Юлски бебета 2016 - тема 5

За смешното раждане темата я открих след моето, но все пак не съм писала там, защото моето не е толкова смешно, колкото с напрежение като по филмите. Може би съм споменавала, но работата на мъжа ми е на около 100 км от София и ние сме си предимно сами тук. Деня започна със спаднала гума на колата, трябваше да водя каката на градина, но вече едва се движех и за това макар и кратко разстояние, я водех с колата. След като я заведох, закарах колата да залепят гумата. Явно съм направила впечатление на хората там, защото при купуването на зимни гуми няколко месеца по-късно ме помнеха. Та както и да е, тъй като беше 30 юни, а това е последния ден, в който може да се смени личния лекар, аз отидох и зачаках с още 300 бабички. Сестрата ме съжали, прередих ги и после вика, айде махай се от тука, че ей сега ще вземеш да родиш, какво ще те правим тук. Аз я успокоих, че ще родя чак след 2 седмици планирано секцио, но тя не хвана вяра. След това айде към Майчин дом да си взема документите за постъпване за раждане и тонове, там пак сумати чакане, ама няма как да ме пуснат, нали и другите са много бременни. Взех документите и много доволна от всичко, което съм свършила за деня за обаждам да се похваля на мъжа ми - вече имам документи, мога да раждам! (колко се шегувахме после за тези думи). След това а станало време да вземам каката от градина. Вече бях много изморена, цял ден напред-назад в жегата. Като взех каката тя пък ми се разсърди, че не я водя на площадка да си играе, а аз се чувствах много изморена. В 7 ч ми изтекоха водите. Първото е родено с планирано секцио. Въобще нямам идея какво е да ти изтекат водите, какво са контракции, как се диша, кога се напъва, само каквото съм гледала по филмите. Обаждам се на таткото - тръгвай, че ми изтекоха водите. Чувала съм, че ражданията са по 10-12 часа и си викам, че има много време, докато дойде, обаче болката беше много силна. Обадих се на доктора, той си беше в болницата и ми вика идвай, но аз не, ще чакам мъжа ми. В крайна сметка чаках около час, обаче много ме болеше, взех си багажеца, сложих си превръзка и звъннах при съседите да оставя каката, докато дойде таткото.  Показва се съседа и аз му казвам - изтекоха ми водите, ще раждам, трябва да отивам в болницата, гледай я за малко, татко и ще дойде да я прибере. И с едно такси към майчин дом, добре че живея на 10-15 мин. с кола. И в цялата тази галимация в таксито се притеснявам, да не би да изцапам седалките, голяма съм патка! В крайна сметка ме приеха с 9 см разкритие и все пак беше секцио, защото бебето беше с краката напред. Малката се роди в 9 ч, общо взето от изтичането на водите до раждането бяха минали само 2 часа, а аз си мислех, че ще е ехее, колко много време.
А мъжа ми трябваше след няколко дни вече да си е в София и да се приготвяме за секциото на 12 юли, само че малката избърза и се роди на 30 юни

На тези мами на които се виждат повече зъбчетата- прави ли са, на Анди двете зъбчета са леко криви. Знам че няма да са му много за дълго, но само от любопитство.

Сетих се и аз за раждането , и на мен ми текоха води в продължение на 48 часа!!! Това е друга тема, от НЕзабавната част.
А забавното беше, че се бях подготвила с памперси за бебето и чершафчета за еднократна употреба, които попиват ако бебето се изпикае докато го преобличаш..та първо аз ги ползвах, вместо бебето - все подлагах на седалката в колата ...хаха...
Нашият бебчо от 1 седмица  вече успешно "лази" , но по-скоро се влачи като войник на лакти и по корем и с краката нещо там бута, НО реално не се изправя на колене както е правилната поза. И аз съм се притеснила, че нещо върви развитието му с около 1-2 месеца закъснение, но явно си е така, и всъщност всичко си е в кръга на нормалното.
 

Моето раждане не беше от смешните но си имаше и хубави моменти. През ноща на 5ти ме хванаха контракциите. Не исках да будя мъжа ми но той ме усети се постоянно се въртя и ставам. Започна да чака контракциите с мен. Казвам му заспивай ако станат по на често ще те събудя, НЕ! аз да съм ти съпричастен, все едно знае какво е. От 1ч през ноща ми мрънкаше да ходим към болницата, абе викам къде ще ходя по тъмното, да изпече тогава. Отиваме към 7ч и там ме посреща един мн наканан доктор с голямо самочувствие. Как се казваш? Отговарям. Алллл вече те мразя! Гледам го, ми викам и вие не сте ми кой знае колко симпатичен. Аа аз такова защото бившата ми жена се казва така. Отзаде акушерката ме сръчква смутена " ъъъ това е шефа ". Казаха че мога да си ходя,че нямам никакво разкритие и като стане непоносима болка пак да отида. Настоях да ме приемат под наблюдение. Вече настанена идва същия господин- тии можеше и да си тръгнеш. Е викам като си тръгна нали пак ще дойда, много знам коя болка е истинска коя фалшива. И добре че останах де, през ноща започнах мн да кървя и ме сложиха на системи. Оказа се че плацентата е започнала да се отлепя и от това били болките. Първите месеци лежах за задържане и общо взето както си започнах така си и приключих бремеността. По време на раждането нещата станаха мн набързо и моята акушерка (  бях си я наела) отиде да извади друго бебе. Изведнъж и моето започна да излиза и другите акушерки гледат и чакай ,чакай Дида я няма ( акушерката) все едно можеш да чакаш . След 2 дни мъжа ми дойде на свиждане, изглеждаше в пъти по зле от мен, все едно сдъвкан и изплют. Не ял, не спал, не бръснат. Абе викам утре ме изписват яя малко се барни за снимките поне

Емма, колко сладко, той наистина е бил съпричастен!
Нашия татко, като се родила каката, естествено поканил приятели да черпи. Седяли до късно, после те си тръгнали, обаче той не можел да заспи и чистил, мил чинии и т.н. до сутринта и после отишъл направо на работа.

Ох, Пипа, гледам да не мисля ситуацията в такива понятия Предпочитам обяснението, че още не е прояла

На мен ми прави впечатление, че лявото му коляно много пука, в смисъл не постоянно, но ми прави впечатление. Дясното досега не съм го чула, но лявото си пука. Някой друг така? Дали е проблем? Ще питам и педиатърката на консултацията.

А аз като раждах и от спешното вървим по един светъл коридор сами двамата към гинекологията, а срещу нас тъмно в централното фоае, и викам на мъжа ми: "Така започват филмите на ужасите и хахаха". Нали знаете по филмите как е светло, сами в коридора и те подгони някой психопат брррррр.

Момичета, то хубаво си припомняме раждането, ама аз започнах сериозно да се притеснявам за приемането в ясла

Мерилин ,на Неда са й малко криви зъбчетата и аз се чудех дали ще са си такива. Забелязах обаче, че бяха по-криви като избиха. Сега се понаместиха. Може и да се подредят.
Уважение и на дъщеря ми често й пукат коленете и като ходихме на ортопед,доктора сам без да го питам,каза че може да чуваме пукане в ставите и каза, че е съвсем нормално да не се притесняваме.
Мишолинка , аз няма да пускам дъщеря ми на ясла! Решила съм го още много преди да забременея 

Криви бяха и на баткото, после се оправиха. А и да останат криви, нали са млечни. Все ще ги смени.
И на него една от ставите му пукаше и още пука, но не помня на кой крак/ръка или и на двете.

Моят мъж пък е непоколебим, що се отнася до раждане. Вечерта преди това секцио отиде да пие и да гледа мач и се прибра към 1:30 - 2. А на секциото и двата пъти яде сандвичи и седя спокойно. 

Благодаря Пипа и Африканчо! Значи да не го мисля, ама все пак ...
За зъбите и нашите са криви. Аз доколкото знам, при зъбите всичко е ген. Това от преди го знам. На мен например едни съм забелязала, че са ми точно като на баща ми.
А за яслата, аз още не съм го регистрирала. Според мен има още време. Мисля да изчакам до годинката живи, здрави и тогава да го регистрирам. Пък записването после ще го мислим.
А да питам за оризовата каша, ако си я правя сама няма ли да стена да сваря ориза и да го пасирам или трябва да е по този начин със сушенето? 
Чао за сега

Uvajenie мерси за отговорите аз съм с много прави и подредени зъби, на таткото лесно се чупят и има проблемни, но са му сравнително прави. Ще видим...

Смешки за децата и родителите за добро утро! 

http://www.boredpanda.com/funny-parenting-memes/?page_numb=2& … ;utm_campaign=SAW

  и аз съм им фен на страничката
Тази сутрин имаме истинско пълзене, досега като видра се придвижваше по корем  , ама защо пусто все гледа до ръбовете да ходи не знам. Най-любимо му е, колкото и далече и в каквато и посока да го оставя, той си намира път до единия килим /в детската са два/ и му яде ръба  , лошо ми става

И нашият обожава да стигне до ръба на килима и да го повдигне и да надниква отдолу да види дали съм изчистала хубаво..хахаха... Още не го захапвал, но за сметка ВСИЧКО друго е ял в къщата, чак се чудя доколко е нормално... Племенника ми нямаше навик да си слага разни неща в устата, явно си е и до дете. Особено дете , което така и не се научи да смуче биберон. Понякога наистина съжалявам, че не може и не иска биберон.... Някъде бях чела , че именно около 9-ти месец е пикът на лапането и яденето на всичко, нали това бил начина да опознават всичко, после вече започват да разчитат и на другите си сетива...