Проблем във възпитанието на 3г. дете.

  • 5 703
  • 108
Здравейте. Дойде и моя ред да напиша една тема. Дъщеря ми е на 3г. много своенравна, ината и за съжаление разглезена. Опитва се да налага своето мнение за всичко  и на всички. Ние разбира се се опитваме да наложим правила- обясняваме, че това не може, че не правилно, като се инати за нещо не го получава, оставяме я да се тръшка, да разбере че така няма да стане, но сякаш ефектът е нулев. Може с часове да си реве, ако не получи нещото. Сама рядко се заиграва, все иска  някой да се занимава с нея и бързо губи интерес.
Вечер заспива с 1000 кавги и разправии. Ходи на ясла, там няма никакви проблеми. Проблема е у дома.  Когато аз и забраня нещо и съм твърда, почва да реве искам баба, баба. Бабите и са предупредени и до колкото успяват и те държат фронта. Къде бъркам? Не искам да я изпусна и да ни се качи на главите съвсем.  Искам вкъщи да е малко по- спокойно, защото аз въпреки всичко се изнервям и това явно си личи.
Виж целия пост
# 1
Колко да е спокойно в къща с малко дете?  Laughing
Пробва границите детето, нормално е. Или ги удържате с цената на малко нерви, или не ги удържате и я оставяте да ви се качи на главите.
Ясни правила, малко забрани, но твърди и без компромиси, единен фронт от страна на родителите и бабите и... Търпение.  Simple Smile
Виж целия пост
# 2
Споменаваш, че е разглезена и не искаш 'да я изпуснеш', от което на мен ми идва на ума, че по- скоро се опитваш да бъдеш твърде строга и имаш големи очаквания.
Цитат
Сама рядко се заиграва, все иска  някой да се занимава с нея и бързо губи интерес.
Всички са така, нормално е.
Виж целия пост
# 3
Споменаваш, че е разглезена и не искаш 'да я изпуснеш', от което на мен ми идва на ума, че по- скоро се опитваш да бъдеш твърде строга и имаш големи очаквания.

Цитат
Сама рядко се заиграва, все иска  някой да се занимава с нея и бързо губи интерес.

Всички са така, нормално е.
Не, напротив. Всичко и позволявам, но искам да има някакви граници, все пак ние сме родителите и ние казваме какво да става, а не тя ?! 
 Вчера примерно решила, че не иска да вечеря в кухнята, а пред ТВ-то в хола. Аз разбира се и казах, ела в кухнята, вечеряме всички и после ще гледаш ТВ. Рев, тръшкане, не иска да яде.... инати, инати от тук до земята. Аз не мисля, че трябва да и угодя и да яде пред ТВ-то в хола, но ходи и обясни, тя друго си знае.  В такъв случай, как бихте постъпили ?
Виж целия пост
# 4
Много обясняване и говорене му е майката. Моята дъщеря след две седмици ще навърши три, поне при нея това работи.  Simple Smile
Нормално е на тази възраст детето да тества границите. Опитай с позитивен подход, а именно не се фокусирай да обясняваш какво НЕ може, а какво може, посочвай преимуществата на дадено поведение, поднеси правилата чрез игрови подход. Понякога не е лесно, аз самата понякога се уморявам да съм "креативна", но пък работи.  Peace

Сама рядко се заиграва, все иска  някой да се занимава с нея и бързо губи интерес.

Това е нормално. Ние забелязваме голям напредък в концентрацията и самостоятелните активности откакто ходи на Монтесори група. Може и вие да пробвате нещо подобно, с уговорката, че на тази възраст нищо не може да измести контакта, общуването и игрите с родителите.
Виж целия пост
# 5
Мисля, че трябва да си избираш битките. Ако за теб е важно да ядете всички заедно в кухнята и не е приемливо да яде сама в хола пред телевизора - настояваш на твоето. Моят син специално редовно яде на своята масичка пред телевизора. Колко го гледа е друг въпрос, ако не го гледа си нарежда играчки около чинията и ги храни поред, измисля си щуротии, колкото искаш. Като цяло не ми пречи, и без това вкъщи всеки яде по различно време. Аз пък се впрягам за други неща, за които сигурно 95% от пишещите тук биха казали, че са глупости.
Виж целия пост
# 6
Ами честно казано- бих й дала да яде в хола. Подбирам си битките.

Според мен сте влезли в порочен кръг, в който детето все се ограничава за нещо, при това доста строго. И влиза в режим "рев", от който не може да излезе. Съответно всеки път реакцията е все по-бурна. Отпуснете малко каишката, да се успокои детето и да види, че не е нужно да се бори, за да получи нещо. Понякога исканията са им сравнително смислени и т. нар. граници на родителите се усещат като непосилно бреме. Има си време за това. Ще стане- след 5 г. възраст.

За мен обаче не е нормално да не се заиграва. Намерете й малко на брой заиграващи играчки. Монтесори-у-дома там нещо си, кубчета и сортиране. Детето би трябвало да играе само минимум по 10 минути за всяка година от възрастта си, тоест на 3- 30 минути, поне. Моята се заиграва с кукли за часове понякога.

Но има много, много неща, за които не се боря и съм се предала. Сред които понякога е и нежеланието изобщо да носи дрехи в някои дни.

Синът ми се беше "качил на главата" години наред, аз се притеснявах...сега е супер независим първолак, чак се изненадвам, като правя сравнение колко са зависими в някои случаи- е, наместиха му се чивиите, с времето.

Не знам какво е "игри с родители". Тя с мен съжителства, това е играта и общуването- но не си играем на кукли заедно, тя си играе с куклите сама.
Виж целия пост
# 7
А друг път яла ли е в хола пред ТВ? Ако да – трябва да се сърдиш на себе си или на човека, който тогава е разрешил. Ако имате такъв обичай във вашето семейство, е излишно да си борите инатите, само защото веднъж ти е скимнало, че не трябва повече да се яде там.
Ако няма такъв прецедент обаче – просто трябва да си твърда и да не отстъпваш. Казваш спокойно, но твърдо, че във вашия дом всички се храните на масата в кухнята (може да го поукрасиш с повече подробности – като например, че всички възпитани деца се хранят на масата в кухнята) и че изключения няма да има за никого. И я оставяш да си реве. Няма да умре от глад, ако един път не вечеря. Но пък в малката главица ще просветне, че на мама не ѝ мига окото да я остави гладна и че по този въпрос тръшканиците не помагат. А може да е схватливо детето и бързо да се предаде.  Simple Smile

ПП Таткото къде е в цялата сцена?
Виж целия пост
# 8
Позволявали ли сте й друг път да се храни пред телевизора, а не на масата за хранене?
Може би там е била грешката...

Добра идея е да не й пускате филмче непосредствено преди хранене.

Колкото до самостоятелните занимания - на тази възраст е напълно нормално децата да НЕ се забавляват сами. На кое дете ще му е интересно да си играе само?! А и не забравяйте, че посредством игрите те в момента откриват света и можете в процес на игра да я учите на разни неща.

Разбирам, че и Вие имате нужда от време, за да си вършите домакинската работа, но в такъв случай се опитайте да осигурите на детето подходящи занимания, които да му задържат вниманието. Имайте предвид, че няма да го задържат за часове все пак.

На тази възраст моята дъщеря намираше за някоя и друга минути забавление с пластелините от типа Плейдо - меки, в ярки цветове, приятни за мачкане - правеше си топчета, смесваше цветовете...

За заспиването - пак нормално. Моята е на 8г. и все още предпочита да заспива в нечия компания, вместо сама. А приказката преди сън е задължителна.
Четете ли приказки преди сън? Това е полезно и приятно.
Виж целия пост
# 9
За такива неща въобще не бих спорила. Важното е, че ще яде, пък било то и в хола пред ТВ-то. В същност какво е значението къде точно ще яде? Не виждам смисъл да си мерите инатите, то е ясно, че вие от позицията на по-големите, винаги може да се наложите.

Аз забранявам опасни, вредни и тем подобни неща - не може да ходи на снега гола, да си играе с нож, нещо от този сорт. Често спи на земята, или на столовете, опряни до леглото, яде също често там на една маса за сервиране в легло.....

Виж целия пост
# 10
Това, което описваш не е проблем, а ежедневие и норма за възрастта. Мисля, че не трябва да гледаш на тези неща като на проблем.
Това, че вие казвате какво да става, а не тя, е такъв тип отношение, каквото мисля, че не трябва да имате към детето си, макар да е много малко. Ясно е, че в крайна сметка вие определяте.
Виж целия пост
# 11
Аз пък си мисля, че е странно дете да не може само да разглежда и разучава нещо с концентрирано внимание. Дори на три години. Кога ще почне, на 10? точно сега е моментът, почва се от годинка, когато и една топка им е супер интересна, стига да не му крещиш в лицето през 10 секунди Да, браво мами, зайченцетобялоцялденсииграло, МАМИ...
Виж целия пост
# 12

Вчера примерно решила, че не иска да вечеря в кухнята, а пред ТВ-то в хола.

А тя откъде знае, че пред ТВ-то в хола се вечеря? Някой от вас сядал ли е с чиния пред телевизора? А на нея позволявали ли сте досега? В тази възраст децата имат някаква идея какви са правилата и докъде могат да стигнат. Примерът на родителите също е много важен. Доста по-трудно се налагат ограничения, които важат само за детето, а родителите не поддържат принципа на това ограничение.
Виж целия пост
# 13
Имам основни правила, които са недопустими и те обхващат най-вече агресията и вдигането на шум, където не е подходящо.
Друго на тази възраст не намирах никаква причина да забранявам. Съответно и нямах "проблеми" с поведението.

През бебешкия пубертет (до 3 г. изпадаше в разни истерии, при които обясненията и приказките водеха до истерия), тогава просто я хващах и я изнасях, ако сме някъде или я оставях и се правех, че не я виждам, ако е в нас. Мина, период.
Виж целия пост
# 14
На кое дете ще му е интересно да си играе само?!

Ами, на много деца им е интересно да си играят сами. Естествено, нямам предвид постоянно, просто се заиграват сами на моменти. Особено ако родителят е в същата стая и си разменят по някоя реплика (Мамо, мамо, виж какво направих! – Ау, много добре се е получило, браво на теб!) – какъв е проблемът детето да си играе с играчките, докато майка му върши нещо друго?
Майката е майка – обгрижва, защитава, гушка и т.н. – а не приятелче за игра. Е, само от време на време.  Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия