Всякакви тестове са направени днес, всички са отрицателни. Живна малко, но все още е отпаднала и не иска да яде. Одеве ме видя с кюфте в ръката, дадох й малко, яде с охота, но повече не посмях да й дам, защото не е най подходящо за състоянието й. Предполагам, че е отпаднала, защото не яде. Утре пак сме на инжекции, а в понеделник в Стара Загора. Значи, да е жива и здрава, да се оправи, но повече куче няма да взема. Дават много любов и емоция, несравнимо е чувството за взаимност и преданост, но е много тежко когато си отиват. Едно куче вече сме загубили, знам колко е пусто става след тях. По добре никога да не нямаш куче, за да не го загубиш. Откровено ви споделям, че цяла седмица не сме спали като хората, много сме разтревожени, само за нея говорим, през ноща ставаме да я извеждаме, настроението в къщи е минорно, проверяваме я непрекъснато дали и как диша и се молим да прескочи трапа. Повтарям си, че не човек, куче е все пак, но е част от живота ни, ежедневието ни се върти около нея, ще ни е много трудно ако я загубим.