ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatanim sensin/

Интервю с Кубилай Ака / Али Кемал/

Първа част



Работих на летището Милас- Бодрум. По принцип задълженията ми бяха свързани с отдела за външни полети. Но в този ден имаше около 45 минути без пътници във ВИП-зоната на летището и аз поех там работата. Всичко се случи в рамките на тези 45 минути. Видях Ozan Doğulu и Ufuk Ergin. Уфак е видял баджа с името ми и след като се качи в самолета ми изпрати съобщение по социалните медии. Пишеше: „Има един сериал, „Ти си моята родина”. Искаш ли да отидеш на пробните снимки и да си опиташ късмета?” Като дете бях си мечтал да бъда актьор, нямаше как да пренебрегна това съобщение. Разбира се, когато го видях, си казах: „ Какво пък толкова е намерил в мен?” Да, виждаме красиви жени и мъже на екрана, но винаги съм смятал, че актьорството не се изчерпва с хубавия външен вид. Не той ще ти позволи да получиш роля, а способността убедително да пресъздаваш образи. Когато получих съобщението, първо казах на родителите си. Те направиха мащабно проучване кой е този Уфак. /смее се/. Когато видяха, че работи от години в сектора и е свързан с успешни проекти, се съгласиха. Казаха ми: „Това и без друго е твоя отдавнашна мечта. Отиди и си опитай шанса. Нищо не губиш.” И така се озовах в офиса на   03 Medya в Истанбул. Сигурно и след 20 години ще си спомням тези първи пробни снимки. Даже не  помня всичко случило се по време на тях. Защото в един момент единственото, което чувствах бяха ударите на сърцето ми. Не можех да ги преброя. Много се вълнувах. След 15 мин излязох от стаята. В същия ден отново ми позвъниха и ме извикаха. И те бяха усетили вълнението ми. Отново влязох на прослушване, направиха ми още някои пробни снимки. След това направихме проби с Халит Ергенч и Бергюзар Корел, за да видят дали има хармония. И бях одобрен. Не можах веднага да се зарадвам, защото ми беше трудно да изляза от шока. Около два месеца работихме с един преподавател по актьорско майсторство и после започнаха снимките.


Още преди да вляза в университета работех на летището. Исках да уча нещо свързано с това. Винаги съм обичал авиацията. Когато влязох във филмовия сектор, си помислих дали някой ден бих могъл да работя като режисьор. Но истината е, че желанието ми по-скоро е било да влизам в кожата на различни персонажи. Като малък обичах много да имитирам образи, които виждах по телевизията. Особено, когато  даваха Avrupa Yakası . Умирах да се правя на Burhan Altıntop’u /смее се/. И сега живея мечтата си. Вместо да имитирам някого, аз давам живот на един телевизионен герой.


Първия ден на сета много се вълнувах. Избиваше ме студена пот. Първата ми сцена беше с Джелиле Тойон и Мирай Данер. Трябваше да целуна ръка на баба ми и да й кажа „Добро утро”. Успях да го направя след осем дубъла. /смее се/. Когато ме водиха за разстрел беше първата ми сцена с Халит Ергенч. И до днес, когато имам сцени с него или Бергюзар, много се вълнувам. Слава Богу, че по време на сцената със разстрела бях със завързани очи. /смее се/ Гледах първи епизод заедно с приятелите ми от детството. Не си мислих как съм го изиграл това, как съм го направил. Исках просто да се насладя на момента. След няколко епизода пак си пуснах първи епизод и след половин час изключих телевизора. /смее се/. Разбира се, всеки ден правим крачка напред. Ние свикваме със снимачния процес, системата свиква с нас. Все повече се опознаваме, научаваме нови неща и всичко става още по-добре. Сбъдна се и още една моя мечта, освен тази да бъда актьор. Татко ми каза „Гордея се с теб”, нещо, което с години очаквах да чуя. Никога няма да го забравя. След края на първи епизод разговаряхме с него. Благодарих му, когато чух тези думи, затворих телефона и се разплаках. Нашето общество е патриархално и да чуеш от баща си, че се гордее с теб носи съвсем различна емоция. Това, хубавите отзиви, които получавам, прекрасният екип, с който работя ме карат да се чувствам невероятно щастлив. Не ходя, а направо летя до снимачната площадка.


 
Халит Ергенч умее да играе с лицето и очите си. Опитвам се да се науча и аз. Непрекъснато разговаряме с него. Работя с много опитни актьори и всеки път, когато почукам на вратата им, вместо да ми кажат: „Ела по-късно”, ми отговорят „Ела веднага, да видим какво можем да направим”. Снимачната площадка е като университет за мен. Опитвам се да взема по нещо от всеки. Обикалям от стая на стая, пресявам това, което съм чул и видял и така се готвя за следващата сцена.


Опитвам се да погледна към вътрешния свят на Али Кемал първо през очите на Кубилай. Търся  отговор на въпросите „Какво би направил в тази ситуация Али Кемал? Какво би казал?” Вече толкова съм свикнал, че някои реплики излизат спонтанно и ги включваме в сценария. Освен това, непременно гледам на мониторите предишната сцена на човека, с когото ми предстои да играя. Много е важно да знам с какво настроение, нагласа ще подходи към мен. И така отпадат трудните страни. Аз, за разлика от Али Кемал, съм много открит, умея да споделям чувствата си. Когато започнах да играя този образ, си дадох сметка, че съм човек, който може да разкрива какво чувства без да се замисли. Единственият човек, с когото Али Кемал споделя е Ефталия. Но и с нея даже говори със заобикалки. Тази роля ме накара да разбера, че аз самият съм много открит и обърнат към света човек.

Втора част


И Али Кемал, и Леон нямат приятели. Така е, защото те са наранени мъже. Това е човешката природа. Първо се опитваш да излекуваш собствените си рани. Всъщност, може да се каже, че Али Кемал има приятели. Ефталия и Инон, колкото и лошо да се държи понякога с него. Леон иска да се докаже пред баща си, има амбицията да е уважаван офицер, а такива хора обикновено се съсредоточават изключително върху работата си. Това е валидно за много мъже. Затварят се в себе си и преследват само целите, които са си поставили. Затова и нямат приятели.



Понякога емоциите продължават и след края на снимките. Имаше такова нещо в една сцена с Боран. В първа серия трябваше да изведа Йълдъз от бала.. Изправяме се един срещу друг с Боран. Аз кипя от ярост. Заставаме очи в очи с него.  Той направи такава нагла усмивка, че аз съвсем подивях. Свършиха снимките, но няколко минути след това продължавах да съм ядосан.


Най-трудна ми беше сцената  в затвора. Това беше първата ми сериозна сцена с Халит Ергенч. Преди снимките разговаряхме близо три часа с него. Сцената беше много емоционално наситена. Баща ти се е върнал, можеш да отидеш при него, но в главата ти се върти въпросът „Този мъж е отсъствал от живота ми 7-8 години. Защо е тук сега?”. Най-трудното е да разбереш сцената в цялата й пълнота. Трябва да я усетиш и изиграеш, но понякога не става. В такива моменти ти помага различната гледна точка, която идва от по-опитните актьори. Халит аби много добре ме напътстваше в тази сцена. Той е майстор, изпитвам невероятно удоволствие, когато играя срещу него, гледам го с възхищение.

 
Имах една сцена с Йълдъз. Казвах й: „ Разклати целия ми свят!”. Мога да кажа, че това е единствената сцена, в която се харесвам. Иначе съм много критичен към себе си. Най-малко харесвам  една сцена в механата с Ефталия.  Ако бях по-спокоен, ако бях успял да не се панирам,   щеше да стане много по-добре. Защото беше ключова сцена. Казвах й „Кой съм аз?”. Като се замислите, това е главният въпрос, който си задава Али Кемал в този живот. Можеше да стане много добре,  мисля, че не се справих в тази сцена.


В 13-серия трябваше да изпея народна песен. Не бяха написали тази сцена, защото ме бяха чували да пея хубаво. И аз разбрах, поглеждайки сценария, че трябва да пея. Първоначално беше предвидена друга песен. Опитахме три-четири песни в студиото. Аз не съм певец, не може да се каже и че съм актьор. Опитвам се да бъда актьор. И изведнъж ме карат да пея, много особено се почувствах. Вълнуващо беше. Помогна ми музикантът Yıldıray Gürgen. И аз се опитах да дам всичко от себе си. Бих се радвал, ако им е харесало на зрителите.



На мен като зрител най-много ми хареса сцената с Мустафа Кемал. Когато Халит Ергенч му каза: „На добър час, паша!”. Аз съм възпитаван в любов към Ататюрк. И съм безкрайно благодарен на семейството си за това. Гледах тази сцена със сълзи на очи. Човек можеше да усети Мустафа Кемал много по-близо да себе си. Да си даде сметка, че и него го е раждала майка, и той има приятели. Много въздействаща беше за мен тази сцена. Също и когато Хилял беше качена на бесилото. Когато извика: „Да живее отечеството!” се разплаках.  Гледах и плаках, а аз бях присъствал на тази сцена, знаех сценария, знаех какво ще се случи.  А сцената, в която Азизе казваше на Джевдет „Ще стегнат въжето около малкото й вратле”, направо ме смаза. 12-ти епизод, предстоеше екзекуцията на Хилял. Полковник Джевдет в стаята си, рухнал, съсипан. Каква игра само! Халит аби плачеше, после изпадна в нервна криза, после не можеше да си поеме въздух, толкова бързо и безупречно премина през тези три състояния, че направо те залепва на стола. Казваш си „Какво става?”. Когато гледах сцената, просто спонтанно извиках „Учителю!” / Ходжам!/


Ако трябва да опиша с една дума колегите си... Пънар е много здраво стъпила на земята, много открит човек, различна е от героинята си. Мирай, както я гледате, че вика „Да живее отечеството”, изведнъж може да скокне и да започне да танцува. Боран е истински джентълмен. Джелиле Тойон е невероятна жена. Бих искал всеки някой ден да може да се запознае с човек като нея. Има прекрасна енергия. Понякога сме уморени, оклюмали сме глави, тя изведнъж влиза с шоколадови бонбони и ни връща енергията. Много е забавна. Онур Сайлак е невероятно забавен човек. Няма нужда да казвам колко добър актьор е и че му се възхищавам. Играе перфектно. Ако имам сцена и той е зад монитора, считайте, че съм изгорял. Не мога да спра да се смея. За Халит Ергенч и Бергюзар Корел само една дума – великолепни са!
 


/ПРОДЪЛЖАВА/

Привет!  

С огромен интерес чета интервюто с Кубилай! Много щастие и късмет му пожелавам от цялото си сърце!
Безкрайно уважавам и харесвам хора, които "летят" към работата си, работят с подобен ентусиазъм и са толкова емоционални към света и хората около себе си! Знам от собствен опит, че резултатите в такива случаи не закъсняват.
Мога да кажа само едно - винаги, когато на сета атмосферата е хубава, има уважение, приятелство,  себеотдаване - това се отразява на цялостната работа и екипа, усеща се от екрана.

Още веднъж - страхотно интервю на един млад човек, който сбъдва най-хубавите си мечти. Варна, благодаря ти за всички преводи!

oncee, добре дошла и от мен! Бих се радвала, ако има повече хора, които споделят впечатленията си от сериала. Най-често го правим двама-трима.
Няма нищо по-хубаво за един форум  да има разговор на обща тема, да се огледаш в мненията на другите, да споделяш.

Хубава неделя на всички!

Коментар на модния експерт на вестник "Сабах"

Посочила е с кои известни имена се работи най-лесно по време на заснемане на фотосесии и правене на интервюта.

Берг, Серенай, Езги Мола, Саадет Ъшъл и Бурджу Есмерсой

Бергюзар Корел

Бергюзар умее да се оставя в ръцете на професионалистите, а  когато има свои изисквания и желания да ги представи възпитано. Дори по време на безкрайно дълги снимки никога не показва признаци на раздразнение или досада, винаги е пълна с енергия.

Много хубаво интервю с Кубилай, благодаря, varna_2!
Момчето очевидно е много интелигентно и се чувства приет сред известните и младите си колеги. В неговия случай точно важи израза "Да ти кацне птичето на късмета на рамото  )" Направи ми впечатление, че  казва, че в тяхната култура е много важна подкрепата на бащата, похвалата от него. Такъв тип подкрепа е важна за децата във всички култури ,тя е решаващо важна, но може би не всички така я осъзнават. Прави впечатление и друго- очевидно актьорският състав и екипа са категорични кемалисти. Това е много силен заряд на филма и аз искрено им се възхищавам- в такива тежки времена за комшиите този филм им е много нужен. Не случайно в следващите серии вероятно точно това ще ни предстои- разделението и различията между кемалисти и привърженици на Османската империя.
А образът на Али Кемал нещо ми е бледен, един никакъв в сравнение с другите деца в семейството. За другите горе-долу е ясно какви са като хора, като ценностна система. Хилял- бунтарка, идеалистка, готова да поема рискове /даже ненужни/ Много ми е интересно как ще се бори с любовта към "врага" Йълдъз- в началото ми приличаше на  кифла от началото на 20 век Поочука я малко живота, но още си кифлее, ще видим по-нататък. Предстоят и важни житейски избори и уроци, ще видим как ще реагира. Аз по принцип не харесвам хора, които не се интересуват от това, което става около тях. От друга страна, Йълдъз има хубавата черта да се наслаждава на живота и в най- черните дни. Изобщо- и двете сестри са интересни образи. Али Кемал освен да се бие и да е нещастно влюбен, друго не е показал. Може би тепърва ще го разкриват, но засега ми изглежда просто първичен  и толкова
Момичета, благодаря на всички за приятелското посрещане

Аз бях казала преди време, че Али Кемал се чудят какво да го правят преди да дойде време да разкрият, че  е дете на гърците.  

Тогава ще дойде неговият час.  

Интервюто не е свършило. Но е толкова дълго, че ме заболя главата. Ще го довърша по-късно.

Как си личи само, че и Пънар , и Кубилай са в началото на кариерата си. Колко охотно отговарят на въпросите, без клишета, без заучени фрази, без превземки,  без заобикалки и опити да се измъкнат. Много по-смислени са интервютата им от тези на един куп известни имена.

Благодаря за превода и за всичко споделено в темата.
Виждам,че всички сте възмутени от края на епизода. За мен
развода не е изненада,началния анонс на сериала ни подсказа,че раздялата и страданията
на семейството няма да са кратки. Сценаристите обаче постъпиха прекалено
жестоко с Азизе. Не трябваше Джевдет  да и дава надежда в болницата.
Разбира се той го направи защото не очакваше ,че ще му се постави
това условие.
Що се отнася до това дали трябва да се разкрие само пред Азизе аз
продължавам да мисля,че не трябва.Или ще е агент или хвърля униформата.
Не може да разчита,че тя ще запази тайната.Туку виж Хилял пак се забъркала
в патриотични дела,пак я окачат на въжето и Азизе за да си спаси детето
отново прежалва Джевдет и тича при Васко.Но няма да отиде само неговата глава,
а вбесен за това,че е бил глупак пред очите му ще ги пукат наред и накрая него.
Не му е лесно и на Джевдет.Едва ли  е било лесно да изрече тези думи. Вероятно ще сме
свидетели на страданието и на двамата
Ако Азизе не е вече бремена,а предстои това да се случи,то значи той се разкрива
пред нея,защото иначе тя не би легнала с него. Съмнявам се обаче,мисля,че вече е бремена.
Всички тези събития за един месец ли станаха,че тя още не знае?
Най-сетне и аз да позная нещо от великите хрумвания на сценаристите т.е.че стрелбата срещу
Джевдет е за алиби пред Васко и че Ефталия със сигурност ще се появи,защото
Тефик след всичките злини не може да не бъде наказан,а само тя е която може да го разобличи.

oncee

Варна     и сериал и интервюта- много ти е натоварено, благодаря ти от сърце за поредния превод

Интервюто на Кубилай първо ме просълзи а после направо ме разплака, когато от възхита към Халит е извикал "учителю"...
Много хубаво интервю жадувах да прочета точно такова интервю от някой от артистите  - за работата на сета, за работата с колегите, мнения  за героите от сериала... възхитена съм от тези млади хора, които толкова сърцато подхождат към ролите си и се учат от по- опитните не си казват- аз съм звезда вече, аз знам и мога- не, и затова ще се усъвършенстват още и още...
Не вярват да зациклят образа на Али Кемал- просто не е дошъл неговият момент, ако наистина е дете на Вероника и Васили , предстоят ни сърцераздирателни сцени.
Драмата ще е пълна и за него, и за двете семейства!
И ако сега се пита "кой съм?" то тогава вече дилемата към кое семейство принадлежи, ще го съкруши...

И двата варианта са възможни.

Тази седмица може и без фрагман да ни оставят. Ще се опитват да пазят в тайна всичко до последния момент.

За мен по-добрият вариант е Джевдет да каже истината на Азизе.  По-интересно би било. В другия случай, на практика комуникацията между главните герои трябва да изчезне. Те са разведени. Нито е редно да се виждат, нито да говорят. Даже по шириата жената трябва да си вземе бохчата и да напусне дома на мъжа. Слава Богу, че тази къща не е на Джевдет.

Не мисля, че Азизе би направила нещо, с което да навреди на Джевдет. Ето, въпреки че Хилял беше на крачка от смъртта, тя не каза нищо за оръжието, а с това можеше да помогне на детето й.

Не Хилял, а Йълдъз е по-вероятно да докара някоя беля на Джевдет.

Ето момент от последния епизод.

Ставро: Лейтенант...
Леон:  Смятате , че доносникът е полковник Джевдет ли?
Ст: Четете ми мислите. Не смятате ли, че всички следи водят към него?
Л: Така е, но без доказателства няма да убедим генерал Васили.
Ст: Той също подозираше полковник Джевдет до деня, в който Ви отвлякоха. Тогава Джевдет Ви спаси като не стреля по Ешреф. Винаги успява да спечели възхищението на генерала. Затова ни е нужно  неопровержимо доказателство. Вие сте близък със семейството на полковник Джевдет. Особено с дъщеря му Йълдъз. Тя е свикнала да ни дава информация. Дръжте се добре с госпожицата, лейтенант. Длъжни сме да хванем в крачка полковник Джевдет.

.................

Йълдъз най не мога да я трая. Макар че, който гледа серията с превод ще види, че и в нейните думи има много истина. Изобщо, ако се задълбочим повече в репликите на героите, ще видим, че  трудно бихме могли да хвърлим камък по когото и да било. Азизе също има своите терзания, своите колебания, че е постъпила правилно. То нейната драма много добре беше описана с едно изречение- " сърцето и разумът ти да са във война". Азизе и децата са поставени непрекъснато в някакви крайни ситуации, пред тежки дилеми, притиснати до стената, докарвани до пълно отчаяние. Как няма да вършат глупости?

Да, наистина, героите са многопластови, както е и в живота  
Е, има откровени мръсници. Не само Тефик, оня прихопат Ставрос  ми е отвратителен. Него са го направили черен отвсякъде, че и с болен мозък- очевидно обича  да гледа болка, та го е превърнал в занаят. Всъщност това е друго, което можеха да ни спестят в сериала- мъченията.
За Али Кемал и аз мисля, че ще го развият като драматичен образ, няма да го оставят така първичен. Само да не ни изненадат- така, както ни водят към предположението, че е дете на гръцкия генерал, да не се окаже друго. Макар че, като за драматичен сериал си подхожда точно това- враговете да се окажат родителите му 

Ох, прекрасно е това интервю с Кубилай!  

Не искам да свършва  


Благодаря, Варна! 

Точно това имах предвид, когато коментирах Азизе. Да, не му е лесно на Джевдет, но на една майка в тази ситуация също не и е лесно. Не може  да се пренебрегнат редица обстоятелства, в които е поставена.

Също така, в този смисъл, добре, че майката на Джевдет е толкова близо до нея. Имам усещането , че единствено тя разбира истинските душевни терзания на Азизе. Разбира точно тази война между разума и сърцето и затова е плътно до нея, готова да я подкрепи във всяко нейно решение. Може би, защото е  видяла всичко изживяно и изстрадано в годините, докато го няма. Как е вярвала, че е жив, как се е надявала да се завърне в живота им, обичта и, мъката и, оцеляването. Тя най-добре познава Азизе. Мисля, че и Джевдет добре познава своята Азизе, затова и толкова я обича и в мислите му за семейството най-често е тя. Така беше и с Онур, всички хулеха Шех, но както казваше Керем, тя беше жената на неговия живот. "Ако се разделиш с нея ще съжаляваш цял живот. " Това е необяснимото чувство любов.
За мен Йълдъз не е толкова черна. Просто приемам, че има такъв тип хора. Когато посегнат на свободата им,  пренебрегнат мнението им, като станат причина да не сбъднат мечтата си - правят крайни неща. Стигат до безразсъдства, за които после съжаляват. Според мен показаха, че Йълдъз горчиво съжалява за смъртта на Мустафа, поне моето усещане беше такова - още в сцената при прострелването, после на гроба му, осамотяването в стаята... Друг е въпросът, чена такъв тип хора може би по-лесно им минава, продължават с по-лека ръка напред...Както писах и по-рано, нищо насила не води до нещо добро. Напротив. И на мен ми минават подобни мисли за религията на Йълдъз. С този жест към кръста. Може би е отвратена от порядките, за които дадената дума е повече от всичко друго, може би, за да накаже семейството си за незачитането на волята и, а има вероятност и заради заканата, която отправи към Вероника, че в крайна сметка ще види кой кого....Спомням си решението на Хюрем във ВВ да смени религията си от какво беше продиктувано....
Както беше писал някой в предишни постове обратите в един сериал са нещо нормално, защото от една страна трябва да се заплитат линиите, за да име мегдан да се разплитат във времето на сезона, от друга да предизвиква зрителя.  

И пак за Йълдъз - да, разбира се, не е толкова черна. Чувствителна е, обичлива е. И има свободолюбив дух, желание за излизане от оковите при нея. Но се проявяват само когато са засегнати нейните интереси и мечти. Само тогава се бунтува.  Мисля, че може да смени религията си пак поради тази причина- за да постигне нещо свое, в случая за да се доближи максимално до възможността да се омъжи за Леон. Според мен мотивацията при нея е по- центрирана върху себе си.  А по отношение на чувствата и към Леон- по-скоро е желание за промяна в собствения и живот и донякъде инат, отколкото някакви други сантименти. Не е влюбена в него. Очевидно неосъзнато е влюбена в Али Кемал, ама докато го разбере, доста серии ще минат.   Първо да видим как ще реагира като почувства, че Леон  е привлечен от сестра и. Хилял може и да не схване дълго време собствените си чувства, но сестра и бързо ще включи

Според мен Хилял съвсем ясно си дава сметка, че Леон оказва въздействие върху нея. Той е в мислите и, в спомените от времето  преди екзекуцията. Тя си задава въпроси. Не е толкова глупава, за да не доумява, че и при него се случва нещо в тази посока. Това се усеща. Няма как да не усетиш, ако има привличане, ако някой ти говори по-особено, изпраща ти някакви послания, чрез "велики мисли" на известни личности. Самата дистанция, при която ги поставят е достатъчна. Кой би се залепил толкова близо до теб, за да ти напомни нещо, за да покаже по-различно отношение?

Колкото до Йълдъз, ясно е, че не я вълнуват обществените въпроси и събития. Дотолкова, че да не загуби свободата си. В това отношение образът и характерът е праволинеен. Веднъж вече животът я чукна сериозно. Показа и, че трябва да мисли преди да действа. Но това може да  провокира Йълдъз към съвсем други намерения и вече ги загатнаха в последния епизод.

В последния епизод имаше две неочаквани случки поне за мен /колкото и очакван да беше разводът/ - това, че Леон заведи Йълдъз в дома си и имаше волята да пренебрегне мнението на майка си, и последната сцена с цялото приготвление за срещата с Джевдет....и изричането на думите, че се развеждат.

Страхотно е това интервю с Кубилай!
Впечатлена съм!
А Кубилай е чудесен млад човек - интелигентен, устремен и голям чаровник!
Желая му успех  и късмет!
 Варна, благодаря ти за преводите!
Момичета,   за интересните мнения и коментари!

=================

От инстаграма на Кубилай