Това е защото децата ти са големи 
Виж целия пост
За какво си мислите постоянно напоследък?
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
# 11 206
3 авг. 2021, 12:17 ч.
И аз бих искала да си остана вкъщи, особено сега повече от всякога.
Виж целия пост
# 11 207
3 авг. 2021, 12:20 ч.
Единственото, което животът е доказал, е, че е изключително шарен и предлага много повече възможности от двете крайности, които ти приемаш за възможни. Смея да твърдя, че аз съм съчетала твърде прилично кариера и деца, гледани лично от мен. Повече от 10 години работя хоум офис, което позволи децата ми да не са помирисвали ясли и градни. Да, докато пишех докторската си дисертация, ползвах няколко години детегледачка за сина ми, но с дъщеря ми бях само и единствено аз. Именно в годините, когато дъщеря ми беше малка, направих много рязък завой в кариерата, който се оказа доста печеливш. Може да не съм нито новият Айнщайн, нито новият Цукърбърг и още по-малко новата Мария Монтесори, но смея да твърдя, че децата ми са доста прилично отгледани до момента, а кариерата ми върви още по-прилично. Преди около 2 години успях да открадна част от бизнеса на работодателите ми и да направя свой бизнес, който се развива твърде добре. Е, винаги може и по-добре, но ще се старая.
Виж целия пост
Всъщност пандемията много добре показа, че твърденията за жената, която съчетава кариера и деца не работят. Така да се каже, животът направи социален експеримент и показа резултатите - изведнъж детските заведения и училищата затвориха и хората минаха хоумофис. Тогава се видя, че нито работата свършена, нито децата гледани, а всички се изнервиха, започнаха семейни скандали и проблеми и изведнъж доста хора поискаха да се върнат в офиса и веднага да се отворят детските заведения. Интересно, че продължава да се пее песента как жените съчетават кариера и деца, а животът доказа, че няма как да се съчетават, ако няма кой да гледа децата по цял ден.
# 11 208
3 авг. 2021, 12:26 ч.
Аз оцелях вкъщи благодарение на колоезденето (защото при нас все пак не направиха пълен локдаун) и зумбата пред телевизора. Първо мислех, че ще умра, но благодарение на интернета, чатовете и спортът даже изглеждам по-добре от преди.
Виж целия пост
# 11 209
3 авг. 2021, 12:37 ч.
Нищо почти не усетих от локдауна. С изключение, че в началото помислих, че наистина ще ни спрат напълно работата и вдигнах кръвно от притеснение, сигурно за пръв път в живота си. После нещата конкретно при мен си продължиха както винаги, защото колектива ни на работа е малък и си работехме.
За гледане на деца с години вкъщи не ставам. Нямам необходимите умения, нито търпение да заместя учителите и общуването с връстници в ДГ. Освен това ми трябват и пари. Мъжете, които издържат жена в пълния смисъл на думата са единици и не съм се стремила никога да намеря такъв.
Виж целия пост
За гледане на деца с години вкъщи не ставам. Нямам необходимите умения, нито търпение да заместя учителите и общуването с връстници в ДГ. Освен това ми трябват и пари. Мъжете, които издържат жена в пълния смисъл на думата са единици и не съм се стремила никога да намеря такъв.
# 11 210
3 авг. 2021, 12:51 ч.
Биянка и мен единствено ме е страх да не си загубя работата, децата си и себе си издържам напълно сама. Те само във форума ги намират такива дето издържат цялото семейство и жена им е домакиня.
Виж целия пост
# 11 211
3 авг. 2021, 14:43 ч.
Гледам семействата с малки деца по плажа и ме наляга тъга- кога пораснаха моите момичета... Времето се изплъзва от ръцете ни. От друга страна, имам спокойствието да изкарам два дни без децата, да не мисля за битовизми- нещо, непосилно за хора с малки деца.
Виж целия пост
# 11 212
3 авг. 2021, 14:48 ч.
Тарталета, и на мен ми липсват бебешките периоди, но вече нямам сила за това и се радвам на факта, че не зависят от мен 24/7.
Виж целия пост
# 11 213
3 авг. 2021, 16:06 ч.
И аз като Тарталета.
Най ми хареса като бяхме в локдаун април и май, 2020, но аз харесвам да си стоя вкъщи и да са около мен детето и мм.
Изведнъж отпаднаха спортове, състезания, търчане и беше все едно лятото, но през най- заетата част от годината.
От миналият юни си работим нормално и двамата, така че само два месеца бяхме така.
Оттогава значително намалихме темпото и ни хареса.
Въобще не ми липсва детето да е малко. Израсна с нас и рядко сме имали пропуснати моменти. И аз като Уиш иначе.
Виж целия пост
Най ми хареса като бяхме в локдаун април и май, 2020, но аз харесвам да си стоя вкъщи и да са около мен детето и мм.
Изведнъж отпаднаха спортове, състезания, търчане и беше все едно лятото, но през най- заетата част от годината.
От миналият юни си работим нормално и двамата, така че само два месеца бяхме така.
Оттогава значително намалихме темпото и ни хареса.
Въобще не ми липсва детето да е малко. Израсна с нас и рядко сме имали пропуснати моменти. И аз като Уиш иначе.
# 11 214
3 авг. 2021, 16:23 ч.
От няколко години не работя. Едва последната година почна да ми тежи, предполагам и пандемията засили усещането за нищоправене и нищослучване. Но не мога да си представя пак да работя 40 часа на седмица. Правех го, когато детето беше по-малко, но сега просто не се виждам на работа всеки ден в продъжение на часове.
Виж целия пост
# 11 215
3 авг. 2021, 17:51 ч.
За това, че докато беше жив татко, аз не се замислях, не използвах главата и ума си, а на автопилот имитарах майка и отношението и към него. Държах се лошо с него, не си говорех с него, не го разбирах, не се и опитвах да го разбера. А той е имал нужда. Майка го презираше, дразнеше се от него, но това са си били нейни проблеми с него. Аз нямах общо. Но понеже тя беше доминантната в семейството, аз просто следвах нейната тактика. Сега наближавам 50, татко ми липсва страшно. Искам да си поговоря с него, но няма. Да съм мислила навреме. Но де ти разум на млади години .... Сега си мисля, че той е единственият, който би ме разбрал за много мои проблеми и преживявания. Но го няма отдавна. тръгна си в самота, и аз и майка ми носим греха затова. Не съм сигурна, че майка го осъзнава, аз обаче да. Огромна тежест е такъв грях, да знаете. Тежко се носи, тъжно се умира с него. Говорете с родителите си, обръщайте им внимание и никога, никога не се влияйте от проблемите между тях. Много ми е тежко, момичета. И изход няма.
Виж целия пост
# 11 216
3 авг. 2021, 17:57 ч.
Ала, ти пак можеш да си говориш с него, просто няма да е традиционния разговор. Със сигурност обаче ще ти става по-леко, ако му споделяш всичко, което ти тежи. Мисля, че където и да е баща ти, ще те чуе със сигурност.
Виж целия пост
# 11 217
3 авг. 2021, 18:00 ч.
Дано ... Говоря си. Но де да беше същото. Благодаря ти,mardji1!
Виж целия пост
# 11 218
3 авг. 2021, 18:02 ч.
ALA_Alarcon44,
💗💗💗
Даваме колкото ни е по силите и осъзнатостта. Твоят баща със сигурност е разбирал всичко и е чувствал скритата топлина в сърцето ти.
Не знам дали би ти помогнало...но ще споделя нещо лично.
На мен по подобен начин ми става много мъчно за трима души.
Двама са мои роднини, третият е човек, с когото се запознах виртуално и никога не съм се виждала наживо.
И за тримата мисля много. Двама от тях починаха отдавна, в самота. Много съм плакала. Но знам, че техните души са живи и молитвите за тях им носят благодат, радост, усещане за топлина и грижа.
Помоли се за татко си, отиди в църква, изповядай сърцето си , сега са Богородични пости, молитвите ти ще са с особена сила🤗💗
Виж целия пост
💗💗💗
Даваме колкото ни е по силите и осъзнатостта. Твоят баща със сигурност е разбирал всичко и е чувствал скритата топлина в сърцето ти.
Не знам дали би ти помогнало...но ще споделя нещо лично.
На мен по подобен начин ми става много мъчно за трима души.
Двама са мои роднини, третият е човек, с когото се запознах виртуално и никога не съм се виждала наживо.
И за тримата мисля много. Двама от тях починаха отдавна, в самота. Много съм плакала. Но знам, че техните души са живи и молитвите за тях им носят благодат, радост, усещане за топлина и грижа.
Помоли се за татко си, отиди в църква, изповядай сърцето си , сега са Богородични пости, молитвите ти ще са с особена сила🤗💗
# 11 219
3 авг. 2021, 19:12 ч.
ALA_Alarcon44, много ама много добре те разбирам! Точно това си мисля последните месеци. При мен е абсолютно същото. Само че за майка ми. Всичко точно както си го описала 😞 Отиде си мама април месец. Тежи ми много, и тя сама сред непознати хора, заради този вирус. Аз дори не можах да си отида в България 😞 заради карантини. Много съм далече и незнам дори кога ще мога да си ида. Тъжно ми е, много тъжно...
Пращам ти виртуална прегръдка!
Виж целия пост
За това, че докато беше жив татко, аз не се замислях, не използвах главата и ума си, а на автопилот имитарах майка и отношението и към него. Държах се лошо с него, не си говорех с него, не го разбирах, не се и опитвах да го разбера. А той е имал нужда. Майка го презираше, дразнеше се от него, но това са си били нейни проблеми с него. Аз нямах общо. Но понеже тя беше доминантната в семейството, аз просто следвах нейната тактика. Сега наближавам 50, татко ми липсва страшно. Искам да си поговоря с него, но няма. Да съм мислила навреме. Но де ти разум на млади години .... Сега си мисля, че той е единственият, който би ме разбрал за много мои проблеми и преживявания. Но го няма отдавна. тръгна си в самота, и аз и майка ми носим греха затова. Не съм сигурна, че майка го осъзнава, аз обаче да. Огромна тежест е такъв грях, да знаете. Тежко се носи, тъжно се умира с него. Говорете с родителите си, обръщайте им внимание и никога, никога не се влияйте от проблемите между тях. Много ми е тежко, момичета. И изход няма.
ALA_Alarcon44, много ама много добре те разбирам! Точно това си мисля последните месеци. При мен е абсолютно същото. Само че за майка ми. Всичко точно както си го описала 😞 Отиде си мама април месец. Тежи ми много, и тя сама сред непознати хора, заради този вирус. Аз дори не можах да си отида в България 😞 заради карантини. Много съм далече и незнам дори кога ще мога да си ида. Тъжно ми е, много тъжно...
Пращам ти виртуална прегръдка!
Препоръчани теми