С какво ви дразнят свекървите- 75

Често се случва 
Иначе с твоето мнение съм напълно съгласна.

Аз казах няколко пъти, че говоря за лични наблюдения от реалния живот около мен. Теорията е едно кой какво би и не би направил, но практиката друго.
И свекърви буквално загубили синовете си познавам и съответно по тази причина станали наистина излишни и такива, които като са казали, че ще осигурят първоначален дом на младите и са го направили както трябва.
Ако има извъртане обаче или заблуждаване на младите, обикновенно стигат до най-малкото развалени отношения. Все по-малко хора търпят да им нареждат живота или да им се бъркат в решенията, дори родители. И го считам за съвсем нормално.
Ако живеех в Анадола сигурно повечето хора щяха да мислят различно. Тези около мен мислят така
И тук съм давала за пример моя приятел, когото всички бъзикаме на тази тема, единствения избрал мама пред жена си. От толкова много примери, всички покрай мен са семейни и с деца, той е единственото изключение. Взе да му тежи обаче и вече е съвсем наясно, че е взел грешно решение. Майка му не счита за нужно да се променя, той си признава, че е манипулиран и знае, че няма да го остави намира, ако се събере с жена. Примирил се е, че ще има евентуално жена, като майка му не е м/у живите вече. Това са негови думи

Ма ко, същото се отнася и за снахата- в един момент на мъжа ще му писне и дори да не ѝ бие шута, ще спре да я чува.
Случва се в 90% от семействата, в които снахата все намира за какво да не е доволна от свеки.
Просто защото, стиковаш и напасваш живота си с партньор, а не с надзирател в концлагер.
Която се светне навреме, за да спре със скандалите за битовизми и дребни неща, ще има партньор, който истински я уважава и зачита, че и забелязва.

Имам малко повечко свободно време в момента и ще ти отговоря.


Това категорично не е вярно. Свекървата може да мине през чужд дом и да размести нещо, ама дотам и ако не й позволят, йок. Когато снахата се нанесе, тя със самото си идване започва ремонти, разместване и внасяне на цялата си покъщнина. Оттам нататък освен, ако не се падне кротко и особено свито момиче, което да си държи всички вещи в детската на мъжа си, пренареждания има. Виждала съм случай, в който жената не искаше ремонти и да се сменят мебели, ама снахата писна, че не може то така да се живее в тъй остарял дом, изхвърлиха какво ли не (електроуреди, мебели и какво ли не от хола и кухнята), сложиха нови БЕЗ да се съобразяват с мнението на свекървата за това какво се купува. След 2-3 години се изнесоха СЪС новите си уреди и свекървата остана с апартамент все едно пометен от торнадо.


Ама че убийствено нахалство.  Значи Големия Мъж принуждава майка си да търпи нов човек в нейния дом, за да има той семейство и да не се охарчи и отгоре на всичко, ще я изнудва емоционално, че аха аха да не е съгласна с всевъзможни приумици в нейния дом, да забрави за син и внуци? Какъв син е това и кой възпитава такива неподправени егоисти? Моя приятел е голяма душица и много адаптивен, той проблеми на никого не прави. Ако, обаче, докато живеехме с майка ми беше решил да се "отстоява" в опит да я постави на мястото й и да се изживява като Господар на дома, щях да се чувствам ужасно неудобно. Не иде реч за пазене на лично пространство, това е ясно. Но да седнеш да се разпореждаш в чужд дом и да се очаква, ако собствениците му са несъгласни с теб сина им веднага да им тегли една м**на, това е несериозно.

Това са родители. Да, те не са по-важни от жената, но имат някаква тежест и не на всеки е кеф хем да ги използва за детегледачи, помагачи и осигурители на терен без наем, хем да ги гълчи да се съобразяват с капризи.



Ами техни са си. Обикновено свекърите (и тъстовете в това число) са си купили, направили и одомашнили кухните още, докато децата са едва проектоплан. Стават на децата след смъртта им. Не приживе. Ако новото семейство плаща някаква сума под формата на наем (дори да е по-малка от реалния наем) тогава може да предявява някакви по-сериозни претенции. Иначе не ми е ясно на какво основание освен на добра дума.

absurT, ама до сега не говорим за скандали и битовизми в двойката. Говорим за такива идващи от трети лица. Иначе и мъж и жена на скандали с партньора рядко издържа. Не става дума на жината да ѝ писне от мъжа ѝ или на мъжа от жена му, а на някой от двамата да му писне от намеса на техен родител
Никога не съм твърдяла, че в партньорство единия трябва да командори, а другия да слуша. Напротив, винаги съм казвала, че това за ме не е връзка и лично аз не бих влязла в такава, независимо, че може да съм в позицията на командващия. А в обратната дори не бих го допуснала. Ако още не си разбрала за мен нормална връзка е двамата да правят всичко заедно. Може да се случи единия да има повече работа вкъщи, другия по-малко поради липса на време или нещо такова. Но задължително и двамата трябва да имат еднаква отговорност за всичко, а всеки прави нещата според възможностите си.
Просто пример. Обикновенно аз водя и взимам детето от училище, водя го на тренировки и го чакам, че да го прибера, както и обикновенно аз готвя, поради факта, че съм вкъщи. В петък ми се наложи да вляза в болница за лека операция. Мъжа ми закара детето на у-ще, после го взе от тренировките (баба му го беше завела, докато той ме взима от болницата), прибра детето да се преоблече и да го видя, закара го до баба му и се прибра да се занимава с мен и да сготви, защото трябваше да лежа. Междувременно през деня беше олизал целия апартамент, че не ходи на работа, не се знаеше час за излизането. Взаимозаменяеми сме и за детето и за битовизми. За мен това е партньорство.

Google76, изобщо не си ме разбрала. Говорех за ремонти на общия дом от рода на смяна на настилки, нови шпакловки и подобни. Не за изхвърляне на мебели. Това, което ти описваш, аз лично на живо никога не съм го виждала. Съгласна съм, че ако свекървата си харесва мебелите не е редно да ѝ се сменят. Не познавам снаха, коато знае, че е временно при свекървата и да е правила промени из цялата къща, а не само в стаята в която са те. Пак казвам, че хората около мен, ако знаят, че са временно някъде изобщо не правят генерални промени, а належащи ремонти.

И поради факта, че и сина знае, че са временно няма нужда да заплашва майка си, че няма да види него и внуци, ако ѝ кефне на снахата, а само да си държи на уговорките и майка му да се примири временно, докато са там. Винаги, ама винаги свекървата е информирана именно от сина си, ако изобщо ще има нов член в тази къща и първоначалните уговорки винаги са м/у тях двамата. Аз не познавам мъж, завел жена си в дома на свекърите без предварително да го е съгласувал с тях и да ги информира, като дойдат двамата с багажа. Няма такъв случай на свеки да ѝ дойдат на вратата и да кажат "От днес ще живеем тук". Нали?
не всеки натоварва родителите си с гледането на децата му, даже все по-малко и по-малко хора го правят. А ти го изкарваш все едно е правило. Според мен в днешно време е изключение.
И младото семейство дори да не плаща наем в повечето случаи поема освен своите и сметките на родителите. Пък нищо, че не плащат наем

В повечето случаи иде реч за 20-30 годишни хора с родители, които още работят и спокойно могат да се оправят и без да им се помага. Камо ли, че след изнасянето на златното яйце, още по-идеално може да им стане да продадат владенията с големи квадратури и да си вземат по-малък апартамент, а с остатъка да си живеят спокойно. Но не го правят, защото апартамента е нужен за друго.

Изобщо не вярвам, че живеят заедно и не помагат бая за внуците. Да ги "отгледат" - не, но да са на лице да ги взимат и водят от ДГ и училище, да ги наглеждат, докато родителите са на работа и прочие, въобще не е рядко срещан случай - доста масов е.

Няма мъж, който да е завел снахата без да пита техните, съгласна. А какво да кажат те като детето дойде с жален поглед и им обясни, че ще е за малко, че от това им зависи семейството и имат нужда от помощ? Кой родител отказва помощ? Това, че са се съгласили, не значи непременно да се злоупотребява с това решение.

Ами, да позная ли, че закарвайки го при бабата, не ѝ е връчил един лист със забрани и указания, съставен от теб и със заплахата, че ако не ги спази, няма да го види повече?

Добре де, как хем са за малко в началото, хем после им водят децата на у-ще?
Изобщо не слагам в това число семейства, които имат намерения да живеят заедно изобщо. Около мен такива примери нямам. Винаги са за малко и поне деца като се появят вече са отделно.
И ако живеят заедно и като вече младите имат деца, пак си ги гледат родителите. Нали и възрастните още работят, как ги взимат тези деца и ги гледат, ако работят?
А за продажбата на имоти от възрастни и идеята им да се издържат от парите от прадажба съм писала много пъти. И тук теорията е едно, а практиката съвсем друго.
Ако възрастният е останал сам, не може да се оправи с тези пари. Дай сума от имот на 80 годишен човек примерно и го чакай да се оправи сам. Или ще го завлекат измамници (разказвала съм случай на възрастна съседка) или него самия няма да го слуша или главата или физическото състояние, че да се оправи сам, пък нека има пари.
Не се ли интересуват младите от възрастния, колкото и пари да има не му вършат работа.
Много е лесно на теория старите продават голямото жилище и живеят с парите, ама практиката е друго нещо. Ако на стари години само на пари разчитат и са развалили отношенията с децата си до степен да са ги оставали сами да се оправят, все едно сами са се оставили на вълците. Това е реалността.
Някъде на село, ако има 5 човека на кръст може би няма кой да ги измами. Но в големите градове възрастни хора с пари от продажба са си в риск. Особено, ако надушат, че тези възрастни са наистина сами.
absurT, нужно ли е пак да обяснявам, че бабата много добре знае какво може и какво не може. Вярно, наложи се по трудния начин да го разбере, но го разбра. Отдавна. Това ми е важното. Иначе изобщо нямаше да го оставяме. Не беше проблем и вкъщи да си стои, мъжа ми щеше да си го гледа. Аз нищо, че съм вкъщи, при това положение на практика нищо не можех да правя. Майка ми предложи да отиде при нея, не сме го предлагали нито аз нито мъжа ми. А и детето искаше още миналата седмица да ѝ ходи на гости, но тя беше на работа и от тогава още имаха уговорка за тази седмица. Даже за мъжа ми беше излишно разкарване, можеше да си се приберат след тренировки да си стоят у нас. На практика в цялата лудница уйдисахме, по точно той, и на детето и на майка ми

Всякакви интерпретация съм чела в този форум и уж бях свикнала, но явно още не съм и успяват да ме изненадат.

Иначе съм съгласна с Юлка!  

Аз смятам, че именно независимия ми характер и това, че съм се оправяла добре от 19 годишна ме прави по-малко склонна на компромиси. Особено когато виждам фина настройка с опити за омаловажаване, властност и манипулация.

При нас нещата бяха на кантар дали да останем в Б-я живеейки на друго място с ипотека или в чужбина с ипотека. Не сме мислили да оставаме в дарения апартамент, защото искахме да надграждаме и ние, а не да стоим на готовото само.

Както и да е. Минало заминало.
Винаги снахата ще е виновна. Тя е съветника, раздорителката на семейството и чуждата. Нормално е да подходиш с изпитване към непознат човек.

 Но е важно и да съумееш да разбереш, че с явното нехаресване на партньора на детето ти, то натоварваш именно него като неволно се съмняваш в изборите му като си правиш лоша самореклама на възпитанието, което си давал през годините.

Понякога хората действат и мислят просто по навик. Имат си някаква идея в главата и си я следват.
Ние като се оженихме живеехме основно в общежитието и у свекърите ходехме само през ваканциите. Веднъж на свекървата й намекнах, че ако се върнем в нашия град след като завършим, ще живеем на квартира. Тя скокна като ужилена и каза: Как така? Какво ще кажат хората? Имаме голям голям апартамент, а пък младите ще дават пари за квартира.
Да кажа, че големият апартамент е ок. 110 квадрата / не съм го мерила, така на око, да не кажете сега, че й правя сметка на имота /. Има кухненски бокс, трапезария, хол, две малки спални /ок 12-14 квадрата всяка/, баня и тоалетна отделно. Значи за нас се отрежда една малка спалня. А като дойде дете, него къде? В килера може би . Има и такъв, забравих го
Обаче тя така е живяла цял живот. В едната стая те със свекъра, в другата неговите родители/после само бабата/. Мъжът ми е спал в хола на дивана и през живота си не е имал собствена стая. Бабата е командорила и си е налагала мнението за почти всичко. И на свекърва ми толкова й се искаше тя да застане този път на върха на хранителната пирамида, обаче ние й осуетихме плановете. Е, тя все пак се постара да направи всичко възможно и доста добре успя да ни тормози от 400 км. Ако се бяхме прибрали в родния ни град, със сигурност щяхме да бъдем разведени.

Ето от тук идва драмата на доста от свекървите, които уж приемали младите от немай къде... Ама никоя от тук списващите не го вярва. Щото, видиш ли, тя не е такава. Ами да, ама наборките й и особено малко по-големите от нея, са. И то на 90% живеят за ККХ.

Моят отговор е само хипотетичен, защото децата ми си имат по едно апартаментче, но с колкото и жален поглед да поиска от мен това синът ми или дъщеря ми, ще кажа най-най-категорично НЕ. Всъщност точно защото отговорът е огромно НЕ предпочетох три малки апартамента и лишаване от някои екстри пред огромен апартамент и други житейски екстри.

Кали, вярват го и много добре го знаят. Не искат обаче да си признаят, че тяхната младост е минала без да имат собствено мнение, а са робували на стереотипи наложено от обществото за времето си. Още по-не искат да си признаят, че още робуват на тези стереотипи. Което е нормално защото все пак са остаряли с тях Иначе на думи са много модерни и със собствено мислене. Ако го имаха това собствено мислене преди и да преценяват за себе си дали някакъв стереотип ги устройва или не, изобщо нямаше да е такова положението с булшинството свекърви

И Уиш е права и точно това обяснявах вчера. Свекърите като не искат младите да съжителстват с тях, да го изяснят отначало. Не да ги заблуждават, че ще им осигурят нормален живот временно и после да излиза нещо друго. Само дето свеки знае от самото начало, че ще е друго, защото не приема младите понеже е много ларж и искрено иска да помогне. Съвсем други са мотивите на повечето. Или за да натякват, мислейки, че така си осигуряват гледане на стари години или заради "какво ще кажат хората" или защото те са били безгласни снахи и си мислят, че сега е техен ред да командорят

Какво ще кажат хората ако младите не живеят при възрастните? Аз лично - само хубави неща. Кофтите неща ги казвам за тези, които живеят заедно. Не знам защо възрастните смятат за нещо положително и добродетелно съжителството с порасналите си деца. Не се ли усещат, че хората по-скоро биха ги укорили, че не са си възпитали децата както трябва, да кажат за децата им, че са неудачници и мързеливци и пр. Въобще от кога стана нормално хора, гонещи средна възраст, да не могат да се опретнат да плащат поне една квартира. Мен лично би ме било срам дърта скумрия да живея при нашите или порасналото ми дете да живее при мен. Тези тъпотии какво ще кажат хората са си чисти манипулации на хора, които не искат да си пуснат децата и които имат нужда да им ръководят живота. Хората, които познавам, чиито деца са им на главата хич, ама хич не се кефят, че се тикат сто човека на едно място и че се налага да им ходят подир гъ*овете по цял ден да им чистят, готвят, зареждат хладилника и да им гледат децата докато те се правят на приятно разсеяни.

Аз мисля, че повечето не заблуждават съзнателно, а просто тяхната представа за нормален живот си е такава. Сега, ако мое дете има нужда от помощ, няма да откажа- ще гладувам, ако трябва, но съвместно съжителство, НЕ, НЕ и НЕ.