Сега май сме в някакъв мини-цикъл на капсулиране и невротично отглеждане.
Да де, те циклите всичко засягат, децата са страничен ефект. Като почна да виждам хода, на които очилата им са вече цепка от 1.5 сантиметра с рамки, дебели по 2 сантиметра и колите станат със стъкълца като БТР и никаква видимост, значи сме в тъпо десетилетие.
И моята съседка-психолог твърдо вярва в това, но само когато се отнася за нейното дете, защото тя не иска да го направи "един послушник", който като чуе "задължително" да се втрува да изпълнява. Тя иска да възпита свободен и независим човек, който да е критичен и мислещ, а не изпълняващ. Може и да успее, ама засега детето си има големи проблеми с правилата в училище и никой не ще да играе с него, защото се държи много зле с всички, точно така, както е свикнало да се държи с майка си и баща си - опитва се на всяка крачка да удря, да се тръшка и да раздава команди. 
