Клиника Малинов - клиниката сбъдваща мечти :) Новогодишна Тема 21

  • 43 027
  • 723
# 555
Недей бързай да го мислиш от сега. Положителният тест сам по себе си е нищо. Не знам какъв е опитът ти до сега, но по принцип момичетата със загуби са по-предпазливи емоциално и "могат" да се шашкат така предварително. Ако при теб случаят не е такъв, недей да мислиш в тази посока. Всеки различно преживява нещатата и трябва да намери своя начин. Универсална формула няма. В повечето случаи помага престъпването към нов скорошен опит и най-вече постигането на бременност. Макар че, когато си обременен от загуби тревогите изобщо не спират, а се увеличават. Просто са в друг аспект. Аз все още трудно мога да се "зарадвам на бременността си. Всички предишни страхове от липсата на бременност и безкрайното дългогодишно чакане се изпариха и на тяхно място се появи други, които ме тормозят не по-малко.
Виж целия пост
# 556
Аз се зарадвах в 30та седмица  Mr. Green
Виж целия пост
# 557
Блинг, знам, права си. Аз в какви филми се вкарвам сама....  Laughing пожелавам ти лека бременност с прекрасен финал.
няма да се сдухвам повече - обещавам  baby_neutral
хайде нещо хубаво - едната ми приятелка забременя при д- р Калчев от ЗЕТ, изкара си нормално бременността и сега има най- красивото бебе на света Hug
Виж целия пост
# 558
Честно казано неуспехите не са ми толкова тежки. Дори ме надъхват следващият път да направя повече ... да се подсигуря, че този път ще е успешно.

Скрит текст:
Но аз започнах борбата си със стерилитета след мисед аборт. Тогава видях и чух пулс, видях малкото нещо оформено като мъничко човече и като го загубих сякаш ми откъснаха сърцето. Едва ли един отрицателен тест може да ми донесе подобна емоция, вярно тъжно е, но до там.

Виж целия пост
# 559
Кристи, аз и като родя няма да се кротна сигурно. И докато не видя, че с месеците ми се развива нормално детето поне на първо време:lol: Сега се залъгвам до всеки следващ преглед, че ще се кротна след това, но ФМ ми тежи много на първо време. Лошото е, че още преди първия скрининг "осъзнах", че той нищо не значи и втората ФМ е много по-важна. Та и тогава не отпуснах кой знае колко душата. Целта беше да чуя от Сигридов, че видимо всичко изглежда ок, няма огромен проблем с кръвотока, да решим какво ще правим с терапията и да науча пола.
И най-лошото е, че си подтискам емоциите. Дори се чудя как да отговоря и извъртя някой като ме пита как съм. Да не стане да се похваля и после нещо да се случи. Единствено си позволявам да се зарадвам на разни покупки, които чинно си прибирам и скривам след това. Ама и от това, ако се лиша вече не знам ooooh!
Виж целия пост
# 560
пене, стискам палци някоя от тези яйцеклетки да е твоето второ дете. Писах и на ЛС, за подробности.
Солсе, аз видях отрицателен тест след миседа, но явно си бях изплакала очите, защото не пророних и една сълза...
Виж целия пост
# 561
Кристи, и аз там някъде се зарадвах ... но все още не съм купила количката!
Всичко останало почти е готово, но тая пуста количка, все едно става реално!

Как се справям ли, ами някак се справях! Един ден си давах да се нарева и после гледам само напред! За мен най-страшно е да загубя бременност. Не мога да си го представя! Просто не знам момичетата как се справят ... може би понеже имат и някакъв шанс за естествена Б, а аз все пред кабинетите вися ... страшно ме е страх да не загубя Б. Сигурно има и по-страшни неща от това, но аз не мога да си го представя дори! Та един неуспех не е като загубата ...
Аз имам три неуспеха, но човек се пречупва след първия и гледа малко по-реално на нещата! Поне при мен беше така! Исках успеха да го изживея по-бурно и весело, но .... страх лозе пази!  Tired

Дописвам: Поли, след загуба нищо не е същото! Просто не е ... Следващия път всичко ще е наред!  Praynig Praynig Praynig
Виж целия пост
# 562
Чета ви... и не мога да си представя изобщо нищо... Може би постът на Синеока е най-близко до моето усещане... Ама не съвсем. Уж имаме шанс за спонтанно, а толкова време... не става. Та сякаш това, че не става... нищо не е пред това да загубиш бременност. Това е и най-големият ми страх. Знам, че някой ден ще успеем, ама умирам от страх от пътя до този ден...
Виж целия пост
# 563
благодаря Йоли!
Виж целия пост
# 564
А комбинацията от това, че има възможност за спонтанна бременност /и всички лекари ти го повтарят, изчакват, не те приемат за някакъв сложен случай, препоръчват ти да се мъчиш в този дух/ и това, че всъщност изобщо не става и като е ставало преди през голям период от време завършва всеки път неуспешно е още по-безумно отчайваща.
Виж целия пост
# 565
Сънче, аз просто не мога/не искам да вися по кабинети и лекари, омръзна ми просто ... и второ детенце не знам дали искам, от страх пак да тръгна по този път! Просто е ужасно ... надеждата, чакането, и накрая и успеха не е като успех изживян. Всичко изстрадано ... просто са различни неща! И някак като го гледам от днешна гледна точка ми е далечно вече, но неизвестността може да ме побърка. Колко още време, пари и нерви ... това не може да се сравни с нищо друго, като в безметежно състояние, просто чакаш! И като стане, чак се чудиш "възможно ли е да е истина!".
Забременявайки има какво да губиш, но и същевременно има надежда, радост и очакване, макар да е под въпрос, вече има срок...
Виж целия пост
# 566
Синеока, точно това, което описваш ме е страх и в интерес на истината съм си дала краен срок, според който да си запазя нервите... А  ММ все пак ми обеща да подадем скоро и документите за осиновяване. Защото просто искам връзката ми, а и ние самите да оцелеем...
Виж целия пост
# 567
Сън, всичко ще се нареди! Вярвам, че ще се случи пак, и вече нещата ще са такива каквито трябва да са!  Praynig Hug Praynig
Ние поради някакви технически пречки, не поддадохме документи за осиновяване, но мисля, че и това ще стане някой ден. Двете неща са различни, но и двата пътя не са никак леки! Sad
Виж целия пост
# 568
Сън, голямо предимство е, че осиновяването е опция за вас.
Виж целия пост
# 569
Пристигна ти количката ли, Блинг?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия