Проблем във възпитанието на 3г. дете.

Публикувана: 8 фев. 2017, 10:15 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2017, 12:20 ч.

5 704
108

Арвен - Ентусиаст

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е връзката между масата в хола и цитата?
Как да се справя с 3-годишната си дъщеря, която е много своенравна?
Как да се справя, ако дъщеря ми предпочита да вечеря пред телевизора вместо на масата в кухнята?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е връзката между масата в хола и цитата?
  
  По-вероятно е, че в цитат номер 2 е имало намерение да се спомене кухнята, а не хола. Това е грешка, която може да причини объркване и недоразумения.
- Как да се справя с 3-годишната си дъщеря, която е много своенравна?
  
  На 3-годишна възраст децата често тестват граници и изразяват предпочитанията си. Важно е да установите ясни правила без компромиси и да поддържате единство с бабите. Прилагането на положителен подход, като подчертаване на предимствата на желаното поведение, може да бъде полезно. Осигурете подходящи дейности за задържане на вниманието, като игри с кукли, рисуване, моделиране и други занимания. Важно е да избирате битките разумно и да установите ясни граници, като отстъпвате в случаи на компромис, но без да нарушавате правилата.
- Как да се справя, ако дъщеря ми предпочита да вечеря пред телевизора вместо на масата в кухнята?
  
  В случай на конфликт относно мястото за хранене, важно е да поддържате последователност и да подчертаете важността на споделената семейна вечеря около масата в кухнята. Може да се предложи компромис, като например позволяване на дъщеря ви да гледа телевизия след вечеря за определен период от време. Важно е да се напомни, че правилата трябва да се спазват и че компромисът е изключение, което не нарушава установените граници.
- Как да се справя, ако дъщеря ми избухва, когато искаме да се приберем след разходка?
- Как да се справя с избухванията на детето в магазина, когато иска да купи нещо, което не позволявам?

utro77

Ентусиаст

# 15 8 фев. 2017, 11:05 ч.

Цитат на: Как` Сийка в ср, 08 фев 2017, 11:01

Цитат на: utro77 в ср, 08 фев 2017, 10:52

На кое дете ще му е интересно да си играе само?!

Ами, на много деца им е интересно да си играят сами. Естествено, нямам предвид постоянно, просто се заиграват сами на моменти.

На моменти да, но е по-обичайно да търсят и предпочитат компания в игрите.

Виж целия пост

Арвен

Ентусиаст

# 16 8 фев. 2017, 11:07 ч.

Цитат на: Как` Сийка в ср, 08 фев 2017, 10:52

А друг път яла ли е в хола пред ТВ? Ако да – трябва да се сърдиш на себе си или на човека, който тогава е разрешил. Ако имате такъв обичай във вашето семейство, е излишно да си борите инатите, само защото веднъж ти е скимнало, че не трябва повече да се яде там.
Ако няма такъв прецедент обаче – просто трябва да си твърда и да не отстъпваш. Казваш спокойно, но твърдо, че във вашия дом всички се храните на масата в кухнята (може да го поукрасиш с повече подробности – като например, че всички възпитани деца се хранят на масата в кухнята) и че изключения няма да има за никого. И я оставяш да си реве. Няма да умре от глад, ако един път не вечеря. Но пък в малката главица ще просветне, че на мама не ѝ мига окото да я остави гладна и че по този въпрос тръшканиците не помагат. А може да е схватливо детето и бързо да се предаде. Simple Smile

ПП Таткото къде е в цялата сцена?

Разведени сме. Вечерята е на масата в хола. Така сме свикнали и така е било и до сега. Преди на детското столче, сега на масата с големите с възглавницата под дупето Simple Smile

Просто вчера така и скимна.

Виж целия пост

pina

Ентусиаст

# 17 8 фев. 2017, 11:08 ч.

И сами се заиграват, но не и точно когато ти се иска. Много търсят компания и като няма други деца, търсят родителите си. Това от толкова много майки съм го чула, сигурна съм, че е масово.

Виж целия пост

Пипи2013

Новак

# 18 8 фев. 2017, 11:14 ч.

Имам същия "проблем". По принцип не ме притеснява, знам, че са нормални тръшканиците на тази възраст и търпеливо си ги чакам да отминат. Но вчера беше много силно и наистина се притесних дали е нормално ЧАК в такава степен да се разстройва.

Бяхме навън с колелото и стана тъмно и време за прибиране. Малко преди входа детето искаше да кара назад, аз казах, че не може, прибираме се (а и назад е опасно да се кара). Той се инатеше и насила го избутах напред. Започна да се ядосва, казах му, че взимам колелото, пак искаше да кара назад, взех му го и го хванах за ръка. Той се запъна, легна и се разрева, че иска да кара колело. Но ако му го дам, отказва да се прибира към входа. Затова накрая грабнах колелото и го задърпах със сила. Пред входа вече се запъна и с якия рев "искам да карам колелоооо", не мога да го вкарам вътре. Накрая насила го набутах в асансьора, но беше започнал да реве в истеричен пристъп, не може да си поеме дъх, като удавник и само повтаря "колелото, колелото"...По едно време даже го плеснах (едно, че не си сдържах нервите, второ, че знам, че това спира истерията поне при възрастните), той наистина спря за малко, каза, че го боли и след 5 секунди пак старата песен. После го гушнах и пак бавно се успокои..притеснява ме това накъсано дишане като удавник, дали е нормално такъв силен пристъп? И как можех да постъпя по-правилно? Пляскането беше излишно, признавам, но иначе мисля, че така беше редно- да го прибера насила, а не да го чакам да се успокои или да го оставя да си кара колело, както искаше...

Виж целия пост

милинка

# 19 8 фев. 2017, 11:16 ч.

Според мен имаш нереалистични очаквания за развитието на детето на тази възраст. Не отричам, че има кротки, сговорчиви и тихи деца, но преобладава обратното. Очакванията за тишина и спокойствие ги отложи за по-късна възраст. Също и заиграването - все още периодите, в които се заиграва самостоятелно, не са продължителни.
Това е възрастта, в която се пробва докъде може да стигне в отношенията, да види дали вие ще я слушате и пр. Вече има мнение по много въпроси и съответно да иска да го наложи. Дискусиите стават бавни и протяжни. Не е реалистично да очакваш, че безпрекословно ще се подчини.
За мен е полезно да се знае йерархията вкъщи - кой командва парада, кой замества, ако главнокомандващите ги няма и т.н. Нормално е всяко дете да се пробва подред и да отиде накрая при най-либералния възрастен, но все пак е полезно да се знае, че ако вкъщи са мама и тати, бабата не изменя решенията и заповедите им.

Добавям във връзка с горния коментар: моят син е много темпераментен и буен като натура. Също има/ше склонност към подобни истерии. Най-работещото е да го разконцентрирам с нещо. Веднъж беше изпаднал почти в транс от рев и за да го изкарам от състоянието му, в пълна безизходица, го попитах дали иска да му дам 5 стотинки. Simple Smile

Обикновено много се радва да получава нещо, отделно, че не знаеше какво е стотинка. И както ревеше до умопомрачение, така изведнъж млъкна и започна да ме разпитва какво е стотинката, за какво се използва, да иска да му я покажа и пр.

Виж целия пост

pina

Ентусиаст

# 20 8 фев. 2017, 11:20 ч.

Пипи2013, предупреди ли 5 мин по- рано, че ще се прибирате, за да има време да се настрои? Другото е, че може да се е преуморил и тогава задължително следва рев.

Виж целия пост

HighSpeed

Ентусиаст

# 21 8 фев. 2017, 11:20 ч.

Аз бих позволила да седне да вечеря в хола, но бих изключила телевизора. И ще гледам сеир.

Моята дъщеря скоро ще навърши 5 и едва сега започна да има по-дълги периоди, в които се занимава сама. Като беше на 3 определено си искаше някой да играе с нея през цялото време.

Виж целия пост

Кафе с Канела

Новак

# 22 8 фев. 2017, 11:28 ч.

Понякога децата приканват родителя към игра не защото имат проблеми с концентрацията, а защото търсят контакт и внимание.
Аз с удоволствие си играя с дъщеря си и гледам това да се случва всеки ден дори и за малко. И под "игра" нямам предвид непременно кукли, а също и активности като рисуване, моделиране, изрязване и лепене и т.н. Имайте предвид, че за да започне да се заиграва детето само, си трябват и някакви основи - да му се покаже някое по-интересно занимание, сюжетна линия и т.н.

Виж целия пост

The Siren of Titan

Потребител

# 23 8 фев. 2017, 11:31 ч.

Цитат на: HighSpeed в ср, 08 фев 2017, 11:20

Като беше на 3 определено си искаше някой да играе с нея през цялото време.

А опитвала ли си систематично да отказваш, да се скатаваш- като се заиграе и лекичко се дърпаш встрани и се заемаш с нещо свое...

Виж целия пост

utro77

Ентусиаст

# 24 8 фев. 2017, 11:37 ч.

Цитат на: pina в ср, 08 фев 2017, 11:20

Пипи2013, предупреди ли 5 мин по- рано, че ще се прибирате, за да има време да се настрои?

Това е много добра идея.
В случая аз бих дала допълнително 5 минути преди прибиране.

Според мен е много важно родителите да осъзнаят, че децата им са отделни от тяхната личност и имат свои желания, дори и планове.
Разбира се, наше задължение е да ги научим кое е правилно, редно, безопасно, възпитано. Но в никакъв случай не може да се очаква детето като някакъв робот да изпълнява безропотно команди на секундата.

Кафе с Канела, абсолютно си права! Peace

Виж целия пост

The Siren of Titan

Потребител

# 25 8 фев. 2017, 11:42 ч.

Само да предупредя, че в развод и без баща тая работа с възпитанието става в пъти по-трудна.

Относно самостоятелната игра- наблюдавам майките какво правят. Първо, не следят за момента, в който детето се концентрира и да се дръпнат настрана, ами продължават със същото темпо да говорят, обясняват, коригират. Второ, не го оставят с малко играчки, ами непрекъснато подават нови и нови. Виждала съм как детето се заиграва, а майката в този момент изсипва чувал играчки на пода. Нищо чудно, че такова дете ще свикне да допуска възрастен в играта си и после ще започне и да изисква възрастен.

Рисуване и домашен пластилин са си неща,с които детето също може да се справи само. Е, може да поиздраска тук и там, но стени се боядисват- нерви не се ремонтират. А с детето може да си комуникираш по всяко време, сред ежедневните задачи.

В момента годиначето ми се занимава само на пода, взима и пуска играчки, разхожда се из стаята и не ме подръпва.

Виж целия пост

Трещерица

Потребител

# 26 8 фев. 2017, 11:43 ч.

Цитат на: BellaBarli в ср, 08 фев 2017, 10:42

Вчера примерно решила, че не иска да вечеря в кухнята, а пред ТВ-то в хола. Аз разбира се и казах, ела в кухнята, вечеряме всички и после ще гледаш ТВ. Рев, тръшкане, не иска да яде.... инати, инати от тук до земята.

Цитат на: BellaBarli в ср, 08 фев 2017, 11:07

Вечерята е на масата в хола. Така сме свикнали и така е било и до сега. Преди на детското столче, сега на масата с големите с възглавницата под дупето Simple Smile

Просто вчера така и скимна.

Виж целия пост

Как' Сийка

Потребител

# 27 8 фев. 2017, 11:44 ч.

Цитат на: Пипи2013 в ср, 08 фев 2017, 11:14

Бяхме навън с колелото и стана тъмно и време за прибиране. Малко преди входа детето искаше да кара назад, аз казах, че не може, прибираме се (а и назад е опасно да се кара). Той се инатеше и насила го избутах напред. Започна да се ядосва...

В тази ситуация имаш грешки и ти.
Първо, както вече са ти казали, първо предупреждаваш детето, че се прибирате след ... минути, за да има време да се подготви психически.
Второ, като основание за прибирането не изтъкваш, че е късно, тъмно, имаш да готвиш и др. реални причини, а му предлагаш някаква алтернатива. Например, прибирате се, за да не изпусне любимото си филмче по телевизията или нещо подобно.
Трето, в конкретния случай – ти искаш да се приберете, то не иска – аз бих пристъпила към компромис. И то изрично подчертавайки, че правя компромис. "Добре, покарай колело още 10 минути, но изтекат ли, се прибираме без повече протести. Съгласен ли си?". Така и детето ще остане с чувството за малка победа, и ти ще си постигнала своето, предотвратявайки борбата на инати.
Но ако и след изтичането на допълнителните минути продължи да прави циркове, вече си безкомпромисна, като подчертаваш изрично колко си огорчена, че не си държи на думата. Да си знае за друг път, че обещае ли нещо, трябва да се изпълни.

Виж целия пост