Моите притеснения...

Твърде притеснителна си и вероятно тревожна. Няма ли начин да работиш нещо друго - библиотека, архиви /да, прочетох, че ще се дипломираш като педагог/?

Няма как,това не ме влече изобщо.☺

Стига де, притеснението и тревожността се преодоляват, стига човек да поиска да ги преодолее и да практикува. То си е притеснително да си пред цял клас деца, а отзад наредени колеги, преподаватели, учителят-титуляр, и всички тези хора да те оценяват. (макар да обичам да съм пред хора, не бих искала да съм на нейно място и да ми се наредят сто човек, гледайки ме критично) Сигурна съм, че ако е сама с децата ще й бъде по-лесно да намери общ език или поне притеснението й ще намалее. Тези неща се учат.

Точно така се получава.Мисля,че ако съм сама с децата ще ми е по-спокойно.☺

Не съм съгласна. Те са там за помощ, а не за упрек и вярвай ми само с поглед виждаш подкрепа и насърчаване да продължиш дори когато някой ученик те притесни с въпрос, на който не знаеш отговора и т.н. Когато си сама само ти си авторитет и ако не го покажеш ще ти се качат на главата, а и няма кой да ти помогне.

Не знам, може да е помощ, но според мен си е оценяване. Ако другите възрастни са там за подсилване на авторитета, да не е учителят нещо като сам сред вълци, това е друг въпрос.

Казвам го от опит. Преди 3 години минах по този път.

Сега работиш ли като учител?

Да.

Всеки допуска грешки понякога, видяхме и професорката се издъни , докато поучава. Не сме перфектни

тинити, разбирам притесненията ти. Аз съм минала през това и също много се притеснявах.
Когато свърши практиката ми, ми се плачеше за децата, толкова много се привързах към тях. Но когато минех покрай училището и те играеха на двора, всички се втурваха с викове към мен, гушкаха ме, а винаги има по някое, което ти казва, че иска ти да си му майка 
Когато поопознаеш децата, неминуемо ще намериш път към тях, дори да не си от тези, които лесно се сприятеляват и винаги намират какво да си кажат с едно дете.

За практиката е важно да си подготвиш добре всеки урок, за да си напълно уверена, останалото ще се получи. Имай предвид, че децата много силно усещат неувереността и непрекъснато ще те проверяват чрез нарушаване на дисциплината. Задължително трябва да имаш часове и без основния учител, за да видиш как ти самата ще се справяш, когато разчиташ само на себе си.

Много е важно вътрешно да искаш да привлечеш вниманието на децата. Срамежливите хора имат този проблем, че подсъзнателното им желание е да се скрият някъде и да не са изтъпанчени на показ и всички да ги гледат. Когато такъв човек работи с деца, той се сблъсква със сериозния проблем, че децата усещат неудобството и подсъзнателното желание на човека да се скрие и му съдействат, като не му обръщат внимание.
Малко е като да си актьор на сцена, трябва да хванеш и задържиш вниманието върху себе си. Срамежливостта се преодолява с практиката.

Всичко, което не можеш сега, имаш време да го научиш, преди да започнеш истинската работа. Тъкмо ще разбереш върху какво трябва да се концентрираш и къде са "подводните камъни".
Успех!

Коя професорка?

Е, още не, де!
Живот и здраве да е, някой ден...
И не съм поучавала. Изказах възмушението си от неграмотните учители и калпавите учебници.
Както писах и по-горе, момичето е младо, има желание, има и начин да се ограмоти.
Пожелах и успех, за разлика от други, които и пожелаха да изчезва с 200...
Да разбереш, че имаш проблем е първата крачка към решаването му.

Много благодаря!Юна,много хубави думи от твоя страна!

Тинити, а имаш ли влечение към литературата - може да четеш повече и така да си оправиш правописа, кой точно предмет най-много те влече за преподаване? Или ти ще бъдеш общ учител?