Страхувам се от бившия

  • 6 185
  • 35
Пиша тази тема със смесени чувства на страх, гняв и обърканост. Преди една година с бившия ми се разделихме, но не като хората. Имаше скандали , остри реплики и изобщо грозна картинка, от която никак не се гордея. Аз съм по-темпераментна и аз бях по-острата от двама ни. Имаше един период от няколко месеца, в които не му говорех, защото му бях много обидена. Той ме поздравяваше , аз мълчах. Не че се оправдавам , но преди да се разделим започна един период на мълчание от негова страна и изобщо по всякакъв начин ме игнорираше, чувствах се смачкана. Преди тази бурна раздяла не сме се лъгали и не сме си изневерявали , но не знам защо в последно време се пропукаха отношенията ни. В края на миналата година най-сетне ледовете се разтопиха. Той всъщност направи някакъв опит за по-различни отношения, който аз отхвърлих. Но вече спазвах добрия тон. Мина ми гневът и не исках нищо повече от това да си говорим като нормални хора. Той от своя страна започна да ходи по някакви леки жени,което ме успокои ,че и двамата сме си поели по пътя и сме загърбили емоциите. Е,да ама не. Днес майка ми се прибра от работа притеснена, че майката на бившия я питала за една семейна тайна, която само той знае. Майка ми смотолевила , че жената се е объркала и някоя друга й е споделила тази тайна. По принцип е възможно, тъй като това не е нещо кой знае какво, а и жената е разсеяна и се е случвало няколко пъти да се обърка или да не разбере нещо правилно. Но все пак, ме разяжда съмнението да не би той да ме е издал. Но защо да го прави? Дори и при най-жестоките ни караници не сме си издавали тайните. Нали уж се сдобрихме? Нали сме в нормални отношения вече? Защо му е сега да ме издава? Първосигналната ми реакция беше да му пиша и да го питам, но се спрях . Наистина нямам желание да си пиша с него и изобщо да се занимавам освен да си казваме само "здравей,как си?" , ако случайно се засечем.
Виж целия пост
# 1
Пиша тази тема със смесени чувства на страх, гняв и обърканост. Преди една година с бившия ми се разделихме, но не като хората. Имаше скандали , остри реплики и изобщо грозна картинка, от която никак не се гордея. Аз съм по-темпераментна и аз бях по-острата от двама ни. Имаше един период от няколко месеца, в които не му говорех, защото му бях много обидена. Той ме поздравяваше , аз мълчах. Не че се оправдавам , но преди да се разделим започна един период на мълчание от негова страна и изобщо по всякакъв начин ме игнорираше, чувствах се смачкана. Преди тази бурна раздяла не сме се лъгали и не сме си изневерявали , но не знам защо в последно време се пропукаха отношенията ни. В края на миналата година най-сетне ледовете се разтопиха. Той всъщност направи някакъв опит за по-различни отношения, който аз отхвърлих. Но вече спазвах добрия тон. Мина ми гневът и не исках нищо повече от това да си говорим като нормални хора. Той от своя страна започна да ходи по някакви леки жени,което ме успокои ,че и двамата сме си поели по пътя и сме загърбили емоциите. Е,да ама не. Днес майка ми се прибра от работа притеснена, че майката на бившия я питала за една семейна тайна, която само той знае. Майка ми смотолевила , че жената се е объркала и някоя друга й е споделила тази тайна. По принцип е възможно, тъй като това не е нещо кой знае какво, а и жената е разсеяна и се е случвало няколко пъти да се обърка или да не разбере нещо правилно. Но все пак, ме разяжда съмнението да не би той да ме е издал. Но защо да го прави? Дори и при най-жестоките ни караници не сме си издавали тайните. Нали уж се сдобрихме? Нали сме в нормални отношения вече? Защо му е сега да ме издава? Първосигналната ми реакция беше да му пиша и да го питам, но се спрях . Наистина нямам желание да си пиша с него и изобщо да се занимавам освен да си казваме само "здравей,как си?" , ако случайно се засечем.

Ти си го познаваш най-добре и знаеш най-правлно как би реагирал в дадени ситуации.
Виж целия пост
# 2
Първоначално заглавието на темата ме наведе на мисълта, че се страхуваш физически от него.

Мисля, че не толкова важно дали и защо е издал тайната, каквато и да е тя. А какви могат да бъдат последствията от разкриването и и най-вече как ще се справиш с тях. Изгради си план за действие при разкриване на тайната и притесненията ти ще изчезнат.
А иначе може и да е казал нещо, може и да не е. Може да се е изпуснал. Може отдавна да е споделил с майка си, а тя чак сега да пита. Възможности много. Защо и как няма значение, по-важно е да си подготвена как ще реагираш щом имаш съмнения.
Виж целия пост
# 3
Първоначално заглавието на темата ме наведе на мисълта, че се страхуваш физически от него.



И аз така, толкова ли е страшна тази тайна, че се страхуваш да не види бял свят.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 4
Пиша тази тема със смесени чувства на страх, гняв и обърканост...Днес майка ми се прибра от работа притеснена, че майката на бившия я питала за една семейна тайна, която само той знае. Майка ми смотолевила , че жената се е объркала и някоя друга й е споделила тази тайна. По принцип е възможно, тъй като това не е нещо кой знае какво, а и жената е разсеяна и се е случвало няколко пъти да се обърка или да не разбере нещо правилно. Но все пак, ме разяжда съмнението да не би той да ме е издал. Но защо да го прави? Дори и при най-жестоките ни караници не сме си издавали тайните.

 newsm78 Такава драма за "тайна", която не е нищо кой знае какво  newsm78
Звучи като че си най-малкото сериен убиец... Да те е "издал"? Но кого бе, моме, на полицията ли? С майка си е споделил човека, а и нали тайната не е лично твоя, а семейна - значи има и други хора, които са в течение, не е като да сте само ти и той "посветени".
Темата звучи налудничаво и преиграно.
Виж целия пост
# 5
Ти споделяла ли си му тази семейна тайна?
Виж целия пост
# 6
Оставаме с впечатлението, че се страхуваш физически от него.
След като не е така, попитай го, ние няма как да знаем, за таз прословута тайна.
Виж целия пост
# 7
Според мен пък не трябва да реагира. С каквато и да е реакция, дори и най-невинния въпрос, сама ще му покаже, че това за нея има значение и му слага коз в ръцете. Отминаваш с мълчание, все едно нищо не е станало. И без това въпросите нищо няма да решат - или е издал или не, свършена работа.
Виж целия пост
# 8


Споделена тайна вече не е тайна. Така че Малина ако искаш нещо да остане скрито, мълчи си.
Просто си решила да споделиш, мислила си, че му имаш доверие. Другия път ще знаеш да не споделяш всичко.
Виж целия пост
# 9
И аз си мислех, че го познавам, но може би съм се лъгала .. Както каза Елора, вече ще внимавам и ще имам обица на ухото. По принцип не е такъв злобар ,но има склонност да се вкарва в някакви филми и може нещо да си е въобразил,може и да не е. Ако го питам, ще отрече най-вероятно, а и наистина по този начин ще му покажа, че има значение за мен. И ако си е наумил нещо, ще му дам зелена светлина да продължава.
 tanya_79, наистина най-добре ще бъде да премисля как да реагирам , ако нещо е казал и да реагирам спокойно , защото както си личи от предния ми пост , лесно се паникьосвам.
Виж целия пост
# 10
Просто спираш контактите с този човек. Виждаш, че не е стока.
Виж целия пост
# 11
Ние отдавна нямахме никакви контакти , а само се бяхме засекли случайно,проведохме разговор . Но нищо повече. Аз си продължих живота и мислех , че и той го е направил. Силно се надявам да е станало някакво недоразумение . Просто за всеки случай, ако пак се срещнем случайно, ще кажа, че бързам и няма да говоря повече нищо с него, дори и "как си".
Виж целия пост
# 12
Пиша тази тема със смесени чувства на страх, гняв и обърканост. Преди една година с бившия ми се разделихме, но не като хората. Имаше скандали , остри реплики и изобщо грозна картинка, от която никак не се гордея. Аз съм по-темпераментна и аз бях по-острата от двама ни. Имаше един период от няколко месеца, в които не му говорех, защото му бях много обидена. Той ме поздравяваше , аз мълчах. Не че се оправдавам , но преди да се разделим започна един период на мълчание от негова страна и изобщо по всякакъв начин ме игнорираше, чувствах се смачкана. Преди тази бурна раздяла не сме се лъгали и не сме си изневерявали , но не знам защо в последно време се пропукаха отношенията ни. В края на миналата година най-сетне ледовете се разтопиха. Той всъщност направи някакъв опит за по-различни отношения, който аз отхвърлих. Но вече спазвах добрия тон. Мина ми гневът и не исках нищо повече от това да си говорим като нормални хора. Той от своя страна започна да ходи по някакви леки жени,което ме успокои ,че и двамата сме си поели по пътя и сме загърбили емоциите. Е,да ама не. Днес майка ми се прибра от работа притеснена, че майката на бившия я питала за една семейна тайна, която само той знае. Майка ми смотолевила , че жената се е объркала и някоя друга й е споделила тази тайна. По принцип е възможно, тъй като това не е нещо кой знае какво, а и жената е разсеяна и се е случвало няколко пъти да се обърка или да не разбере нещо правилно. Но все пак, ме разяжда съмнението да не би той да ме е издал. Но защо да го прави? Дори и при най-жестоките ни караници не сме си издавали тайните. Нали уж се сдобрихме? Нали сме в нормални отношения вече? Защо му е сега да ме издава? Първосигналната ми реакция беше да му пиша и да го питам, но се спрях . Наистина нямам желание да си пиша с него и изобщо да се занимавам освен да си казваме само "здравей,как си?" , ако случайно се засечем.
Като не е кой знае какво , подмини. Ако те разяжда съмнението , помисли си точко какво те боцка. Дали тайната , или това , че бившият ОЩЕ се вълнува от теб. Както вече са ти казали , може да се е изпуснал преди време , ако са близки с майка му, и са си говорили за теб още по време на хубавите отношения. Помисли си добре дали не ти се иска бившият да се занимава с теб. И ако си честна пред себе си  и отговорът е ДА- се запитай, ЗАЩО.
И друг път не слагай такива гръмки заглавия , всеки ще прочете нова тема и ако го докосне , ще коментира. Peace
Виж целия пост
# 13
Казвам, че не е кой знае какво , защото се случва и на други хора. Целият ми проблем произтича от там , че родителите ми не искат това да се знае и изрично ме бяха предупредили да не казвам на никой. Не съм го разказвала това нещо и на най-добрите ми приятелки , а само на бившия по времето на хубавите моменти. И бях го предупредила, че само на него го казвам. Ако се е изпуснал случайно, значи нещата са поправими. И не, не искам да се занимава с мен. Не искам по никакъв начин да ме търси и да говори за мен. Не съм от желязо, изстрадала съм я тази раздяла. Но сега е време всеки да си върви по пътя. Просто искам да спазваме добрия тон, ако се видим и това е, нищо повече. Много ли искам? Заглавието го поставих спонтанно. Просто ако нашите разберат, ще ми се ядосат, а и както казах, те държат това да не се знае. Освен това могат да произтекат и други неприятности . Просто не искам да има нищо общо с мен и да си живее живота, ако изобщо е казал нещо.
Виж целия пост
# 14
И аз си мислех, че го познавам, но може би съм се лъгала .. Както каза Елора, вече ще внимавам и ще имам обица на ухото. По принцип не е такъв злобар ,но има склонност да се вкарва в някакви филми и може нещо да си е въобразил,може и да не е. Ако го питам, ще отрече най-вероятно, а и наистина по този начин ще му покажа, че има значение за мен. И ако си е наумил нещо, ще му дам зелена светлина да продължава.
 tanya_79, наистина най-добре ще бъде да премисля как да реагирам , ако нещо е казал и да реагирам спокойно , защото както си личи от предния ми пост , лесно се паникьосвам.
  Hug
Мен животът ме научи - когато се разделиш с някой, очаквай всякакви удари под кръста. Хората, когато са наранени, понякога говорят и споделят неща, за които после може да съжаляват. Подготви се доколкото можеш, за да не си съвсем по гащи в такъв момент.
В случая смятам, че вашите дори да ти се ядосат, в един момент ще те разберат. Всеки споделя с половинката си, нали в това е смисъла на семейството, да споделяте добро и лошо, не да криете тайни един от друг.
Както и да се развият събитията, ти пожелавам много късмет, спокойствие и щастие занапред!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия