Искам да кажа ... (104)_09.01-15.01

Да, и аз ги масажирам, ама по-интензивно.

Белинда, мога да те успокоя, че като им пуснеш гювеч за нещо, което не е спешно, после пък много бързо действат, когато наистина е спешно, това по мои наблюдения. Като им кажех "хвърлете боклука" или "оправете си стаята", а те "не може ли по-късно", щото се занимават с нещо в момента, аз им казвам "може по-късно, но до вечерта да е направено". Примерно. Всяка дейност, която не ми пречи да бъде отложена, им пускам гювеч, особено ако са заети с нещо. Обаче в спешен случай като питат "не може ли после" и аз кажа "не, този път наистина е спешно" - хвърчат като стрели. А ММ е друг случай - той ги юрка от висотата на авторитета си на по-голям: "Веднага изхвърлете боклука" и т.н. И те почват да мрънкат нещастно " ама сега ли, ама защо, ама не може ли..." Не! Веднага!" И те стават и почват, обаче се туткат, разтакават, споглеждат се, шушнат си и гледат обидено. И винаги така, когато той ги кара да направят нещо, офлянкват се. Но той никога не ги питаше - зает ли си, можеш ли, ако има приятелче на гости да се отложи действието. Не, командваме, щот сме родители и имаме власт. И после ми казва: ама те тебе те слушат, пък мен ме псуват на ум. Ами така е, казвам, щото ти не зачиташ техните интереси и, личността им. И като не ги мотивира и убеждава човек, ами ги командва  без право на възражение, послушанието е до време.

По отношение на обстоятелствените обяснения на немските инструкции мога да кажа, че едно от най-смешните неща, които съм чела някога, е упътване за употреба на немска прахосмукачка. Там имаше напътствия дори къде да бъде хваната прахосмукачката, в коя част. Но най-забавен беше един абзац, в койте се казваше, че с нея могат да се ловят комари и подробно се обясняваше как - под какъв ъгъл и т.н. Като се събирахме, редовно четяхме това упътване, за да се посмеем и на частта за комарите вече се търкаляхме от смях.

То че виновни има - има. Аз дистанционно няма как да взема отношение, а майка ми е мека Мара. Иначе имаме разрешение от моята приятелка да пердашим сина й, но това е много, много крайна мярка и предпочитам да не я прилагам. 

Еее, то това не е пердашене, де.    Един задвратник с педагогическа цел  .

Шегувам се, момичета.

Ха, аз веднъж опитах да го ударя по дупето, но явно не мога да го ударя толкова силно, че да го заболи.   Друг е въпросът, че не мога и да го стигна, когато реши да ми бяга. Но аз много си го обичам и му казвам "Принце мой", а той много се кефи.

Захир, ако можеш да шофираш и знаеш правилата, няма от какво да се притесняваш. не късат за умение, а за липсата му. трябва да можеш да шофираш при всякакви обстоятелства

Янтра, голяма си "гад", явно. браво на теб! следвам те неотлъчно
само не знам снахи как ще избираме после

Е, как - като във вица:  "Само като я погледна и ме дразни"  

В Пловдив са удължили ваканцията също. За Бургас още не съм разбрала.

Всеки си има персонални задължения в къщи, знаят си ги и си ги правят. Ненавиждам да ми се подмотват и клинчат и те го знаят. Имат си списъци със задачките, закачени на видно място. Необходимо е да е написано, защото им въртя и сменям задачите всяка седмица и така не могат да кажат - "не знам" и "забравих". Сами решават кога през деня да си свършат задачките. Номер 2 предпочита да свърши всичко и да научи, после да си се мотае и играе, номер 3 е на настроения, номер 1 отлага до последно.
Задачите на децата са разтоварване на миялна, сушилня, пералня, сортиране и прибиране на прането в гардеробите, хвърляне на боклук и изваждане на кофите на улицата, чистене и хранене на котката, слагане и вдигане на масата, чистене и подреждане на детските стаи, чистене на тяхната баня, прах навсякъде, почистване на вратите на шкафовете и вътрешните стълби. Баща им също си има задължения.
Матриархат му е майката.

Да, удължиха я. Ужас. Наскучахме се.

Ние бяхме три деца и при нас всичко също беше разпределено и всеки знаеше какво кога и как да направи. Аз не мога да си представя някой да трябва да обслужва други четирима души, ако ще и да не ходи на работа.

Сватя  , много яко.
Янтро, серт си, не отричам . Моят върши работа, ама с мнооого мрънкане. Стискам зъби да не я свърша аз, за да се учи. Най ме дразни като се мота или закъснява. Една вечер закъсня с половин час и ми вика "е, какво толкова е станало". На другия ден имаше изпити в школата му по таекуондо, а той нали вече е с първи дан и трябва да присъства. И ме ръчка сутринта - "хайде, ще закъснеем", а аз му викам, е кво толкова, само половин час да си изпия чая и да си изпуша цигарата. Позеленя  . Да се научи, че тояността е важно нещо  . Бяха го подщрили да свърши цялата работа по тренировката и оценяването  .

Захирче, утре ще ти ги пратя, защото са ми на диска, който е в работата, а не знам дали ще ги открия в личните. Ще пробвам де, защото не съм си трила личните.

И в Бургас е удължена ваканцията.

Моят син няма точно определени задължения. Сякаш единственото нещо, което върши редовно, е да си прибира дрехите (прането) в гардероба. „Помага“ с разни неща, но не всеки път. Толкова малко домакинска работа върша реално вкъщи, че не изпитвам нужда да впрягам и детето. По едно време бях решила да му възложа или да зарежда и разтоварва миялната, или да простира и прибира прането, но нещо не мога да се организирам. Тези дейности ги върша обикновено вечер, след като си е легнал.

Флорче, добре е да се ангажират просто за изграждане на умения.

Значи си ме сънувала . Дано дано да спечеля от тотото, но като се познавам пак ще правя нещо .