За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 182 803
  • 22 136
# 1 650
На входа на живота пишело “Опознай себе си”, а това често е най-трудното нещо. Започни с някакви малки предизвикателства към себе си - курс по нещо, което ти е интересно, нов спорт/хоби или нова работа. Отвориш ли една врата, след нея се отваря друга. Понякога просто трябва да побутнеш малко нещата, от само себе си рядко стават някакви промени, трябва малко усилие.
Виж целия пост
# 1 651
На входа на живота пишело “Опознай себе си”, а това често е най-трудното нещо. Започни с някакви малки предизвикателства към себе си - курс по нещо, което ти е интересно, нов спорт/хоби или нова работа. Отвориш ли една врата, след нея се отваря друга. Понякога просто трябва да побутнеш малко нещата, от само себе си рядко стават някакви промени, трябва малко усилие.
Не знам на къде да се насоча...виждам как всеки има някакъв талант, как се занимава с нещо, но не и аз. Иначе се опитвам да започна нова работа, но и там за сега не ми се получава.
Виж целия пост
# 1 652
Пробвай различни неща за да разбереш какво точно ти харесва, опитай се също да се опознаеш - креативна личност ли си или обичаш да следваш определени стандарти,  обичаш да работиш с хора, да общуваш или по-скоро да си бекофис зад компютъра, отдават ли ти се езици, какво си учила и харесвало ли ти е и т.н. Сега ти е времето да опитваш!
Виж целия пост
# 1 653
Пътувай! Смяната на обстановката макар и за кратко може да те вдъхнови.
Виж целия пост
# 1 654
Мисля си,че програмата по която съм наета на работа скоро свършва и вчера направо ми казаха да се оглеждам за нова. Зимата ще е много трудна.Confused
Виж целия пост
# 1 655
Мисля си,че програмата по която съм наета на работа скоро свършва и вчера направо ми казаха да се оглеждам за нова. Зимата ще е много трудна.Confused
Винаги има работа за желаещия. Тъй, че споко и все напред, все напред.
Виж целия пост
# 1 656
Работа ще има. Добре е да има и заплащане, което да оттласне работещия поне малко по-далече от фотосинтезата.
Виж целия пост
# 1 657
Мисля си как бавно и неусетно остаряваме, а сме си все същите, макар и пораснали. Хем различни и променени, хем ние.
Виж целия пост
# 1 658
Изпадам в някакъв период на равносметка. Задавам си въпроси коя съм, какво съм, защо съм ...
Виж целия пост
# 1 659

Иначе по темата...мисля си само за гадни работи. Колко ми е труден живота и колко ми тежи да го живея. Съществуват ситуации, в които никой на този свят не може да ти помогне, нито ти можеш да направиш нещо. Аз съм в такова положение. Правя всичко възможно, но просто не става. Не може да стане. Не зависи нито от мен, нито от някой друг. Трябва чудо. А няма. Tired

   По същия начин се чувствам. Не знам дали аз съм лош човек и дали заслужавам това, което ми се случва, че постоянно върху мене се излива помията на живота. Вместо да видя светлината в тунела, виждам все по-голяма тъмнина в този тунел. Имам чувството, че съм влязла в една пещера и в нея няма друг изход, а и не мога да се върна назад, за да изляза, защото изгубих пътя на единствения изход на пещерата. В тази пещера става все по-тъмно и студено.

Никога, никога не мисли, че заслужаваш това, което ти се случва. Още по-малко, че се случва, защото си лош човек.  Naughty
Поне това не ми е безпокойство. Нещата се случват, защото трябва да се случат точно сега. Причините са скрити толкова дълбоко понякога, че няма начин да ги обеме един човек в един живот. А в пещерата няма как да има друг. Всеки има своята пещера и в някой момент попада в капана й. Само че....не знам как да изляза и вероятно ще загина вътре.  Sad Знам, че всеки минава по тоя път рано или късно, ама...исках да е когато съм силна, смела и умна и обстоятелствата ще бъдат на моя страна, за да мога да се оправя, а сега не мога, не става.... Tired Може да е част от житейския урок на всеки - да се научи да приема поражението. Да приеме ,че няма да излезе от пещерата и ще загине. Да се смири. Още не съм се смирила.... Outta Joint

Хора, недейте така, много са ви мрачни мислите. За Ън знам, че има тежък здравословен проблем, но вярвам, че се се оправи. Jennifer_w , при теб какво има, надявам се да не е свързано със здравето.

    Много се извинявам, че чак сега отговарям. Не съм влизала скоро във форума, защото имах сериозни проблеми в семейството си.

   Отговорът е, че главно е свързано със здравето ми, второстепенно е свързано със злобните и подли хора, които гледат единствено себе си. Също е свързано как моите най-близки постоянно ме ядосват и ми показват, че на тях не мога да разчитам. Cry

   Преди няколко страници прочетох, че три жени искат вече да имат свое дете. Също искам да имам дете, но не знам дали ще се справя с отглеждането му и дали ще бъда добра майка. Биологичният ми часовник вече започна да отброява времето и да ме притиска. Също трудно допускам мъж до себе си. Каквото е писано, това ще бъде. Пожелавам на всички, които искат да имат деца, да осъществяват тази своя мечта, докато не е станало твърде късно да забременеят и да родят.
Виж целия пост
# 1 660
Тарталета, имах същия проблем с един определен човек преди време. Търпях и търпях и в един най-неочакван дори за мен момент, просто ми падна пердето и си казах всичко, което ми е на главата и за което съм била тъпкана и унижавана през последните 3 години. Вече 3 месеца не поддържаме връзка и по-добре не се бях чувствала.
Така че просто бъди подготвена за този момент, защото съдейки по написаното, той наближава.

   Винаги когато човек търпи и стиска зъби, винаги избухва, когато пак те подразни с нещо този друг човек. Тогава не се подбират думи и всичко, което си държала в себе си, било то да не обидиш този човек, било то страх да не го загубиш, всичко излиза навън, като някой вулкан бълващ лава. Когато човек каже всичко на другия, тотално загубва този човек. Знам, че при всички от нас има в живота ни такъв човек или хора, заради които мълчим и търпим. Но рано или късно, трябва всичко, което сме таили в нас, трябва да излезе от нас.
Виж целия пост
# 1 661
Баща ми е болен. Само за това мисля. МИсля за болестите и смъртта, за това какво ме очаква оттук нататък.
Виж целия пост
# 1 662
Постоянно мисля как да се освободя от всички излишни вещи у дома.
Виж целия пост
# 1 663
Постоянно мисля как да се освободя от всички излишни вещи у дома.

Лесно е! Един ден отпуск, яка музика да дъни и да си сама. Кръщаваш деня "за почистване", а не за изхвърляне. Приготвяш чували и кашони. Вадиш и сортираш на две купчини - за прибиране и за "летене". Купчината "за летене" после сортираш на три - за вторични суровини, за раздаване на приятели и за контейнера.
Като приключиш, се възнаграждаваш с нещо мнооооого готино, заслужаваш го Grinning
Това е моят начин, дано да те вдъхновя!
Виж целия пост
# 1 664
Проблемът е в мисълта "това може да ми потрябва", след време ще си взема вила, децата ще отидат студенти... и т.н. Simple Smile С дрехите и играчките ще е по-лесно /мисля си/. Искам да разчиствам чаши, чинии, излишни кухненски пособия, дори книги. Трябва да минем през тавана, мазето и гаража. Баща ми имаше навика да събира какво ли не. Имам чувството, че когато го направя ще дишам по-леко и свободно. Твоят начин ми допада, но нямам опит, а имам голямо колебание кое за коя купчина ще е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия