Злобна, лоша колежка

Всякакви шефове има.
Сегашната е обратното. Рядко казва какво да се прави. Но то и служителите са години там, та си знаят задълженията. Веднъж колежката се оплака на шефката за нещо, което едни две кокошки не искат да свършат. Шефката вика - "Ми кажи им да го свършат". Колежката се разфуча на шефката, че тя не им е шефка, че да им нарежда. Писна им на другите и започнаха да си вършат само това, което трябва и не им дреме за несвършеното. Така се наложи на шефката да се намеси и да вкара в релси двете мързелани.
Няма как един човек да върши работа за трима, а другите да си правят минималната норма и оправданието да е "За толкоз пари - толкова работа".
Накрая кокошките отнесоха хубав скандал и изключително намалена коледна премия. На работещите се даде 500 лв, а на мързеливите по 60 

Ами много е просто.
Другия си бълва змиите,а ти си в своя си свят и не го отразяваш.
Аз се научих,че имам контрол над себе си и емоциите и чувствата,и сега е много по-лесно.
Да се обиждам,само щото някой си с айкю колкото стайна температура е решил,че тряя да си избълва простотията срещу мен,би означавало,да се самонаказвам заради чужди грешки.Напълно безсмислено.
От друга страна,когато енергийния вампир навлезе във фаза,той не се задоволява само с акта на лошотията си.Не.Обикновено лошотията се манифестира с цел да се провокира реакция у човека насреща.
Едва тогава вампира получава храната си.
Ако се научим да сдържаме и контеолираме себе си,когато ни атакуват подбни същества и ние съвсем съзнателно откажем да влезем в ролята на енергиен хамбургер,вампира не само,че остава гладен,но и  изтощен.Защото докато проявява негативната си енергия,той самия изчерпва от собствения си ресурс.Прави го,защото очаква от "жертвата" си възвръщаемост под формата на предизвикан гняв,обида,стрес и тн. Абе точно както рибаря слага стръв на кукичката си..Само,че ако рибата не клъвне и стръвта и всичките усилия на рибаря отиват на вятъра..

За съжаление нямам директен шеф. Имаме клиент, който диктува правилата, но ако се оплача на него, ще ме махне от проекта.
Работя в момента в Клауд на Амазон като Софтуер Дивелопър.
Клауд е вируален облак, в който има много дейностти например за поддържане на други страници, поделяне на сървър ресурси и т.н.
Събраха ни с тези колеги по един проект- например кой иска да поеме информационната банка- един човек, кой иска Сървър програмиране-  друг човек и т.н. Колегите нищо не правят, а проекта трябва да е готов, иначе няма да ни платят и на тримата. Те си лежат на това, че аз работя и за тримата, защото имам нужда от парите, така че проекта ще го направя. Само, че следващият проект ще си го взема сама. То полза тия галфони няма.

Е добре де, ако някой те обиди по-най тъпия, грозен селски начин няма ли да отговориш нещо?
Казвам ти, това което го правиш не върши работа. Аз съм човешко същество и е нормално при обида и то несправедлива да се почувствам кофти. И съм се научила да отвръщам.
Какво значи това "моя си свят". Всеки си има свой свят, но живеем в един общ.
Твоя метод съм го пробвала. И получих насреща още по-голяма помия. После пробвах моя си метод. Върши ми работа.


Много кофти ситуация    Не знам какво да ти кажа.
Еми успех и повече да не работиш с тези.
Няма ли как да ги заплашиш някак си. Да им кажеш, че публично ще обявиш, че са мошеници, не работят и чакат друг да им свърши работата и после чакат пари да взимат наготово.
Това ми се струва нещо като фрийлансър.
И честно казано ако го направиш - хич няма да им е добре.

Ми не..
Работя работа много сходна на това което правят контрольорите в ГД например..
Работата е свързана с ежедневна комуникация с много и най-различни хора..
Почти няма седмица(да не казвам ден) без скандал и мили думи.Чула съм какво ли не за себе си,включително и мазен ром да ме нарича  грозна маймуна...
Най-близка приятелка от детството спа с БНД-то,простих след няколко години и доживях,да чуя,че съм ужасна егоистка и неблагодарница и не съм била истинска приятелка..
Лека-полека се научих да не си слагам на сърцето нищо и да подминавам простотията.Нямам сила да се хабя за вятърни мелници,нито пък да си скапвам ежедневието заради чуждата простотия..

Абе и ти си права. Не е здравословно да натириш ром.
Но веднъж и мен ме нарекоха така. Работих с клиенти в голям магазин. Та той нещо си фуча там и реши, че като излиза трябва да си го изкара на последния служител, който види. Беше наистина доста мургав, може и циганин да е бил. След малоумните му оплаквания, последва от мен един кротък и спокоен отговор, на който той не издържа и ме нарече грозна маймуна. Стана ми смешно, изсумтях с пренебрежение и му викам "Аз грозна маймуна, ама моля ви се. Може да съм маймунка, но не съм грозна. И се фръцнах. 
Като цяло зависи от ситуацията да ти кажа.
Какво е БНД? Бивш приятел ли? Често го срещам тук това.
Иначе не е било редно да и прощаваш. Постъпката и е отвратителна. Не е нещо дребно. Ама ти си знаеш.

БНД-баща на детето

На "приятелката"  простих заради себе си..
Аз имах нуждата да се освободя от всички негативни емоции,гнева,озлоблението,обидата..Почувствах истинско облекчение тогава. .

Какво много симпатизират на хора като теб. Аз също нищо не си слагам на сърце и се учудвам, че хората така се ядосват от колежка. Ние с теб май сме преживели доста разочарования докато стигнем до тук.

Аз много се притеснявах, на първите си 2 работи, като студентка.

В магазини за дрехи работех и все с шефките ми. И това беше на Витошка (София) между другото. Обиждаха клиентките зад гърба им (как миришели), гордееха се, как продали на момиче за бала дълго сако, с цепка отзад, пък роклята дето й набутали била с къдрици, та накрая на дракон приличала, защото къдриците се провирали между цепките............Смях, смях, а аз седя и не вярвам, къде се намирам. Не се смеех с тях, не бях и агресивна. Обсъждаха ме и злепоставяха много. Бях уволнена винаги, защото отказвах да продавам уникално грозни комбинации. Това много ме депресира.

После започнах работа в една фирма,като секретарка. Всички бяха мили с мен, но бавно започнаха да ми правят номера. И аз нали съм нова, на всеки вярвах. Оплетох се здраво. Даже ми откраднаха тефтера с най-важните записки, които една нова мушмула, като мен си записва. Тогава даже, шефът ми не направи на нищо и аз много ревах.

И после.......нещо ми стана. Мога даже лудост да го нарека, но на никой нищо не спестявам. Държи ли се някой с мен грубо, нечестно винаги заставам и го правя на нищо, като го гледам право в лицето. И съм забелязала, че като говориш с факти, не знае какво да ти каже. Ама много е важно да не мълчи човек, нито за секунди да не забравя фактите. Защото злобарите, обичат оправдавайки се, да се опитат да те объркат. И на шефове не си мълча вече, а отивам и си казвам всичко, както го мисля.

И един пример, след работа се прибираме с колежка. На спирката тя ми казва, че от другите колеги разбрала, че голяма грешка съм направила, всички ми говерели зад гърба, как една нова колежка ми погледнала работата и открила невероятни грешки. И на шефа ми вече е казано. И аз си позволих да се усъмня в себе си и не спах цяла нощ.Но все пак бях сигурна, че не съм сбъркала.

На другия ден пред колегите я подпуках, нежно.....Кога ми е проверяла работата? Ми те й дали нещо си да чете....ама пак пред всички я питам, какви са тези грешки милиони дето открила???? Тя се побърка, отрече, аз даже и шефове извиках и питам и питам. Файлове отварям. На мармалад ги направих. И тая кифла, бъдещ интригант се кротна, но за малко де, аз после напуснах. На други се е пробвала.

Значи тя не идва да ми каже на мен, хей погледнах ти тук и тук работата и мисля, че си сгрешила. Или ок ако я е страх от мен, защото е нова да иде при шефа. Тя първо тихо и с глас на експерт на колегите по отделно казала. Тя нова и те горките се замислили....После шушукането стига до шефа...
Но само с факти се преборих. И право в очите ги гледах.

На никой, никога не съм мълчала. А ако ги привикаш пред други хора и задаваш конкретни въпроси. Кратки и ясни се побъркват злобите. От типа “ти редактира ли този договор, с този клиент и написа ли тази сума??“ И тя, като започне, мЪ аз, мЪ то не съм..........Как не си от твоя мейл е изпратен???? Ама пред всички!!! Ама той X, Y ми каза.... МИ добре тогава сега ще ги извикам тук пред всички да ги питам, какво са казали. И край тя побелява, и викам и питам.

Един шеф го попитах пред всички, защо си мисли, че като крещи е по-убедителен....От тогава ме уважаваше най-много от всички. Един друг го бях питала, защо си мисли, че скоростта на звука, зависи от децибелите, по повод истеричното му викане. Той ми каза да напусна заседателната зала и да затворя врата след себе си. Отговорих, му че няма как да затворя врата през която в момента толкова хора искат да излязат. Тогава останалите 5 колиги напуснаха също залата, защото не заслужавахме това крещене, след 4 дни и нощи работа по проект с краен срок. Не ни уволни и ни даде големи бонуси.

   Изобщо мисля, че гадини има навсякъде и ако всеки ги подминава е нещо, като растеж на тумор. Ако всеки обаче ги насоли по малко, но качествено, ще ги свият тези големи уши.

Мисля, че е добре да разгледаш плюсовете и минусите на новата ти работа, като вземеш най-вече под внимание лошото отношение на колежката ти към теб и липсата на желание от страна на шефката ти да подобри работния микроклимат.
Ако нямаш сериозен мотив, който да те задържи там, търси друга работа и се мести без много шум и драми. Много малко работи на света заслужават да търпиш агония. Винаги има нови и по-хубави възможности. Важното е да го вярваме и да ги търсим!

_velvet_, истинско удоволствие ми достави да прочета написаното от теб.
Ти си го казала, но и аз ще го повторя-с факти можеш да сразиш проклетията, подмолното ровене и нечестното злепоставяне. И разбира се, право в очите!
Има хора, които сякаш са родени само заради това, на останалите да им е зле. Те, естествено, нищо не печелят от лошотията си, но сякаш се хранят от деликатните хора, които не смеят да им се опълчат.
А срещу такива вампири трябва да се действа рязко и бързо и с кол в сърцето
От къде накъде ще им се правят подаръци, ще се прилагат хитрости и дипломации?!

Това е единственото спасение! Кой ще оцелее? Демонстрираш ли, че твърдо не ти пука от вампирицата, ще те хване за фантовките, ама друг път!  

Една от първите книги, които шефът ми ми набута в ръцете да прочета, беше “Силата да задаваш въпроси“.

Тази книга промени целия ми живот.

Основното в нея е, че хората се страхуват да задават въпроси. Ако се говори за неща, които не са чували, те замълчават, страхувайки се да не изглеждат глупави. Ако отидат на доктор и той ги залее с медицински термини, които те не разбират, хората само кимат и казват “ми добре“. После опитват още веднъж нещо да кажат, но биват отрязани с груб тон и нови медицински термини. И просто си излизат разбрали или не.

Спомням си, че след като ми извадиха зъб нещата много се влошиха. Моят зъболекар ме изпрати в Университетска болница при една професорка. Тя дойде с 10 стажанта. Отворих уста, а тя заби нещо остро във венеца ми, от което ми причерня от болка. И започна да говори. Говори, върти го това и обяснява. А аз...умирам. Изправям се аз накрая и виждам всичко на черни петна. А тя започва да ми говори с медицински термини, което ми звучеше, като блаблаблаблабла. И от ужас, че ме чака още по-голяма мъка, аз попитах кротко какво значи това. Тя започна да ми крещи, повтаряйки една и съща дума, която успях да запомня. Крещи хора, а аз започнах да плача от страх и тази агресия. Студентите мълчат. 

Нея я направих на нищо. Казах й много кротко, още плачейки, че и милиони пъти да ми изкрещи нейните медицински термини, аз няма да ги разбера. Да се огледа, къде се намира, да се осъзнае, че освен професор, тя в момента говори пред жив човек и не съм й опитен заек. Нито ме е раждала, нито отгледала да ми крещи така, да си го запази това за вкъщи. Попитах я пак, гледайки я в очите, какво значи онази дума. И тя изкрещя, че рентген значело!!!! А аз изкрещях...ЗНАЧИ МОЖЕЛО, значи можело да ми говориш, като на пациент.!! Тя млъкна, почервеня и наведе глава. Един от студентите ме заведе до рентгена и ми каза, че е присъствал на чудо. Отидох пак при нея след това и тя беше най-милия човек, който бях срещала.

Това ми беше и от първите уроци, че когато много питаш, срещаш и много агресия. Убедих се в едно, когато задаваш, кратки и ясни въпроси, много често отсрещната страна се опитва да те обърка с дълги и оплетени словоизлеяния, като на политиците. Оставяш го да говори. И го убиваш отново със същите кратки и ясни въпроси, като в началото.

Тук той се изпотява, защото очевидно объркващата му реч не е подействала, усъмнява се за първи път в ораторските си способности и се панира, че му трябва нова реч, пък тази до сега винаги е работела. Аз питам до откат и в работата, и в личния живот, сред приятели. И с времето забелязах, как искрените хора, ако случайно са се изразили неразбираемо за мен, пак ще ми повторят, така че да изясним нещата. А тези, които се опитат да те заблудят винаги нова и нова теория изваждат, но дълга, че да се умориш да ги питаш. И ако накрая пак ги питаш....те се уморяват.

Питах моя бивш кратко и ясно, дали колата е със сериозна повреда и ще я имаме ли обратно след 2 седмици, за едно планирано пътуване. ОООООООО тя колата блаблаблаблаблабла. Пак казвам, че нищо не разбрах, да ми каже кратко и ясно ще я имаме ли....не е сигурен ли? Ама аз не разбирам, каза той блаблаблаблабла. Пак питам, значи да не я очаквам до 2 седмици??? Пак блаблблбла.........не е чак такъв проблема до 3 дни ще я вземем????????????????????? Значи аз половин час задавам кратко и ясно един прост въпрос, на който накрая ми се отговори, след като загубих 30 мин от живота си, да знам да сменям ли програмата за пътуването. Мразя такива хора, а те са много. За това е и бивш.

Авторке, дано съм ти помогнала, да си изясниш картината, колко помагат въпросите.

velvet, много ме радваш 

Ще дам даже пример от форума. Много моля потребителката да ме извини, че я цитирам.

Сега да се оплача.Наложи се да взема предплатена карта на Виваком за друг човек.Като отидох в офиса ги предупредих,че е за друг и трябва да е на мое име,ако случайно я загуби.Дават ми една карта,с номер написан с маркер на опаковката.И казват колко дължа.Питам "А договор?" и давам ЛК.

Служителката каза,че е готова-регистрирана.тук е момента да попита, на чие име е регистрирана, ако кажат нейното, да поиска да принтират документ за това Пак питам дали със сигурност е регистрирана и тя казва "Да".Нищо не въведе,никакъв документ не ми даде,дори касова бележка. Тук е момента да пита и настоява за документ, касова бележка....и ако и откажат да пита за управителя. Къде по дяволите днес купуваш нещо срещу НИЩО? Звъня на оператор днес,защото дъщеря ми счупи картата и да питам какво да правим,при което ми казват,че картата не е на мое име и не могат да ми помогнат. Ами вече не може и да се докаже. Пуснаха обаче проверка,да видят защо са ми дали регистрирана на друг човек карта.Не съм за 10
лева,обаче ми писна всеки да си прави каквото реши. Ако ти е писнало всеки да си прави, каквото реши, ти защо си тръгна дори без касова бележка? Ето ти отговор, ти не правиш нищо и точно, като теб и другите не правят нищо повече....от това да печелят.

С малко питане и настояване изобщо нямаше да има тези проблеми сега.
Ако потребителката се почувства засегната, ще изтрия този пост.

В този случай тя може би е решила да не се занимава със служителката, може и да се е уплашила, че всички в офиса ще й скочат. Но ако беше настояла и всички ние питаме, настояваме и изискваме.....дали щяха да си правят номерта?