Затворихме цяло едно поколение в домовете им. Защото тротоарите ни са ледени пързалки.Защото нямаше кой да изчисти натрупания сняг, който впоследствие се превърна в лед.Защото чакаме някой да го направи вместо нас. На пространства пред домовете ни са наша лична грижа, не на общината, не на съседа, който всяка година върши работата на целия блок. Ако всички бяхме изчистили пространствата пред входа на блока, в който живеем и мъничко встрани - сега тротоарите ни щяха да са проходими.
Възмутена съм от безхарберието ни. Що са хора трябва да сме - вече близо месец да се подлагаме на това мъчение, вместо да го отстраним и да не ни се налага да го мислим всеки ден. Спор няма -търпелива нация сме.И с лайна да ни заринат - ще прескачаме по цял ден купчинките , а вечер като се приберем - ще оставяме обувките навън с надеждата да не си вмиришем домовете .