Скорпионите да не са заспали зимен сън.
Ето това е....мисия....невъзможна.

Златна рибка ти как си мила.
Здравей Бобче!
Видях в пощата, че съм получила известие, че има нов отговор в темата...та влезнах. Ами при мен положението е ок, разбрахме се с другаря, че сме приятели и така е. В общи линии скука, но вече си намерих една приятелка-българка, та не ми е вече толкова самотно. Тя е голям сладур 
Иначе аз с другарЯ почти не се засичаме...той е на работа, после се прибира, а пък аз след няколко минути се изнасям към стаята си и там си се затварям. Като се разминаваме из коридора, се държим учтиво резервирани , някой нещо измънква под носа
В началото/първите дни/ ми чукаше на вратата и ме питаше, няма ли да вечеряме заедно, аз му казах, че не съм гладна. И така 3 дена, и накрая като не вдява, му казах, че няма как да сме гладни по едно и също време...така че, да не ме пита повече. И от тогава, всеки си яде , когато му се яде. Аз вече се излекувах, няма никакви чувства към него...даже ми е смешно сега, като го гледам отстрани, какво съм харесала в него
Почти не се засичаме...което е добре. Иначе, когато се засичаме се държи резервирано учтиво, не ме притеснява с нищо , което е също добре, че поне е възпитан и не досажда... Всеки с проблемите си...От време на време ме пита, имам ли нужда от нещо, някаква помощ, ако трябвало Иначе аз продължавам усилено да търся работа, подавам на няколко места, но януари беше доста слаб месец, дано февруари е по добър.

Вие как сте, момичета...няма ли нищо интересно около вас и вашите скорпиони, че не пишете

П.С. А тези, които си мислеха, че това все още не е края на историята- не познаха
Никакви промени няма да има. Скорпионите не ги познавам толкова добре, но аз лично, за себе си знам , че не мога вече никога да имам чувства пак към тоз другар. Сега ми се вижда като един стар , учтив, скучен човечец...с невероятно задръстен и скучен живот.

.


...
Ох, забравих да ви кажа, че той е с 7 години по малък, ама той това не го знае...