За лъжата

  • 11 732
  • 88
Въпросът ми е : Абсолютно честни ли сте с партньора си? Позволявате ли си дребни лъжи? Правилно ли е да има дребни лъжи или е по- добре да сме напълно честни дори и на партньора да не му харесва това което чува ?
Виж целия пост
# 1
Лъжи не си позволявам. И не е само заради него, преди всичко заради мен е. Смятам, че нищо скрито не остава и предпочитам да го обсъдим докато е време, а не да лъсне точно когато не трябва. По скоро премълчавам разни дреболии, които знам че ще го ядосат, а мога да му спестя без последствия.
Виж целия пост
# 2
Не си позволявам и не позволявам. Лъжата е №1 в списъка ми за прегрешения, които не прощавам, не приемам и не желая да приемам. Затова и не ги причинявам.
Виж целия пост
# 3
Не лъжа, защото ме натоварва- да помня къде и какво съм казала..........
От друга страна- готова съм да отговарям за постъпките си и да си платя цената.
Понякога не е нужно да се разкаже всичко в подробности, друг път- и без подробности не е нужно да се разказва.
Но, това е друго. Peace
Виж целия пост
# 4
Има разлика между лъжа и премълчаване на истината все пак. Не лъжа защото не го мога, но понякога си премълчавам ☺
Виж целия пост
# 5
А ако все пак те попита директно това, което си премълчала ? Тогава какво? Истината или Лъжата ? Това е спора с половинката. Лъже ме на директни въпроси. Да не съм задавала въпроси чиито отговори не искам да чуя.
Виж целия пост
# 6
С настоящия си партньор не лъжа.
Живях в лъжа достатъчно дълго време, стига ми!
Сега е много по-лесно, онова беше ужасно натоварващо.
Виж целия пост
# 7
Въпросът ми е : Абсолютно честни ли сте с партньора си? Категорично не. Позволявате ли си дребни лъжи? Правилно ли е да има дребни лъжи или е по- добре да сме напълно честни дори и на партньора да не му харесва това което чува ? Не лъжа, премълчавам.

Не смятам абсолютната честност или откритост за нещо положително или необходимо.
Виж целия пост
# 8
Дребните лъжи ни съпътстват навсякъде, като започнеш от поздравът Добро Утро! Ами може и да не е добро, ако си се събудил с махмурлук, например. Или О, днес изглеждаш добре. Ех, чак пък, става жената. Лъжи от учтивост. Мислиш, ли че ме обича на един кой си приятелят? Ами, от къде да знам. Ама казваме, дааа, разбира се.
Виж целия пост
# 9
А ако все пак те попита директно това, което си премълчала ? Тогава какво? Истината или Лъжата ? Това е спора с половинката. Лъже ме на директни въпроси. Да не съм задавала въпроси чиито отговори не искам да чуя.
А, така не става и при мен никога не е минавало!
Когато се зададе директен въпрос, истината е задължителна.
От друга страна- ако знам отговора, няма да питам, а ще го тропна аз на масата, пък той да се чуди как да отрича.

Във вашия случай, имам чувството, че имате основно несъгласие по основен въпрос, което иска сядане на масата и не ставане, докато не се изяснят позициите. Peace
Виж целия пост
# 10
Зависи от лъжата.
Редовно му казвам "Добро утро" и "Да, успях да поспя" като му е пределно ясно, че отново съм сънувала редовните кошмари, появили се след смъртта на мама и на момчето, с което бях преди него. Лъжа го понякога, че имам да правя нещо вкъщи (не живеем заедно), когато не съм в настроение и не искам да скапвам и неговото. Вчера излъгах, че ми е харесал филма, който гледахме в тях, защото знаех, че той много иска да го гледа при първа възможност. Когато се нанесе в настоящата си квартирата го излъгах, че ще влизам да се къпя, а бях с най-близкият ни приятел и му купувахме подарък.
И той ме е лъгал - през декември правих коледни сладки и изгорих пробната партида (тъй като в квартирата му е с еди Раховец, а на такава фурна не бях готвила, не че като цяло до онзи момент броят на опитите ми в кухнята не се броеше на пръстите на двете ръце). Изяде две малки и доста почернели курабийки, защото знае, колко бързо се разочаровам ако нещо не ми се получи.
За сметка на това за по-сериозни неща не лъжа в настоящата си връзка. Лъгала съм в предишна и определено не бих го причинила нито на себе си, нито на човека, с когото съм Naughty
А ако виждам, че човека до мен ме лъже в очите бих си казала, че знам за еди-кое-си вместо да чакам той да си признае.
Виж целия пост
# 11
А ако все пак те попита директно това, което си премълчала ? Тогава какво? Истината или Лъжата ? Това е спора с половинката. Лъже ме на директни въпроси. Да не съм задавала въпроси чиито отговори не искам да чуя.
На директен въпрос само истината, другото е лъжа. Под премълчаване имах конкретно предвид колко цигари си купи днес. Ако не ме попита, а той не го прави,не смятам за нужно да му казвам.
Виж целия пост
# 12
Мъжа си не го лъжа. Няма да се чувствам добре. Като цяло не умея дори да лъжа. То от него няма и какво да крия де, че да се стига до лъжа.

Обаче, като си говорим за лъжи - карала съм детето да лъже, за дребни неща. Например, трябва да отидем до Джъмбо и не й разрешавам да се хвали на цялата площадка къде отива. Казвам й да излъже, като винаги после в колата се обясняваме защо съм я накарала. Тя пък винаги е разочарована от мен, че трябва да лъже, ама.... Какъв ли пример й давам???
Виж целия пост
# 13
Не го лъжа. Просто по натура съм по-директна и това се отнася за всички, не само за половинката.
Каквото си ми е на сърце си го казвам и предпочитам нещата да са открити защото съм се убедила, че рано или късно лъжата все излиза наяве. Просто няма смисъл.
И дори и за дребни неща съм искрена.

Това понякога ми играе и лоша шега и ми се искало да мога да премълчавам неща или да мога да лъжа без скрупули.
Виж целия пост
# 14
Не виждам никаква файда от това да лъжа, рано или късно всичко излиза наяве.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия