Да стоя или да си тръгна

Изключително адекватно мнение. Аз също съм от другата страна на барикадата и виждам за какво става въпрос.

Аз пак ще кажа, че изобщо не е задължително децата да боледуват. Аз за една година ясла съм ползвала веднъж около седмица болничен.

И като си от другата страна на барикадата/само ти си мислиш , че е барикада и има две страни/, хората и персонала за теб носни кърпички ли са? Като си наел жена, не си ли бил наясно с риска и законодатеслвтото и защо си я наел тогава? Ако не раждат жените, кой тогава и не смяташ ли най-малкото за човешко , ако не и за разумно да подпомогнеш един служител, който е бил адекватен за теб, когато настъпи риск? Персонала и хората не са машини, раждат, разболяват се, имат нужда от почивка. Всеки е наясно с този факт и съответно трябва да си преценя така инвестицията, че да покрие тези рискове, когато възникнат. Иначе не си никакъв бизнесмен, а идиот , който няма акъл как да вади пари. Най-успешната и пълноценна инвестиция е в персонала, правилно подбран и обгрижен, а не тъпкан, мачкван и използван, който не е осъзнал този факт, да не очаква голямо бъдеще от бизнеса си.

не знам какво да те посъветвам, то и гадното отношение понякога не може да се изтърпи.
аз напуснах работа в международна компания бременна и излязох на свободна практика. отношението към мен се обърна на 180 градуса за половин ден. отрязаха ми работата по всички проекти, защото не се знаело кога може да ми стане нещо и проектът да увисне. бях средно ниво мениджър (ръководител на отдел), а започнаха да ми възлагат задачи на ниво “технически секретар“ и ме слагаха да върша техническата работа на колеги, които преди това ръководех. изпратиха ме командировка софия-несебър за един ден (отиване и връщане, магистралата до бургас не беше довършена), шофирах сама, имах контракции и ми беше много притеснено. като се върнах обясних, че пътуването ми се е сторило тежко и помолих да не ми възлагат повече задачи с такива пътувания. на следващия ден ми взеха служебната кола, защото в това състояние не било подходящо да шофирам. когато коремчето започва да ми личи ми забраниха да се срещам с клиенти, за да не притеснявам хората в това състояние. за бонуси не можех и да си помисля, а без тях възнаграждението ми беше зле. за мен беше много унизително и напуснах, просто не издържах.
несправедливо е, гадно е, но няма как да се защитиш в такава ситуация. или стискаш зъби или се махаш.
говорила съм с мениджъри, които са ми обяснявали нещата с майчинството така: за 2 години и нещо е изостанала много с работата, трябва едва ли не да я въвеждаме отначало; изгубила е трудови навици; ще ми закъснява с оправдания за децата, ще тръгва по-рано, за да ги прибира от градина или да ходи на родителски срещи и тържества, ще ползва болнични, а не може все да сме на нокти кой ще я замества като вземе да отсъства внезапно, то при това положение, ако има кой да я замества постоянно, значи ни е излишна; когато ѝ предложихме заплата Х лева то беше за да свърши работа за У лева, сега тя не може да свърши тази работа, най-малко заради предишните причини; искам човек, на който да разчитам, а заради децата тя вече не е такава.
и това го разбирам, но не мога да го приема. 

Защо така с лошото скачаш?  Адски неадекватно ти е мнението, на фона на това, което аз съм цитирала. Почваш с квалификациите, обидите и нападките. Губи ми се желанието даже да ти се обяснявам. Но за протокола - детето ми е на година и половина. И знам как боледува от детската градина, но знам и още много неща. Дразнещото е, че масово се гледа на работодателя "като оня лошия дето трябва да ми плаща повече, пък аз да си клатя краката". В случая с авторката не е така и red_violet й е дала много хубаво мнение как да постъпи.

Когато някой си клати краката и не си оправдава очакванията и заплатата, има изпитателен срок,в полза на работодателя, достатъчен, за да се прецени служителя. От там нататък , щом си преценил че служителя заслужава позоцията и оправдава вложените средства, го наемаш в дългосрочен план с всички ползи и рискове. Това смятам е ясно на всеки и работодател и служител.

Въпросните мениджъри са пропуснали, че преди да излезе в майчинство жената, фирмата е изцедила достатъчно пари от нейния труд, за да си покрие евентуални бъдещи загуби, че и отгоре. Синът ми е програмист в голяма международна компания. Всички знаем, че програмистите имат добри заплати. Само че дори относително голямата заплата на сина ми е един нищожен процент от парите, които клиентите наливат във фирмата за всеки проект, по който той работи. Ако фирмата не може да калкулира фонд евентуални бъдещи рискове и щети, по-добре да се закрие и собствениците ѝ да отидат дружно да пасат марули.

