Бременната жена трябва да е с по-особен статут, да се съобразиш с положението и, да отстъпиш място(ако е възможно). Разбира се, с най- висок статут е свекървата, сакън, после бременни и малки деца

Моята С. не пропуска рожден ден на сина си, в който да не спомене как са щели да умрат двамата, как доктора бил незаинтересован, как се мъчила в адски болки. Сега, тази година, бяха в къщи с моите родители и тя започна. Майка ми вече е чувала тази история няколко пъти и нещо с детето се заигра, затова С. започна да разказва на баща ми. Той пък малко недочува, та само се усмихваше и кимаше, но ММ имА неблагоразумието да я прекъсне, като стигна до това как бебето било обърнато към ануса (!) и. После ми се оплака, че от малък е намразил рождения си ден заради тези истории.
И още- да знаете, че бабите обичат внуците си повече отколкото родителите ги обичат, защото знаят, че те ще върнат всички страдания, които родителите са причинили на бабите. Отмъстителна обич, един вид. Като майка на трудна тийнейджърка, никога не бих пожелала на бъдещите си внуци да имат този тежък пубертет, именно защото ги обичам от сега, майка им още повече, но явно не ги разбирам тези работи.
Много хубаво си напипала същината на проблема. И обяснението ти точно и ясно

Направо ме успокои с това за отмъстителната обич, междудругото. Мислех, че само на моята майка й хлопа достатъчно, за да въздъхне тежко-драматично от време на време с многозначното 'Нищо, внуците ще отмъстят за мен!' като същи персонаж от древногръцка трагедия. Явно и други на тази кълка лежат
)
Едно време,еееее,то переш ,то готвиш ,то кърмиш,бебето реве ....Добре ,че била нейната свекърва и на 6 месеца "взела" ММ на нейния етаж.ТАм спал ,ял и живял до 14 годишна възраст