И аз се чудя... https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/19367186
Виж целия пост
За какво си мислите постоянно напоследък?
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
# 23 911
21 ноем. 2024, 15:13 ч.
А сигурна ли си, че точно това ти се работи? И аз бях така на старата си работа. Смених я и на тази ми е много по-добре, независимо от задръстванията, в които понякога вися или пък неадекватността на част от шофьорите.
Там е проблемът, не съм сигурна и не мога да спра да се лутам. Като муха без глава съм, много е гадно да не знаеш какво точно искаш или пък нещата, които искаш, да са невъзможни, глупави и нереалистични.
Виж целия пост
Мисля си защо толкова много не ми се работи. Чудя се дали съм много мързелив човек. Все го чувствам като принуда. Върша си задълженията, но все с триста зора и отлагане.
Там е проблемът, не съм сигурна и не мога да спра да се лутам. Като муха без глава съм, много е гадно да не знаеш какво точно искаш или пък нещата, които искаш, да са невъзможни, глупави и нереалистични.
# 23 912
21 ноем. 2024, 15:18 ч.
Hazel, В Канада съм.
Не мога да кажа, че имам супер голяма носталгия, а и да я има не е заради България, може би е за младостта повече, начина на живот. Не съм тъжна и че някой е по-богат от мен.
Аз лично мислех много къде ще доведем децата си. Сега също мисля след тукашното образование/възпитание дали един ден ще бъдат непригодни да се върнат.
Всичко това ми се върти в главата след като видя себе си в някой коментар. И аз така драпах да се махна. И сега ето ме тук, разсъждавам си от другата страна.
Винаги съм била в търсене на нещо ново, по-добро. Не стоя на едно място. Може и да е характер при мен.
Виж целия пост
Не мога да кажа, че имам супер голяма носталгия, а и да я има не е заради България, може би е за младостта повече, начина на живот. Не съм тъжна и че някой е по-богат от мен.
Аз лично мислех много къде ще доведем децата си. Сега също мисля след тукашното образование/възпитание дали един ден ще бъдат непригодни да се върнат.
Всичко това ми се върти в главата след като видя себе си в някой коментар. И аз така драпах да се махна. И сега ето ме тук, разсъждавам си от другата страна.
Винаги съм била в търсене на нещо ново, по-добро. Не стоя на едно място. Може и да е характер при мен.
# 23 913
21 ноем. 2024, 15:33 ч.
Първото поколение мигранти са така - по някое време решават, че там не им е добре, но после виждат, че и тук не им е добре като се върнат. Малко разкрачено положение, но с децата вече не е така.
Виж целия пост
# 23 914
21 ноем. 2024, 15:46 ч.
Домашният любимец е като дете, изгледал си го от бебе, грижил си се за него дълги години докато умре. И когато умре загубата е наистина тежка, все едно детето ти е умряло.
Мисля си колко много мразя да се сравняват хора и животни в полза на хората. Хората са висши, животните низши. С това си оправдаваме агресията и насилието над животните. На мен това ми е отвратително.
Виж целия пост
Мисля си колко много мразя да се сравняват хора и животни в полза на хората. Хората са висши, животните низши. С това си оправдаваме агресията и насилието над животните. На мен това ми е отвратително.
# 23 915
21 ноем. 2024, 15:49 ч.
Щом са равни представи си, че сте в лодка ти, детето и кучето. И двете се давят, кого ще спасиш? И изобщо ще имаш ли колебания?
Виж целия пост
# 23 916
21 ноем. 2024, 15:55 ч.
А ако си в лодка с двете си деца, кое от тях ще спасиш? Предполагам ще се пробваш да спасиш и двете, нали. Аз това ще направя.
Виж целия пост
# 23 917
21 ноем. 2024, 16:26 ч.
малко наедро казано, защото не всички са така...да кажем, че почти...
децата, ако са били само и единствено в чуждата образователна система- след 4ти-5ти клас е мнооого трудно, след гимназия- невъзможно да се адаптират в Бг среда
Виж целия пост
Първото поколение мигранти са така - по някое време решават, че там не им е добре, но после виждат, че и тук не им е добре като се върнат. Малко разкрачено положение, но с децата вече не е така.
децата, ако са били само и единствено в чуждата образователна система- след 4ти-5ти клас е мнооого трудно, след гимназия- невъзможно да се адаптират в Бг среда
# 23 918
21 ноем. 2024, 18:01 ч.
Абсолютно е така! Нищо друго не ме отвращава така както насилието над животни и деца. Примера с лодката ме замисли, сигурно ще направя всичко по силите си, за да спася детето и животното. Все едно да избирам между двете си деца.
