Колко МНОГО ме дразни баща ми ....( Живея пори родителите ми след като приключих дългогодишна връзка и бях изгонена от жилището ни, та докато събера средства за дом , оцелявам при тях)
Виж целия пост
За какво си мислите постоянно напоследък?
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2024, 23:59 ч.
# 21 900
14 юни 2024, 09:27 ч.
# 21 901
14 юни 2024, 09:41 ч.
Уважавайте родителите си. Колкото да е ужасен баща ви, ви е баща и ви е отгледал. Когато загубите родителите си, ще разберете колко ужасно е чувството. Да, решението е да живеете отделно, щом се карате. Но се грижете за тях, обаждайте им се всеки ден, когато се отделите от тях. Но не забравяйте, че баща ви обича. Знаете ли колко ми липсват родителите ми? Преди 2 дни изпаднах в депресия и бях толкова разстроена. Плаках почти 2 часа и бях легнала и нищо не намирах смисъл да правя, като родителите ми ги няма вече. Еее, майка ми е в кома повече от 2 месеца, но надеждата става все по-малка с всеки изминал ден дали ще се събуди и дали няма да има съществени увреждания.
За климатика-в днешно време без климатик не може. Преди време нямаше такива горещини през лятото. Един мой бивш познат твърдеше преди 3 дни, че лятото не се променило от преди 20 години и няма съществено повишаване на температурите. Преди вентилаторът вършеше отлична работа за разхлаждане. Като си вкъщи, климатикът трябва да се включва, когато не си в стаята. Иначе става настиване и схващане.
Виж целия пост
Колко МНОГО ме дразни баща ми ....( Живея пори родителите ми след като приключих дългогодишна връзка и бях изгонена от жилището ни, та докато събера средства за дом , оцелявам при тях)
За климатика-в днешно време без климатик не може. Преди време нямаше такива горещини през лятото. Един мой бивш познат твърдеше преди 3 дни, че лятото не се променило от преди 20 години и няма съществено повишаване на температурите. Преди вентилаторът вършеше отлична работа за разхлаждане. Като си вкъщи, климатикът трябва да се включва, когато не си в стаята. Иначе става настиване и схващане.
# 21 902
14 юни 2024, 09:44 ч.
Ох, хайде, моля ви, стига с това, уважавайте родителите си, и баща ви ви обича. Ами за съжаление има родители, които не си обичат децата и не са заслужили уважение. Това, че вашите не са такива не променя реалността на тези другите.
Виж целия пост
# 21 903
14 юни 2024, 09:44 ч.
AniNe говори с него. Понякога човек се държи дразнещо защото самия той се тревожи и се страхува от нещо. Може да се тревожи за теб и да се опитва да изконтролира нещо по нескопосан начин, може просто да не знае точно и да не може да разбеше, може ти да се дразниш и да не му обясняваш и това да го тревожи повече и да не постъпва правилно защото не разбира. Обясни му. Говори с него.
Виж целия пост
# 21 904
14 юни 2024, 09:50 ч.
Bella-ciao е права. Говорете с баща си и се разяснете, докато не е станало късно. Аз нямах възможност да говоря с родителите си и да разясним доста неща. Толкова неща искам да кажа на родителите си, но не мога вече. Твърде късно е. Човек си мисли, че има много време с даден човек, но не е така. Ние сме временно и краткотрайно тук на земята. И аз като вас бях им ядосана.
Виж целия пост
# 21 905
14 юни 2024, 09:51 ч.
И аз имам търкания с родителите си. Баща ми ми е причинил доста трудности в миналото, като се опитваше да ме контролира и да си налага вижданията. Виждам, че се е променил и го е надраснал, но все пак го помня.
И въпреки това, понякога си мисля как някой ден може да остана без него и ми засяда буца в гърлото.
Днес ще се виждаме, ще прекараме уикенда заедно. По моя инициатива започнахме да се виждаме по-често. Той не е от типа хора, които постоянно питат "хайде, кога ще дойдеш да се видим" и съм благодарна.
Въпреки че знам, че винаги е радостен като прекарваме време заедно.
Виж целия пост
И въпреки това, понякога си мисля как някой ден може да остана без него и ми засяда буца в гърлото.
Днес ще се виждаме, ще прекараме уикенда заедно. По моя инициатива започнахме да се виждаме по-често. Той не е от типа хора, които постоянно питат "хайде, кога ще дойдеш да се видим" и съм благодарна.
Въпреки че знам, че винаги е радостен като прекарваме време заедно.
# 21 906
14 юни 2024, 09:54 ч.
Анонимен_7 ти пък си помисли , че може би си била права да си била ядосана . Понякога хората имат нужда от безрезервна подкрепа без да им искат основания . Просто тиха и твърда подкрепа. Понякога родителите просто се плашат и си изкарват стреса чрез тревоги върху нуждаещия се от подкрепа . И това влошава нещата вместо да подкрепи. Все пак не е лесно да си жертвоготовен и да пренебрегнеш своите страхове за известно време.
Виж целия пост
# 21 907
14 юни 2024, 09:54 ч.
Е и аз не бих могла да живея с родителите си. Нямам никакви проблеми, просто различните поколения е редно да си живеят поотделно. Когато човек е притиснат от обстоятелствата, стиска зъби и търпи, колкото е необходимо. Все пак в случая родителите правят услуга, може да са си свикнали отдавна да са сами, имат свой ритъм и т.н.
Виж целия пост
# 21 908
14 юни 2024, 09:54 ч.
Като гледам с какво "Уважение" се държи към майка ми и към мен ... не е страх, не е обич, незнам вече какво е. Страх ме е да си тръгна по-рано замо защото ще оставя майка си сама там!
Виж целия пост
# 21 909
14 юни 2024, 09:55 ч.
Няма значение вече. Важното е, че ми липсват много.
Виж целия пост
Анонимен_7 ти пък си помисли , че може би си била права да си била ядосана . Понякога хората имат нужда от безрезервна подкрепа без да им искат основания . Просто тиха и твърда подкрепа. Понякога родителите просто се плашат и си изкарват стреса чрез тревоги върху нуждаещия се от подкрепа . И това влошава нещата вместо да подкрепи. Все пак не е лесно да си жертвоготовен и да пренебрегнеш своите страхове за известно време.
# 21 910
14 юни 2024, 10:00 ч.
Съжалявам за това, Анонимен. Моят баща почина наскоро, колкото и да е жалко, мога само да кажа, че не ми липсва. Никога не е бил в живота ми адекватно, напротив, живяла съм в огромен стрес заради него и майка ми като дете. Когато почина си поплаках, но осъзнах, че плача за бащата, който съм нямала, а не за този, който съм имала.
Виж целия пост
# 21 911
14 юни 2024, 10:02 ч.
Моят баща беше казвал, че му е паднал камък от сърцето, когато е починал баща му.
Нормално - дядо ми е пиел и е биел баба ми и баща ми, а те двамата сами се грижеха за двете по-малки сестри на баща ми.
Починал е млад, на около 30, в съня си.
Така че всичко е относително. Това, че някой ни е родител не означава, че непременно трябва да ни липсва.
После баба ми се е мъчила сама да гледа три деца, живели са бедно, но въпреки това им е било много по-леко, оправили са се. Защото дядо ми изобщо не е бил от помощ, само е усложнявал допълнително ситуацията.
Виж целия пост
Нормално - дядо ми е пиел и е биел баба ми и баща ми, а те двамата сами се грижеха за двете по-малки сестри на баща ми.
Починал е млад, на около 30, в съня си.
Така че всичко е относително. Това, че някой ни е родител не означава, че непременно трябва да ни липсва.
После баба ми се е мъчила сама да гледа три деца, живели са бедно, но въпреки това им е било много по-леко, оправили са се. Защото дядо ми изобщо не е бил от помощ, само е усложнявал допълнително ситуацията.
# 21 912
14 юни 2024, 10:03 ч.
Няма значение вече. Важното е, че ми липсват много.
Да. Може да ти е много мъчно, но гледай да не слагаш цялата вина на само теб.
Виж целия пост
Анонимен_7 ти пък си помисли , че може би си била права да си била ядосана . Понякога хората имат нужда от безрезервна подкрепа без да им искат основания . Просто тиха и твърда подкрепа. Понякога родителите просто се плашат и си изкарват стреса чрез тревоги върху нуждаещия се от подкрепа . И това влошава нещата вместо да подкрепи. Все пак не е лесно да си жертвоготовен и да пренебрегнеш своите страхове за известно време.
Да. Може да ти е много мъчно, но гледай да не слагаш цялата вина на само теб.
# 21 913
14 юни 2024, 10:04 ч.
Съжалявам много. Явно не всички родители са като моите били. Баща ми ми оказваше голяма подкрепа и много ми помагаше. Той ми липсва ужасно много. Когато почина, твърде дълго не можех да се съвзема. С майка ми не сме чак така близки като баща ми, но ми е майка. Съжалявам, че писах в минало време за майка си, като все още е жива. Знам, че ако се събуди от комата, майка ми няма да бъде такава, каквато я познавах.
Виж целия пост
Съжалявам за това, Анонимен. Моят баща почина наскоро, колкото и да е жалко, мога само да кажа, че не ми липсва. Никога не е бил в живота ми адекватно, напротив, живяла съм в огромен стрес заради него и майка ми като дете. Когато почина си поплаках, но осъзнах, че плача за бащата, който съм нямала, а не за този, който съм имала.
# 21 914
14 юни 2024, 10:09 ч.
Да се говорят наизуст клишета като родителите те обичат безрезервно, е малко излишно.
Анонимен, защо не поговориш с някого? Редът в живота е такъв, че бабите и дядовците си отиват, после родителите, после ние и накрая децата. Всъщност ако е по този начин, значи сме щастливци.
AniNe, майка ти е пълнолетен човек, щом е избрала да живее с този мъж, нищо не можеш да направиш. Гледай себе си. Да се чувстваш като родител на родителя си е много токсично, най-вече за теб. Потокът на живота не тече така.
Виж целия пост
Анонимен, защо не поговориш с някого? Редът в живота е такъв, че бабите и дядовците си отиват, после родителите, после ние и накрая децата. Всъщност ако е по този начин, значи сме щастливци.
AniNe, майка ти е пълнолетен човек, щом е избрала да живее с този мъж, нищо не можеш да направиш. Гледай себе си. Да се чувстваш като родител на родителя си е много токсично, най-вече за теб. Потокът на живота не тече така.
Препоръчани теми