Безумно кръщаване

Обрязването е превантивно решение на много проблеми:
" • По-добра хигиена. Безспорен факт, не се събират секрети, лесно се почиства.

• Намалява се рискът от бактериални инфекции. Това пак е свързано с по-добрата хигиена.

• Намалява се рискът от инфекции с папилома вирус.

• По-малък риск от фимоза при мъже с диабет.

• По-нисък риск от рак на шийката на матката при сексуалната партньорка.

• Намалява се рискът за развитие на рак на пениса.
Снимка: Thinkstock

• По-дълъг сексуален акт. Търкайки се постоянно в бельото, главичката на пениса леко загрубява и губи своята чувствителност, затова половият акт е по-продължителен""

Нека мъжът сам да вземе решение за това.

По въпросът за обрязването... Чувала съм, чела съм всички ползи - както и поне още една - сериозна травма е, ако се наложи в по-късна възраст, особено, ако не е във вече съзнателна такава, а в по-късни етапи на детството (по медицински причини).
Обаче бях чела и много мнения в полза на превантивно премахване на апендикса - понеже не е точно известно каква функция има, а определено може да създаде сериозни проблеми в последствие - както и изследване (но не бих могла да го намеря или да цитирам точен източник, не помня къде съм го чела, така че може и да не е коректно) за завишени (статистически) брой случаи на... не помня точно какъв рак сред хората с премахнат апендикс. Разбира се, причината може и да не е в самата му липса - все пак, имало е причина, налагаща операцията. Имало е период, в който премахването на сливиците е било не крайна мярка, а стандартен начин за прекъсване на серии от ранни детски заболявания - а сливиците със сигурност имат важна функция. Не бих обрязала бебе без конкретна причина просто на общия принцип на програмиста 'ако работи, не го пипай".
Също така не бих му пробила ушите, носа или пъпа, не бих го татуирала или инициирала по какъвто и да било начин към каквато и ад било религия.
Нека има в последствие някаква власт, някакви права - над тялото си, над душата си...

А хей така, един тънък гласец на съвестта ти не ти ли нашепва, че може и да грешиш? А ако грешиш? Винаги ли се смяташ за непогрешима? Всъщност, къде в светските закони пише, че имаш право като учител в училище да възпитаваш децата в атеизъм? Бих искала да ми посочиш по-конкретно, че ми стана интересно кой ти е дал това право?

А това е едно четиво за многознайковци. Доста е увлекателно. Цитирам само малко:
Холографска вселена

...физиците откриват непреодолими доказателства, че единственото време, в което електрони и други „кванти" се проявяват като частици е, когато ние ги наблюдаваме. По всяко друго време те се държат като вълни. Това е толкова странно, колкото да притежавате топка за боулинг, която очертава единична линия върху полето, докато я наблюдавате, но оставя вълнова следа всеки път, когато премигнете.

....В своята обща теория на относителността Айнщайн смайва света, когато казва, че пространство и време не са отделни неща, а са плавно свързани и част от едно по-голямо цяло, което той нарича времепространствен континиум. Бом придвижва тази идея гигантска крачка напред. Той казва, че всичко във вселената е част от един континиум. Въпреки привидната отделеност на нещата на равнището на явния ред, всичко е едно безшевно продължение на нещо друго, а в края на краищата дори неявният и явният ред взаимно се преливат и сливат.

....Въпреки този скептицизъм, има и физици, които симпатизират на идеите на Бом, включително такива светила като Роджър Пенроуз от Оксфорд, създателят на модерната теория за черната дупка; Бернар д'Еспан от Парижкия университет, един от водещите световни авторитети по идейните основания на квантовата теория; Брайън Джоузефсън от Кеймбридж, носител на Нобелова награда за физика през 1973 г. Джоузефсън смята, че неявният ред на Бом може някой ден да доведе до включването на Бога или Духа в рамката на науката - идея, която Джоузефсън поддържа 16

http://obuch.info/holografskata-vselena.html?page=5

Кати, има различни морално системи, и нерелигиозни. По твоята логика е неморално да налагаше една определена на детето. А това с греха е голяма глупост. Ти ще си го направила, не то. Пак не ти сработи логиката.

Лиляна, ако не си учител по религия, нямаш право. Да ти цитирам утре пак закона ако искаш?  Добре че не си попаднала на някой по-оправен родител, ще те осъди за добро утро.

Не, не е така. За тях не е така. Казвам го, понеже познавам / съм познавала (с част от тях просто изгубих връзка през годините) хора, които в съзнателна възраст са намерили своята вяра и са приели друга религия - в думите им имаше... не гняв към родителите, но болка и жалост - към себе си. И да, чувствах усещането за извършен грях в гласа... Едно момиче изобщо криеше, че е била кръщавана - и смяташе, че и двете - и актът, и прикриването - са грях, едно момче беше споделило само със свещеника си, пред общността се представял (нямам нищо общо, по чисто географски причини покрай другото, с нея) като отгледан и възпитан като атеист. Интересното е, че едно момиче, което наистина е боло възпитавано като атеист (не като мен, като истински атеист, с "не, няма такова нещо") се гордееше, че е намерила вяра, след като е била атеист в детството - тя прие християнството в съзнателна възраст... Така че да, мога да твърдя, че за религиозните хора (не за такива като мен) приобщаването към друга религия в детството (и изглежда атеизмът не е толкова страшен като минало, може би защото все пак не е вричане в чужд бог) е сериозна душевна травма.

Религията не е просто система от морални ценности. Не и за хората, които наистина са религиозни. Не като показност, а вътре в себе си, на семе.


Поверяваме децата си на учителите. Вярвайки, че те спазват общоприетите морални норми на обществото. Които включват не-натрапването на личните вярвания. Поверяваме им ги, вярвайки, че ще се придържат към учебния план - че няма да излизат от него, нито съкращавайки го, нито разширявайки го с теми, излизащи далеч извън предмета на преподаване.

От това което казваш разбирам, че са имали сериозни проблеми със себе си твоите познати. И се съмнявам, че само родителите им са виновни.  И аз познавам двама сменили религията си в съзнателна възраст и определено нямат такива психически проблеми, да не кажа отклонения.

А с това последното за учителите съм съгласна. То си е записано ясно, че трябва да възпитават в дух на религиозна толерантност и да не правят агитации, както и че само родителят решава за религията на непълнолетното си дете. Но иди та обяснявай, преди 25 години друг е бил закона.... 

Проблемът във възпитаннието в някава религия (не самото кръщаване), е че внушваш на децата, че с нещо са по-добри от останалия свят. Дори религията да е най-миролюбивата и да проповядва разбиране и уважение на другите религии, пак има внушение, че ние сме по-добри. Нашия бог е истинския и другите са се объркали. Това води по-скоро до разделение на света, а разделянето на наши и ваши не води до нищо добро, както е видно от историята и от сегашното световно положение.


Въпросът с обрязването беше, не дали е хигиенично и полезно, а защо господ ти я е дал тая кожа, като без нея си по добре.

Сега, има ли Бог, който ти дава тази кожа или не?  Щом не вреди на детето какъв ви е проблема?

Ами не знам, вие твърдите, че има. Аз като наблюдавам света наоколо и не виждам никакви факти, които да навеждат в тази посока.
Един от безбройните примери е обрязването. Първо бог те създава по някакъв начин, а после ти дава ритуал да режеш някакви части от себе си. Някак не е правдоподобно.

Много по-смислено ми се вижда обяснението, че в климатични условия и времена където хигиената не е била много на ниво, хората са измислили практичен начин да се предпазват от разни инфекции. С течение на времето са го превърнали в традиция и ритуал.

А в този случай на теб какво ти пречи обрязването?

Не ми пречи обрязването, като такова. Въпреки, че ми се струва ненужно, в днешно време, не мисля и че вреди толкова. Коментарът ми целеше да каже, че първоначалния въпрос, свързан с обрязването, беше: "Защо е необходимо, след като бог е създал мъжете с кожата?"

Акцентът на поста беше в това.

Проблемът във възпитаннието в някава религия (не самото кръщаване), е че внушваш на децата, че с нещо са по-добри от останалия свят. Дори религията да е най-миролюбивата и да проповядва разбиране и уважение на другите религии, пак има внушение, че ние сме по-добри. Нашия бог е истинския и другите са се объркали. Това води по-скоро до разделение на света, а разделянето на наши и ваши не води до нищо добро, както е видно от историята и от сегашното световно положение.

Значи в крайна сметка обрязване/кръщаване всъщност не ти пречи и може да се оставят на мира родителите, които искат да го правят? 

Не е вярно че се внушава че си по-добър от другите в повечето религии, но ще се направя че това не съм го забелязала. По-важното е че разделение винаги е имало и ако не е религия е друго. Лесно се вижда при експериментите с напълно атеистични общества, наложено атеистични, които се направиха напоследък. Винаги някаква друга идеология заема мястото на религията и в крайна сметка разделенията са с пъти повече отколкото преди. Дали пък не е виновна човешката природа, а не толкова омразните ви религии?

Кати, подобен пример даде и Z назад. С бебетата. За едните е твърда вяра и убеденост, че има нещо отвъд или там горе. Другите предпочитат по-рационално мислене и предпочитат доказателствата, че нещо наистина го има. Разбира се това си е малко "кон с капаци". Лично аз предпочитам агностици. Атеистите се мислят за всезнаещи.


Това са глупости. Познавам необрязани мъже. Не знам да имат тия изредени проблеми.
Всичко това се избягва при качествена хигиена. Безумно е да осакятяваш психически и физически дете заради малоумни догми.

Ако не е станало ясно и първия път подчертавам, че не твърдя, че всички религии, директно внушават, че  си по-добър от другите. Внушението е индиректно. В крайна сметка ти нали варваш, че твойта религия е най-правата. Затова човек вярва в нея, а не в някоя друга. В този случай, не е ли някак естетвено да се предположи, че всички други са се объркали и вярват в грешни работи.

И разбира се, че това е ефект на човешката природа, аз твърдя и че самите религии са резултат от човешката природа и нищо повече

Просто ми се струва, че  за самите хора е по-добре да осъзнаят, че всичките са набутани на една малка планетка, в големия космос и вместо да си намират неща, които да ги разделят, да започнат да си намират неща, които да ги обединяват.