За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 192 641
  • 22 380
# 21 900
Ох, хайде, моля ви, стига с това, уважавайте родителите си, и баща ви ви обича. Ами за съжаление има родители, които не си обичат децата и не са заслужили уважение. Това, че вашите не са такива не променя реалността на тези другите.
Виж целия пост
# 21 901
AniNe говори с него. Понякога човек се държи дразнещо защото самия той се тревожи и се страхува от нещо. Може да се тревожи за теб и да се опитва да изконтролира нещо по нескопосан начин, може просто да не знае точно и да не може да разбеше, може ти да се дразниш и да не му обясняваш и това да го тревожи повече и да не постъпва правилно защото не разбира. Обясни му. Говори с него.
Виж целия пост
# 21 902
Bella-ciao е права. Говорете с баща си и се разяснете, докато не е станало късно. Аз нямах възможност да говоря с родителите си и да разясним доста неща. Толкова неща искам да кажа на родителите си, но не мога вече. Твърде късно е. Човек си мисли, че има много време с даден човек, но не е така. Ние сме временно и краткотрайно тук на земята. И аз като вас бях им ядосана.
Виж целия пост
# 21 903
И аз имам търкания с родителите си. Баща ми ми е причинил доста трудности в миналото, като се опитваше да ме контролира и да си налага вижданията. Виждам, че се е променил и го е надраснал, но все пак го помня.
И въпреки това, понякога си мисля как някой ден може да остана без него и ми засяда буца в гърлото. Disappointed Relieved
Днес ще се виждаме, ще прекараме уикенда заедно. По моя инициатива започнахме да се виждаме по-често. Той не е от типа хора, които постоянно питат "хайде, кога ще дойдеш да се видим" и съм благодарна.
Въпреки че знам, че винаги е радостен като прекарваме време заедно.
Виж целия пост
# 21 904
Анонимен_7 ти пък си помисли , че може би си била права да си била ядосана . Понякога хората имат нужда от безрезервна подкрепа без да им искат основания . Просто тиха и твърда подкрепа. Понякога родителите просто се плашат и си изкарват стреса чрез тревоги върху нуждаещия се от подкрепа . И това влошава нещата вместо да подкрепи. Все пак не е лесно да си жертвоготовен и да пренебрегнеш своите страхове за известно време.
Виж целия пост
# 21 905
Е и аз не бих могла да живея с родителите си. Нямам никакви проблеми, просто различните поколения е редно да си живеят поотделно. Когато човек е притиснат от обстоятелствата, стиска зъби и търпи, колкото е необходимо. Все пак в случая родителите правят услуга, може да са си свикнали отдавна да са сами, имат свой ритъм и т.н.
Виж целия пост
# 21 906
Като гледам с какво "Уважение" се държи към майка ми и към мен ... не е страх, не е обич, незнам вече какво е. Страх ме е да си тръгна по-рано замо защото ще оставя майка си сама там!
Виж целия пост
# 21 907
Анонимен_7 ти пък си помисли , че може би си била права да си била ядосана . Понякога хората имат нужда от безрезервна подкрепа без да им искат основания . Просто тиха и твърда подкрепа. Понякога родителите просто се плашат и си изкарват стреса чрез тревоги върху нуждаещия се от подкрепа . И това влошава нещата вместо да подкрепи. Все пак не е лесно да си жертвоготовен и да пренебрегнеш своите страхове за известно време.
Няма значение вече. Важното е, че ми липсват много.
Виж целия пост
# 21 908
Съжалявам за това, Анонимен. Моят баща почина наскоро, колкото и да е жалко, мога само да кажа, че не ми липсва. Никога не е бил в живота ми адекватно, напротив, живяла съм в огромен стрес заради него и майка ми като дете. Когато почина си поплаках, но осъзнах, че плача за бащата, който съм нямала, а не за този, който съм имала.
Виж целия пост
# 21 909
Моят баща беше казвал, че му е паднал камък от сърцето, когато е починал баща му.
Нормално - дядо ми е пиел и е биел баба ми и баща ми, а те двамата сами се грижеха за двете по-малки сестри на баща ми.
Починал е млад, на около 30, в съня си.
Така че всичко е относително. Това, че някой ни е родител не означава, че непременно трябва да ни липсва.
После баба ми се е мъчила сама да гледа три деца, живели са бедно, но въпреки това им е било много по-леко, оправили са се. Защото дядо ми изобщо не е бил от помощ, само е усложнявал допълнително ситуацията.
Виж целия пост
# 21 910
Анонимен_7 ти пък си помисли , че може би си била права да си била ядосана . Понякога хората имат нужда от безрезервна подкрепа без да им искат основания . Просто тиха и твърда подкрепа. Понякога родителите просто се плашат и си изкарват стреса чрез тревоги върху нуждаещия се от подкрепа . И това влошава нещата вместо да подкрепи. Все пак не е лесно да си жертвоготовен и да пренебрегнеш своите страхове за известно време.
Няма значение вече. Важното е, че ми липсват много.

Да. Може да ти е много мъчно, но гледай да не слагаш цялата вина на само теб.
Виж целия пост
# 21 911
Съжалявам за това, Анонимен. Моят баща почина наскоро, колкото и да е жалко, мога само да кажа, че не ми липсва. Никога не е бил в живота ми адекватно, напротив, живяла съм в огромен стрес заради него и майка ми като дете. Когато почина си поплаках, но осъзнах, че плача за бащата, който съм нямала, а не за този, който съм имала.
Съжалявам много. Явно не всички родители са като моите били. Баща ми ми оказваше голяма подкрепа и много ми помагаше. Той ми липсва ужасно много. Когато почина, твърде дълго не можех да се съвзема. С майка ми не сме чак така близки като баща ми, но ми е майка. Съжалявам, че писах в минало време за майка си, като все още е жива. Знам, че ако се събуди от комата, майка ми няма да бъде такава, каквато я познавах.
Виж целия пост
# 21 912
Да се говорят наизуст клишета като родителите те обичат безрезервно, е малко излишно.
Анонимен, защо не поговориш с някого? Редът в живота е такъв, че бабите и дядовците си отиват, после родителите, после ние и накрая децата. Всъщност ако е по този начин, значи сме щастливци.

AniNe, майка ти е пълнолетен човек, щом е избрала да живее с този мъж, нищо не можеш да направиш. Гледай себе си. Да се чувстваш като родител на родителя си е много токсично, най-вече за теб. Потокът на живота не тече така.
Виж целия пост
# 21 913
Разбира се, че има лоши родители, но я има и тенденцията на откъсване и пренебрегване на родителите, заради някакви измислени стереотипи.
Виж целия пост
# 21 914
Например?
Аз смятам, че ощетяването на себе си за сметка на родителя и безпрекословното уважение и послушание, което си длъжен да демонстрираш, е в резултат от стереотипи. Ориенталски и балкански.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия