Ето, февруари стана, коя ли ще е първата ни МАРТенска мама?- тема 11

Моят резервен план е след секциото да рева и стена колко ме боли и да моля мм да изберем компромисно име - трябва да се сломи 
Иначе мога да се наложа- все пак бащиното и фамилното ще са негови, но не трябва да е по този начин 
Не знам дали се сещате певицата Ивана разказва че заради неразбирателство за името на бебето се е разделила с мъжа си и сама си отгледала детето... та представяте ли си докъде могат да стигнат нещата.... ужаст ! 
За киселини вчера пробвах рецептата - сода, лимонтузо и захар в чаша вода и ме облекчи 
За св. Валентин мисля да поръчам предложението на vanillakitchen - ръчни бонбони и малиново вино, най- вече заради сладкото 

Ние с мм сме избрали три имена, които ни харесват и на двамата, но кое от трите ще е не знам
То е ясно, че аз ще избирам.
За съжаление ние живеем при свекито. Тя дума не е обелила за името. Поне на мен. Въпреки всичко много ме дразни и благородно завиждам на тези от вас, на които свекитата им са далече... Дано да е от хормоните, че после как ще я караме...
Иначе емоционално и аз не съм много в ред. Какви дреболии ме разчустват и разплакват не е истина!

Значи не съм само аз..... нашата "госпожа" е по-страшна и от дявола, изключителен егоист, даже не желае да се занимава и с нейните деца, камоли да чакам да иска да помага за мойто. Но задължително се бърка във всичко, което искаме или коментираме за бебето. За сега успявам да се овладея, но ако продължава така и след раждането ще се наложи да се разберем за някои неща.

О, не, напротив. Иска да помага, ама прекалено и ми е адски досадно и от там дразнещо. Аз някои неща искам аз да си ги направя, а не някой постоянно да ми наднича през рамото и да ми казва кое как да правя, за да е по нейния начин.

Аз не държа да е бг име, т.к. няма да си отива с чуждата фамилия, но поне нещо по-познато и тук, да не е само френско... Абе ужас ви казвам, всичко, което харесам е уж женски вариант във ФР (нали слагат накрае "е" на женските имена, но се произнася и затова), или го произнасят странно все едно имат нещо в устата, или вече са кръстили така някой в родата...не мога да повярвам, че влизам в девети месец, а нищо не ми е така твърдо на сърце, да си кажем това ще е името на нашето дете

Има много хубави френски имена, на мен винаги Етиен много ми е харесвало. А пък от немските никое не ми харесва, или пък съответно познавам някой с това има или пък го умаляват много тъпо. Та добре че мм не настояваше за типично немско име, но и нищо американско не приема де. Ако имаме друго дете решихме евентуално да погледнем скандинавските имена, може там да си харесаме нещо.

Едно приятелско семяйство кръстиха дъщера си Soléne, харесва ми.

Ние с ММ името сме го избрали отдавна и сме непоклатими! И аз си живуркам със свекървата ами и с майка и.... Имам си две на главата, тъй че момичета не се оплаквайте- може и по-зле да е  
Както можете да се досетите не ги издържам... освен, че нито чистят, нито готвят, нито перат.... много добре се справят с клепането и мазането навсякъде, а аз съм спретнат човек и яяяяяякооо се нервя!
Но имаме още да доремонтираме нашият си апартамент и ще ми се наложи да потърпя поне година още...
Колкото до месенето в избора на името... надеждите на женичката умряха когато разбра, че ще е момче   , за което също много зле си прикри недоволството

Момичета, благодаря за подкрепата Уж съм уравновесена и спокойна, ама ей на, избива ми и на мен стреса...Имам чувство, че масово роднините са си изгубили човешкия облик...или както един приятел мъдро обобщи : "Типична българска простотия"   Майка ми не иска внуци, не харесвала момчета, баща ми пък не харесвал съпруга ми и затова не признавал децата ми за негови внуци, чак ми става смешно. Изстрадала съм го и вече гледам отгоре Спомням си и мойта баба от село не искаше сетра ми да стъпва на село, защото била на другата рода кръстена, та явно тези модели се повтарят и до днес. Ние пък с ММ ще ги разчупим, важното е, че имам неговата подкрепа и мога да си поплача на рамото му, много си го обичам

Да питам, някой сушил ли е в сушилня пухено одеялце, само него от нещата за изписване не смея да изпера и изсуша, че то нали ще ни е за фасон и само то ще се вижда, не искам да го опропастя Доста е рунтаво и ако след прането не бухне така ще е много грозно. Да ми имате проблемите, нали

А със спането положението вече става нетърпимо, тази нощ изобщо не можах да спя, повръщах, горя ми гърлото от киселини, беба риташе при всеки опита да легна на някоя страна, и като капак, сърцебиенето не спря Явно коремът ми е достигнал критични размери и ми натиска яко вътрешностите. И понеже съм по принцип кльощава, корема не ще за увисне и да се разшири, сякаш навътре ми расте   Дано да устискам още 10-тина дни до деветия месец

И на тия неразположения си имам и хубава емоция, сестричето ми след дълги години борба за бебе най-после видя двете чертички, след инвитро процедура! Така се разчувствах, че проблемите със свекърите ми се видяха смешни. Стискам и палци  

аз нямам никакви проблеми с името. казах че искам на баща ми и толкова беше.  мъжа ми не е българин, името е старобългарко и никой не е чувал от техните за такова. Обаче мойта дума беше закон   казах че така искам и няма компромис и той се съгласи без ропот. единственота дразнение покраи името беше от детето му... след като му каза как ще се казва и беше в нас да спи и цяла вечер говореше ме трябва да се казва Филип аз се правех че не забелязвам. накрая обаче стана въпрос нещо и вика а защо не е Филип или някое име от двете националности (самото дете е кръстено с чуждо име междудругото) и аз не се сдържах и казах леко злобно през зъби "Ще се казва така както сме решили!" ...гледах леко усвирепяла и темата приключи

Ех, че хубаво, мама Галка, стискам палци всичко да се развие добре при сестра ти Сега като те ядосат само си мисли, че ще ставаш леля на най-желаното и обичано бебе и ще видиш как ще ти става по-добре

Пепита, когато например случая е такъв, че детето е първи внук, момче и в семейството се въртят две имена от години,(както е в моето семейство) ситуацията е сложничка, защото наистина на мъжете
-дядото и бащата им става кофти ако традиция, от години спазвана се промени. Но не бива и жената да й се налага да дава име на детето си, което не харесва.
За двойните имена:например съм от хората,които винаги съм харесвала двойните имена, но за момичета.
Йоан-Александър за мен е чудесен вариант, но пак не бих кръстила детето си така, особено ако е момче. Второто име винаги остава на заден план, губи се, и се раздвояват нещата.Слагат едно галено,или го наричат с едното име и това е.
Ана-Мария е или Ани или Мими например.
Иначе ние бяхме харесали едно двойно Обаче, отказахме се. Въпреки, че в началото много ни харесваше. По едно време ММ каза-не, прекалено е странно. Ще си го оставим за понатам
Електра, кофти е със свекървата, много дипломация трябва, желая ти късмет и не й се давай. Аз съм за в самото начало на това съжителство да се говори открито и да се поставят нещата на масата, за да няма недоразумения. Ние решаваме за нашите деца, домакинство, те за тях си.
Вероника и Мама Галка и Ния,не се давайте на свекървите и не си кръщавайте децата на тях! Недейте, не отстъпвайте, отстоявайте правото си.
В случай на такова налагане и наглост, се действа право куме-в очи. Иначе ще ви се качат на главата.
Като ви чета съм голяма късметлийка, свекита са на 400 км, разбираме се, не се намесват в нищо. Но пък ние живеем при моите родители. С който и да живееш, все си иска такт и известни съобразявания.
А те нашите са душички. Е, разбира се опитват се да ми кажат да кръстя на свеки, ама знаят, че няма да стане.И така периодично подпитват, намекват, после млъкват.
TeoM83 и моите много не се интересуват от нас, а и с ММ много не си общуват, чат пат си звънят, винаги питат за мен, ама рядко е това. Когато имах проблеми с кръвотока, не се и обадиха да питат какво е станало, въпреки, че знаеха.
 А нашите тичат, карат ме по доктори,въобще помагат ни много.
Свекърите са готини иначе, но аз осъзнавам какъв късмет имам да не живея с тях, надявам се това никога да не ми се наложи.
Кате, Филип на мен ми харесва, не е лошо. Хубаво е, че твоя мъж се е съгласил да е на баща ти-рядко има такива мъже.

да ви си похваля пък аз преди бях писала че имам проблем със детето на мъжа ми дето хвърляше трошеше крештеше идваше болен и тн. Сега всичко се оправи. мъжа ми не го взима като е болен защото първо излизат вижда дали наистина е здрав и тогава го взима. другото е че вече се държи нормално - с малко скастряне постепенно свикна и се държи супер даже е много сладък.   идва държи възможно най чисто кротък е доста често и така. Единствено остана да го науча да носи гащи не знам защо но вкъщи ходи без гащи съответно от вратата се събува и остава чисто гол и не иска да се облече   последния път се ядосах накрая и казах на мм да го облече   не че ми пречи малък е ама някак първо не е хигиенично второ  постоянно да гледам *** не е приятно   детето така е свикнало милото вкъщи. сега в неделя ще идва така че обучително ще чисти"м" заедно той мин път му беше много интересно и задължително ще ходи"м" с гащи  

Мен много ме притеснява като се появи бебо каква ще е реакцията. За сега само говори и се радва ама... според вас дали ще ревнува? все пак не живее с татко си а и сега е център на вниманието, говори високо не пази мн чисто а и спи поне веднъж в седмицата тук... (като се роди бебо няма как поне в началото да спи тук)? вие как мислите ще има ли проблем и как да рейгирам ако има? забравих да кажа че попринцип ревнува много  от приятели на баща му като излязат и тн.
Не знам каква реакция да очаквам дали ще ревнува.. все пак е на 5 не е нито малък нито голям... обаче си е много реввив попринцип а и фарактера му е много агресивен. чудя се дали ще продължи така да се радва или ще избие ревността и агресията. и ако е второто какво да правя

Ехааа колко сте изписали!  Да се включа и аз с един роман
Не знам какво да кажа по темата за свекитата и примитивния ни български нрав, консервативни сме много като нация и все още има отпечатък в семействата... Мен роднините от провинцията са ме "отписали" че ще имам деца някога, за тях ние младите само си харчим парите И подобни. Просто някои хора си мислят, че е като едно време. Да, ама не е.
Нашите не се месят защото не знаят  - ще получат готов модел изписано бебе с име и всичко  Най-готиният подарък- тишина и спокойствие!
Немските свекита са много премерени, спокойни, но ще задават много въпроси защото ние с мм сме много "млада" двойка и за тях е безумно да не си бил едни 3 години с даден човек, преди да създадеш поколение. Т.е. и те са консерви, по техен си начин. Мм има двойно име, което в тукашните документи е изписано като име-презиме-фамилия, без тирета. И малкият ще е така. Тук ще си има 3 имена, в Германия ще се тълкува като двойно име-фамилия, защото те си нямат такова чудо като бащино име. Така, че измислили сме го.
Майка ми ще изтряска тотално като разбере, но тя е много лабилна и трудна за комуникация като цяло, като тийнейджър е. Когато дойде в София да се запознае с мм, седнахме на маса, казахме си наздраве и веднага извади телефона да си прави селфита,  за да се похвали на всички после, при което мм я сряза на немски, тя глътна граматиката и цяла вечер беше кротка като котенце.
Свекито пък има друга патология- ровичка се в на хората нещата, но дотолкова брутално, че минава всякакви граници. Бях си оставила кутийката с Л-тироксина на леглото, като й бяхме на гости. Прибираме се, дрехите ми разместени, и кутийката с лекарствата отваряна, после всичко набутано и смачкано вътре в бързината (все пак един фармацевт никога не би си оставил кутийката така ), явно това е правила като е чула, че си отключваме да влизаме. Та си представих как се прибираме с бебе и тя започва да рови из нещата, а аз едва сядам...ами не, мерси
Кате много се радвам, че са се оправили нещата с малкия и с тм, ще видиш че всичко от сега нататък ще е много по-хубаво    С гащи-без гащи, ще се научи младежът и на това
За да спя минах твърдо на Квамател, бебето притиска толкова вече, че е невъзможно да изям/изпия нещо без да се запаля.
Момичета, и аз усетих нещо като депресия, въпреки че това ще ми е най-щастливото събитие в живота и го осъзнавам. От динамичен човек с активен живот, се превърнах в лежащ полу-инвалид, който не може да свърши и 1/4 от нещата, които правеше преди, отделно хроничните болка и неразположение, колкото и да си казваме " за добро са" , разбира се, че си дават отражение. И от студеното време- изолацията, липсата на разходки. Имах период, в който гледах тъпо в една точка, а вечерно време си мислех- искам го вече аут това бебе, искам си нормалния човешки вид. После пък се чувствах виновна, че си мисля по този начин за най-ценното ми Шашава работа. Ако беше второ, щях да се занимавам с по-голямото и нямаше да ми остава време за глупости. Сега си поглеждам лентичката с оставащите дни и ми става хубаво и благо и си казвам- колкото толкова, като си готов, отиваме да се вземем и да се гушкаме!

Кате, ми сигурно ще ревнува. Нашето е на 8 и такава ревност не очаквах. В началото се радваше, а сега... Бебето щяло да му вземе майката и да сме го върнели това бебе и ей такива неща. Хайде мамите с повече опит да споделят.
За името имам проблем единствено с баткото. Той си е измислил, че бебето трябва да е Фреди и така си го нарича.
Момичета, какво се прави при високо кръвно? Аз не съм сигурна, че е високо де. Но преди малко нещо ми стана, имах чувството, че ще ми изкочи сърцето. Притесних се. И това при положение, че бях в легнало позиция.

Премери го, но след 20-тина мин лежане и непритеснение. Ако е към 130/90 може да пробваш да хапнеш малко кисело мляко - то нали нормализира. След 20-30 мин пак мерене и ако не е паднало трябва да потърсиш лекар. Ако е повече от 130/90 направо лекар, спешно и т.н.