ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatanim sensin/

Дж: Иван! Обградени сте! Предайте се!

***

Л: Хилял! Не!
Х: Пусни ме! Остави ме да го направя!
Л: Какви ги вършиш?
Х: Мама не бива да гледа! Баба няма да го понесе! Остави ме, нека го направя! Остави ме!

***

войник: В името на гръцкия народ и великата гръцка армия! След извършването на нагло нападение на местопрестъплението бяха заловени подсъдимите Хилял, дъщеря на Джевдет, и Мeхмет, син на Реджеп. За извършеното престъпление им бе наложено най-тежкото наказание - смърт.  Екзекуцията ще се състои утре в 9 сутринта на централния площад. Нека всички в Измир научат!

***
А: Боже, пощади дъщеря ми! Покажи ми някакъв изход!
Момиче: Един турски войник остави това за Вас.
Бабет: Накъде, дъще?
А: Няма нищо, майко.
Й: Бабо, какво става?
Бабет: Не знам, чедо, не знам. Изхвърча като фурия. Да не би да има новини от Хилял?

***

глас на Васко: Екзекуцията ще се състои в уречения ден. Ако искаш да я предотвратиш, или намери оръжията, или ми доведи Ешреф.
Дж: По дяволите! По дяволите! 
Спомен, Глас на войник: Разпръснете се, обградете ги. Бързо, бързо! Разпръснете се!
Спомен, Хилял: Баща ми ме научи да ценя свободата! Никога да не се отказвам! В деня, в който умря, се заклех да се боря до последна капка кръв.

***
Хилял, песен:

Спи, дете мое            
Нека Бог те вземе            
и те скрие в обятията си          
Спи, дете мое               
Нека ангелите те закрилят      
от мрака на нощта            
Спи, дете мое               
Един ден майка ти            
ще дойде от тайнствени земи   
Спи, детето ми            
Спи и сънувай               

Л: Върна ме в детството ми. Майка ми пееше тази приспивна песен. Ти откъде я знаеш?
Х: Баба ни я пееше. Кой знае как се чувстват сега. Сигурно са ми ядосани… особено мама… От Солун не е спряла да плаче.  Сега и аз…
Л: Какво казва Тефик Фикрет? “Сърцата, превзети от песимизъм,  никога няма да намерят спасение” Все още има надежда, Хилял! Майка ми писа до министър-председателя с молба да бъдеш помилвана.
Х: Госпожа Вероника ли? Предай й, че й благодаря за загрижеността, Леон.  Но бих се почувствала отвратително да получа прошка от вас. Напротив… вие сте тези, които трябва да молят за милост за извършените злини. 
Л: Майка ми написа  писмото, защото знае какво е да страдаш по изгубено дете … за да не страда така и твоята майка…
***

А: Тефик!
Т: Азизе..
А: Господи, Тефик!
Т: Помогни ми, Азизе..
А: Тефик, ранен си. Трябва да отидеш в болница!
Т: Не може в болница, Азизе. Можеш ли да извадиш куршума?
А: Тефик, кой го направи?

Спомен
Т: Застреляй го, Иван!
И: Защо? Защо да го убивам?
Т: Убий го, Иван!
И: Може би ще се споразумеем с него. Явно и той е по следите на оръжието. Покрий се. Ще се срещнем на остров Сакъз след два дни. Полковник.. направиш ли още една погрешна стъпка, ще платиш скъпо.
.....................
Т: Азизе.. изпълнявах мисия. Трябва да извадиш куршума.
А: Тефик, тук не става! Не мога да направя нищо тук! Трябва да отидем в болница!
Т: Не може в болница, Азизе! Не може! Не трябва да разбират нито гърците, нито тези от столицата. Разбираш ли? Иначе мисията ми ще бъде разкрита. Обещай ми, Азизе! Дай ми дума! Никой няма да узнае! Няма да казваш на абсолютно никого. Разбра ли?
А: Има ли с какво да запаля огън? Трябват чисти марли.
Т: Азизе, простреляха ме. Подло,  в гръб! Предатели! Предатели!

***

Й: Сестра Айше, знаете ли къде е главният лекар?
Айшету: Преглеждаше пациентите. Провери в отделението ако искаш. Нещо важно ли е?
Й: Не, изобщо не е. Лека работа .

***

А: Куршумът е заседнал дълбоко. Ще те заболи много.
Т: Не се тревожи, ще издържа. Ще издържа.
А: Започвам. Стой, не се движи.
Излезе. (куршумът)

***

В: Не искам никакви пропуски в сигурността, докато трае екзекуцията. За никакъв случай не допускайте   ексцесии от страна на турците.
Войник1: Тъй вярно, командире!
Войник2: Командире, искали сте сведения за престрелката на пристанището. Установи се, че загиналите при стрелбата са били руснаци. Всички са  руски войници.
В: Руснаци ли?
Войник 1: Да, командире. Всичките са хора на оръжеен търговец на име Иван.
В: Джевдет да дойде при мен!
Войник 3: Полковник Джевдет излезе от управлението, командире. Не даде никакво обяснение, когато тръгна.
В: Намерете полковника!
Войник 2: Както наредите!

***

АК: Добре, ти тръгвай вече.
Дж: Али Кемал! Откъде разбра за срещата? Как разбра за срещата?
АК: Хилял излезе ли?
Дж: Не е изляла. Нямаме време, говори.
АК: Помогнах ти заради сестра ми. Още не си  я изкарал оттам, така ли, полковник Джевдет? Не за Хилял те е грижа, нали?
Дж: Сине!
АК: Не ме наричай “сине”! Използва ме  за целите на гърците. От мен толкова. Нямам повече информация за теб.
Дж: Ако не ми кажеш всичко, което знаеш, не мога да спася Хилял от бесилото. Ще носиш тази вина доживот!
АК: Нямам информация за теб, полковник.
Дж: Длъжен си да ми дадеш сведения, Али Кемал!
АК: Добре. Но ако и този пък не успееш да я спасиш, аз ще я сваля от бесилото, разбра ли?
Дж: Сине, кажи ми. Откъде знаеше, кой ти каза?
АК: Юнон Щайнер. Той ме изпрати при Иван. А Иван  ми даде една бележка.
Дж: Щайнер значи. Каква бележка ти даде Иван? Да я предадеш на кого?
Али: Не знам. Занесох я на Щайнер.

***

А: Когато ми изпрати бележка,  реших, че има някакви вести за Хилял.. Че е дошъл отговор от столицата.. Или пък, знам ли, да си намерил някакъв друг изход.
Т: За жалост няма новини, Азизе.
А: Как така няма?
Т: Азизе, слушай ме внимателно. Длъжен съм да ти го кажа. Аз не мога да спася Хилял. Вече никой не може да направи нищо за нея. Ако и ти останеш тук, Джевдет ще съсипе живота на всички ви.
А: Какво означава това? Какво значи това?
Т: Трудно е да го приемеш. Знам, че е  трудно, но… вече никой не е в състояние да направи нещо. Позволи ми, нека ви отведа от тук. Ще вземем децата и майка Хасибе. Ще ви заведа на някое сигурно място. Позволи ми!
А: Какви ги говориш бе?! Казваш ми да си оставя детето и да тръгна, така ли? Никъде не отивам без Хилял!
Т: Помисли за Йълдъз! За Али Кемал! Имаш възможност да спасиш поне две от децата си.
А: Млъкни! Не казвай нито дума повече! Джевдет ще направи нещо! Джевдет със сигурност ще направи нещо, ще видиш!
Т: Джевдет! Още ли се надяваш на помощ от Джевдет? Не виждаш ли, бе, жена? Човекът праща дъщеря си на бесилото!
А: Не! Джевдет ще направи нещо. Може би Джевдет не е такъв, какъвто изглежда. Онази вечер излъга командир Васили. Каза му, че е бил с мен в момента на взрива, но не беше. После онова, което  Хасан каза..
Т:  Хасан ли?
А: Да! Каза ми “мъжът ти не е такъв, за какъвто го смяташ”.
Т: Друго? Какво друго каза?
А: Само това.
Т: Казваш ми, че Джевдет е патриот, така ли? В това ли вярваш?
А: Тефик.. Вече не знам в какво и на кого да вярвам. Чули ме?
Т:  Азизе.. Джевдет е заложил стръвта и чака. Ясно е, че ще се възползва от тежкото положение, в което си. Недей! В никакъв случай не му казвай нищо, свързано с мунициите! Иначе дулото на онези оръжия ще се обърне към семейството ти, разбираш ли? Ако Джевдет заподозре, че знаеш нещо, ще ти завърти главата с приказки, за да те накара да говориш! Знаеш ли защо? За да не стигнат онези оръжия до Анадола. За да се пролее още много кръв с тях! Какво ще последва тогава? Какво ще стане, Азизе? Със свещ ще търсим тези дни! Със свещ ще ги търсим! А ти ще носиш доживот този товар!

***
глас на Леон: Подозирам главния лекар. Може той да е отровил  Хасан. Проследи го. Къде ходи, с кого се среща. Може да ни заведе при истинските виновници.
ГЛ: Йълдъз? Търсите ли нещо? Бяла сте като платно. Какво Ви има?
Й: Какво ми има ли? На коя планета живеете Вие? Ще екзекутират сестра ми, какво още?
ГЛ: Повярвайте ми, и аз много съжалявам. Но не разбрах какво търсите тук.
Й: Търсех някакво успокоително. Като не намерих в аптеката.. Не издържам вече! И нищо не мога да направя!
ГЛ: Значи съм дошъл точно на време. Ако бяхте пили от това..
Й: Защо? Какво е?
ГЛ: Повече не се бъркайте в неща, които не разбирате. Ако желаете, ще Ви изпратя до вкъщи.
Й: Не! Докато сестра ми е в това положение, не мога да стоя там.
ГЛ: Недейте така. Не губете надежда!
Й: Надежда ли? Каква надежда? И те ли няма да направят нищо? Онези, които взривиха склада.
ГЛ: Кои са те?
Й: Ами те. Бунтовниците, революционерите. Заради тях сестра ми е в тази ситуация. Но великите герои сега се изпокриха! Съгласни са едно младо момиче да бъде пожертвано заради тях, така ли? Това ли е патриотизъм? Това ли е да си герой?
ГЛ: Не е така, Йълдъз. Не говорете без да знаете.
Й: А как е тогава? Вие какво знаете?
ГЛ: Нищо не знам. Но не може да се говори така за патриотите.
Й: Вие ги познавате! Знаете кои са! Един от тях сте, нали?
ГЛ: Йълдъз! За тези неща не се говори така открито!
Й: Не сте ли мой годеник? Имаме тайни един от друг ли?
ГЛ: Вие сега си идете. Ще направя каквото мога.
Й: Не ме заблуждавате, нали?
ГЛ: Какви са тези думи, Йълдъз? И ние имаме някои стари познати. Не оставяйте майка си сама. Давам Ви дума, ще направя всичко по силите си. Ще се свържа с когото трябва.
Й: Ще се моля за Вас!

***

глас: Отговорните за смъртта на 22-ма гръцки войници – обвиняемата Хилял, дъщеря на Джевдет… и Мехмет, син на Реджеп… ще бъдат екзекутирани на площада утре в 9ч сутринта.
А: Изверги! Убийци! Хора без съвест! Какво гледате? Какво гледате? Тук, без съд, ще бъдат обесени младо турско момиче и момче! Осъдената Хилял, дъщеря на Джевдет, е и моя дъщеря! Моето детенце! Рожбата ми! Щеше да порасне, да обикне някого, да се омъжи, да има деца… Още не е завършила училище, книгите и стоят разгърнати! Защо мълчите? Защо не казвате нищо? Така ли ще спасим бъдещето си?
Жена: Дано Бог ти помогне!
Мъж: Ние какво можем да направим, сестро?
А: Можете да протестирате!  Да надигнете глас! Един ден на този площад може да стоят вашите деца! Чухте ли? Може да обесят братята, сестрите, съпрузите ви… Пусни ме!

***

Дж: Юнон!
Момче: Господин командир!
Дж: Юнон! Къде е Юнон?
Момче: Шефът го няма.
Дж: Къде е те питам!
Момче: Арестуваха го.
Дж: Кой го арестува?
Момче: Турски войници го отведоха.

Хванахте ли го?
- В килията е, командире.

Добре, че дойдохте, полковник.

От сутринта се опитвам да обясня
на тези приятелчета, че е станала грешка.

Лихварство, контрабандна търговия,
данъчни измами.

Може би е мошеничество.

Какво означават тези лоши неща,
които четете.

Това са престъпленията,
които си извършил, Инон ефенди.

Какво говорите, г-не? И какво
ще стане с предишната ни договорка?

Ти развали тази договорка.

Кой друг, освен теб знаеше,
че ще се срещам с Иван на пристанището?

Г-не, кълна ви се,
на никой и дума не съм казвал.

Кълна ви се.
Пък и на кого какво да кажа?

Защо да казвам такова нещо?
- Не говори празни приказки, Инон.

Ако ти не си казал, как е разбрал?
- Аз от къде да знам как е разбрал?

Аз дори не съм виждал Иван.
Говорил съм само с хората му, г-не.

Не, не мисля.

Какво? Какво не мислиш?

Не, не. Али Кемал не го е направил.

Али Кемал ли?
Какви ги говориш, бе?

Г-не, нали Али Кемал занесе
оръжията на Иван.

Откачи ли, бе човече?
Защо ще замесваш момчето?

Знае ли за мен?
Знае ли, че се срещам с Иван?

Кълна се, не знае, господине.

Сега ме слушай внимателно.

Искам да се видя с полковник Тефик.
- Заповядайте, изчакайте вътре.

Ще съобщим на командира.

Полковник Джевдет ще ме накаже.
- Ще те накаже.

А ти няма да говориш.

Ще мислиш, преди да говориш.
Ако му кажеш името ми...

Г-не, мога ли да направя такова нещо?

Не ти ли казах да си затваряш устата?

Ако му дадеш името ми, преди да умреш,
последното нещо, което ще видиш,

няма да е нито злато, нито пари.
Ще бъде моето лице.

Разбра ли?

Ако правиш каквото казвам,
ще забогатееш много.

Изборът е твой.

Какво ти има на рамото?
- Какво ми е на рамото, г-не?

Трябва да се превърже.
Нали снощи беше на пристанището.

Бях на пристанището ли?
- Да, на пристанището.

Прострелян си.
Трябва да се превърже.

Какво имате предвид
като казвате прострелян, г-не?

Виж, точно тук.

Тук.

Госпожо Азизе.
- Госпожо Вероника.

Тук ли ме чакате?
- Не ми показват дъщеря ми.

Има ли новини от министър-председателя?
Получил ли е писмото?

Получил го е. Но няма новини.

Но може да дойде.
Всеки момент може да дойде.

Госпожо Азизе, не губете надежда.
- Но не мога да стоя със скръстени ръце.

Знам, знам. Като кошмар е.
Опитвате се да се събудите от кошмара.

Искате всички да ви чуят,
но никой не ви чува. Знам.

Дъщеря ви все още е жива.
- Слава Богу.

Ще опростят и наказанието й.
Вярвам го.

Като малка свещичка е, мъничка.
Ето това е.

Стига да освети тъмнината.

Не губете този блясък.
Недейте.

Г-жо Вероника, ако дойде новина...
- Добре, не се притеснявайте.

Има ли някакви новини от Атина?

За какво се отнася, г-жо Вероника?

Дойде ли телеграма от Атина или не?
- Днес нищо не е идвало.

Ако дойде, без да губите време
съобщавате на командира си.

И аз трябва да знам.

Без позволението на командира
не може да ви съобщим.

Ще съобщиш! Иначе ще си принуден
да напуснеш длъжността си.

Не ме принуждавай да го правя.

Командите, полковник Джевдет дойде.
Чака ви в кабинета.

Излез.

Джевдет?

Какво съвпадение само.
Човекът, който търсим за разпит

бил задържан от османски военни.

Това не е ли прекалено, полковник?
- От къде да знаем кого търсиш, Джевдет.

Какво става?
Има връзка с миналата вечер ли?

Какво е станало миналата вечер?

Говоря за инцидента на пристанището.

За съжаление информацията ни
е недостатъчна. Но може би ти...

Разследването продължава,
но много добре знаеш,

че не мога да ти дам информация, Тефик.

Добре. А кой е този човек?

Щайнер. Инон Щайнер.

Инон?

Инон Щайнер.
Да, доведоха го.

Разбира се, нашият задържан е ваш задържан.

Само че...

Предлагам да не прибързваме.
Играе се по правилата.

Нужен е документ за разрешение.
- Не ме учи как да работя, Тефик.

Не съм дошъл да слушам това.
Защо си арестувал Щайнер?

Дойде жалба.
За мошеничество.

Нашите момчета го доведоха тук.

Да постои малко, после ще го пуснем.

Какво става? Каква работа може
да имаш ти с този лихвар?

Докато дъщеря ти отива на бесилката, ти още...

Предупредих те. Нито дума да не излиза
от устата ти за семейството ми.

Добре.

Тогава донеси разрешително и отведи човека.

Веднага ме заведи при Щайнер,
иначе, за неподчинение на гръцки офицер

ще ви затворя всички.

Ихсан!

Ихсан!
- Слушам, командире.

Заведете полковника при Щайнер.

Заведете полковника в ареста.

Ихсан. Последвай го.

Скрий се и подслушвай.
Слушай какво ще си говорят.

Както наредите, командире.

Дойдох в дюкяна ти, питах те за Иван.
Ти какво ми каза?

Каза ми, че не знаеш кой е.

Давам ти последен шанс.
Ако не искаш да умреш тук, говори.

Излъга командир Васили. Каза, че в нощта
на взрива беше с мен, но не беше.

И после думите на Хасан Безсмъртния...

Говори! Езикът ли си глътна?
Хайде!

Господине, сега това...
Знаете, че съм обикновен търговец.

И оръжията са част от работата ми,
колкото и да не ми се иска.

Когато се взриви склада,
трябваше да помислим за прехраната си.

Реших, че ако поръчате оръжия от Русия,
ще спечеля добри пари.

Моля ви, простете ми, господине.
- Млъквай!

Кой се е срещнал с Иван?

Кой се е срещнал с Иван?

С мен.

Ти ли беше?

Ако знам, че може да ви навреди,
щях ли да се занимавам с тази работа?

Моля ви, простете ми.

Имай предвид, че ако лъжеш,
при следващата ни среща

няма да имаш време
да измислиш някаква история, Щайнер.

Не остана много време. Иначе...
- Млъквай!

Не смей да го изричаш!

Кажи поне веднъж нещо хубаво.
Иначе ще ти избия зъбите.

Хайде да кажем, че Лютфу млъкне,
но времето изтича, Джезми. Какво ще правим?

И да мълчим и да говорим, това е истината.
Няма какво да направим.

За съжаление, не ние по силите.
- Кой казва, че не е.

Имаме много неща за вършене.

Г-жо Халиде.

Леон.

Йълдъз? Какво е станало?
Каква работа имаш тук?

Мустафа Сами.
- Какво е станало с Мустафа Сами?

Знае нещо.
Каза, че може да ми помогне.

И как ще го направи?

Познавал някой важен.
Сигурно говори за националистите.

Йълдъз, не може ли да го е казал,
за да те успокои?

Говореше сериозно. Каза,
че има познат, на който ще съобщи.

Но това не ни е достатъчно.
Трябват ни доказателства.

Но ти каза, че ако имам
някакви съмнения за Мустафа Сами...

Да, добре направи. Добре направи, но без
доказателства нищо не мога да направя.

Няма да те отвличам повече
от задълженията ти, лейтенант.

Йълдъз, ще направя каквото мога.
Заради това се занимавам, нали?

Значи трябват доказателства.

Хилял винаги говореше за вашите статии.
Дори ги четеше на висок глас.

Сега ако ви види,
би била щастлива.

Виждали ли сте се? Как е?
Добре ли е, здрава ли е?

Няма никой с нея, освен Мехмед.
Получаваме новини от майка й и сестра й.

Не ни допускат до нея.

А Халит Икбал?
Къде е? Искам да се видя с него.

Ние не знаем кой е.
- Никой не е виждал Халит Икбал.

А статиите?
По пощата ли ги изпраща?

Не, не така.
Предаваше ги чрез Хилял.

Само Хилял познава Халит Икбал.

Значи след като Хилял е била
арестувана не е писал. Така ли?

Така.

Трябва да видя Хилял. Как може да стане?
- Не може? Не е възможно.

С позволението на Господ всичко е възможно.

Разбира се. Ще намерим начин.

Г-жо Халиде...

Г-жо Халиде, може да ни дадете акъл.
Стоим си така със скръстени ръце.

Да направим нещо.

Излезте на площада.

Разкажете на всички. Но хубаво
говорете. Кажете им истината.

Турци, гърци, италианци, няма значение.

Във всеки човек трябва
да има чувство за справедливост.

Бунтът е в сърцата ни,
това е звездата на нашата сила.

Точно така.

Казахте го на площад "Султан Ахмед".
Помним го.

Тогава ще говорим това и тук.
Съберете всички на площада.

Да разкажем, да го изкрещим.

За правенето ще го направим, но...

Г-жо Халиде, ще ви арестуват.

Да ме арестуват. Не съм дошла тук
да се крия от страх.

Тук имало някакъв капитан Фотин.
Къде да го намеря?

Там.
- Кой е? Къде?

Този.
- Насреща ли?

Насреща.

Капитан Фотин? Ти ли си?

Казват, че и птица не прелита
тук без разрешението ти. Вярно ли е?

Лъжат. Това остана в миналото.
Не мога да помогна на никой.

Добре. И без това търся нещо от
миналото. Ще те питам за един кораб.

Стар кораб. "Ефталия".
Знаеш ли го?

По бреговете на Измир няма кораб,
който капитан Фотин да не знае.

Виж го, добре помисли.

Пиратът Христо.

На времето беше повелителят на
моретата. Знаеха го на всички острови.

"Колкото повече говорят за теб,
толкова повече са враговете ти", са казали.

Тези врагове убиха жена му.
Наполовина откачи.

От този ден нататък казаха,
че съвсем полудял.

Търсеха го.
Излезе заповед за екзекуцията му.

Какво стана? Убиха ли го?
- Не.

Никой не можа да хване Христо.
Казваха, че се е самоубил,

после, че се крие някъде.
- А какво стана с кораба?

Корабът...

За този кораб нищо не се знае.
Може да се е разбил при някоя буря.

Може пък да е заседнал някъде.
Кой знае?

Приятен ден.

Не знам дали ще ти помогне. Вчера
дойде един старец на пристанището.

Питаше за компас за стар кораб.

Какъв кораб?
Кого е питал за компаса?

Али Кемал?

Това е кошмар, нали?
Не може да е истина.

Щом полковник Джевдет
не може да направи нищо,

тогава сами ще намерим начин.
- А какво можеш да направиш?

Тази работа не прилича на това
да се занимаваш с механата.

Цялата гръцка войска е срещу нас.

Много обичаш гръцката войска,
нали Йълдъз?

И лейтенант Леон
се опитва да помогне, но...

Но? Не го прави, нали?

А ти му вярваш.

Все още се надяваш на помощта му, нали?

А ти имаш ли някакви идеи, Али Кемал?

Има, Йълдъз. Имам.
Имам и то чудна идея.

Къде, Али Кемал?

Али Кемал!

Какви са пак тези листовки?

За Хилял и Мехмед са. Този път се
събираме заради тях, сестро Йълдъз.

За да не позволим тази несправедливост,
събираме всички на площада.

Докато ни излиза гласа,
ще имаме сили, сестро.

Имало някакъв Салим тук.
Знаете ли го?

Търгувал с части за кораби.
Къде да го намеря?

Салим ефенди?

Моля?

Ти ли си Салим?
- Какво?

Я ела тук. Ела, ела. Ти ли си Салим?

Аз съм, командире.
- Добре.

Тази сутрин си продал компас
на един старец. Вярно ли е?

За стар кораб.
Погледни, знаеш ли този кораб?

Не го знам кораба, командире.
Но този старец дойде в дюкяна ми.

Сигурен ли си?
- Сигурен съм, командире. Той е.

Къде да намеря този човек?
Казвай къде живее.

Командире, има два начина...
- Къде мога да го намеря?

Кълна се, не знам къде живее, командире.

Сутринта дойде взе компаса и замина.

Превод и субтитри: Dari, Varna_2,
g_georgieva & nepukistkata

DATA-BG.NET & VK.COM

Какво ще правиш с тази снимка, Йълдъз?

Каквото щеше да направи Хилял
ако беше тук, бабо.

И ние ще го направим.

Няма да им дадем сестра ми.
Ще разкажем на всички,

ще разпространим новината.
- Да си жива, Йълдъз.

Ненапразно ви дадохме имената
Йълдъз и Хилял.

Допълвате се една друга.
И аз ще изляза да кажа.

Ще чукам на всички врати.
Турци, гърци, арменци, евреи...

Ще отида при всички.
Ставай, миличка, ставай. Ставай.

Ще дам тази снимка във вестника. Като
четат да видят лицето на сестричката ми.

Хайде, чедо. Хайде.
Тръгвай. Тръгвай, Йълдъз.

Времето няма да спре.

Какво е станало тук?
- Наръгали са някакъв търговец с нож.

Било е късно.

Ефталия!

Ефталия!

Къде си бе, жено?

Като е влязъл крадец
трябва да съобщиш, Ефталия.

Не може да се крие.

Казвам ти, че съм в беда.
Искат да ми навредят.

И без това няма да оставам дълго.
Моля те, помогни ми.

Остани колкото искаш,
но се тревожа за теб.

Ако си в беда
да кажем ба полковник Тефик.

Ще ни помогне.
- Да не си посмяла.

Недей. Марика, обещай ми,
че на никой, ама на никой

няма да казваш, че съм тук.

Обещавам.

Обещавам.

Ще искам още нещо от теб.

Какво, миличка?

Занеси това на Инон, Марика.

Господи. Колко скъпо нещо.

Трябва да избягам от тук.
Нямам нищо друго за продаване.

Моля те.
Моля те, не питай нищо.

Нямам друг избор.

Не отваряй, моля те. Не отваряй.
Дошли са за мен.

Не се страхувай.
Никой не знае, че си тук.

Може да е дошъл някой от съседите.
Ти влез в онази стая. Хайде.

Отивай.

Идвам.

Идвам.

Ела, Хасибе.

Марика...
- Скъпата ми.

Дойдох да ви помоля за помощ.
- Разбира се, скъпа.

Ела, ела. Отдъхни си малко.

Къде е командир Джевдет? Кажете.
Ще позволите ли да видя дъщеря си?

Има заповед.
Никой не може да я вижда.

Мамо.
- Йълдъз.

Можа ли да я видиш? Добре ли е Хилял?
- Не, дъще. Не дават да я видя.

Какво е това, Йълдъз?

Халиде Едип е дошла от Истанбул.
Събираме всички на площада.

Заради сестричката ми.

Хайде, ела, мамо.
Няма полза да стоим тук.

Ще говорим с всички.

Кажи на дъщеря ми, че няма да позволя
да й се случи нещо. Чу ли?

Поне това направи.

Скъпа Хасибе, ние сме с вас.
И на улицата ще излезем,

ще спим на калдъръма.
Не се тревожи.

Ще излезем, разбира се.
Нищо няма да направят на Хилял.

Какво казва командир Джевдет?
Какво ще прави?

Не произнасяй дори името му.
Дори не трябва да се надявам на него.

Нека Господ пази Хилял.

А ти кажи на приятелите си.

Ако не ме боляха краката,
щях да обиколя цял Измир.

До теб сме, Хасибе.
Ще съобщим на всички.

Нали, дъще?
- Да.

Какво е това?

Нищо не е.

Аз я знам тази огърлица.
- Знаеш ли я?

Да, Тефик я беше сложил на Азизе.
Като подарък за венчавката.

Венчавката?

Кака Азизе за чичо Тефик ли
щеше да се омъжва?

Черен ден. Този ден,
в който гърците дойдоха в Измир.

Малко остана да се венчаят.

Но после Джевдет се върна
и темата се затвори.

Какво прави у вас?

На наша съседка е.

Нали Хаджи Михалис разбира,
донесе я да му я покажа.

Боже, Боже!
Мислех, че Азизе го е върнала, но...

Каквото такова.

Тръгвам вече. И без това се уморих.

Добре, Хасибе. Добре.
Не се притеснявай.

Непременно ще сме до теб.
Ще дойдем.

Благодаря.

Добре дошли.
- Ефталия тук ли е?

Не, не е идвала, командире.
И аз я чаках вечерта, но не дойде.

Като дойде веднага да ми съобщиш.

Оставате тук, очите отворени на четири.
- Както наредите, командире.

Марика. Сега тръгвам.
Къде е огърлицата?

Чакай, ще я донеса.

Не сте ме виждали.

Добре.

Народе, искат да обесят Хилял.
Искат да погубят това младо момиче.

Заради всички жители на града.
Заради теб, заради мен, заради всички нас.

Елате на площад "Султан Ахмед"
да чуете този глас.

Никой не го интересува.
Може да го правим напразно.

Никакво отказване. Ако трябва
за ръката ще ги заведем. Хайде.

Тя ми е сестра.
Дори сватбена рокля не е обличала,

а искат да й надянат въжето.
Помогнете.

Няма такова нещо. Хилял ще живее.
- Ще живее, разбира се.

Моята внучка въпреки всичко ще живее.

Майко. Господи, чуй ни.

Не се страхувай, сестро. Недей.
Няма да им позволим да го направят.

Ти, аз, за всички нас, елате на
площад "Султан Ахмед" да чуете този глас.

Ешреф паша.
- Г-жо Халиде.

Не ни съобщихте.
Щяхме да ви посрещнем.

Както знаете Измир е доста неспокоен.

Навсякъде е така, паша.

Навсякъде е така.

Причината за идването ви
само младежите ли е?

Или имате и други интереси,
друга работа, г-жо Халиде?

След като поисках да ви видя,
разбира се, че имам, паша.

Народът вдигна глава след Амасия.

Казва, че ще се сражава.

Каза, че ще даде живота си за земята ни.

Браво.

Това е война за независимост, паша.
Това е последният ни опит

да се съберем всички
и да разбием оковите.

Всеки човек в тази война е ценен
и свещен пред Всевишния.

Не мога да се съглася с думите ви.

Няма да се справим
дори всички да се обединим.

Но разбираме,
че в думите ви има подтекст.

Минете по същество.

По същество е това, паша.

За да е събрана силата ни на едно място,
Мустафа Кемал паша

иска да се присъедините
към националната армия.

Моли всичките ви отряди и всеки, който
може да държи оръжие да се обединят.

Точно това очаква от вас.

Значи Мустафа Кемал заповядва да се
присъединим към националната армия.

В качеството на какви?

Христо!

Христо!

Христо!

Къде си бе, човек?

Христо!

Ела, ела. Виж, този кораб веднага трябва
да се пусне на вода. Разбра ли? Ела.

Хайде, хайде. Веднага.

В качеството на какви ли?

Вие винаги сте наясно с всичко и сме
сигурни, че виждате и зад стените, паша.

Мустафа Кемал придава огромно значение на
това дело, знаете го по-добре от нас.

Г-жо Халиде, говорите за вашето дело,
но това дело съм аз...

Ако не бях аз, гърците отдавна щяха
да са покорили Анадола. Кой щеше да ги спре?

Армията на Кара Бекир,
която е на границата с Армения ли?

Разбира се, че ти ще ги спреш!
Разбира се, че е твое задължение!

Разбира се, това ще е твоята слава.
Но после?

После какво ще стане, Ешреф паша?
- За това ще мислим после, г-жо Халиде.

Затова имаш нужда от Мустафа Кемал.
Ако не можеш да определиш крайната цел,

дори да спечелиш, ще изгубиш, паша.

Ти знаеш как се воюва. Но за да
се изправи народа, трябва много повече.

Трябва предвидливост.

Казах каквото имам да казвам.

Само че правиш грешка, Ешреф паша.
Вървиш към разединение.

Трябва да се заеме мястото
до Мустафа Кемал.

Това е нашата мисия.
Ще продължим да я изпълняваме.

Бъдете спокойна.
Но както ние си знаем.

Няма да се отчитаме на никой.
Господ да ви пази.