Ето, февруари стана, коя ли ще е първата ни МАРТенска мама?- тема 11

знаеш ли и аз усетих лека промяна... вчера дойде за 10мит до вкъщи баща му да си вземе едни неща иии влезе в детската и спря пред вратата вкочанен милия... гледаше първо ококорен промяната скрина и бебешкото легло (все още стаята не е доуправена)  и после някак погледа му се свени стана някак злобен докаго гледаше леглото.после беше накак странен така и не влезе де ама... някак не беше разговорлив. баща му му века знаеш ли след един месец какво ще си имаш? и той почна да изрежда играчки после каза рожден ден имен ден   и накрая каза ще стана на 5 и половина...ооо... нейното бебе ще се роди.... и някакъв такъв посърна милия. До сега се радваше много вчера нещо и аз нз като чели изобщо не се радваше  отделно задава въпроси напоследък от сорта на "Тати а на нейното бебе кой ще е татко?" някак както много се радваше и не спираше да говори за бебето сега нещо.. отбягва темата и твърдо мисли че бебето е мое но не е на баща му 2 пъти пък обясни как на майка му бебето в корема ще се роди по-рано  как мама ще му направи братче също  (мама не е бременна и изобщо не иска бебе)

Снощи имах сърцебиене и главоболие в седнало положение, помолих мм да донесе апарата, и измерих, 105/75, обаче пулсът ми варираше от 85 до 95, а нормално ми е под 60 и за мен това си беше драма. След около час мина спонтанно.
Както каза Електра, ако мерите кръвно, трябва да сте спокойни, седнали/легнали, тялото да не е било в движение поне 5 минути, и следващото измерване да е след поне 3 минути, за да е достоверно.
Кате, не знам какво да посъветвам, но си мисля, че всички деца го минават този период, дори да живеете под един покрив може да се случи. Отделно ако и майка му го "обработва" няма да е лесно. Но пък ако разбере че винаги е добре дошъл и ще си има малко другарче, което "не мисли" лошо за него, и че винаги ще има играчки и за двамата, стаи и за двамата, внимание и за двамата, може и да се поуспокои....

хммм това със стаите е малко кофти... жал ми е за миличкото момче щот ем не живее с тати и идва като на гости ем наистина стая няма да има миличкия тук а бебо ще има и става много тъжно...   сега спинка в хола при телевизора и не му е проблем щото пък и детската беше склад ама много скоро няма да е така... най жално ми е че е свикнал да идва да спи тук и му харесва много щото прави каквото си иска. всеки път пита тати при теб ли ще спя искам при теб. вчера пак пита и баща му му каза в нуделя и той много се зарадва. а от другия месец няма да може да спи тук за половин година поне... и сигурно много ще страда горкия...

Кате в твоята ситуация ще ти трябва много търпение. Така, както разказваш ми става жал за детенцето-то, милото все пак е малко, родителите му са разделени, ще има ново детенце, объркано е, чуди се какво да приказва. От сруга страна на теб ще ти е много трудно да балансираш нещата. Ще ставаш майка, ще трябва да посрещаш и това дете, то ще ревнува от твоето, давам гаранция Франция.По приказките му личи, че ще ревнува, че има някаква озлобление, че се страхува може би да не го изместят. Обаче то е все пак дете.
Не мога да давам съвет, но ..много финес и такт трябва.Трябва някак да му се създаде чувството, че няма да е пренебрегнат, да му се обясни, да му се вдъхне увереност, да свикне с новия член на семейството, да го заобича, да знае, че е бретче, че е желан при вас.
Мен депресията яко ме хваща. И аз съм като полу-инвалид, както каза Зайчето. Искам да си разрежа с нож корема и да го извадя това бебе   така казах онзи ден на ММ, вече искам да се освободя, обаче пък умирам от страх от естествено раждане. Осъзнавам, че всеки момент може да стане и направо не знам какво ще правя.
Лежането ми действа зле, не мога да се разхождам, имам си ядове тука от битов характер, отпаднало ми е,чувствам се зле от нищо-неправене.  

Мис много си права да и аз усещам че ще има ревност макар че не разбирам много все още от дечица и не съм сигурна но  ми е миличък и малкия защото се поставям в неговата ситуация и на мен какво би ми било... отдруга страна определено от едната краиност дет само мечтаеше за бебето сега премина към отказване да приеме че идва и че ще му е братче 
за депресията аз съм така от 1месец и става все по зле. започнах да ходя много или да правя упражнения защото от това лежане по зле става. не се харесвам, мразя че трябва да стоя вкъщи, скучно ми е вече много да не говорим колко ми е гадно че не мога да правя всичко като преди и че като се погледна в огледалото виждам една голяма топка. и все пак от 1седмица си повтарям че 1месец остана и нищо не е   някак ме успокоява.

много сте изписали, но нямам силички да отговоря. Много съм болна и притеснена. Студено ми е, тялото ме боли, спи ми се, а не мога да мигна. Точно накрая ме хвана грипа.

Поздрави от Копривщица, много добре разбирам всички на които им е дотегнало и се чувстват в нещо като депресия и аз имах такива моменти от една страна се сблъсквам за пръв път с всички екстри на бременността, от друга толкова дълго затворена вкъщи не съм седяла, макар и домошарка да си падам. ММ явно е усетил промяната на моменти в мен и предложи да забегнем за няколко дни някъде да сменя обстановката, да не готвя и да се разнообразим, каза ми да разгледам и да избера. Първоначално си казах дали не е рисковано, но после аз да не съм инвалид и не е толкова далече та се натоварихме и дойдохме барабар с кучето. Много добро решение чистия въздух, разходките край реката, милото отношение на всички, страхотната храна и къщите музеи изобщо цялата атмосфера ми се отрази перфектно и ме зареди с енергия. Ако имате време до термин съвета ми е хващайте пътя на някъде някъде на близо, дори и за кратко да е ще се почувствате супер.
За името ние много бързо го избрахме още в първите месеци аз исках Йоан, милото не му допадна попско му звучало, обясни ми спокойно че всеки път ще се чувства странно като му казва името и драми не е имало разбирам го, той пък предложи Андрей което аз не харесах и той каза добре ще намерим име което и на двама ни да хареса и така измислихме 3-4 имена Ивайло, Божидар, Теодор и Николай и по метода на изключване остана Божидар, и така сме измислили и второто ако е момче Ивайло, момиче Ивайла/Иваела/Ивая. На нас слава богу не ни се бъркат и няма сърдити единствено майка ми искаше да го кръстим на родителите на ММ понеже ги уважава много и те ни помагат повече тъй като са в София при нас, но ще е неутрално името.
За това на кой ще прилича на първата фетална още се видя че носа е чип и ще е мой, устните плътни мога да кажа пак моите макар че страшно много прилича на баща ми в устата, но пък и аз съм копие на татко, ръцете определено са на баща му аз съм с много тънки и дълги пръсти ММ е като неговия баща с големи и здрави длани както се казва с големите шамари, което ме радва за момче е супер и брадичката е на баща му оформена и правилна, докато при мен почти я няма. На последната ФМ нищо не видяхме тъй като муцунката му беше забита в плацентата и нищо не се видя. Аз обаче много често го сънувам по принцип си имам малко такива способности виждам неща от бъдещето и съм го виждала ясно бяла кожа като мен, големи /като моите/кафяви очи /като на двамата/ с кестенява коса. За цвета на очите при нас няма да е изненада всички сме с кафяви без баща ми който е със сиви и баба ми със зелени, губят се сред мнозинството кафяви.

kalfova да си изкарате хубаво и да се насладиш на моментите почивка Аз много искам да отидем до В. Търново но имам по-малко от 30 дни до термин и не знам колко е разумно... в понеделник съм на жк и ще видим докъде съм се докарала. Коремът ми леко слезе надолу, дишам по-леко, но пък вече натиска здраво. Мисля,че ще отложим В.Търново за моя рожден ден през май Но пък тогава как ще преядем в Щастливецааааа 

Хей, момичета не мога да ви изчета. Аз за името  го реших още с първото дете. С мъжа ми се разбрахме, първото да е на неговата рода, както той го избере, второто на моята, както аз кажа. Та сега аз си решавам. Никои не ми се меси. Той ми каза каквото име кажеш това ще е. С което си спестих доста главоболия. Виждам, че пишете за раждането. Аз първия път като тръгнах да раждам, мъжа ми беше командировка. Не го задължиха от работата, но тъй като бях в края на 36 седмица и беше за 2 нощувки той реши че ще замине, защото е рано още за раждане. Аз също му казах отиди 2 дена ще изкарам без теб. Да ама втората нощ ми изтекоха водите и се наложи да събудя свекървата през нощта. Помислих си дали да отида сама на болницата, но реших че е хубаво някои да знае че съм влязла да раждам. Няма да забравя като му се обадих сутринта в 6 часа как ми вдигна сънен и ми казва леле защо ми звъниш толкова рано, изобщо неочаквайки какво ще кажа. Как бързо се събуди като му казах, че съм в болницата да раждам.    заряза всичко и се прибра веднага,  като дойде в града,аз вече бях родила. Сега осъзнава,че е изпуснал този вълнуващ момент и настоява да присъства на раждането ,но нали ще съм секцио едва ли ще го пуснат. Но на доктор е плътно с мен.Една консултация не е пропуснал. Помни часовете, лекарствата и всички подробности, които аз не помня.

kalfova, много хубаво сте решили, приятно изкарване.

Катерина, относно доведеният ти син - прочетох, че беше написала, че е "на 5 и не е нито малък, нито голям". Искам само да ти кажа, че е малък. Наистина е малък. Синът ми е на 7 и понякога си мисля, че е голям, но той всъщност си е едно голямо бебе. А и момчетата по-бавно съзравят и въобще ти си мислиш, че са порастнали, а не знаеш какво се крие в малките им душички. Особено при ситуацията на двете семейства, които има детето, трябва да се пипа много леко и деликатно, с много търпение и с добро.

Аз с имената на децата нямам проблеми. Доста широкоскроени семейства имаме и няма кой да ни се бърка. Първото като рязбрахме, че е момче единодушно си го избрахме с ММ, сега си е изцяло мое решение. Не съм го разтръбявала, като се роди тогава, имам идея да сложа второ име от уважение към баща ми, това ще е голяма емоция за него, но той не знае де. И така детето ще носи част от моят род, спонтанно си го реших, ще видим.

Ох, момичета, не мога да повярвам, че вече сме Февруари и следващия е месеца на бебета    

Вчеря видяхме беба, всичко е наред и е 2 кг в края на 32-ра седмица. Страхотна е и си е все още седалищно, явно така си и харесва.

права си не знам аз и без това го виждам веднъж в седмицата не мога да преценя реално. На моменти мисли като много зрял човек но на моменти много детински и се държи като бебче. попринцип е много силен характер и трудно дете. агресивен,импулсивен не слуша като му се каже нещо но пък е много добро дете не е злобно изобщо и е много умен. в тази ситуация наистина не знам как ще рейгира а и рядко го виждам и не го познавам добре...притеснявам се много първо че може би ще страда второ че може да стане много конфликтно защото той много обича да прави напук и ще трябва много сила у мен с малкото бебе да се държа миличко ако му вреди нарочно от ревност 

аууу като каза за слизането на корема моля те обясни как е?  аз не мога да си предстявя как слиза надоло

аз между другото се притеснявам точно да не тръгне като мм е в командировка... неговата работа е такава че почти всеки weekend пътува в чужбина. и аз все си мисля че преди термин няма да тръгне ама вътрешно се претеснявам да не стане докат го няма...

H/I, дръж се, сега накрая намери сили , хайде не остана, бързо да се оправяш

Мен пък ме е страх да пътувам, за утре приятели ни каниха да ходим "на сняг", но честно аз се страхувам като знам, че почти влизам в 9ти месец.

Работата на ММ е близо до вкъщи, но често се налага да излиза навън и не винаги има възможност да е с телефона, на свекитата не разчитам, че и те не са с достъп до телефони по цял ден, свекърва ми и без това не е шофьор и честно казах и на ММ , разчитам на себе си, надявам се да имам сили да се метна у колата с куфарчето(поне кола имам винаги под ръка) и до стигна до болницата. Та само да сме живи и здрави и всичко да мине добре

Момичета вече имаме една мартенска мама родила малко повече преди термин  , ето  и поста и във фейсбук групата :

Пу първа Божидар - 5 февруари - 2:56ч - 2390 г - 45 см Мамчета, пожелавам на всички такова леко и бързо раждане! Терминът ми беше 14 март

олеле много ранооооо! миличката кой знае колко се е шашнала! те февруарките сега почнала да излизат първите  

иначе като ви слушам май аз съм единствената луда ххахахах която е на мн малкко да пътува в 38ма седмица хахаха ама нещо и аз тръгнах за се отказвам като ви слушам

Jeran   благодаря ти, днес сякаш съм по-добре, но нямам и температура де, иначе вчера с температура бях като парцалана. Дори и бебето не помръдна цял ден  ММ беше много болен не можах да се заразя, когато оздравя, тогава мен ме хвана.

Честито, а как е бебето, ти как е майката? Коя е потребителката?

Катерина, в голям филм си с доведеното ти дете. Дано намерите решение, че иначе е сложно, все трябва да си внимателна какво говориш, как се държиш и подобни, което допълнително напряга обстановката.