Да споделим за родителството

  • 32 969
  • 405
# 30
Нещо не виждам татковци в темата. Виж, ако беше за аналния секс, щяха да я накацат на орляци.
Но стане ли въпрос за грижи и възпитание на децата, никакви ги няма.  Thinking
Виж целия пост
# 31
оооо, не е така
татковците много ги мислят нещата  Peace

Доста от бащите ги мислят, но се изненадвам, че срещам и от породата "детето си има майка". За мен бащата не е нужно да е 100% запознат с тънкостите на някои въпроси, както майката- но трябва да е на разположение. Примерно да имаш дете на 2-3 и вместо уикенда да го поемеш, за да глътне майката въздух, ти да заминеш я на риболов, я на тренировка- това е за бой.
Виж целия пост
# 32
Какче, ама и ти се скатаваш.  Laughing

Виж целия пост
# 33
От кое?
Виж целия пост
# 34
Когато питам по-голямото си дете, дали е щастливо и то каже "Да". Или като каже, че най-обича да си е с нас, за мен това означава, че съм добър родител.
Малкото ми е още бебе, но само като ме види, да се надвесвам сутрин над легълцето и почва едно усмихване, една радост, значи, щом не го стряскам, сигурно и за него съм добър родител Simple Smile
Виж целия пост
# 35

Да споделиш лично мнение или опит.  Simple Smile
Виж целия пост
# 36
Нещо не виждам татковци в темата. Виж, ако беше за аналния секс, щяха да я накацат на орляци.
Но стане ли въпрос за грижи и възпитание на децата, никакви ги няма.  Thinking

 Joy Права си, макар да е много забавно изказването ти. Може би татковците разчитат на майките си да им дават насоки, вместо да черпят информация от независими източници Simple Smile Моят съпруг е склонен освен на майка си да се довери на сестра ми, която е учителка в детска градина. Не съм го виждала да чете статии в интернет, но знам ли, може да го прави тайно  Laughing
Виж целия пост
# 37
Смятам, че съм добър родител. Не идеален в никакъв случай, но повече добър отколкото лош. Гордея се с това, че намирам общ език с децата си, имам усет за тях и ги разбирам. Те споделят много с мен и разчитат на мен. Казваме си често, че се обичаме. Прегръщаме се много. Слушат ме общо взето. Като дете на майка, която нито веднъж в живота си не ми каза, че ме обича и не ме прегърна (вероятно не защото не е, просто си беше такъв човек - студен), за мен това е много важно.
Никак не се гордея с количеството крясъци, които понякога употребявам. В повечето случаи не защото съм ядосана, а защото децата вдигат шум и това е единствения начин да ме чуят. Не се гордея и с това, че понякога ми се случва вечер да предпочитам да си лежа на дивана пред телевизора, вместо да им взема таблетите и да поиграем на нещо. Но понякога съм просто ужасно уморена. За това - раждайте рано! Не чакайте последния момент!  Mr. Green
Ако можех да се върна назад бих променила много неща, предимно в отглеждането им като бебета. Не бих ги гледала толкова "по книга" и много повече бих се водила по техните желания. Не бих ги оставила да спят в детската стая години наред, като виждам че не са готови. Не бих страдала защо на говоря/знаят цветовете/формите точно еди кога си. Изобщо бих ги гледала много по-спокойно и лежерно. Което щеше да е по-добре и за мен и за тях. Нооо човек се учи докато е жив. Дай Боже да имам шанс да се поправя при следващото.  Laughing
Виж целия пост
# 38
Да споделиш лично мнение или опит.  Simple Smile

Ами... Синът ми е прекалено голям вече, за да разказвам как се възприемам като родител. То мачът вече е свирен и резултатът е налице. Laughing
За мен най-важна е оценката на сина ми, въпреки че още е рано. Когато стане самият той родител (т.е. когато се хване да прави точно това, за което се е заричал, че "като стана родител, никога няма да..."), чак тогава ще бъде достатъчно компетентен и зрял, за да прецени що за родители сме били. Дотогава всичко ще е изкривено през призмата на емоциите.
А аз, като погледна назад, виждам някои свои действия и реакции, за които ми иде да се потупам по рамото, както и други, за които много се ядосвам и искрено съжалявам.
А реална и обективна оценка могат да дадат само околните.
Виж целия пост
# 39
А по отношение на подмятанията "ти ще станеш майка, ще видиш", мога само да кажа, че ми се изправя косата, като си помисля какво се е смятало за добро гледане и са потупвали по рамото жените, че го правят. Направо се чудя какво са мислили, какво са чели...в сравнение с онова поколение съм не добра, а супер-мега-космическа майка с героични постижения във всички области.

Но са били мъдри да дават повечко луфт на жените. Сега ни гледат под лупа, и ние една друга се гледаме под лупа, като в тази тема.
Виж целия пост
# 40
От отношенията с моите родители и като наблюдавам ММ с майка си - осъзнах, че отношенията с децата не зависят от всекидневното готвене или пране и гладене на всеки чорап и те няма да го запомнят.
Също така след 2 деца вярвам, че характерът се наследява и понякога перфектното възпитание не дава желаните плодове.
Аз самата съм от по-несподелящите и то не защото е нямало кой да ме слуша. Сега дъщеря ми е такава, ами роднини сме, на кого да прилича. В крайна сметка щом споделянето я натоварва - не й се бъркам.
Виж целия пост
# 41
Моето е на 7, момче. Знам, че ще мине много време още докато дойде момента за обективна равносметка, но изхождайки от правилото за първите седем, се опитвам да си направя временна такава. Много съм доволна от постигнатото до този етап по отношение на възпитанието. В отношенията между нас също. Но си имам неща, които ме мъчат.
Примерно, мнооого е чувствителен (зодия рак е, моля ви, кажете, че е от това Simple Smile). Комуникацията ни е затруднена много пъти поради тази причина. И се чудя аз ли го натворих това или си е част от него по някакъв начин, защото е такъв от малък, а пък аз винаги съм смятала, че характерът се изгражда и човек не се ражда с него. Та ми е интересно теорията ми ли отиде по дяволите или аз съм сбъркала някъде. С удоволствие приемам и съвети за подход към тази чувствителност, че често се чудя как да „стъпя”, а понякога направо се и изнервям от това напрягане. Confused
Виж целия пост
# 42
Виктория, не си сбъркала. Характер, темперамент или както щеш го наречи си част от ДНК-то. Много малко може да се моделира от родителите, да не кажа хич. И аз мислех като теб преди - че детето и каквото си го възпиташ. Но се убедих, че не е така. Опитът ми с близнаци показва обратното. Гледани и възпитавани еднакво, а са пълна противоположност като характер.
За чувствителността нищо кой знае какво не можеш да направиш. Единият от моите също е такъв. Реве за такива дреболии, че направо...  ooooh! Снощи искаше да му помогна с една задача от домашното, аз му казах да изчака 1 минута, че пишех нещо в момента и той ревна.  Joy Просто не обръщай много внимание на изблиците. Изчаквай да му мине и не показвай че си впечатлена.
Виж целия пост
# 43
Моят също е рак и е не точно чувствителен, а честолюбив. Не съм го научила така, просто иска за всяко нещо да успее от първи път. Напр. - в 1 клас имат някаква преходна купа за онези, които имат повече калинки. Но той изобщо не иска да се упражнява, а не пише красиво. Мен лично това не ме притеснява, но младежът се терзае, иска да е по-по-най, неслучайно му викам "фараончето". Свеки е такава - голямо и кухо самочувствие, че знае и разбира всичко и винаги трябва да е нейната воля  Mr. Green
Виж целия пост
# 44
Гледани и възпитавани еднакво, а са пълна противоположност като характер.
Защото не трябва да се гледат и възпитават еднакво, а според характера. При всяко дете действа различен подход и различни методи, човек трябва да открие онези, които работят при него, а не да прилага шаблон.
Само така - различно гледане - може да се постигне приблизително еднакъв резултат при различни характери.

Моето дете също е особен характер и ми се наложи в един момент да спра и да започна в съвсем различна посока, ако бях продължила по стандартните съвети, които слушах, сега щях да имам неуправляемо дете.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия