играят там, и срещам първосигнален уплах в очите им от размера на животното.Но...и любопитство.Спирам се, давам команда на кучето ми да седне или легне -така то не притеснява толкова децата, след което ги питам искат ли да го видят по-отблизо, да се запознаят с него и пр..Някои се престрашават, задават ми въпроси, после и другите деца идват да чуят какво си говорим, аз показвам колко ми е послушно говедото, предлагам им те да му кажат някоя команда, и...накрая става весело, защото всички искат да му вземат по команда лапата или да направи нещо друго.Примерът е заразяващ.Това, в случай, че не е фобия.Защото иначе нещата стават доста сложни.Не знам фобиите да се лекуват, може би само се тушират донякъде.

Виж целия пост

Lady Cassiopeia Duval

Потребител

# 22 7 юни 2017, 13:10 ч.

Като цяло не мисля, че е нужен психолог. Все пак не е задължително всеки човек на света да харесва и да обича животни. Като го е страх няма да има контакт с животни, няма да му се взима животно и това е. В крайна сметка страха му от животни е породен от инциденти с такива, а не от някаква си негова измишльотина. А и да отидете при психолог какво очаквате да ви каже?

Виж целия пост

Новак

# 23 7 юни 2017, 22:40 ч.

Цитат на: Free Agent в сб, 03 юни 2017, 15:26

Цитат на: Шушон в ср, 22 фев 2017, 21:54

Имам голямо, рошаво, добродушно куче. Винаги го водя на каишка. Случвало се е няколко пъти да чувам как майки и баби плашат децата с него, когато минаваме покрай тях с реплики от рода на:ако не слушаш ще те дам на кучето или пък детето сочи кучето и казва виж мече, а баба му се кара, че може да го ухапе. Защоооо, по дяволите?!

Ха де, защо!? Днес пак чувам една майка да плаши сина си с мечката, кучето и пр. Аз имам малко куче, водя го вързано, обаче виждам деца на по 10, които го заобикалят от 10 метра!

Аз съм на 4 по 10 и пак ще заобиколя кучето ти. Нямам нищо против животни, но да не ме доближават, откак се помня е така. Никой никога не ме е плашил с животно.

Виж целия пост

R

Потребител

# 24 7 юни 2017, 22:56 ч.

Има хора, които просто не обичат животни. Това го разбирам.

Но със Шушон си говорехме за бабите, които плашат с кучета и мечки и затова се питахме защо.
И въобще темата е за това - как бабите плашат децата с животни.

Виж целия пост

Новак

# 25 8 юни 2017, 09:14 ч.

Останах с впечатление, че темата е за страха от животни - обясним, необясним, панически и т.н.
Що се касае за плашенето на децата - ако едно дете не го е страх от животни колкото и да го плашиш няма да му докараш страх според мен. Виждала съм деца как се пънат и едва ли не ще се хвърлят върху кучето например, а отстрани бабата опява колко е страшно и лошо това животно. Grinning

Grinning

Виж целия пост

Ентусиаст

# 26 21 юни 2017, 09:34 ч.

Цитат на: Шушон в ср, 22 фев 2017, 21:54

Имам голямо, рошаво, добродушно куче. Винаги го водя на каишка. Случвало се е няколко пъти да чувам как майки и баби плашат децата с него, когато минаваме покрай тях с реплики от рода на:ако не слушаш ще те дам на кучето или пък детето сочи кучето и казва виж мече, а баба му се кара, че може да го ухапе. Защоооо, по дяволите?!

Същите наблюдения Tired

Tired

Имам унгарска визла, средно голяма порода. Миловидна и красива, хората масово се спират да разпитват за нея, да я галят и т.н.
От време на време обаче се разминаваме с дебилки, които дърпат децата си с индиански вик ''Не пипай кучетоооо, ще те ухапе бе!!"' Съответно аз се опулвам, шестгодишната ми щерка - още повече. Милата даже тръгва да им обяснява как Лора не хапе, как имаме и две котки и тя е приятел с тях и т.н. Отсреща обикновено изцвилват нещо по адрес на кучкарите и беж.

Виж целия пост

Lady Cassiopeia Duval

Потребител

# 27 21 юни 2017, 21:36 ч.

Цитат на: Tаис в ср, 21 юни 2017, 09:34

Цитат на: Шушон в ср, 22 фев 2017, 21:54

Имам голямо, рошаво, добродушно куче. Винаги го водя на каишка. Случвало се е няколко пъти да чувам как майки и баби плашат децата с него, когато минаваме покрай тях с реплики от рода на:ако не слушаш ще те дам на кучето или пък детето сочи кучето и казва виж мече, а баба му се кара, че може да го ухапе. Защоооо, по дяволите?!

Същите наблюдения Tired

Tired

Имам унгарска визла, средно голяма порода. Миловидна и красива, хората масово се спират да разпитват за нея, да я галят и т.н.
От време на време обаче се разминаваме с дебилки, които дърпат децата си с индиански вик ''Не пипай кучетоооо, ще те ухапе бе!!"' Съответно аз се опулвам, шестгодишната ми щерка - още повече. Милата даже тръгва да им обяснява как Лора не хапе, как имаме и две котки и тя е приятел с тях и т.н. Отсреща обикновено изцвилват нещо по адрес на кучкарите и беж.

Ами да ти кажа честно не е добре малко дете да посяга, за да гали всяко куче, с което се размине, защото веднъж ще попадне на някое недобронамерено куче и може голяма беля да стане. Аз например уча дъщеря ми първо да пита дали кучето хапе, след това да пита дали може да го погали /има стопани, които не обичат да им се мачкат кучетата/ и чак тогава да ги гали. А това, че подхода на родителите е грешен е друг въпрос.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 28 21 юни 2017, 22:31 ч.

Точно за подхода става дума. Моята дъщеря е научена винаги първо да пита, преди да посегне към чуждо куче. Като стопанин съм твърде наясно, че не всеки косматко харесва деца, че даже и възрастни. Не всяко куче обича да бъде пипано от чужди хора. Но когато детето още се насочва към кучето, да се разкрякаш, че не, не може щото хапе, извинявам се, но е ебаси идиотския начин. Резултатът обикновено е страх от животни в по-късна възраст. Познавам лично такива случаи, за жалост.

Не казвам, че авторката е действала така. Коментираме различните родителски поведения, и какво могат да "отключат".

Виж целия пост

B

Новак

# 29 22 ян. 2018, 16:39 ч.

И моят син е на 10г. и го е страх от кучета. Мисля, че се отключи след като едно куче зад ограда силно го стресна, когато беше на около 3 години, гледаше ме с неистов ужас. Педиатърката, на която имам доверие ни каза, че ще го надрастне с времето и категорично не се нуждаел от консултации със специалист. Ежедневно, по много пъти обяснявам за кучетата, домашни любимци, че са като малки деца- излизат навън на разходка, да играят и т.н., колко верни приятели са, разказвам му как се грижат за тях, за разликата им с кучетата- пазачи и т.н., говорим си понякога с техните стопани, които ги водят, да ги погали да си поиграят. Но не и не, фиксира ги отдалече, застива и ги чака да отминат. Не го било страх твърди, просто не ги обичал.

Виж целия пост

Безвремие

# 30 22 ян. 2018, 17:06 ч.

Цитат на: bagira_s в пн, 22 яну 2018, 16:39

И моят син е на 10г. и го е страх от кучета. Мисля, че се отключи след като едно куче зад ограда силно го стресна, когато беше на около 3 години, гледаше ме с неистов ужас. Педиатърката, на която имам доверие ни каза, че ще го надрастне с времето и категорично не се нуждаел от консултации със специалист. Ежедневно, по много пъти обяснявам за кучетата, домашни любимци, че са като малки деца- излизат навън на разходка, да играят и т.н., колко верни приятели са, разказвам му как се грижат за тях, за разликата им с кучетата- пазачи и т.н., говорим си понякога с техните стопани, които ги водят, да ги погали да си поиграят. Но не и не, фиксира ги отдалече, застива и ги чака да отминат. Не го било страх твърди, просто не ги обичал.

Не знам колко е права педиатърката.
Може би, ако момченцето има някаква положителна среща с куче, такава някаква хубаво емоционална, би го превъзмогнало според мен.
Иначе се сещам за ТЕС - Техника на емоционална свобода, или дори леене на куршум. На мен са ми ляли като малка, но страха ми беше от една злополука с автобус. Е, нямам някакви страхове с автобус сега.
А ТЕС според мен е много подходящо, има тема във форума.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Конфликти на детски площадки

1 541
57

Нашите деца от 7 до 18 години

Детето ми е двойкаджия. Как да го мотивирам?

326
6

Нашите деца от 7 до 18 години

Пубертетът при момчетата - тема 16

8 884
188

Нашите деца от 7 до 18 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.