Много се чудих дали да споделя, но мисля, че имам нужда да го направя и да чуя странични мнения.
Историята е дълга, но ще се опитам да я пресъздам с няколко изречения.
Дъщеря ми е на 16, едната от добрите и приятелки, с които са заедно от години и сега имат общи класове, има сложна семейна ситуация.
Миналата година родителите и се разведоха, майката се омъжи повторно почти веднага след развода, бащата също се омъжи малко след нея. Съпругът ма майката няма деца, сега очакват първото си съвместно.
Съпругът на бащата има осиновено момиченце на около 3-4 годинки.
Приятелката на дъщеря ми изглежда се чувства не на място и в двете къщи/семейства, в резултат на което прекарва време у нас. Опитвали сме да разговаряме, детето ходи и на психолог веднъж седмично. Не възразявам да прекарва време у дома, детето е добро, учат заедно, преспива у нас, с разрешение, разбира се.
Сутринта двете помагат за закуската, Ванеса дойде, прегърна ме и каза "Mr. H. искам да съм твое дете, не може ли с Mr. H. да ме осиновите"
Буквално загубих ума и дума, тя плаче, аз плача, дъщеря ми плаче.
Явно след създалата се ситуация и липсват някои неща, които е имала, докато родителите и бяха семейство, сега нещата са различни.
Не знам какво да правя, да говоря с родителите, с цел да и обръщат повече внимание, от друга страна пък не е моя работа.
Комуникирам и с двамата, познаваме се от години, но ми е трудно да адресирам случващото се
Виж целия пост
Историята е дълга, но ще се опитам да я пресъздам с няколко изречения.
Дъщеря ми е на 16, едната от добрите и приятелки, с които са заедно от години и сега имат общи класове, има сложна семейна ситуация.
Миналата година родителите и се разведоха, майката се омъжи повторно почти веднага след развода, бащата също се омъжи малко след нея. Съпругът ма майката няма деца, сега очакват първото си съвместно.
Съпругът на бащата има осиновено момиченце на около 3-4 годинки.
Приятелката на дъщеря ми изглежда се чувства не на място и в двете къщи/семейства, в резултат на което прекарва време у нас. Опитвали сме да разговаряме, детето ходи и на психолог веднъж седмично. Не възразявам да прекарва време у дома, детето е добро, учат заедно, преспива у нас, с разрешение, разбира се.
Сутринта двете помагат за закуската, Ванеса дойде, прегърна ме и каза "Mr. H. искам да съм твое дете, не може ли с Mr. H. да ме осиновите"
Буквално загубих ума и дума, тя плаче, аз плача, дъщеря ми плаче.
Явно след създалата се ситуация и липсват някои неща, които е имала, докато родителите и бяха семейство, сега нещата са различни.
Не знам какво да правя, да говоря с родителите, с цел да и обръщат повече внимание, от друга страна пък не е моя работа.
Комуникирам и с двамата, познаваме се от години, но ми е трудно да адресирам случващото се
Явно това е била основната причина за развода. 
