Любители на котки - Тема 111

jeniga , виждам от поста ти колко много си обичате котето. Страхувате се да го кастрирате, но пропускате (със сигурност поради незнание) едно много важно нещо. Когато една котка е оставена да се разгонва, но не може да забременее, има риск да развие рак на млечните жлези. Когато женска котка е кастрирана преди да настъпи първо разгонване, рискът от карцином на мл. жлези е 0,5 %. Ако е кастрирана след като настъпи първо разгонване, е 21 %, т.е. повишава се цели 40 ПЪТИ! А най-лошото е, че след всяко следващо разгонване РАСТЕ! Имам такъв въпрос: дали бихте оставили детето си да не бъде оперирано, ако например има остро възпаление на апендицит? Всички тук във форума си обичаме котетата както си обичаме и децата, но постъпваме отговорно и ги кастрираме. Това го правим главно за да бъдат избегнати рисковете от развитие на рак, освен това, животинчето се мъчи, когато е неудовлетворено, и на последно място за да избегнем неудобствата, които ни причинява разгонената котка. Така че ви препоръчвам най-настоятелно да кастрирате котката си, ако не искате да я гледате как умира мъчително след време. Обсъждахме веднъж в темата кои от нас познават котка, некастрирана и развила рак след време. Лично аз имам приятелка, чиито две котки умряха от рак. Много от съфорумките също казаха за известни им случаи. А ако искате да се подсигурите допълнително, можете да попитате ветеринаря, който ще я кастрира, дали може да отстрани и млечните жлези при операцията, тъй като при вас има настъпвало повече от едно разгонване, доколкото разбрах от поста ти. На всички ни е жал, когато заведем животинчето си на операция, но го правим главно за тяхно добро. Искам също да ти кажа, че при котките (както също и при кучетата) веднъж появил се, карциномът на млечната жлеза е крайно агресивен и докато успеете да го откриете (усеща се като топче на корема на котката) вече праща разсейки по целия организъм и няма лечение, дори и операцията не спасява котката. Така че, ако обичате животинчето си, не се водете по чувствата си, а направете операцията. Съфорумките могат да ти дадат инфо за добри лекари, а също и как да се грижите за котето след операцията, така че да избегнете проблемните моменти. Когато заведох моята Луцка на операция, съм плакала през цялото време, докато беше там. А тя още на втория ден вече беснееше с братчето си, само дето по тавана не тичаха. Така че, много бързо след операцията те се възстановяват, главно притесненията са в нашите глави. Отговорното отношение към домашните любимци не е жаленето, а адекватното отношение, чрез което да избегнем съвсем реални рискове във времето.

Аз съм бивш собственик на женско куче, което почина мъчително именно заради некастриране (разви рак на млечните жлези), защото ни беше жал да я режат и не вярвахме на ветеринаря, че рискът при операцията за кастриране е десетки пъти по-малък, отколкото рисковете за здравето, ако не се кастрира. Това беше преди повече от 15 години и наистина нямаше откъде да се черпи информация, бяхме неуки и недоверчиви в тази сфера, но сега, при наличие на толкова материали навсякъде, наистина е грехота да не се подходи отговорно към любимеца.


Аз отдавна не съм се включвала, но и не съм правила отдавна нови снимки на двамата свинчовци. Ще се реванширам тези дни.

Звъннах в една клиника - Виавет. Очаквам обратно обаждане кога ще могат да я вземат за операция.
Ще се наложи да я занеса зад гърба на мъжа ми и дано не е много бесен, като я прибера след работа оперирана.
Не искам да мисля за рискове в момента, дано всичко мине по мед и масло.
Стискайте ни палци.

Не го прави зад гърба му. Поговорете просто и му обясни или му дай да почете материали за възможните рискове, ако не се кастрира.
Кастрирането е рутинна операция, а възможностите нещо да се обърка са много малко. Животинката ще е малко отнесена от упойката първия ден и след това си е като нова. Изобщо не е толкова травматично и тежко преживяване за тях, колкото е за човек една операция. Мъжът ти ще го разбере и ще те подкрепи. Просто му дай време и му обясни спокойно какви са доводите за.

Първо проучи как правят операцията. Някои правят разрез от 1,5-2 см, който зашиват с резорбируеми конци. Много по-малко стресиращо е за котето и минава много по-лесно и бързо. Други режат половината коремче и слагат по 10 шева, които след време се махат пак в клиниката. Не е нужно да се причинява това. Освен това след упойката има няколко часа, в които котетата са жалка картинка - будят се, заспиват както ходят, залитат, изпускат се и т.н. В някои клиники задържат котето докато се събуди напълно, в други ти го дават още спящо. Прецени си сама какво предпочиташ.

Подкрепям!

Сетих се, че 12 часа преди операция се спира храната, после и водата. Дори само затова, няма как да скриеш от мъжа си, че предстои операция на котето. Ще я нахрани без да знае и ще стане някоя беля.

Обадиха ми се, ще я вземат в понеделник в 12 ч. Да я нахраня предишната вечер, след това - само вода. Ще ми я дадат към 18:30-19 ч. да си я взема, за да е излязла от упойка.
Успокоиха ме, че процедурата все пак е стандартна, и че наистина, упойка си е, но рисковете са минимални. Тази клиника ми е препоръчана, надявам се наистина да са добри.
Свито ми е от сега за моята Ария. Дано всичко е наред. Ще говоря с мъжа си, но съм го решила, ако е необходимо, ще я заведа, без да му казвам и това е.
Аз съм отпуска другата седмица заради ваканцията на детето, а той ще е на работа, така че - решено е.

И според мен това не е добър вариант.
Аз понеже миналата седмица водих Ангелина за кастрация мога да ти разкажа по-подробно, но искам да те посъветвам ако можете да я оставите един ден в клиниката под лекарско наблюдение, за да е сигурно, че ще яде и, че е добре. втория и третия ден беше умърлушена и сърдита, което го оправихме с много гушкане. На нас ни казаха да стои 10 дни с яка, за да не се ближе и имаме и антибиотик предписан. Отделно от това тя иска да се гушка в нас и не иска да стои сама.  Ангажимент е и не е добре да го поемаш,  ако не сте на едно мнение.

И според мен не трябва да криеш това от него.
Защо не го заведеш да поговори с ветеринар и той сам да му обясни за рисковете и ползите от кастрирането.

Правихме го вече. Обсниха ни, че има все пак минимален риск, и мъжът ми съвсем се отказа.
Идеята беше да се убеди в позитивите, а се получи обратен ефект.
Както и да е, благодаря за мненията.

А относно нощуване на котето в клиниката след операцията, не ми се стори да има такава възможност изобщо. Казаха - операция на обед, взимане на котето вечерта.
Да не би в друга клиника да ги оставят да нощуват?

Извинявай, не се изразих правилно, не мога да си събера мислите напоследък, имах предвид да му обяснят вредите от това, че не е кастрирана и какво се случва в 90 % от случаите.

Не е практика. Освен това има смисъл само в денонощна клиника, а те се броят на пръсти. Сигурно няма да ти откажат, но при условие, че няма лекар в клиниката, е напълно безсмислено. Достатъчно е да се е събудила. Оставяне в клиниката на котка, която е в съзнание, определено е стресиращо и е оправдано само когато наистина се налага.

Впрочем, яката за след операция също е много стресираща. В 90% от случаите не се слага нищо, но ако котето си дърпа конците, се налага да се предпази раната. В този случай е по-добре да се облече боди. Продават се, но в първи пост има линкове, от които можеш да видиш как да си направиш сама. Ако искаш си направи предварително, но с ясното съзнание, че може да не ти дотрябва. Но пък ако има нужда, ще трябва едновременно хем да пазиш котка, хем да шиеш и затова е добре да е налично.

ММ беше много против и ни отряза с транспорта, обаче ползвахме таксита. Понеже котката ни обикновено е в стаята на децата успяхме да я прикрием 4-5 дни. Обаче една вечер ММ влязъл да си вземе нещо и убавицата моментално  доприпкала с яката.

В нашата клиника престоят след операцията е 24 часа под наблюдение, денонощна е.

Четивото по-долу е точно за случая.

http://bg.myletsadopt.com/today-we-euthanized-your-cat/
Някога се виждаха и снимките към публикацията, днес поне аз не ги виждам.

Аз пак за Мила да кажа-ей, проклето човече и това е!
Промъкнала се без да я видим при Магито. Скрила се в тоалетната. И чака там да останат насаме. 
По някое време влизам аз в стаята, говорим си с детето, милвам Мага и по едно време чувам:мяяя, а Магито изсъска. Разбрахме каква е работата. Викаме и да излезе, ама с нормален тон:"Милаа, хайде излизай от там, Милааа, Милеее..." Че като излезе, като се озъби, като зае нападателна поза, че и изрева гневно.  Същи ядосан лъв от дивата природа. Добре, че съм по-голяма от нея, че накрая изчезна.
Ходи гневна поне 5 минути насам-натам. После се успокои.
Много отдавна не беше го правила!

Изобщо не ви е лесно.