Да споделим за родителството

  • 32 951
  • 405
# 15
Всеки нормален човек прави за децата си най-доброто, на което е способен.
Всичко извън това може да е обект на разсъждения от разни науки, но лично човек е по-добре да не проблематизира неща, в които няма проблем и да не прави анализи, от които няма да произтекат нужни положителни промени.

Преди години много пишех по теми свързани с възпитание и отглеждане на деца, защото тези неща ми предстояха и можех още да ги гледам отстрани и научно. Вече в качеството си на родител не бих коментирала нито себе си, нито други без конкретна нужда и повод. След 5-тата, 7-мата година на детето вече сме направили каквото сме направили и в общи линии малко може да се промени, няма защо да се анализараме тепърва. Ако има нещо да се бистри е преди това, но то пак опира най-вече до това какъв е човекът, а не какво е правилно. Не можеш да научиш детето си на нещо, което ти самият не си. Peace
Виж целия пост
# 16
Мисля,че съм добър родител.
Чувствам се горда и удовлетворена,когато учителката в училище хвали детето ми или пък учителката от балетната школа или пък ,когато получи грамота от едно състезание.
И двамата със съпруга ми полагаме доста усилия да възпитаме дъщеря ни добре.
Тя е много амбициозна,много старателна и педантична-абе зодия лъв Hug
Аз съм по-строгия родител,но никога не повишавам тон,търпелива съм.Държа на дисциплината.Съпругът ми повече я глези.Нямаме баби ,които да помагат.
Засега мислим,че се справяме добре,но времето ще покаже...

Виж целия пост
# 17
Аз лично не смятам, че бяхме добри родители. Децата никога не са били на първо място в ежедневието ни. Обичаме ги много,  но ги "изгледахме"  между другото, колкото и кофти да звучи....
25 годишната ми, семейна вече дъщеря, която от 6 г не живее в града ни, иска да се върне, за да е по-близо до нас. Приемам го като признание, не че ще и позволя да го направи. Laughing
Малката - на 18, сутрин и вечер не слиза в стаята си без целувка и гушкане.  
Приятели сме и с двете, имат и респект, обаче! Как сме го постигнали - идея нямам.  
Могат да говорят за всичко с нас и го правят. Знаят и, че винаги ще бъдем до тях, каквото и да се случи. Peace


Виж целия пост
# 18
Строг родител съм и сигурно за дъщеря ми не съм добър родител.
Виж целия пост
# 19
Цитат
Децата никога не са били на първо място в ежедневието ни. Обичаме ги много,  но ги "изгледахме"  между другото, колкото и кофти да звучи....

Wild Rabbit  Hug

Симпатизирам ти много с това изречение и на твоя пост,понеже и аз съм дъщеря на такива родители,но ги обожавам и когато съм ги питала как така са минали толкова леко периода на гледане на дете те ми казаха,че всичко си зависило от детето и понеже съм била кротка,изпълнитела и времената била такива не са имали проблеми в това отношение ,разбираш ли... ooooh! Ама как става тая работа като те не си мърдаха пръста за нищо,бяха все по банкети,кино,почивки,еее ,ходеха си на работа редовно,у дома винаги е било чисто ,топло и сготвено и съм имала дрехи,обувки ,играчки и джобни,но с това им се изчерпваха базовите ангажименти Mr. Green Никога не са ме тормозели за училище,майка ми не знаеше дали съм изпитвана с месеци,приятели,всичко се оставяше на моя отговорност,не са ме разпитвали,не са ми ми обяснявали основни неща ,караха я на автопилот и хич не им дремеше ,не си го слагаха за нищо......



Виж целия пост
# 20
Wild Rabbit, поздравления  Simple Smile

teddynm, мисля че  си била късметлийка с такива родители - всичко е било наред, значи някой е мърдал повече от пръст  Wink

има хора които правят всичко с лекота - някак между другото, винаги им се получава хубаво, ако не се получи се смеят, почват от начало, не мрънкат и не се вайкат, не тормозят децата си с постоянни въпроси къде са били, научили ли са си и т.н., но това не значи, че не са информирани
та така - мисля, че имаш страхотни родители

а другия вид - не ти трябва да го описвам  Laughing мрънкалата които дигат вой до небето за всеки проблем, дори и най-незначителния и информират целия свят, че са изчистили балкона примерно и колко ужасно, невероятно, екстремно трудно и тежко е било

Виж целия пост
# 21
Не знам вече какъв родител съм.Големият ми син ми желае всичкото щастие на света,защото съм най-добрата майка,а малкият ми син откровено ме мрази.Мислех да е от вързрастта,ама не,той просто е разочарован от мен като човек.За дъщерята съм още слънцето и луната,но  тя е още малка.
Интересно,че голямото момче и аз като Рабит го изгледах покрай много работа и забързано ежедневие,а на малкия отделих много внимание и време. Grinning Очаквах точно обратното,дребният да е по-благодарен. Laughing
Виж целия пост
# 22
Не съм добър родител.
Виж целия пост
# 23
Сносен родител съм, смятам. Определено имам трески за дялане, но пък кой ли няма. Понякога се упреквам, че съм егоист, когато отделям твърде много време за себе си, но пък дъщеря ми се заформя като доста самостоятелна и също се радва на моменти, в които не й вися на главата. Малка е още за да правя генерални заключения, но си ни е добро детето, чак на моменти се чудя как успяхме ние двамата калпазани да направим такова съкровище. Но редовно ме прегръща и ми казва, че ме обича, така че имам надежда, че не съм  се провалила още  Simple Smile
Виж целия пост
# 24
Толкова сте ми мили всички, нищо, че не ви познавам  Hug Самият факт, че си задавате такива въпроси, че поставяте под съмнение дали сте добър родител или не за мен означава, че сте добър родител на своето дете/деца! Няма идеални родители, има просто родители Simple Smile Децата ни учат на много неща, неща, за които дори и не сме подозирали. Аз с моя скромен родителски опит (близо 6 годишен) смея да твърдя, че съм много по-добър човек след раждането на сина ми. Той ме направи много по-търпелива, по-спокойна, по-разбираща и със сигурност много по-любяща. Обаче дали съм добра майка? Иска ми се да бъда много по-добра...Имам още толкова много трески за дялкане, че не знам дали ще ми стигне един живот да ги поправя. Всичко това, което описвате-"скътаване" от родителските задължения, егоистични прояви, избухливост, всичко това важи и за мен. Често се питам какво можех да направя по-добре и почти винаги намирам кусури на реакциите ми спрямо сина ми или съпруга ми.
Не зная за вас, но мен най-много ме тревожи тинейджърския период. Толкова много ме тревожи, че съм имала безсънни нощи, мислейки си какво би могло да се случи и как най-правилно бих реагирала. Брат ми имаше наистина ужасен пуберитет, веднъж дори се наложи сестра ми, която от дълги години живее в Канада, да си дойде по спешност. Сега той е на 23 и е чудесен млад мъж, но онзи период ми се е запечатал в съзнанието и не ми дава мира.
Виж целия пост
# 25
 VSD, не ги мисли тийн годините  Simple Smile
има време до тогава
Виж целия пост
# 26
Аз без никакво чувство за вина скатавам от всичко, което не смятам за централно. А за децата има една шепа наистина централни неща. Да са добре наспати, нахранени и да ги пускаш да пасат навън при подходящо време. Останалото си го попиват от средата, има място за някои корекции, но не бива да се прекалява.

От опит знам, че няма полза да си изхабя батерията до нула и да се изнервя с опити да създавам вълшебни и запомнящи се моменти за дете.

Никога не съм организирала екстравагантен първи рожден ден, нито втори, нито дори трети...ако има настроение, ще стане, ако не- не смятам да измъча всички за 3 часа шумотевица.

Също така поне до 3-4 г. възраст не купувам красиви, специални и претенциозни дрешки, върху които всяко петно ще ми вдигне кръвното, мислейки си как освен всички задачи, трябва детайлно да го премахвам. И после да гладя...

За други неща обаче съм питбул и се чудя как някои майки нехаят. Пазене от болести- питбул. Зрънчо на площадката? Не купувам, няма и да купувам. Яде се у дома. Ранно лягане. Максимално трениране на детето да е търпеливо и да не си разваля настроението, ако трябва да поизчака.
Виж целия пост
# 27
И все майки, майки... Само майката ли е родител? Бащите пак ли се скатават?
Или те не си задават такива въпроси, защото са убедени, че всичко, което правят, е перфектно?
Размишлявам си само на глас...
Виж целия пост
# 28
оооо, не е така
татковците много ги мислят нещата  Peace
Виж целия пост
# 29
Нашият татко е доста мекушав - той просто не може да бъде строг, но пък аз съм достатъчно диктатор, нали баланс трябвало да има. Не го чувам често да се вайка, но знам, че не са му чужди угризенията. И все пак докато моите са понякога до степен на психясване, неговите са по-скоро "така ли трябваше да ти се развикам?! мамка му, ела да те гушна тате..."  Crossing Arms
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия