С какво ви дразнят свекървите- 75

АбсурТ, много съм далеч от мисълта да те поучавам за каквото и да било. Но пък ти прекрасно илюстрираш какво казвам, обвинявайки другите в това, което ти сама правиш. Аз от висотата на възпитанието си, се опитвам да водя разговора, па макар бил той и спор, маааалко културно. Жалко, че е едностранно и твоята висота ти пречи да прочетеш и осъзнаеш всичко, което съм написала. А именно, че с много от нещата, които казваш, съм съгласна. И няма да тръгна на база личен спор с теб, да те апострофирам на всяка крачка, независимо какво казваш, както ти правиш с някои потребители.
Не знам ти от каква висота считаш, че си в правото си да обиждаш другите, но слава богу, тя не е моята.

Йелоу, до тези изводи и аз сама стигнах, за кратките си 34 годни. И макар добре да си отварях уж очите и да гледах правилните /според собствените ми критерии/ неща, това не ме спаси в последствие нещата да не се окажат точно такива, каквито съм мислила, че са. И да, бях точно в ситуация да съм вложила всичко в брака си, в чужд дом /Анатема, жилището ни е предоставенио за ползване от свекърите/, да съм с дете в друг град и пред прага на развода. Не ми беше лесно хич да взема това решение, но в крайна сметка, реших, че ми е важно самоуважението и достойнството. И щом този мъж вече не иска или не може да ми даде това, от което имам нужда и това, за което сме разбрали и сме били на едно мнение, то това вече не е моят мъж. Реших да прекратя тая агония, но явно тогава на мъжът ми му дойде акъла, че не си говоря празни приказки, като го предупреждавах, че натам вървим. Никакви манипулации не съм му прилагала, директно му казах какъв е проблема. Той поиска да му дам шанс, той поиска прошка, той поиска да си запазим семейството. Аз му обясних директно какво очаквам от него и от какво никога няма да отстъпя и да си прецени може ли или не да ми го даде. Ако не може или не иска, няма проблем, просто ще се разведем и всеки по пътя си. Аз жива нямам намерение да се погребвам. Вече две години, той успява да се възползва от шанса, който му дадох и засега демонстрира, че го е заслужил. Но е наясно, че трябва да полага усилия и да работи за този брак. Беше го забравил явно, както повечето хора.

Жалкото е, че има лица от мъжки пол, при които с нормален, разумен разговор не се постига нищо, а точно такива мишкувания (много подходяща дума) помагат. Но гърнето и похлупака...

Всъщност, " мишкуване" е едно съвсем друго действие, което няма нищо общо с получаването на това, което искаш, без да тропаш по масата и да даваш ултиматуми.
Мъжът ти може да прозре какво ти е, само когато тежестта от твоя дискомфорт, се отразява пряко на неговия комфорт.
Не на думи, а практически.

ПП. Една съфорумка много добре го обясни- говорила и обяснявала 2 години, той се съгласявал и пак същото. Като решила да се изнесе с детето, се усетил, че нещата са сериозни, и почнал да доказва, че държи на нея.
Е, аз не мисля, че по- правилното е да говориш като латерна едно и също " глобално", докато намразиш човека срещу теб, вместо да правиш малки практически стъпки, които да променят нещата така, както ги искаш, без да си сдухаш отношенията с него заради някаква си кухня и баня.

В конкретния казус, може би е добре точно мъжа да понесе негативите от подобно съвместно съжителство, но това няма как да стане ако двете дами се състезават за вниманието му и се чудят коя повече да задоволява капризите му. То е ясно- мама готви най- добре, жената в леглото е супер, топло ми е, почистено, изпрано... За какво да си стяга етажа, пък после и задължения в домакинството да има, жената да мърмори, че не е свършил нищо?
И точно за това говори Абсурдчето- момичето трябва да намери женския начин да го накара той да пожелае да се отделят

пп- Защо ѝ се връзвате на начина на изказване Абсурт си е такава, но често от мненията ѝ, освен дозата пиперливост и понякога изнервящо заяждане, има какво да се почерпи

И аз разбирам какво иска да каже Абсурт. За мен пък мишкуване е именно това, което прави Анчето. Мрънка си под носа, годините си вървят, а на мъжа й хич не му дреме за нейния комфорт и желания. За съжаление при някои мъже трябва да се действа по - остро и радикално, за да им смелят мозъците за какво иде реч. За мен лично би било мъка съжителството с човек, който си затваря удобно очите за моя дискомфорт и който трябва да бутам с триста зора да направи неща, които всеки мъж на място би направил и то по собствена  инициатива .

Аз не разбрах какво толкова важно занимание е прекъснала свекървата на Анчето, като е поискала помощта и за покупките? Не е ли нормално да си помагат, при положение, че делят едно домакинство?

Да. И за важното занимание на свекървата на двора също трябва да се даде отчет.

За веднъж, два пъти е ОК. Ама я си представи всеки ден - Ела да ми помогнеш с торбите; ходи измий балконите; ела да подстрижеш мушкатото; харесва ли ти какво съм сготвила; тази вечер аз ще се къпя първа, че искам да гледам турския сериал   Тя освен да има мъж, има още един човек който я командори за всичко. Направо ужас постоянно да си под напрежение, че ще ти измислят дребно занимание. Като съм напазарувала редовно метна торбите в коридора и се зазяпам по Файн Ливинг някоя простотия

Не се прави така, никакъв файн ливинг, веднага се засяда във форума

Или 2 в 1 

Каквото и да е, по къщата винаги има какво да се прави. Тя пък си има и уста да откаже, ако точно днес не и се кастри мушкато. 

Да, може да откаже, ама Анчето каза, че после следвали сърди и цупене от свекито. Иначе била много свестен човек. 

Малко твърд характер се иска за някои неща. Да се сърди на себе си Анчето.

Иначе рискуват да се засекат двете в банята. 

Чак сега изчетох всичко.

Всяка една от вас е права за нещо.Но пък май излезе,че свекървата е зла,а мъжа мамино синче.
Нямам против да помогна с торбите или с каквото и да е друго.А погледнато от страни,и за морковите не е толкова страшно.На моменти тези неща адски ме дразнят,но иначе не са кой знае какво.

Единственото,което искам е аз и мъжът ми да сме едно семейство.Някой правилно беше предположил,че свеки ни мисли тримата за семейство.Дали заради това,че дойдох дете,дали защото сме в нейната къща,не знам.Но е точно така.Никога не сме разчитали на нея финансово.Отделен бюджет сме,но ако пак зависи от нея,трябва да сме с общ.

За етажа казах,че не е проблема в парите.Не,че сме супер богати,но разполагаме с достатъчно.

Обичам си мъжа.Обаче ме накарахте да се замисля.Стана ми кофти.Не мога да не му вярвам,че ме обича.Нямам от какво да се оплача от него,освен от това,разбира се.Което никак не е малко.

Обичта е много хубаво нещо. Ама както една съфорумка ти беше написала това ще ти изяде главата. Прочети пак мненията, някои се изказваме по-остро защото сме Югърмени зайци"