Виж целия пост
Домашният любимец е като дете, изгледал си го от бебе, грижил си се за него дълги години докато умре. И когато умре загубата е наистина тежка, все едно детето ти е умряло.
Мисля си колко много мразя да се сравняват хора и животни в полза на хората. Хората са висши, животните низши. С това си оправдаваме агресията и насилието над животните. На мен това ми е отвратително.
Мисля си колко много мразя да се сравняват хора и животни в полза на хората. Хората са висши, животните низши. С това си оправдаваме агресията и насилието над животните. На мен това ми е отвратително.
# 23 919
21 ноем. 2024, 18:06 ч.
Ако да спася и двете значи да погубя и двете (и себе си в добавка) ще взема някакво решение. Но ако дилемата е дете или куче, да ме извиняваш, ама няма и да се замисля.
малко наедро казано, защото не всички са така...да кажем, че почти...
Е, то няма абсолютна истина, още повече нещо казано в сбит вид в едно изречение
Виж целия пост
А ако си в лодка с двете си деца, кое от тях ще спасиш? Предполагам ще се пробваш да спасиш и двете, нали. Аз това ще направя.
Ако да спася и двете значи да погубя и двете (и себе си в добавка) ще взема някакво решение. Но ако дилемата е дете или куче, да ме извиняваш, ама няма и да се замисля.
Първото поколение мигранти са така - по някое време решават, че там не им е добре, но после виждат, че и тук не им е добре като се върнат. Малко разкрачено положение, но с децата вече не е така.
Е, то няма абсолютна истина, още повече нещо казано в сбит вид в едно изречение
# 23 920
21 ноем. 2024, 18:14 ч.
те хипотезите затова са хипотетични - по-добре и да си останат такива!
аз не бих могла да спася никого- те ще ме спасяват, че плувам бетер пирон в кисело мляко...
Виж целия пост
аз не бих могла да спася никого- те ще ме спасяват, че плувам бетер пирон в кисело мляко...
# 23 921
21 ноем. 2024, 18:15 ч.
Когато имаш животинче, което си отгледал от малко, живяло е при теб години, не може да не те боли, когато си отиде, не е нещо ненормално.
В конкретния случай, животинчето си отиде скоро, както се казва "раната е прясна", нормално е мекичка* да си мисли за него, да страда и да го сподели, с което не задължава никой да и съчувства. Няма нужда от обяснения и нелепи/неуместни сравнения, с които се налива "сол в раната".
Виж целия пост
В конкретния случай, животинчето си отиде скоро, както се казва "раната е прясна", нормално е мекичка* да си мисли за него, да страда и да го сподели, с което не задължава никой да и съчувства. Няма нужда от обяснения и нелепи/неуместни сравнения, с които се налива "сол в раната".
# 23 922
21 ноем. 2024, 18:55 ч.
Мекичке, имаш гуш от мен. Аз като ми умре някое животинче съм като умряла самата аз. Много е тежко положението. Рева дни наред , дори на работа понякога. Не мога да се сдържа. Просто от един момент натам свикваш, но болката си е там. И по-добре. Така живеят дори само в нашите мисли и знаеш, че не са забравени. Поне докато ни има и нас.
Виж целия пост
# 23 923
21 ноем. 2024, 21:55 ч.
Мекичка, съболезнования и от мен! Загубата на домашен любимец е като загуба на член от семейството за мен. Много е тежко в началото и аз изпитвах чувство на безнадеждност и безсилие дълго време. Минаха малко над 2 години и още ми е мъчно, а дните около датата на смъртта й са ми черни направо. Моята любимка беше котка, дори не съм я гледала от бебе, а беше намерена и спасена на около 4-5 години. 11 години бяхме заедно, бяхме страшно привързани една към друга. Липсва ми всеки ден и до днес.
Виж целия пост
# 23 924
21 ноем. 2024, 22:25 ч.
На мен ми отне над две години изобщо да мога да мисля за друго животно. Взехме Попито, защото дъщеря ми настоя. Иначе не бих. Първото ни куче почина на 14 години и ми беше много мъчно. Това е проклето, но си го обичам такова, каквото е.
Angel
Проклетийката
Виж целия пост
Мекичке, имаш гуш от мен. Аз като ми умре някое животинче съм като умряла самата аз. Много е тежко положението. Рева дни наред , дори на работа понякога. Не мога да се сдържа. Просто от един момент натам свикваш, но болката си е там. И по-добре. Така живеят дори само в нашите мисли и знаеш, че не са забравени. Поне докато ни има и нас.
Angel
Проклетийката
Препоръчани теми