Kayıp с Аслъ Енвер и Мете Хорозоолу - нови проекти, колеги, екип #10

Приключваме, полковник...

Една прекрасна статия, написана в Ранини ТВ от Съла Йълдъръм, която много ми хареса и исках да я споделя с вас.

" Не обичам сбогуванията, полковник. Хората никога да не си тръгват.
Осбено, ако си тръгват завинаги и няма да се върнат, много ще ми е мъчно, няма да мога да го понеса. Обикновено тези, които си тръгват, без намерение да се връщат, са мои любими хора. И такива спомени остават след себе си, че нищо не може да запълни липсата им. Ако умрат, ще кажеш, че са мъртви, но не са умрели. Да не умират безтуй. Ако умрат, още веднъж ще изпитам болка. Защото никога повече няма да могат да помиришат цвете. Ще бъде жалко."

Бих искала по-късно да напиша тази статия. Или поне, когато му дойде времето.
Да, всяко сбогуване е тежко, но този път е малко различно.
За първи път пиша толкова трудно за чувствата си, и то, като ги изживявам толкова интензивно. Ето сега, точно в този момент по-добре разбирам това изречение- " Думите, полковник. Не могат да опишат някои значения."

Може би ще кажете- " Колко много драматизираш, все пак това е само един сериал." Но вие от къде ще знаете? Вие никога не сте се запознавали с Пойраз Карайел.

За мен това не е сбогуване, а само една преждевременна раздяла.
Да, вярно е, че повече няма да ни идват на гости всяка сряда, но винаги ще бъдат с нас. Може би ще се срещнем неочаквано в едно стихотворение, докато крачим по улицата, или пак така неочаквано ще дойдат, докато си седим у дома в хола.

Пойраз Карайел създаде един свят в най-специалното място на сърцето ни, един красив свят...

Свят, в който има стихове, Оуз Атай, любов- истинска любов. Свят, който ни припомняше за всички онези неща, които започнахме да забравяме в истинския живот. Каквото и да кажа, няма да бъде достатъчно.

Пойразджъм Карайел, да можеше да не си тръгваш така внезапно.
Напоследък и ние, колкото теб, имаме нужда от един полковник. Всеки трябва да има по един полковник в този живот. Ние много обикнахме полковник Джевхер.

Планирах другият месец да ида да посетя дома на Пойраз. Мисля, че къщата ще бъде празна. Но спомените все ще се покажат от някъде. Безтуй не остават ли само те, когато всеки си тръгне?
Да можеше татко Бахри да намери някакво решение. Или пък Пойраз и Зюлфикяр отново да произнесат една от своите тиради и да стане чудо.

Най-....(каквото и да напиша тук, ще бъде малко) влюбени на света- Пойраз и Айшегюл, надявам се вече да бъдете щастливи.
Благодаря ви за всеки миг, който ни накарахте да изживеем.

Етхем Йозъшък, най-голямото благодаря е за теб. Заведе ни в света на Пойраз Карайел, понякога ни натъжи, понякога ни разсмя. Сега е много трудно да се върнем оттам. Не може ли ние да останем там?

Илкер Калели, ти не изигра един герой, а му даде живот. Според мен, дълбоко във всеки се крие един Пойраз Карайел. Ти го извади на бял свят. Каквото и да кажа за теб, ще мъде малко.

Бурчин Терзиоулу, няма да мога да намеря думи, с които да опиша възхищението си към теб, за това, че ни запозна с най-красивата Айшегюл на света и че толкова страхотно я изигра.

Толкова много искам да благодаря на всеки, но се страхувам, че страниците ми няма да бъдат достатъчни.

Благодарна съм на всеки, който е участвал в създаването на света на Пойраз Карайел.
Пойразджъм Карайел, надявам се вече да бъдеш щастлив. Може би ние няма да можем да го видим, но за нас ще бъде достатъчно да знаем, че там някъде ти си щастлив. Грижи се добре за себе си до деня, в който отново ще се срещнем.
Засега приключваме, полковник...
https://vk.com/club113691288