Българка и чужденец

Ами човекът е славянин, почти балканец, езиците са сходни.  И той е израснал в страна с преход от социализъм, предполагам е католик, обаче. Имате доста сходства. Не би трябвало да му е трудно тук. Ще свикне.

  какви лъжи... на килограм...


Да ...ученето е талант и отдаденост / любов или страст ... Всичко, което човек прави е подплатено с много труд.   
.....................
Мацко, тенденциозно говориш за ОНИЯ времена... и с голяма доза неистина...
В ония времена когато нямахме интернет - то и на запад нямаше.... С кого си искала да говориш!
Интереса на народа беше НУЛЕВ към чуждите езици, не му се налагаше...  Всички табели и бюрократични изисквания бяха на български език. А екскурзиите си бяха с екскурзовод.
А който се интересуваше и развиваше в езиково направление, имаше школи за изучаване на чужди езици. Нищо по различно от сегашните езикови гимназии. Във всички окръжни градове имаше езикови училища.   
В библиотеките имаше речници и книги на какъвто искаш език.   
Не  си търсете ОПРАВДАНИЕ !!! Ако си от моето поколение и не си ходила на библиотека или ако не си учила РУСКИ и  ВТОРИ чужд език ... си е твой проблем....

Моля не си прави труда да говориш за ОНИЯ времена, ако си играла повече време на "е-ма , е-са-са" , отколкото да си учиш уроците... ..

Сори,  не можах да не ти отговоря, когато лъжлива информация пускаш и ще ни изкараш, че не сме виждали и чужденец...   

Хотелите на Балкантурист бяха пълни със служители/българи,  говорещи на чужди езици... И не само хора заети в туризма учеха езици.
Във всяко предприятие имаше хора с технологичен чужд език, които да кореспондират и въвеждат немски и руски технологии в заводите.
 Бригадири чужденци /немци и др./ студенти  идваха и копаха телефонни и др... канали по селата...   

Ама айде да не разтягам повече приказка... Темата е друга както каза....   
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  за Авторката ... Настроението с което пишеш, определено ще доведе до много хубаво начало.      
 

Благодаря ти много, Маманет Аз далеч не исках темата да наклони към тази насока, кой какво учил и преди еди колко си години какво се е преподавало в училищата и университетите.
Просто исках да прочета някои интересни случки или да бъда в помощ на някой със сходна история.

А вчера приятелят ми сподели, че му харесва група Сигнал! Останах приятно изненадана

Супер! Моя го водих на концерт на Милена. Беше му... интересно, да кажем. 

И аз съм израстнала в онези времена.
Моят опит е абсолютно същият като на Zhani, не е красиво така да я нападаш и да я изкарваш лъжкиня, само заради това, че ти си имаш друг опит.
От речници и библиотеки може да научиш евентуално само граматика, но един език се учи и усъвършенства само с комуникация с хора, за които той е майчин. За това и български студенти от немски гимназии масово ги късаха в Германия на изпита по немски за влизане в университет например.
Германците например са нямали интернет в онова време, но е имало обмяна на опит и езикови училища за през ваканцията в Англия, САЩ и Южн Африка, а за тези с по-малко пари- Малта. Учениците са ходили масово, всяка година и е нормално. Но ние сме бедна страна, такива екстри и сега не могат да си позволят хората. Ето това е например за ученето на английски език в Германияв ония времена.
В Германия например хората масово знаят английски.

Школи в окръжен град може и да е имало, но какво правим ако не живеем в такъв. Преди хората масово живееха в малки градове и  села. Транспорта беше и по онова време ужасен. А и кой ще те пусне с автобуса до еди кой си град?

Направете си тема с Жани  за ония времена и ще дойда да ви опонирам.... защото имам много спомени -специално за училищата и топлите пансиони към тях за децата от други населени места..... 

-----------------


Чудесен избор и вкус! 

Много добра идея, но все пак топлите пансиони нямат нищо общо с изучаването на чужди езици, това за мен е и единственият негативен аспект на тогавашното образование.
По математика и точните науки за мен българското образование е на първо място. Имам и база за сравнение, личен опит.
Спомените ми за топлите пенсиони и закуска и обяд в стола на училището ми се припокриват с твоите, съгласна съм. Беше много вкусно, ниски цени или безплатно.

Не знам за топли пансиони, но към гимназията, в която учех нямаше и все още няма общежитие, а тя е от национално ниво и е една единствена по рода си в България, така беше и преди 1989 г. Два пъти ходих на детски лагер през 80-те. Изключително мизерна материална база, вторият път избухна дезинтерия, имаше деца на системи в болницата в окръжния град, а ръководството се опита да потули случая. Все пак нещата стигнаха до вестниците.
Преди 1989 г. не се насърчаваше особено ученето на западни езици, но който е имал желание е можел да го прави и да си купува литература. Както и сега, въпрос на желание, амбиция и житейски ценности. Затова пък децата и внуците на отговорните другари ги приемаха с привилегии в гимназиите, където се изучаваха капиталистическите английски, френски, испански и други езици от гнилия запад.
Темата обаче не е за това.

Здравейте! Аз съм българка, омъжена за чужденец. Съпругът ми е в България от близо 10 години, женени сме от 7, имаме дете на 5. И той още се притеснява да говори на български с непознати. Свикна да живее в чужда държава, но няма приятели, подозирам заради това, че езиковата бариера го притеснява. До сега трябваше да говори езикът ни перфектно, но... На работа се справя добре, защото познава повечето технически термини, с които си служи, както и води нормален разговор. Любимата му наша песен е "Бяла роза"  У дома говорим на английски, български и турски (той е от Турция). Всички много ни се смеят как ги смесваме и трите езика в разговор. Синът ми говори малко турски, започва да понаучава и английски (българският си го знае).
С администрацията... ами тя е мой ангажимент. Аз минавам техническия преглед на колата, правя застраховката, в повечето случаи плащам сметките, плащам данъци, водя синът ни на лекар. Той изцяло е поел ангажимента с детската градина, плаща таксата, води го до медицинската сестра, говори с учителките. Като се наложи ремонт на колата обикновено ходим двамата, но първо го оставям той да се опита да обясни, ако се наложи и аз се включвам. Аз основно ходя на родителските срещи. В повечето случаи той пазарува.
Имам позната, която се омъжи за Белгиец. Отне му по-малко от година да научи езика ни толкова добре, че дори не се усеща акцента му толкова силно, колкото в началото. Според мен голямо влияние оказва желанието на човека да се адаптира, както и условията за това. Има хора, които не са лесно адаптивни.
В Турция мисля, че не бих могла да живея, макар че хората там са чудесни, а животът не е толкова труден. Или поне не беше до преди година.

ВСД, много се радвам за вас, от религиозна гледна точка имахте ли проблем?

Според мен е главно въпрос на желание, не съм женена за чужденец, но имах няколко години за съквартирант такъв. Като реши, че няма да говори български и това си беше. Учеше на английски, работеше с английски и освен "да", "не", "добре" не знам дали научи друго. Приятелката му се оправяше главно с административните неща.

Не, никакви. Той не е много религиозен и с изключение на свинското, което отказва да яде, няма друго. Празнуваме заедно Коледа и Великден, а на техните празници той отказва да ходим в Турция, защото е ужасна суматоха и едно безкрайно гостуване на роднини. Сега отчитам като мой пропуск, че не съм се постарала поне у дома да направя една баклава за техния байрам, но пък аз и не мога да я правя...

Чудесна идея ти е дошла. Като не можеш да направиш, би могла да купиш за следващия празник. Има много места с хубава баклава в София.

Благодаря

Помири се с миналото си... 
 И тогава... и сега ...и в бъдеще ...онези  не се редят по опашки. 
Друго не мога да ти кажа, след такова късогледство.
Вероятно  семейството ти, те е държало на каишка ... и те е плашило с портрета на Т.Живков... 
 
...........................
  +1 
Нищо по различно от твоето положение, макар че е българин  
Мъжете не обичат да се редят по опашки и да попълват документи...Отегчават се бързо.
Важното е да се разбирате с мъжа си и "колелото" да се върти.
За съжаление  ...дори най-красивия и толеранен град Истанбул, вече не е спокоен...
Добро решение сте взели да живеете в България.