Това с трудовите навици са свободни съчинения разсъждения, с елементи на интерпретация......с една дума - нищо реално, а лични оправдателсни средства за да твориш глупост и да мачкаш служители. В бизнеса си има рискове, всеки знае, когато наемаш хора си наясно с тези рискове. Има и законодателство и то е ясно. Останалото са абсолютни интерпретации и прескачане на закона, което в краткосрочен план може да донесе ползи на работодателя, но всеки умен бизнес човек, пак да кажа, е наясно , че най-значимият капитал са качествените, обучени и натрупали стаж в сферата, хора. Ако вложиш достатъчно да развиеш и обучиш даден кадър, дори и да не е продуктивен на 100 процента година, две, то няма да загубиш толкова,колкото, ако имаш текучество. Ама за това се изсква акъл, опитност и усет.

Уиш, така би трябвало да е, но явно мениджърите искат да минимизират “загубите“ от персонала и да доят на макс. що да не разкарат майката с децата и да наемат друга ентусиазирана мадама, на която на тоя етап децата не са ѝ приоритет и е склонна да работи дори и за по-малко пари по 10-12 часа на ден и през уикендите? пък ние тук си казваме, че не е човешко. и законът го казвал, но какво от това? един шеф като реши, така ще ти стъжни ежедневието, че не ти остава нищо друго освен да напуснеш.

Вярно е това за шефа и стъжняването на живота, но няма нужда да им се правят подаръци на шефовете, освобождавайки ги от всичките им задължения, които законът им е вменил. Те много разчитат на това да притиснат работещия, така че той доброволно да падне по гръб с вирнати лапи.

Защо? Това е "правило" само в БГ явно. Изкарах и двете си бременности без никой да ме притиска за нищо. Уведомявам, че съм бременна, излизам си болничен и толкова. Това ми се полага по закон. Само БГ работодател има подобни безумни изисквания, каквито чета из обяви и форуми: млад, без сем-во или без деца, без ангажименти, да не се разболява, за работи 365 дена в годината, х 24 часа да е на разположение и да работи, ако може, за мин. работна заплата.


Защото и тази мадама няма да остане бездетна и мома заради работодателя си и защото читавият работодател цени нещо, за което БГ работодателят не е узрял още: лоялността на кадрите си, подготовката и опита им + квалификацията им.

Не е до "българин или не", а по-скоро  до интелект. Аз не съм имала работодател с такова селско мислене, но съм имала контакт с подобни.

Да, и ти си права.
Никога не съм чула думи или цупене, че съм бременна, че детето ми е болно и трябва да си остана вкъщи или че съм възпрепятствана нещо. Все пак хора сме, да му се невиди. Имаме сем-ва, деца, мъже/жени, родители. Никой не е застрахован.
Аман от "бизнесмени"!

Zoribori, решението със сигурност няма да е лесно, затова обмисли добре плюсовете и минусите и като цяло какви са вариантите.

Работодателят не може да те изгони, но щом е провел такъв разговор с теб и е предложил да те освободи, значи вече е решил, че иска да те освободи заради евентуалните предстоящи събития (болнични, закъснения, тръгване по-рано и т.н.). Ако не се съгласиш с условията, които ти е поставил/а, има вероятност отношението към теб да се промени и да се прибираш "смачкана" вкъщи... Междувременно ако се налага някой да помага, а не ти се иска да взимаш болнични и да отсъстваш, то би било необходимо да наемеш детегледачка, но трябва и на нея да се плаща. Не знам какви са доходите на вашето семейството, но да не се окаже така, че с твоята заплата ще покривате тази на детегледачката... Ако обаче имате близки, които да ви съдействат в такива моменти, ти не би следвало да има проблем с настоящата или бъдеща работа.  

Ясно е, че работодателите не искат да наемат жени с малки деца, затова ако напуснеш, поне се подсигури предварително с друго работно място. Можеш да търсиш докато още работиш на старата позиция и когато изскочи нещо подходящо да се преместиш.   Вариантът с борсата е временен и не много изгоден, но ако в службата стане много нетърпимо, все пак си остава вариант.

Най-важното е да се чувстваш добре и да бъдеш спокойна, защото на децата им е необходима енергична и слънчева мама   Прецени какво е най-добре за теб и дечицата и смело действай. Желая ти успех в бъдещите начинания!  

 Нямат право на интервю за работа да те разпитват колко деца имаш , с кого мачкаш чаршафите, дали си "А" ,"би", "хипер" или не знам какъв си сексуален. Ако все пак те попитат си в правото си да замълчиш или да се усмихнеш подобаващо на подобен тъп и неуместен въпрос.
 При смяната на работа се нагледах на какво ли не. Явявах се на интервюта и са ми задавали подобни въпроси, на които отговарям директно, че това е неуместен въпрос или какво има общо с кой си лягам и какво семейство имам. с професионалните ми качества. Върнах се на работа , когато детето беше на 1 на втори трудов договор, в последствие не ми допаднаха условията/плащаха ми едно, осигурявах ме на минималното/ и естествено, пак напуснах и търсих  адекватна работа. Намерих това , което търся, коректно, точно , адекватно, навременно заплащане. Така че не е невъзможно, стига да знаеш какво търсиш и да отстояваш себе си и целите и изискванията си.