За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 793
  • 25 039
# 1 980

Аз си мисля за ваканцията, която ме очаква декември и пътуването, което сме си планирали Flowers Palm Tree

И аз само за това мисля. Остават ми 20 работни дни и излизам за 3 месеца ваканция( не завиждайте, не ми я плащат цялата). Ще си почина и физически, и психически. А средата на декември... Карибите!
Как да не завиждаме, ще ходиш на Карибите! Сигурно ще е супер!
Виж целия пост
# 1 981
Напоследък си мисля, че децата са ми станали големи егоисти, май не само моите.
Виж целия пост
# 1 982
Напоследък си мисля, че да си принципен, честен и морален е престъпление, винаги терикатите, скътавките и к@рвите печелят, въобще доброто и честното го няма никъде.
Виж целия пост
# 1 983
Завистницииии. Мисля си, че тепърва мога да ви дразня със снимки😂. Айде, да не ви е чак толкова гадно, няма да имам интернет 10 дни, та няма да ви дразня директно от мястото на събитията.
А днес си мислех как ще тегля една майна на застрахователната фирма на мотора ми, ако и утре не свършат работа. Такава жалба ще им тресна, ще им се стъмни!
Виж целия пост
# 1 984
Аз пък адски се дразня, че и тук се наложи практиката едва да е минал Хелоуийн и на следващия ден вече да настане една двумесечна безкрайна Коледа, която дори пречи да усетиш самия празник - просто всичко е размито и докато дойде Коледа, вече ти е омръзнало, вместо точно тогава да ти е празнично. Още е началото на ноември, каква ти Коледа...
Мисля си, че в последно време Мамасита пуска постове, които все едно аз съм ги писала.
Същото е и с мартениците. Има ги на всеки ъгъл и в кварталната бакалия още от началото на февруари. Като стане 1-ви март вече ми се е отщяло.

По темата: постоянно си мисля, за малкото куче-бебе, което си взехме - дали скимти и лае докато ни няма, дали спи и какво ще заваря като се прибера. Дали ще сме добри стопани?...
Виж целия пост
# 1 985
Аз пък адски се дразня, че и тук се наложи практиката едва да е минал Хелоуийн и на следващия ден вече да настане една двумесечна безкрайна Коледа, която дори пречи да усетиш самия празник - просто всичко е размито и докато дойде Коледа, вече ти е омръзнало, вместо точно тогава да ти е празнично. Още е началото на ноември, каква ти Коледа...
Мисля си, че в последно време Мамасита пуска постове, които все едно аз съм ги писала.
Същото е и с мартениците. Има ги на всеки ъгъл и в кварталната бакалия още от началото на февруари. Като стане 1-ви март вече ми се е отщяло.

По темата: постоянно си мисля, за малкото куче-бебе, което си взехме - дали скимти и лае докато ни няма, дали спи и какво ще заваря като се прибера. Дали ще сме добри стопани?...
Бебето кокер, което бях взела и гледах преди доста години, опищяваше света докато ни нямаше. Заварвах хаос вечер, отнемаше ни час да почистим. После порасна и се приспособи.

С кучето, което имаме сега, такива ядове не сме брали защото я взехме на 6 месеца. Дойде с изградени навици, супер кротка.

Аз си мисля за морето в края на май, нямам търпение. За Коледа, 1 март и т.н. ми е през плитките. Мразя зима, сняг и студ.
Виж целия пост
# 1 986
Мисля си, че искам да променя някои неща в живота си и се опитвам да направя стъпки, но доста не е страх от промяната, това в професионален план и във връзката ни с моята половинка. Мисля си, че съм в някакъв застой.
Виж целия пост
# 1 987
Обожавам Коледа и духа, който носи Simple Smile Та мисля само за Коледа, коледна украса, коледни подаръци...  и за това, че няма с кого да я празнуваме, защото роднините ни са изпокарани от години :/
Виж целия пост
# 1 988
Аз също обичам Коледа, настроението ми се приповдига тогава, виждам се с приятели, със семейството успяваме да бъдем заедно за по-дълго. И ние с роднините не сме много близки, а и всеки е някъде другаде. Аз също мисля, че е още рано и затова нямам настроение.
Мисля си за почивка, добре че е петък. 
Виж целия пост
# 1 989
За предстоящата ни сватба, която би трябвало да е през януари, а още не сме започнали да организираме... Накрая сигурно пак ще се отложи...
Виж целия пост
# 1 990
За предстоящата ни сватба, която би трябвало да е през януари, а още не сме започнали да организираме... Накрая сигурно пак ще се отложи...
Недейте,има време бол Simple Smile Преди Х години на 3.11 решихме,че ще се женим с ММ. На 12 декември подписахме, на 16ти беше самата сватба. Има ли желание- действайте бързо и с една офанзива ще се справите Grinning Heart
Виж целия пост
# 1 991
За предстоящата ни сватба, която би трябвало да е през януари, а още не сме започнали да организираме... Накрая сигурно пак ще се отложи...
Ооооо, имате време, не се притеснявай! Аз получих предложение на НГ и в началото на април се бракувахме.  В средата на януари запазихме в гражданското и след това действахме поетапно. Имаше си време за всичко, най-много размисли ни отне ресторанта и броя на гостите. Като го измислихме, намятахме поканите и готово! Тоалетите, фотографа, DJ и подробности уточнихме за около два месеца след това(февруари и март). Така, че време има, просто действайте!
Виж целия пост
# 1 992
Мисля си... Колко е крехък животът. И как загубих толкова много близки хора. Боли ме. Казват, че човек има два живота - и че вторият започвал, когато осъзнаеш, че имаш само един. Аз пък казвам, че това продължава кратко, уви, толкова кратко... Защото след миг осъзнаваш, че близките ти, любимите ти хора имат само един живот. И да, уж винаги си го знаел, то е толкова ясно, ха-ха, обаче моментът на осъзнаването, мигът, в който се наложи да свалиш розовите очила и да осъзнаеш, че всеки миг е подарък, че няма застраховка за децата ти, за близките, за любимия...
Понякога потъвам в ужас и страх. Преди година загубих дете, което ми беше като син. Не мога да се примиря, не искам да се примиря. Ако се примиря с това, все едно пускам злото вкъщи. Сякаш свалям гарда пред злото. Осъзнавам, напълно осъзнавам колко е смешно... сякаш мога да спра бедите. Но не се отказвам. Отказвам да пусна в сърцето си онази мъдрост, която може би ще ми помогне да приема тлеността на човешките същества. Отхвърлям вярата в бог. Да, повредена съм, любимият ми прадядо умря в ръцете ми, когато бях малко дете и нямаше никой друг покрай нас. Знам, че разсъжденията ми са детински. Че срещата ми със смъртта в тази крехка възраст ме е оставила в това отношение завинаги дете, което просто не приема реалността. Но явно така ще е до края.
Днес е починал подчинен на моя любим, с няколко години по-голям от самия него. Върнал се вкъщи от работа и... Без предизвестие.
Всяка такава новина ме хвърля в бездните на страха.
Съжалявам, че пиша това. Думите ми ще натоварят всички, който ги прочете.
Целунете близките си.
Виж целия пост
# 1 993
Ева 😢само сълзите помагат в такива моменти, думи няма.
Виж целия пост
# 1 994
Мисля си... Колко е крехък животът. И как загубих толкова много близки хора. Боли ме. Казват, че човек има два живота - и че вторият започвал, когато осъзнаеш, че имаш само един. Аз пък казвам, че това продължава кратко, уви, толкова кратко... Защото след миг осъзнаваш, че близките ти, любимите ти хора имат само един живот. И да, уж винаги си го знаел, то е толкова ясно, ха-ха, обаче моментът на осъзнаването, мигът, в който се наложи да свалиш розовите очила и да осъзнаеш, че всеки миг е подарък, че няма застраховка за децата ти, за близките, за любимия...
Понякога потъвам в ужас и страх. Преди година загубих дете, което ми беше като син. Не мога да се примиря, не искам да се примиря. Ако се примиря с това, все едно пускам злото вкъщи. Сякаш свалям гарда пред злото. Осъзнавам, напълно осъзнавам колко е смешно... сякаш мога да спра бедите. Но не се отказвам. Отказвам да пусна в сърцето си онази мъдрост, която може би ще ми помогне да приема тлеността на човешките същества. Отхвърлям вярата в бог. Да, повредена съм, любимият ми прадядо умря в ръцете ми, когато бях малко дете и нямаше никой друг покрай нас. Знам, че разсъжденията ми са детински. Че срещата ми със смъртта в тази крехка възраст ме е оставила в това отношение завинаги дете, което просто не приема реалността. Но явно така ще е до края.
Днес е починал подчинен на моя любим, с няколко години по-голям от самия него. Върнал се вкъщи от работа и... Без предизвестие.
Всяка такава новина ме хвърля в бездните на страха.
Съжалявам, че пиша това. Думите ми ще натоварят всички, който ги прочете.
Целунете близките си.
О,мила,разбирам те. Изгубих мама докато бях бременна. Сега и баща ми. И двамата си отидоха внезапно,за миг и ги няма. И не мога да го приема. Но имам едно вълшебно дете. И то огрява дните ми.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия