Как се държат 8-годишните?

  • 20 394
  • 148
# 15
И майките растат, не само децата.  Laughing
Виж целия пост
# 16
Забелязвам, че има две породи деца- едните дълго време запазват отношението към живота, типично за детето- откритост, доволство.

А други, дори от малка възраст, са ей такива недоволници, все възрастните са им криви.

Не смятам, че промяната от доволно дете към "детски цинизъм" е нормална.
Виж целия пост
# 17
Задръжте малко с момчетата, те са развиват по-бавно, към 10-12 ще пускате теми и вие.

При момиченцата "бонбонената" възраст е 5-6-7-8, после под влияние на хормоните за една нощ стават зверове. (Разбира се, на различна възраст при отделните девойки, също и темпераментът има значение.) И на мен ми се струва рано, обаче кво мисля аз е без значение.

Ха-ха да,точно щях да започвам да се изповядам.На 11 е моя хубосник.Когато сме двамата всичко е на ред,но има ли някое приятелче на близо ми идва да го изтърся.Започва се едно преиграване,сякаш да се направи на интересен,на косъм съм била да му лепна един.Да знам,унизително е,но и той ме унижава по този начин.Определено влизаме в пуберска възраст.
Виж целия пост
# 18
Съгласна съм с Утро, че и характерът не е за подценяване. Но пък характерът подлежи на "фризиране".

А, Глухарче, малката гадина скоро ще стане на 11 и е същата работа. Мила, сладка, лъчезарна и любвеобвилна дечковска душица е тя. Обачеееее, събере ли се с още някоя кифла на нейната възраст, моментално влиза в роля- кифлеене до дупка. Сакън, да не ѝ падне реномето. Та, от време на време взема, че я приземя да поизлезе от ролята.
Виж целия пост
# 19
 The Siren of Titan, Детски цинизъм? Ти сериозно ли?  Rolling Eyes Понякога надминаваш себе си!!!

Не е нормално човек да очаква, че винаги ще бъде на едно мнение с детето си. Това означава да не си дава сметка, че то е отделна личност, а не робот, който да изпълнява нашите команди.

А идва момент от живота, когато и 8-годишните могат да са недоволни и то с основание. Не само на възрастните е позволено да недоволстват.
Виж целия пост
# 20
Абсолютно, не сте ли виждали деца, които са като че ли "преждевременно пораснали", напъват се да са готино-нехайни, или си слагат такава маска. Но важното е, че с просто око се вижда разделянето. В момента наблюдавам една групичка ранни тийнейджърки- всички са гледани деца, но има две "нацупени", интересното е, че като че ли са с най-заможни родители и най-презадоволени.

Мисля, че един възрастен може лесно да познае кога детето има лош ден и кога вече нарочно "взима емоционални заложници" с киселото си поведение.
Виж целия пост
# 21
Глупости. Изобщо не виждам описаният от авторката на темата проблем да е от това естество.
Виж целия пост
# 22
А аз виждам. Още щом прочетох "Задоволена е откъм внимание и всичко, което желае, но то никога не е достатъчно!", веднага ми светна червена лампа.
Презадоволените деца всъщност живеят много скучен живот – без мечти, без очакване, без истинската радост, която изпитва човек, когато получи нещо силно желано. Чудно ли е тогава, че се държат ужасно с родителите си? Малки са още и не могат да осъзнаят източника на своето недоволство и изразяват чувствата си, наказвайки родителите си за това, че в някаква степен са ги осакатили емоционално. Отстрани изглежда неблагодарност, да. Но дали е точно това?
Виж целия пост
# 23
Дефинирайте "презадоволен". Смятам, че с тази дума се злоупотребява. (Нямам такива съмнения за своето семейство, от любознателност питам.)
Виж целия пост
# 24
Дефинирайте "презадоволен". Смятам, че с тази дума се злоупотребява. (Нямам такива съмнения за своето семейство, от любознателност питам.)
Много груб и приблизителен опит за дефиниция- да се чудиш какво да му подариш за рождения ден, защото всичко си има.
Виж целия пост
# 25
Дефинирам. Дете, за което екстрите са обичайни очаквания.

Екстри като: мега рожден ден с аниматори всяка година, супер специално внимание за подбиране на рокля. Дори ежедневният гардероб е много голям и претенциозен, детето се отглежда с идеята, че вид и марки са супер важни, че с дрехите си е нещо повече. Специални играчки се купуват без повод, ей така, да си има- говоря за скъпи серии Барби или ЛЕГО, в огромни количества.

В същото време понякога такива деца не получават достатъчно слънце, въздух и дори храна, защото от злоба не ядат.

Има ги, трябва човек да се вгледа.

Сред групичката тийнове, които наблюдавам, двете нацупени освен с лицето се отличават и с това, че имат от супер скъпите чантички с онова зловещо момиченце без нос и уста, не знам как се казва. Другите са с обикновени, от тазгодишния Gabol, които са около два пъти по-евтини.

Детайли, детайли. И като навържеш точките...
Виж целия пост
# 26
Да и аз искам да разбера какво означава презадоволен.Според някои и моя син  изглежда презадоволен.Има си стандартните лаптоп,телефон и т.н.,от една година ме врънка за Playstation 4 е няма да дам 800 лв.,за да не мога съвсем да го откопча от телевизора.Така,че задоволяват се някои прищевки,но в никакъв случай всички.
Виж целия пост
# 27
Мерси. Както си и мислех, не съвпада по нито една точка с бита и душевността на моето дете. Явно е проклето по други причини.

От друга страна - Уишмастър,
отдавна не съм срещала нито възрастен, нито дете (извън социално уязвимите категории), който да има нужда от нещо. Може би сме си надвили на масрафа, а може да е защото имам доста семпло разбиране за нужда. Например по дадените по-горе маркери - смартфон или плейстейшън няма нито един член на семейството. Скъпи и претенциозни дрехи също, само аз нося скъпи обувки (но пък често с дрехи секънд хенд) Wink

 
Виж целия пост
# 28
Дефинирам. Дете, за което екстрите са обичайни очаквания.

Екстри като: мега рожден ден с аниматори всяка година, супер специално внимание за подбиране на рокля. Дори ежедневният гардероб е много голям и претенциозен, детето се отглежда с идеята, че вид и марки са супер важни, че с дрехите си е нещо повече. Специални играчки се купуват без повод, ей така, да си има- говоря за скъпи серии Барби или ЛЕГО, в огромни количества.

В същото време понякога такива деца не получават достатъчно слънце, въздух и дори храна, защото от злоба не ядат.

Съгласна с всичко цитирано, с изключение на болднатото. По-скоро слънце, чист въздух, достатъчно сън и качествена храна не винаги са сред приоритетите на родителите им. Сега ще прозвуча заядливо, но като истинска маниачка на тема движение на чист въздух, ще вметна, че от твоите постове оставам с впечатлението, че и твоите деца малко движат на открито.

Параход, мисля, че по-скоро проблемът идва от там, че подаръците някак се въприемат основно като материални предмети, а рядко идва на ум, че може да подариш преживяване. Но, да, има го и това с надвиването на масрафа.
Виж целия пост
# 29


В същото време понякога такива деца не получават достатъчно слънце, въздух и дори храна, защото от злоба не ядат.


А това специално съм го забелязала в дете,което майка му го отгледа сама и нямаха пари за много екстри.Идваше в къщи и с такова удоволствие чупеше,със злорада усмивка...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия