За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 393 032
  • 25 039
# 11 190
Да, така е, нямат време, защото трябва да ходят на работа и да гледат деца и къща. А парадоксалното поне за мен е, че много често еманципацията се разбира като в песента на Тодор Колев за другарката-трактористка-романтичка. Мъжете не се отказват от почти нищо, макар че децата са наполовина и техни. Жените не само се отказват от почти всичко, но са и много критични към жените, които не искат да бъдат вечната тъкачка-многомашинничка, от зор да докажат как могат да са в клишето за богинята в любовта, домакинята и майката в едно. Нищо де, то с времето се поумнява. Wink
Виж целия пост
# 11 191
Просто няма как. Трябва някой друг да ги гледа - баби, бавачки, детски заведения. Едно време не са имали детски заведения, затова са ги гледали бавачки или баби. Колкото и да има пъчене относно организацията, няма как една жена да е супержена и да свърши за 10 часа това, което двама човека вършат за по 10 часа всеки поотделно
Да, и вечният спор е- да ходи ли детето на ясла/ градина или майка му да си го гледа у дома. Защото се развиваха и теории тук във форума, как тия, дето си пускат децата на градина/ ясла са много нагли, защото искали други да им гледат децата. Ами, аз съм с 2 деца. Когато имам нужда да се свърши нещо и знам, че няма да се справя да го свърша с двете деца, пускам голямото на градина. Като видя, че вече му е скучно, еднообразно у дома, пускам го на градина. Ама се водя от наглите, защото съм в майчинство и не да си го гледам аз, чакам друг да ми го гледа.
Но, не си кривя душата- имам помощ от майка ми и мъжът ми и успявам засега да имам хоби, с което да се разнообразявам или да имам време за себе си, както споделих.
А най-много мразя като ме питат- "Ти как така си сама, къде са децата?" Като кажа , че са с баща си и ме гледат странно. Особено докато бях бременна, мъжът ми пое изцяло грижит за голямото дете. Сега също го води и взема от градина и го води на плуване. Ако нещо стане и нямам възможност да ги гледам, той ги обгрижва по абсолютно съюия начин, като мен.
Виж целия пост
# 11 192
Тотално не ми пука кой какво и защо си мисли.
Виж целия пост
# 11 193
Тотално не ми пука кой какво и защо си мисли.
Искам да съм като теб!
Аз цял живот плащам " данък обществено мнение" Sad знам, че не е правилно и така вредя само на себе си ама... Имам си травми от малка. Моите родители все ме сравняваха с този и онзи , като аз все не достигах техните върхове. Затова сега съм си наложила да не сравнявам децата си и да не им повтарям постоянно " виж този как прави, виж онзи как прави ". Много ми е странно майка като каже на 4-5 годишното си дете " Виж бебето как стои кротко в количката и слуша, а ти тичаш и викаш". Бебето стои, ама брат му на 4 също тича и също вика.
Виж целия пост
# 11 194
Майката го казва ей така, а не че сравнява толкова. Всеки иска и неговото да мирне за малко Simple Smile

Според моята майка успешните жени са домакини вкъщи. Мен това ме плаши доста като перспектива. Няма как да изпълня този модел, за да угодя на родители Simple Smile

Животът е изпълнен с толкова предизвикателства, че трябва да го живеем както на нас е удобно, стига да не нараняваме никой друг. Оттам нататък, че някой глади примерно всеки ден, а аз не, пък че втори ще го коментира, а трети е забелязал друго, за мен е без всякакво значение. Просто не ме интересува. Била съм обект на клюки и установих, че от тях няма никаква полза или вреда, ако не ги слушаш. Така че - всеки да си живее живота както иска, щом не вреди на другите.
Виж целия пост
# 11 195
Бианка, не става въпрос да правил нещо за да угодиш на роднини, а да правиш това, което ще е по- полезното за децата.
 И отново стигаме до същият парадокс как да се има време, хобита, възможности и да не се занемаряват и делегират и дейностите покрай децата и дома.
Виж целия пост
# 11 196
Аз мисля също така кое ще е полезно и за мен. Въпреки това нямам време за хобита, а се налага да организирам хобитата на децата Simple Smile
Виж целия пост
# 11 197
Мисля си постоянно за салата от домати  и краставици.
Виж целия пост
# 11 198
Във Франция ДГ е част от учебния процес. И като такава е безплатна и задължителна. Не може "да си спреш" детето. Между другото, това е част от причините да изчакам 4 години между двете ми деца.
Мислех, че не се вълнувам от хорските приказки, но - факт, не ми е приятно да минавам за мързел, който стои вкъщи и не работи. Може би ако беше по мой избор щеше да е различно.
Виж целия пост
# 11 199
Бианка, не става въпрос да правил нещо за да угодиш на роднини, а да правиш това, което ще е по- полезното за децата.
 И отново стигаме до същият парадокс как да се има време, хобита, възможности и да не се занемаряват и делегират и дейностите покрай децата и дома.
Този парадокс освен от обществените нагласи, се създава, очевидно, и от очакванията на част от жените към самите себе си.
Замислям се, защо делегирането на дейностите по дома се възприема като занемаряване от европейки в 21 век.
Виж целия пост
# 11 200
От всичко бих се отървала ако мога, в смисъл на битовизми. Обичам да готвя, всичко друго гледам кой може да го свърши вместо мен Simple Smile Чак в краен случай подхващам аз. Не ме е срам, даже съм много доволна от този факт.
Виж целия пост
# 11 201
Често хорските коментари са плод на завист. Много хора биха предпочели да си останат вкъщи, но не могат да си го позволят финансово.

Мисля си, че времето лети. И не ме радва този факт
Виж целия пост
# 11 202
Не познавам лично жени, които да искат да си стоят вкъщи. И аз не искам, но ми се налага.
Виж целия пост
# 11 203
Само като си помисля, че ще ни затварят ми става лошо. Не искам да стоя вкъщи. Социално животно съм.
Виж целия пост
# 11 204
Аз искам да си стоя вкъщи. Ако сме финансово обезпечени напълно и наистина не се налага да работя, ще си стоя вкъщи и ще си свиркам. Децата ми са големи, все още обгрижвани от мен, непълнолетни, но самостоятелни, 2 часа на ден да им отделям, са им предостатъчни. Но този момент в този ми живот едва ли ще настъпи...
А пълният локдаун, когато 21 дни никой не можеше да излиза, освен за храна, бяха най- хубавите и спокойни дни за мен сигурно от детството ми...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия