За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 793
  • 25 039
# 1 995
Eva, утре се навършват 25 години от смъртта на татко ми. Почина от инсулт, съвсем неочаквано..в един миг го имаше и се смеехме и правехме планове за Коледа, един ден по-късно вече го нямаше. Бях само на 15. Да кажа, че изгубих част от себе си ще е неточно, жалко описание на чувствата ми. Всъщност за дълго се изгубих цялата. Няколко месеца след погребението направих първия си опит за самоубийство и на нея й се наложи да стои до леглото ми в болницата и да се надява поне аз да й остана.

Сега съм на 40 и макар че не спирам да мисля за татко, все повече си мисля за мама. Опитвам се да разбера какво е било да остане съвсем сама с един почти побъркан от скръб тийн. Не знам как е преживяла всичко, на мен онези години са ми мъгла. Знам само, че е изключително борбена, силна жена, която и до ден-днешен вярва, че когато обичаш, любимите хора никога не си отиват напълно, а остават в теб и те водят напред.

Не надничай в бездната на страха, Ева. Правила съм го - там няма нищо, заради което си струва да похабиш и един-единствен миг от времето си. Гледай живите, смей се повече, обичай, и нека мъртвите почиват в мир.

Изпращам ти прегръдка, нищо, че сме напълно непознати.
Виж целия пост
# 1 996
Смърттa е чaст от животa. Неминуемо е. Зa живите болкaтa е голямa, дълбокa и остaвя неизличими следи. Времето не лекувa, сaмо ни помaгa дa живеем с болкaтa. И колкото време и дa минaвa сякaш вчерa е било. Живот, мaмкa му.
Виж целия пост
# 1 997
...
Не надничай в бездната на страха, Ева. Правила съм го - там няма нищо, заради което си струва да похабиш и един-единствен миг от времето си. Гледай живите, смей се повече, обичай, и нека мъртвите почиват в мир.
...
Ева, Таис е права.
Виж целия пост
# 1 998
Браво, Тинити, най-важно е да имаш желание и сърце за тази работа. Аз преди 6 м започнах работа като счетоводител. Това ми беше мечтата, десет години се борих за тази длъжност. Много ми е трудно, на моменти отчайващо, но взех да се справям Simple Smile  Ровя в учебници, чета форуми, пробвам-греша, но няма да се откажа. Шефа ми е страхотен и ми даде шанс, длъжна съм да оправдая доверието му.
Пожелавам на всеки да намери мечтаната работа:)

Неблагодарна професия. И аз я работя от година и ентусиазма ми угасна. Може би и поради това, че шефката ми е подмолна кучка, а и пълна грубиянка, като бонус.
Виж целия пост
# 1 999
Мисля си... Колко е крехък животът. И как загубих толкова много близки хора. Боли ме. Казват, че човек има два живота - и че вторият започвал, когато осъзнаеш, че имаш само един. Аз пък казвам, че това продължава кратко, уви, толкова кратко... Защото след миг осъзнаваш, че близките ти, любимите ти хора имат само един живот. И да, уж винаги си го знаел, то е толкова ясно, ха-ха, обаче моментът на осъзнаването, мигът, в който се наложи да свалиш розовите очила и да осъзнаеш, че всеки миг е подарък, че няма застраховка за децата ти, за близките, за любимия...
Понякога потъвам в ужас и страх. Преди година загубих дете, което ми беше като син. Не мога да се примиря, не искам да се примиря. Ако се примиря с това, все едно пускам злото вкъщи. Сякаш свалям гарда пред злото. Осъзнавам, напълно осъзнавам колко е смешно... сякаш мога да спра бедите. Но не се отказвам. Отказвам да пусна в сърцето си онази мъдрост, която може би ще ми помогне да приема тлеността на човешките същества. Отхвърлям вярата в бог. Да, повредена съм, любимият ми прадядо умря в ръцете ми, когато бях малко дете и нямаше никой друг покрай нас. Знам, че разсъжденията ми са детински. Че срещата ми със смъртта в тази крехка възраст ме е оставила в това отношение завинаги дете, което просто не приема реалността. Но явно така ще е до края.
Днес е починал подчинен на моя любим, с няколко години по-голям от самия него. Върнал се вкъщи от работа и... Без предизвестие.
Всяка такава новина ме хвърля в бездните на страха.
Съжалявам, че пиша това. Думите ми ще натоварят всички, който ги прочете.
Целунете близките си.

Ева и на мен ми се случи, а аз съм прекалено емоционална и изпадам в крайни състояние. Постоянно го мисля това, че сме изключително крехки и тленни и осъзнах, че имам един живот и не ми се мисли как би свършил той, поради заболяването ми. Обърнах се към психологията, чета и се опитвам да си помогна, търся помощ. Няма нищо по-важно от това да си жив и здрав, та дори и да не си финансово ок. Погубваме се с този стрес, който ни залива на работното място, от медиите, от улицата, от всякъде. А и ценностите и приоритетите ни са тотално сбъркани.
Виж целия пост
# 2 000
Тези дни се замислих и осъзнах, че любимата ми сестра наближава 60 и това ме шокира, защото не може човек, пълен с толкова енергия,  единствения алтруист, който познавам, втората ми майка, моя опора винаги, да остарее. Не разрешавам.
Виж целия пост
# 2 001
И аз си мисля за смъртта някой път. За моята собствена не ме е страх чак толкова, но ме е страх за близките ми. Баба ми ме е отгледала, тя ми е най-близкият човек. Но е вече на 75 и времето си минава. Тя отиде ли си, аз оставам сама...
Виж целия пост
# 2 002
Страх ме е от смъртта на близките ми.
Тази година наш много близък приятел почина нелепо. В сряда пиехме к се веселяхме до зори. В неделя ни съобщиха , че е починал. Нелепо! И все още няма становище по случая. Но аз го преживях много тежко. Живееха с жена му срещу нашата врата. Сега отварям входната врата и там има некролог. Много ми е мъчно. Може би това е нещото , с което ще запомня тази година Sad минаха почти 3 месеца , а мен ми е още болно Sad
Виж целия пост
# 2 003
Милата Ева...
И аз в последно време размишлявам за тези работи. Даже ги сънувам... Може би най-после се примирих, че нещата вървят към своя край. Като наближи това време на годината, се сещам за един много готин човек, когото имах късмет да познавам и който си отиде по толкова нелеп начин, оставяйки вдовица с малко дете. Няма логика и нищо не е честно. "Наковалня или чук, длъжен си да бъдеш тук."
Hug
Виж целия пост
# 2 004
В последните 4 години загубих съпруг, сестра, двамата сина на сестра ми, свекърва ми и едно малко ангелче- дете на моя племенница от семейството на сестра ми. Преди това - брат, майка и баща.
Мисля си за тях и скърбя, но  продължавам напред заради моите деца и внучета. Те са ми опората и надеждата.
Виж целия пост
# 2 005
Доста ти се е събрало. Да не дава Господ!
Виж целия пост
# 2 006
Да, много. 
Виж целия пост
# 2 007
В последните 4 години загубих съпруг, сестра, двамата сина на сестра ми, свекърва ми и едно малко ангелче- дете на моя племенница от семейството на сестра ми. Преди това - брат, майка и баща.
Мисля си за тях и скърбя, но  продължавам напред заради моите деца и внучета. Те са ми опората и надеждата.

Дано Господ ви закриля и този черен период да свърши.
Макар, че стигнем ли до една възраст, то е неизбежно. Но най-приемливият вариант е всеки с времето си и по реда си. Няма вечни хора, но може да се стигне до едни достолепни старини, а не хората да си отиват така без време.
Виж целия пост
# 2 008
Напоследък си мисля как искам да направя голяма крачка в живота си и как не ми стиска. Колко съм слаба и как имам нужда от подкрепа. Не я получавам. Живея в изолация и еднообразие. Уж е период, но този период вече навъртя една година и скоро няма признаци да има промяна. Искам да съм силна, а не съм.
Виж целия пост
# 2 009
За това,че явно не мога да се абстрахирам от случващото се около мен. И преди в темата съм споделяла, че роднините ми са абдикирали от всичко, свързано с мен от тийн-годините. Вече даже не считат за необходимо и да се виждаме / говорим.... Преживяла съм го, става ми само малко кофти по празници, когато хората се събират , a аз съм сама (от страна на роднините де). Добре,че са ММ и детето ,за да имам нещо положително в живота си.
Обаче последната година вече съвсем превъртам - виждам,че малката започва да разбира и да задава въпроси. Пита от време на време за нашите и нямам какво да отговоря.
Явно колкото и да съм го преживяла за себе си, покрай детето го минавам на ново . Дребното ми е ценнно и когато виждам същото отношение към нея, откачам!!! От около 3м започнах да скърцам със зъби докато спя, започнаха да ми треперят ръцете...
Винаги съм гледала на хората , които говорят за нерви, като на лабилни лигльовци...Сега аз съм в положението на човек, който не може да се контролира на 100% - през деня успявам, но явно вечер ми избива... Личната ми даде някаква хомеопатия за успоковане уж.
Оплаках се... Мрън!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия