С какво ви дразнят свекървите- 75

Не мисля. Свекърва ми живее една под друга с другата си снаха, която често ми се оплаква, че това съжителство я задушава. Уж не са заедно, но всъщност са. Коя кога и къде излязла, коя кога тупа и простира. Всичко си знаят, чуват, коментират. Аз съм отделно и поне тези дребни, дразнещи битовизми ги нямам.
 Сирена, спирам да коментирам, нещо започвам да имам чувството, че си налагаш мнението. Как пък на 18 г. не са се изнесли всички, не са направили околосветско пътешествие, кариера и къща до 23 г., готови за бленувания брак и деца. В твоят случай, може би.
Анчето, трябва да подхванеш мъжа си, да му отвориш очите, за да види, макар това да е трудно и също някак да му обясниш, как се чувстваш.

На него очите са му отворени, но по му изнася да се прави на приятно разсеян. Нали на него му е ок и не плаща наеми/кредити, пък тя да му мисли.

Сирен, и аз на 23 се изнесох с моя приятел... благодарение на това, че е по-голям и улегнал, и има тази възможност. Около мен 22-23-24 годишните нямат финансовата стабилност и професията да са напълно независими, защото току що завършват. Дори да са (ние сме в момента) независими от роднини, това не значи, че човек иска да ражда моментално. Аз, например, искам да понапредна в това, с което се занимавам, искам да бягам, да се покефим на някои екстремни спортове и така нататък. Това не значи, че нямаме планове за деца. Ако утре се окажа бременна, ще си го задържим и дума не може да става за аборт, но да искам и да лелея да родя веднага - определено не.

Zoi, аз по тази причина твърдо отказах на бившия ми приятел същата конфигурация - многоетажна къща с наш етаж, а родителите му на долния, сестра му с бъдещото й семейство на горния. Да, уж е отделен етаж, но реално никак не си отделен и си е дядовата ръкавичка.

Джули, това не е оправдателно, а и тя казва, че е пич. Мм също много неща не виждаше, защото мама е на пиедистал, но видя. Започна да се натоварва. Не, че ще спре да я обича и уважава, но просто самия той стигна до извода, че надалеч ще сме по-добре. Ако Анчето намери някак правилния начин, може и да има успех.

И на мен ми е интересно какво е било толкова лесно? И друго - как не може да си извоюваш самостоятелност на отделен етаж.

Ех,ако знам какъв е начина...Гледам да не е с лошо,не поставям ултиматуми и прочее,но и с добро съм опитвала.Говорили сме многократно как се чувствам аз,защо го искам.Уж разбира,но до там.Според мен наистина не вижда проблема.Дали така му изнася,дали наистина си мисли,че всичко е ОК,не знам.

На него му е  втълпявано,че бащината къща не може да напуска.Че всичко за тях е правено(децата) и т.н.А и погледнато от страни,живеем в 4-ри етажна къща,но обособена за едно семейство.Тръгнахме да си правим етаж.От нулата стигнахме до повече от половината,но спряхме.Уж пари нямало,уж не знам си какво.

По стечения на обстоятелствата,останахме от 6-ма души в къщата,ние тримата.И сега ново 20.Защо ни бил друг етаж.

Има и други фактори,които ни задържат да сме в това положение,но не ми се разтяга.

А мъжът ми наистина не мамино синче,както може би изглежда.Просто има друго виждане за нещата.

Това "друго виждане" ти знаеше ли го преди да заживеете заедно?

А ти работиш ли в момента? Защото точно това в момента е от много решаваща роля.

@Анчето
Без да искам да се изказвам  като крайна инстанция, ама ти си виновна в този случай.
ТМ няма да предприема нищо - жената, с която е, е ОК с цялата ситуация, мамчето е наблизо, нали му е втълпявано с години че няма как да напусне къщата, а и финансово е най-добрия вариант. От негова гледна точка нещата са си абсолютно ОК. Преди 10 г. ММ учеше  магистратура и ходеше да реди стоки в Практикер, за да си плащаме наема, само и само защото се прежали да го направи заради мен, иначе и на него му беше по-изгодно да си живуркаме при нашите или техните. Изнесохме се в една дупка за 250 лева/месец и година и половина той през вечер тичаше при мамчето, че все вдигнала кръвно, кашляла, умирала, по лекари я караше. И през цялото това време тя му даваше пари, "за да не ни(го)  лиши от нещо". Един вид едни и същи действия може да означават хем досада до край, хем загриженост за теб. Просто някъде трябва да се тегли чертата, защото след време ще съжалявате. Сигурна съм.

Чудя се, в 4 етажна къща живеете 3 души- ти, мъжът ти и свекървата.
И на теб ти е невъзможно да се почувстваш самостоятелна?
Без да се засягаш- и в собствен палат, и на другия край на света, пак ще се чувстваш така.

Не съм съгласна. И мисля, че може би разбирам какво има предвид авторката.
Живея далеч от свекър и свекърва. Но когато съм била на гости, въпреки че също е бил ползван отделен етаж, никога не съм се почувствала отделно от тях. Няма да изброявам различни ситуации, ще кажа само, че ми се е случвало рано сутринта докато още спим, да се влезне в спалнята с "Добро утро", без никакво съображение или неудобство от това колко е рано, че може да събуди и стресне детето или нас, че може да прекъсне нещо под завивките и т.н. Точно като у дома си.  Е, започнах да заключвам етажа след тази случка, но за много други ситуации няма лесно решение.

Не познавам тази свекърва и не искам да обиждам или обобщавам, но имам и други наблюдения и за мен голяма част от хората от това поколение са с много размити спрямо младите хора граници на отношения, да не кажа с минимално или дори никакво чувство за уважение на личното пространство, тактичност, съобразителност и т.н. И не го казвам с лошо, те просто така са живели и така са свикнали - всички заедно, всичко заедно, всичко е общо. Лошо няма, има млади, на които им харесват такива отношения. Лошо е когато има разминаване, когато се срещат различни принципи, възпитание или характер. Непреодолимо е без големи компромиси или здрави нерви, и за двете страни.
Има и по-разбрани и "съвременни", естествено. Но аз лично, като човек, който много държи на личното си пространство, пространството го възприемам и буквално - колкото повече между нас, толкова по-добре.  И да не си помислите, че е само с тях - с майка ми съм същата. Просто си ценя спокойствието. 

Та...исках да кажа, че разликата между отделен етаж под/над свекъри и отделна къща е огромна, щом се твърди, че съпругът не е мамино синче. Иначе в други случаи може и да няма разлика, да.

Ако в четири етажната къща има само една използваема баня например и МиУото все отлага да довърши втората, как по-точно да се почувства самостоятелно момичето?

Съгласна съм с Виктория, защото го виждам на живо. Когато са заживели братът на Мм на втория етаж, в началото е било същата работа. Свекърва ми се е разхождала като у дома си. Сегашната самостоятелност снахата си я извоювала с цената на сръдни. Сега свекърва ми не стъпва при тях, но всичко се чува и вижда. Дворът е един, гаража общ, дървата, мазето. В банята се чуват. Това за мен не е самостоятелност.
 Гугъл, много правилно решение сте взели.

Бъркате битовизмите с вмешателството. Млади и стари могат да живеят и в едно жилище и пак младите да са самостоятелни. Могат и на хиляди километри да живеят и пак да им диктуват живота.
Това, че делиш с някого обща кухня, не означава, че си длъжен да съобразяваш и личния си живот и решения с него.
Самостоятелни са тези, които дори и под един покрив с родители си взимат решенията без намеса. Това, че ползват една солница, не ги прави несамостоятелни.
А това се случва много преди младия да се отдели от възрастния, независимо от пола. Или изобщо не се случва